Реч на г-н Димитър Костов, подуправител на БНБ, пред Четвърто международно финансово изложение, Пловдив, 15-17 февруари 2006 г.
РАЗВИТИЕ НА ПЛАТЕЖНАТА СИСТЕМА
Уважаеми дами и господа,
Бих желал накратко да представя на вашето внимание подхода на централната банка, когато работи по въпроса за развитието на платежната система.
Преди всичко трябва да отбележа, че развитието на платежната система е непрекъснат процес. Това се определя както от динамиката на търсенето на едни или други платежни услуги, така и от развитието на възможностите на доставчиците на платежни услуги, на операторите на платежни системи, а в по-общ план - на инфраструктурата. В допълнение самият процес на дефиниране, управление и реализация на развитието на платежните системи се превръща в самостоятелен и важен въпрос, на който се отделя не само изследователско, но и регулаторно внимание. За пример може да се посочи работата на Комитета по платежните и сетълмент системи към Банката за международни разплащания.
Преди да продължа с въпроса за развитието, бих се спрял на това, какво представлява националната платежна система. Това е системата, чрез която се извършват безналични плащания, т.е. плащания, при които задълженията между двете страни се уреждат чрез прехвърляне на вземания от парични институции – търговски банки и централната банка. Тези вземания не са пари, но срещу тях бързо и лесно могат да се получат пари. Тази дефиниция дава възможност да се очертаят елементите на паричната система, както следва:
• платежни инструменти, ползвани за превеждане на средства между сметките на платеца и получателя във финансовите институции;
• платежни инфраструктури, с които се обработват платежните инструменти, осъществява се сетълмент и клиринг, обменя се информация и се прехвърлят средства между плащащата и получаващата институции, т.е. банките, вкл. централната банка;
• участващи в платежния процес институции, които са финансови институции, предоставящи разплащателни сметки, платежни инструменти и платежни услуги на клиентите си, както и операторите на платежни системи;
• пазарни механизми, т.е. договореностите между участниците на пазара за платежни услуги;
• нормативна среда, която включва законови и подзаконови актове, регламентиращи взаимоотношенията между участниците в платежния процес.
Всички тези елементи действат като единна система. Институциите – банки и оператори, използват платежните инструменти в рамките на пазарните механизми и нормативните правила, за да предоставят платежни услуги на потребителите.
Как изглежда платежната система в България?
По отношение на платежните инструменти разполагаме с всички основни разновидности: кредитен превод, директен дебит, инструменти за бюджетни разплащания, разплащателни карти и др. Чековете не намериха развитие, но в електронните платежни инструменти се заражда потенциал за по-голямо разнообразие.
Платежната инфраструктура включва необходимия набор от платежни системи, които взаимно се допълват: система за големи разплащания – РИНГС; система за плащане на дребно – БИСЕРА, картова система – БОРИКА, системи, осигуряващи търговията и сетълмента с ценни книжа. Към това можем да включим и системите, осигуряващи международни разплащания - SWIFT.
Участващите в платежния процес са 34 финансови институции и трима оператори. Централната банка участва и като основна финансова институция, и като оператор на основната система – РИНГС.
Пазарните механизми се състоят от широка мрежа договорености по отношение на процедурни правила, ценообразуване и други въпроси, осигуряващи необходимата координация между участниците в платежния процес.
Нормативната среда бе съществено развита през последните години със Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, както и със съпътстващите го наредби.
Сложността и комплексността на платежната система показва, че тя не може да бъде статична. Промените са резултат на редица фактори:
• новости във финансовия и нефинасовия сектор определят както потребностите, така и възможностите за ползване на по-ефективни платежни инструменти и услуги;
• по-доброто опознаване на рисковете и нарастващата загриженост за финансовата стабилност също налагат развитие в отделните елементи;
• ориентацията към съобразяване с международни стандарти, както и присъединяването към Европейския съюз също са важни фактори за промени.
Посочените фактори определят необходимостта от развитие, но това не може да се случи само в резултат на действието на пазара. Промените в платежните системи настъпват не само в процеса на конкуренция, а напротив - за да се случат достатъчно организирано, е необходима и висока степен на сътрудничество и координация между участниците на пазара. В този контекст се определя и ролята на БНБ в развитието на платежната система.
