Българска народна банка

Румяна Денчева, в. „24 часа”: Искате ли първо да изясним какво е КТБ, г-н Костов? „Системна банка под особен надзор" или „инвестиционна схема за финансиране с пари на вложителите на начинанията на мажоритарния си собственик"? Питам ви, защото в общественото пространство битуват и двете тези.

Димитър Костов: Предпочитам по-простите дефиниции. За мен това е голяма за българския пазар банка, която бе поставена под специален надзор, защото хората, които я управляват, не успяха да се справят с внезапно породилото се масово желание на вложителите да си теглят парите и вдигнаха бялото знаме.

Вярно е, че през първата половина на юни тази банка имаше ликвидни средства от порядъка на 1.5 млрд. лева, а към 17-18 юни вече бяха около 1 млрд. лв.

Същевременно по това време вече не разполагаха със свободни ДЦК, срещу които БНБ да им даде временно финансиране. Нямам информация и да са искали държавна помощ от бюджета, въпреки че и аз съм им напомнял, че има и такава процедура.

Ако приемем, че КТБ е системна банка, нейната нестабилност може ли да се отрази върху банковата система?

Оттук нататък определенията „системна банка” или „инвестиционна схема” и т.н. са въпрос на натрупване на достатъчно факти и допълнителен анализ.

Пряк системен ефект няма, тъй като няма съществени задължения към други банки, нито може да внесе смущения във функционирането на платежните системи на страната. Косвените ефекти са въпрос на анализ на много повече фактори и обстоятелства, включително и на това как се представят нещата в средствата за масова комуникация. Видяхме, че още през седмицата 23 - 27 юни бе направен опит за провокиране на паника със средства, ползвани за масова комуникация.

По отношение на „инвестиционните схеми”, преди да произнасям присъди, бих предпочел да изчакам натрупване на повече факти, като разчитам както на одиторите, така и на правоохранителните органи.

„БНБ не може сама да оздрави КТБ, защото всички предложени планове се базират на държавна помощ”, е сигналът, който настойчиво излъчвате. Обяснете какво участие на държавата визирате.

Това, че БНБ не може да оздрави КТБ, не е просто сигнал, а напомняне на факта, че без участие на държавата няма да мине.

Тази банка се нуждае преди всичко от ликвидна подкрепа. Едва след завършването на оценката на активите ще може да оценим каква потребност има от капитал. При всички случаи „оздравяването на КТБ” означава да се дадат пари – нещо, което БНБ не може да направи в рамките на ясно и точно разписаните в закона правомощия за такива действия.

Законовите правомощия трябва да се спазват. Но не е все едно колко са парите и кой ги дава.

Очевидно е, че „оздравяване” освен всичко означава и намиране на баланс между различни интереси. Вложителите имат едни интереси, които са различни за обезпечени, гарантирани и негарантирани депозити. Кредитополучателите също имат свои интереси, които могат да са различни както в зависимост от това какъв кредит са ползвали, така и от това как им върви бизнесът. Акционерите се водят както от интереса да запазят стойността на инвестицията си, така и от това да ограничат отговорността си. Данъкоплатците безспорно са загрижени за какво ще се харчат събираните от тях пари и дали няма да се наложи да плащат по-високи данъци. Да не забравяме, че човек, дори и въобще да не ползва банкови услуги, от всеки похарчен лев на практика дава 35 стотинки в хазната.

Излиза, че няма безпристрастни към решението, каквото и да е то.

Могат да се посочат още много обективни причини за „пристрастност” към едно или друго решение. Намирането на обществено приемливия баланс на всички тези интереси не може да стане без участието на всички институции на парламентарната демокрация, при това не само парламент и правителство, а т.нар. социални партньори и формални и неформални неправителствени организации.

Когато поставихте КТБ под особен надзор, обещахте квесторите да кажат колко и каква подкрепа трябва за банката, за да бъде тя отворена. Колко е тя към днешна дата, откъде да бъде взет финансовият ресурс и има ли го изобщо?

Не е давано такова обещание. Към момента, когато банката изпадна в кризисни ликвидни затруднения в обществото бяха насадени съмнения в качеството на кредитния портфейл независимо от данните, показвани от отчетите на банката. Поради тази причина на квесторите бе възложено да организират преглед на активите в максимално кратки срокове. За съжаление, се установи недобро управление на процесите в банката.

Под недобро управление какво разбирате?

Когато е даден кредит за милиони левове, е редно да се иска поне всяко тримесечие финансов отчет, както и редовна актуализация на бизнес плановете и да се прави анализ на тези данни. Като е записано в договора, че се прави едно или друго обезпечение, трябва да се сложи в досието документ, че тази работа е свършена, а впоследствие и да се прави периодична оценка на обезпечението. Като е посочена в договора целта, за която се дава кредитът, трябва да има документ, че плащането е извършено именно за тази цел. Всичко това трябва да е част от ежедневните бизнес процеси в банкирането, а не да се прави само когато се обадят надзорниците или одиторите, че идват на проверка. Това е причината одиторите да не могат в кратки срокове да се произнесат за кредити на стойност 3.5 млрд. лева.

