Изказване на г-н Андрей Гюров, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“, на Шести банково-финансов форум: „Бъдещето на парите“, организиран от списание „Мениджър“, София, 17 октомври 2023 г.
Уважаеми дами и господа, уважаеми домакини от списание „Мениджър“!
Позволете ми да благодаря за поканата да открия това събитие. То наистина се случва в един изключително важен момент както за институцията, която представлявам, така и за обществото, бизнеса и страната ни като цяло.
В предишното ми амплоа като преподавател това представяне щеше да трае около час. Днес обаче ще се опитам да бъда много фокусиран в изказа си, за да не отнемам време от интересните панели и коментатори, които предстоят.
В последните няколко години често ми задават въпроса – харесва ли ти това, което правиш, чувстваш ли се удовлетворен? Сигурен съм, че и вие сте си го задавали. А отговорът никога не е тривиален. Независимо от личните постижения в кариерата, в семейството, винаги идва време, когато този въпрос изниква в съзнанието ни и всеки започва да търси своята мисия, това нещо, което дава отговор на въпроса защо сме тук на това място точно в този момент.
Защото момента, в който си го задаваме, е изключително важен, бих казал дори исторически. Като гледам хората в тази зала, повечето тук принадлежим към поколение, което беше заключено между два периода - на комунизъм и демокрация, така наречения преход. И затова все още търсим своя смисъл и своето призвание.
За последните 35 години ние като общество и държава направихме няколко ключови стъпки, които начертаха пътя на развитие на страната. Най-важните от тях несъмнено са присъединяването на България към НАТО и ЕС. И ако погледнем обективно развитието на страната ни през този период и го сравним с това на държави извън тези структури, оценката ще бъде еднозначна и положителна.
Принадлежността към тези структури не е достатъчно, но е със сигурност необходимо условие за бъдещото ни устойчиво развитие като икономика и демокрация. Те са една отворена врата към по-добър и справедлив живот, но ние сами като общество трябва да минем през нея. Това е и основната причина, поради която все още не можем да кажем, че преходът е приключил. Защото имаме несвършена работа.
А най-съществената част от тази работа е ангажиментът, поет от страната ни още с присъединяването към ЕС – да приемем единната европейска валута. Това е едно от последните парченца от мозайката, което ще нареди България рамо да рамо с другите европейски държави и ще отвори страната ни за всички ползи от това да бъдем пълноправен член на един от най-големите и силни икономически и парични съюзи в света.
За ползите от присъединяването към еврозоната може да се говори много и времето със сигурност няма да ми е достатъчно за да ги изброя в детайли. Но някои от тях си струва да се отбележат, защото те ще засегнат пряко всички български граждани. Липсата на транзакционни разходи за хората и фирмите, по-ниските лихви по заемите и по-ниските разходи за обслужване на държавния дълг, както и по-високата оценка и атрактивност на фирмите за инвестиции, са само малка част от тези ползи.
На тях се противопоставят целенасочени внушения за внезапно повишаване на цените. Тези внушения са икономически необосновани. Всички проведени досега изследвания и анализи показват еднозначно, че увеличението на цените в следствие от преминаването към единната валута е незначително и се дължи по-скоро на пропуски в регулаторните механизми, отколкото на икономически предпоставки. Добрата информационна кампания и съвестната работа на контролните органи ще пресекат спекулата и ще ограничат опитите за изкуствено повишение на цените.
Но това е тема, която ние всички ще имаме възможност да обсъждаме в детайли в идните месеци. Днес искам да се спра върху ролята и отговорността, която присъстващите в тази зала носим в този изключително важен процес по приемане на еврото. Личната ни отговорност не може да бъде подценявана. Лицата, които виждам сред нас днес, са на хора, заемащи едни от най-отговорните позиции в икономическия и обществен живот на страната ни. Вие сте хората, които със своите действия и бездействия задавате тона на разговора. Затова и вашата роля е от особена важност.
Наистина, ние влизаме в този процес на гърба на няколко световни кризи, които засегнаха всеки аспект от ежедневнието ни. Ако мога да използвам това сравнение, ние сме като футболен отбор в края на дълъг и тежък сезон. Отбор, който никой не е считал за фаворит, но с цената на неимоверни усилия някак е успял да запази своя шанс. И последният кръг предстои да ознаменува или обезсмисли всички усилия и надежди.