При определянето на политиката и действията по развитието на платежната система БНБ се води от няколко основни принципа:
• централната банка трябва да има водеща роля, тъй като функционирането на националната платежна система е важен елемент от качеството и надеждността на националната валута. Същевременно банките и другите финансови институции, които предоставят платежни услуги, трябва не само да се конкурират, но и да си сътрудничат в развитието на платежната система;
• при планиране на развитието на платежната система трябва да се отчита комплексността на системата, спецификата на отделните елементи и основните фактори, определящи развитието. Едновременно с това определяща роля трябва да имат изискванията на потребителите, както и възможностите на икономиката. На тази основа при планиране на развитието трябва да се определят приоритетите и да се осигурява ефективно приложение на стратегическите решения;
• институционалната рамка за развитието на платежната система трябва да осигурява участие на заинтересованите страни, сътрудничество на надзорните органи, надеждна правна рамка, както и насърчаване на пазарните механизми в посока разширяване на саморегулацията;
• по отношение на инфраструктурата водещите принципи са разширяване на предлагането на платежни услуги за плащане на дребно; координиране на сетълмента на системите за големи плащания, плащания на дребно, включително картови, както и сетълмента на ценни книжа.
Обобщавайки по посочения начин принципите, от които се води БНБ при формиране на политиката си за развитие на платежните системи, трябва да подчертая, че те успешно бяха прилагани през последните 5-6 години и ще продължат да са в основата на процеса и за в бъдеще. Разбира се, ще продължи работата по тяхното детайлно развитие и прецизиране. В тази насока ще извлечем полза и от публикуваните наскоро „Основни насоки за развитието на националните платежни системи”, които бяха одобрени от Комитета по платежни и сетълмент системи към Банката за международни разплащания. В работата си този комитет агрегира опита на много държави в развитието на платежните системи, макар и да подчертава, че универсални рецепти няма.
У нас през последните години бяха извършени редица решителни стъпки в развитието на платежната система.
На първо място бих посочил въвеждането през 2003 г. на системата за брутен сетълмент в реално време РИНГС, което решително подобри надеждността и ефективността на националната платежна система. От началото на тази година влязоха в експлоатация и някои подобрения, укрепващи технологичния капацитет на системата и разширяващи някои функционалности.
Еднакво важна стъпка бе изграждането на нормативната база с приетия Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и съответните наредби.
Важна стъпка бе създаването на Национален съвет по платежните системи, с който се установи прякото участие на институциите, участващи в платежния процес при формулирането и реализацията на политиката за развитие на платежната система.
В посока на разширяване на координацията на участниците на пазара за платежни услуги бе и продажбата на мажоритарен пакет от акциите на картовия оператор на банките.
През последната година сериозен напредък бе постигнат и в развитието на системите за сетълмент на ценни книжа, особено при държавните ценни книжа.
В сегашния момент всички участници в платежната система активно работим по т.н. проект „IBAN”. Той включва не само въвеждането на международен номер на банковите сметки, но и подготовката за използване на новите платежни документи. Съществена промяна ще има и в системата за плащания на дребно – БИСЕРА. Форматът на съобщенията ще се базира на т.н. SWIFT стандарт, което ще облекчи банките в поддържането и развитието на техните системи.
Въвеждането на международния номер на банковите сметки, както и новото законодателство, са също така и първите стъпки към следващия етап на развитието на националната платежна система. Това, което ни предстои, е да се присъединим към изграждането на единната европейска платежна зона. Тази задача е мащабна и ще засегне всички елементи на платежната система, въпреки че за някои от тях свършеното досега е в синхрон с развитието на процесите в Европейския съюз. Важно е да отбележим, че интересът за присъединяване към единната европейска платежна зона се определя от факта, че това ще е много важно условие за реалното оползотворяване на присъединяването ни към евросъюза, а в последствие и към еврозоната. Икономическите ползи за всяка фирма и всяко домакинство от участието ни в единния европейски пазар ще са толкова по-големи, колкото по-интегриран е този пазар, включително и по отношение на платежните системи.
В заключение искам да подчертая, че Българската народна банка ще продължи своето участие в развитието на платежната система не само в ролята си на надзорен орган, както и като основен оператор и потребител, но най-вече като катализатор и инициатор на процесите.
