Изказване на г-н Иван Искров, управител на БНБ, при откриването на семинар на тема: „Икономически и паричен съюз и новите държави членки: година след присъединяването”, София, 3 и 4 октомври 2005 г.
Уважаеми дами и господа,
За мен е удоволствие да открия днешния семинар, посветен на опита на новите страни членки една година след тяхното присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Големият интерес и плодотворните дискусии по време на миналогодишния семинар, посветен на предизвикателствата пред БНБ по пътя към ЕСЦБ и Евросистемата, показаха важността на тази тема не само за централната банка, но и за цялото общество. Днес ние искаме да разгледаме опита на новите страни членки на ЕС, една година след тяхното присъединяване и стратегиите им за пълноправно членство в Икономическия и паричен съюз (ИПС), както и опита на ЕЦБ и някои от старите страни членки. Този семинар се провежда в рамките на споразуменията за двустранно сътрудничество между БНБ и френската и холандската централни банки. Бих искал да използвам случая и да благодаря на нашите колеги за изключително плодотворните отношения и сътрудничество.
За да дам перспектива на моето изказване, ще напомня, че през втората половина на 2004 г. УС на БНБ прие стратегията за развитие на централната банка до 2009 г., която очерта и позицията ни по отношение на присъединяването към еврозоната. Тъй като въвеждането на единната валута изисква изпълнението на икономически критерии, които са функция както от политиката на централната банка, така и от икономическата политика на правителството, през 2004 г. ние подписахме споразумение, което очерта политиката и ангажиментите, които ще се следват в процеса на въвеждане на еврото в Република България в периода до 2010 г. Съвсем скоро новата управляваща коалиция на страната препотвърди ангажимента си към тази стратегия и готовността си да следва фискална и икономическа политика, която е съвместима с поставените в стратегията цели. Нямам причини да се съмнявам, че и настоящето правителство ще продължи политиката на предходните две правителства на прозрачност, последователност и предсказуемост на следваната макроикономическа политика.
Очертаната в тези документи стратегия на страната за членство в ИПС е основана на следните принципи:
• Присъединяване към Валутния механизъм II (ВМ II) в максимално кратки срокове след датата на официалното членство на България в ЕС.
• Запазване режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс на българския лев в съотношение 1.95583 лева за едно евро;
• Едностранен ангажимент от страна на българското правителство и БНБ да поддържат нулево отклонение на валутния курс от фиксираното равнище (т.е. запазване на съществуващата в момента политика);
• Спазване на минимално определения в законодателството на ЕС срок за участие във ВМ II и навременно предприемане на всички необходими стъпки по процедурата за членство в еврозоната.
Подробно стратегията на България ще бъде представена утре. Тя е сходна със следвания път към единната валута както от някои от старите страни членки (например Австрия), така и от Естония и Литва - двете държави с паричен съвет, присъединили се към ЕС през 2004 г. Вярвам, че следобедната сесия ще е интересна основа за дискусия по различните подходи, следвани от новите страни членки, както и факторите, определящи техния избор.
Споразумението между БНБ и правителството за политиката на страната по отношение на членството в ИПС намалява в значителна степен несигурността по отношение на макроикономическата политика, като създава атмосфера на предсказуемост и спомага за по-лесното формулиране на целите на предприемачите и домакинствата. Стратегията е много амбициозна, но изпълнима.
Много често за страните с паричен съвет се счита, че те механично внасят парична политика и доверие от страната или зоната, към която са фиксирали своята валута. Това, разбира се, е вярно, но само в определена степен. Истината е, че доверие може да бъде получено на кредит, но само временно. В крайна сметка доверието трябва да бъде спечелено чрез последователна и отговорна политика. Тук се проявява важността на балансираността и последователността на икономическата политика на правителството, което е гаранция за устойчивостта на фиксирания валутен курс. Следваната от 1997 г. насам фискална политика, както и либерализацията и преструктурирането на икономиката ни бяха основните стълбове, на които бе изградено доверието на населението и чуждите инвеститори. Системно провежданата от 1997 г. насам фискална политика, основана на балансиран бюджет или излишък, спомогна дългът на правителството да се съкрати до нива, далеч по-ниски от приетите в Европейския съюз критерии и в голяма степен да балансира бързия растеж на частния кредит. Това доведе до значително съкращаване на суверенния спред на България, намаляване на цената на кредита и подобряване на възможностите за инвестиции.
Придържането към следваната до момента политика на балансиран бюджет, а при възможност и на излишък, ще позволи както изпълнението на Маастрихстките критерии по отношение на бюджетния дефицит, правителствения дълг и дългосрочните лихвени проценти, така и ще осигури необходимата възможност за реакция и гъвкавост на макроикономическата политика. Добре известно е, че при наличието на паричен съвет фискалната политика остава единственият инструмент за относително бърза реакция при неблагоприятни развития в икономиката на страната. Нещо повече, за да имаме тази гъвкавост при нарастващ дефицит по текущата сметка и бързо растящ частен дълг е необходимо в периоди като настоящия, когато икономиката расте с темпове, близки или малко над дългосрочните темпове на растеж, бюджетът да компенсира с реализиране на достатъчен излишък. Или, както българите обичаме да казваме, „да заделим бели пари за черни дни”.