Но в този мач ние сме получили ранен гол, може би два, и червен картон още преди почивката. И сега седим в съблекалнята, гледаме се в огледалото и се опитваме да намерим сили да излезем отново на терена, знаейки, че успехът ще изисква нови огромни усилия.
А пред нас има само три възможности – едната е да се предадем и да мислим за личното си спокойствие. Това е лесният път. Другата, тази на фаворита, е да обвиняваме съдбата, че не е на наша страна. Това е удобният път. Или можем да бъдем Ливърпул – отборът, който многократно е показвал, че нищо не е невъзможно, когато имаш правилната нагласа и си готов да дадеш всичко от себе си, независимо какъв ще бъде резултатът. Това е отговорният път.
Както казах в началото, в даден момент от живота си всеки трябва да определи кое е било неговото призвание. Попитали веднъж Буров кои са великите общественици на неговото време. И той отговорил – няма такива. Не защото не е имал умни и дори гениални съвременници, а защото не са успели да направят значими постижения. Постижения, които дават отговор на въпроса защо сме на този свят и на тази позиция, с какво нашият „мандат“ ще бъде запомнен.
И ако трябва да съм съвсем директен, това няма да бъде рекордната печалба или водещата пазарна позиция, или поредното придобиване. Не. Това, с което ще бъдем запомнени, ще бъдат значимите избори, които сме направили, и мотивите, от които сме се водили.
Това не е лесен избор, защото да бъдем на висотата на историческия момент, в който сме призвани да живеем и работим, означава да загърбим собствения си личен интерес или спокойствие и да мислим за обществения интерес.
А какъв е общественият интерес в настоящия момент? Икономическата дискусия може да бъде много интересна и интелектуално стимулираща, но предимно в лабораторни условия. В реалния живот следва да се съобразяваме с обществените реалности и случващото се по света. Най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим днес, е къде ние виждаме България след поредица от освободителни борби, комунизъм и преход към демокрация. А отговорът можем да намерим още в думите и действията на нашите възрожденци, или ако цитирам Левски – да бъдем равни с другите европейски народи.
Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната е изключително ожесточена. Ролята на лидерите в нашето общество е да поемат своята отговорност, да задават посоката и да не допускат разпространението на заблуди. Аз вярвам, че пътищата ни са се събрали в този именно момент неслучайно. Наша е отговорността чрез своите пример и действия да завършим започнатия преди повече от 30 години преход и да направим страната ни пълноправен и достоен член на на европейското семейство.
И преди да завърша, искам да кажа и няколко думи относно конкретните предизвикателства около присъединяването на България към еврозоната. Те са насочени в три посоки:
Най-важното, както вече споменах, е нашият пример. В ситуация на множество кризи е съвсем нормално за българските граждани да бъдат притеснени и лесно манипулируеми. Наша отговорност е с пример и аргументи да ги успокоим и ориентираме в процеса на присъединяване към еврозоната.
Образование – в краткосрочен и дългосрочен план. Обясняване, разясняване, просвещаване. Ежедневно, сред хората, на техния език. Ние дължим това усилие на българските граждани, за да могат те да бъдат спокойни и да взимат правилните решения за своето бъдеще.
Въвличане – само защото имаме правилните аргументи и послания не значи, че те са достигнали до хората. За да успеем в точка 2, ние трябва да достигнем до всеки човек. А за това ни трябва обща мобилизация на усилията – на институции, бизнес, неправителствени организации. Всички ние трябва да работим заедно, за да постигнем желания резултат.
И като заключение, един важен урок, който винаги се опитвам да предам на своите студенти – добрите резултати винаги и навсякъде са плод на усилие от самите нас. Противно на това, което чуваме постоянно, щастливият живот не е следствие на избягването на предизвикателствата и търсенето на най-лесния път. Напротив. Той е следствие от изправянето пред събитията, освободени от личния интерес, и предприемането на трудни действия в съответствие с нашите ценности и нашата мисия.
Готови ли сме да го направим? Аз вярвам, че да, и очаквам с нетърпение да бъдем заедно в нашия стремеж за една по-добра и справедлива България като пълноправен член на голямото европейско семейство.
Благодаря Ви за вниманието!