Това, че не могат да се произнесат, означава ли, че тези кредити са „лоши”?

Липсата на данни сама по себе си не е основание да се твърди категорично, че тези кредити са лоши, но е достатъчно основание за съмнения, поради което продължава работата по оценка на активите. Освен това не може да се отговаря на въпросите „колко” и „какво” е необходимо за „оздравяване” на банката, преди да има отговор на въпросите „кога” и „как”, особено когато на първо място става дума за ликвидна подкрепа. Искащите „отварянето” едва ли не незабавно, не посочват на какво основание може да се очаква, че няма да се повтори ситуацията от 19 юни, когато за един ден бяха изтеглени около 900 млн. лв. Нашите предложения към правителството и парламентарно представените партии тогава бяха да видим какви отговори могат да се дадат на въпросите „кога” и „как”.

И одитори и квестори обаче се бавят? Това дава лоши сигнали за всички. Хората с депозити и сметки си казват - „ами те за една банка не могат толкова време да решат, а ако и с останалите се случи нещо подобно, какво правим."

Категорично няма забавяне на работата по оценката на активите от страна на квесторите и одиторите. Факт е, че става дума да се свърши работа, която не е вършена поне за предходната половин година. Може да сравняваме и с идентичната по същество работа, която в момента се върши по отношение на банките, които преминават под надзора на ЕЦБ. Там също става дума за преглед на активите от външни оценители и независимо че се прави на основата на частична извадка, вече се работи 9 месеца.

Стана ясно, че има получатели на заеми, които не подават информация към квесторите.

Допълнителни затруднения поражда и липсата на желание за сътрудничество сред редица кредитололучатели. Както се вижда от доклада на квесторите, за немалка част от кредитния портфейл все още не е получена исканата информация.

В какъв срок виждате решението, каквото и да е то? Бавенето изнервя хората и носи икономически щети от затворените в КТБ пари?

Решението на УС на БНБ ще бъде взето до 20 ноември тази година. В съответствие със закона то трябва да бъде взето на основана на фактическите данни и оценката за капиталовата адекватност на банката и възможността да изпълнява задълженията към своите клиенти. Към 20 октомври ще имаме резултат от прегледа на активите. След това имаме 3-4 седмици за отразяване на тези резултати в счетоводните баланси на банката в съответствие с изискванията на международните счетоводни стандарти и за анализ и оценка на състоянието на банката. Опит да се свърши необходимата работа в по-кратки срокове би бил волунтаризъм, който не можем да си позволим.

Оказва ли БНБ ликвидна подкрепа на друга банка извън КТБ? Има ли свободен ресурс от одобрените от ЕК 3.3 млрд. лв.? В каква схема те могат да бъдат използвани и за КТБ? Питам ви, защото има подозрения за „двоен аршин”?

БНБ не е оказвала ликвидна подкрепа Това, което бе одобрено от ЕК, бе схема за ликвидна подкрепа на банки от страна на правителството – държавна помощ. Съдействието от страна на БНБ бе в оценка на това дали банката и представеният от нея план за преструктуриране отговарят на надзорните изисквания. Тази схема за ликвидна подкрепа бе заявена и одобрена от ЕК на 29 юни с цел защита на останалите банки от потенциална атака, каквато се разви в предходните 2-3 дни. Поради това тази схема не може да се използва за казуса КТБ. Ако се прави схема за държавна помощ в този случай, ще трябва да се направи отделно искане пред ЕК за одобрение със съответната обосновка, че не се нарушават правилата и условията за конкуренция.

Има обвинения, че БНБ и банковия надзор не си е свършил работата. Как ги приемате?

Приемам ги в конструктивната им част. На това основание сме поискали съдействие чрез Европейския банков орган за професионален преглед и съвет по отношение на прилаганите правила и процедури на банков надзор, както и за цялостното управление на процесите на надзор. Търсим и съдействието на МВФ и Световната банка, които искаме да извършат също такъв тип преглед. Разглеждаме и възможността за организиране на цялостен външен преглед на активите на всички банки – като това, което в момента се извършва за големите банки в Европейския съюз, а преди това бе извършвано в отделни страни членки.

Има и обвинения за тежки зависимости на членове на БНБ от трети лица. Г-н Искров ще съди г-н Вежди Рашидов за подобни думи. Вие или някой от останалите в БНБ, чувствате ли се засегнати?

Разбирам притесненията на г-н Рашидов за спестения резултат на неговия труд и талант, но категорично не мога и не искам да се отнеса с разбиране към клеветите.

____________

¹ На 19 юни т.г. от КТБ за един ден бяха изтеглени 900 млн. лв. За да пресече паниката, БНБ я постави под специален надзор за три месеца с уговорката, че той може да бъде удължен.

Изтегли (49 KB)