Строгата фискална политика ще ни е необходима, за да подпомогне и изпълнението на инфлационния критерий. Добре известно е, че работейки в режим на паричен съвет, централната банка няма директен контрол върху темповете на инфлация в страната. Практически това ще е критерият, чието изпълнение ще представлява най-голямото предизвикателство за нас. Предвид съществуващата естествена тенденция нивото на цените в новите страни членки да конвергира към това в старите страни членки (резултат от действието на известния Баласа-Самуелсън ефект) изпълнението на този критерий не е само предизвикателство за страните с паричен съвет, а за всички страни с равнище на цените, по-ниско от средното в ЕС. Самата дефиниция на инфлационния критерий, а именно не по-висока инфлация от тази на трите най-ниски средни темпове на инфлация в ЕС плюс 1.5 процента, създава известна степен на несигурност. И десетте нови страни членки, и България и Румъния се намират в позиция на стрелба по движеща се цел. Същевременно в случая, в който имаме 25 страни членки (с България и Румъния-27), съществува много голяма вероятност да има три страни, така наречените „best performers”, които да имат темпове на инфлация, близки до нула поради циклични и други специфични за страната причини. Това означава, че инфлационният критерий ще бъде много стриктен и ще изисква постигане на темпове на инфлация дори по-ниски от инфлационната цел на ЕЦБ (по-ниска, но близо до 2% инфлация). Предвид тази силна рестриктивност на инфлационния критерий и несигурността, свързана с определянето на неговото ниво очакваме по-голяма гъвкавост от страна на ЕЦБ и Европейската комисия при оценката за изпълнението на този критерий, особено що се касае до страните с паричен съвет.
Тук отново ще се върна на необходимостта от разумна фискална политика съобразена с общата стратегия на страната за успешното изпълнение на критериите от Маастрихт. Доколкото промяната на косвените данъци и административно контролираните цени пряко влияят на инфлацията в страната, необходимо е догонващата им корекция да се осъществи преди годините, които ще се използват като база за оценка на изпълнението на Маастрихстките критерии – преди 2008 г. От тази гледна точка анонсираните от правителството намерения за изтегляне напред във времето на хармонизирането на някои акцизи е стъпка, която ще подпомогне съществено изпълнението на инфлационния критерий, тъй като ще премахне инфлационното влияние, породено от нарастването на тези данъци в годините, в които ще се осъществява оценката. Политиката по отношение на административно контролираните цени на някои услуги също трябва да е съобразена с общата стратегия на страната за въвеждане на единната валута.
Като мярка от последна инстанция за изпълнение на инфлационния критерий е възможно да се използват и някои административни мерки, като например съкращаване на някои косвени данъци в годината, която ще е базова за оценка на изпълнението на този показател (например Гърция използва подобен подход). Разбира се, ние добре разбираме, че темповете на инфлация трябва да се приближат към тези в еврозоната и тази конвергенция трябва да бъде на устойчива основа, а не само в определен момент, към който се прави оценка на изпълнението на критериите. Всяка една икономика обаче е подложена на толкова много вътрешни и външни влияния, че това прави много трудно постигането на силно рестриктивния инфлационен критерий, особено при липсата на независима парична политика.
Маастрихстките критерии не могат да дадат изчерпателно описание на състоянието на една икономика и готовността и за членство в монетарния съюз. Централната банка и правителството, които провеждат икономическата политика, трябва да следят дали в икономиката не се формират дисбаланси, които създават определени рискове за финансовата стабилност и растежа. Опитът от изграждането на Европейския паричен съюз показва, че страни с по-ниска степен на реална конвергенция реализираха високи дефицити по текущата сметка на платежния баланс и много високи темпове на растеж на кредита за частния сектор в годините непосредствено преди и след членството им в ИПС. В голяма степен тези два ефекта са резултат от съкращаването на лихвените проценти и нарастването на потенциалните темпове на растеж в тези икономики. Домакинствата също много бързо реагират на промените като съкращават спестяванията си и увеличават склонността си да потребяват днес в резултат на очакваните по-високи бъдещи доходи. Това са естествени развития, но криещи рискове, които трябва да бъдат оценени и когато е необходимо да се вземат мерки за тяхното минимизиране. Дори днес, година преди членството ни в ЕС, тези ефекти се наблюдават и в нашата икономика. Това в голяма степен е показател за доверието в следваната политика. Централната банка и правителството отделят голямо внимание на съкращаване на макроикономическите рискове, произтичащи от относително високия темп на растеж на кредита за частния сектор и дефицита по текущата сметка и тази политика ще се запази и в процеса на присъединяването към единната валута.
Уважаеми дами и господа,
Днешният семинар за мен е част от непрекъснатите усилия, които всички ние трябва да правим, за усъвършенстване на знанието и разбирането ни за начина по-който най-ефективно и без сътресения страната ни да извърви пътя от членството в ЕС до въвеждането на единната валута. Участието в този семинар на политици, представители на академичните среди, изследователи от неправителствени организации, както и представители на ЕЦБ, ЕК и централни банки от страните членки ми дава основание да вярвам, че ще имаме една полезна и плодотворна дискусия.
Благодаря Ви за вниманието.
