Интервю на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, за в. „Банкеръ” , с. 6 –7 , 4 декември 2020 г.
Г-н Радев, вече няколко пъти споделихте очакванията си, че страната ни ще е готова за приемането на еврото до три, четири години. Кое Ви подтиква към подобни прогнози?
Няколко неща. Първо, опитът от първата, в редица отношения по-трудна стъпка в пътя към еврозоната, а именно присъединяването към Европейския валутен механизъм и Банковия съюз. Ние формално стартирахме процеса през месец юли 2018 и го финализирахме през месец юли 2020. Второ, изпълнението на Маастрихтските критерии, което е основното формално изискване за приемане на еврото, след като валутата на една страна вече е включена в Европейския валутен механизъм, какъвто е нашият случай. В момента България изпълнява всички тези критерии, включително за бюджетното салдо, с отчитане на изключението за COVID-19 разходите; дълга; стабилността на валутата; инфлацията и лихвените равнища. При това, по отношение на фиска и валутната стабилност разполагаме със значителни резерви. Следователно, задачата е да не допуснем значително влошаване спрямо ситуацията в момента, а това е напълно изпълнима задача в посочения времеви хоризонт. И трето, факта, че ние вече сме пълноправен и пълноценен участник в ключова институция на еврозоната, каквато е Банковият съюз и оперираме в режим на близко сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. Това има силно консолидиращ ефект по отношение на цялостния процес за присъединяване към еврозоната.
Кои биха били потенциалните спънки в процеса и откъде може да се появяват?
Не трябва да забравяме, че в крайна сметка това е политически процес, който трябва да бъде финализиран с политически акт. Следователно, политически сътресения, вътрешни или външни, могат да окажат влияние върху времевата рамка. Но като технически капацитет и възможности, финализирането на процеса до 2024 г. е напълно изпълнимо.
Все пак бавното догонване на средните нива на доходите би следвало да ни остави в "чакалнята" по-дълго...
Логично е да очакваме, че формалното стартиране на процеса на присъединяване към еврозоната, чрез включването на лева във Валутния механизъм, и на страната – към Банковия съюз, заедно с изпълнението на критериите за номинална конвергенция, каквито са Маастрихтските критерии, ще ускорят процеса на реална конвергенция, включително по отношение на доходите. Не трябва да пропускаме и факта, че през последните години доходите в страната нарастват с изпреварващ темп спрямо средноевропейските. Разбираемо, обаче, това не може да промени нагласите на хората по този въпрос, тъй като тръгваме от много ниско равнище.
След някои правителствени решения от това лято бизнесът е поставен в принудителна ситуация да догонва възнагражденията в държавния сектор. Редно ли е да се случва това, след като бизнесът е най-потърпевш от антипандемичните мерки?
Съотношението на заплатите между публичния и частния сектор е сложен въпрос. Не мисля, че има еднозначни отговори на този въпрос. Ще ви дам пример с БНБ. Ние сме притеснени с увеличения процент на кандидати за работа, които са спечелили конкурсите, но отказват да подпишат договор, поради равнището на заплащане, а заплатите в БНБ са на сравнително добро равнище. Става въпрос за висококвалифицирани специалисти от ИТ сектора, юристи, одитори, а също колеги от банковата система. Отказалите се предпочитат частния сектор поради разликата в заплащането. Следователно, поне когато говорим за хората с добро образование и висока квалификация, не мисля, че частният сектор е поставен в ситуация да догонва заплатите в държавния сектор. Като цяло, обаче, във въпроса Ви има резон, но той трябва да се дискутира в стратегически контекст, а не от гледна точка на извънредната ситуация, в която се намираме.
Законовите изменения, свързани с надзора и преструктурирането на кредитните институции вече са факт. Как ще се променят подходът и работата на БНБ след тясното сътрудничество с ЕЦБ?
От 1 октомври 2020 г. България ефективно е член на Банковия съюз, което включва едновременното ни участие в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм по преструктуриране. Това стана факт след години на реформи и реорганизация в съответните сфери в Българската народна банка, както и всеобхватни нормативни промени. Благодарение на добрата подготовка и успешното изпълнение на всички изисквания на Европейската централна банка, преходът към периода на участие в Банковия съюз протече гладко и бих казал практически незабелязано от банките и техните клиенти. Днес вече дейностите на БНБ, свързани с банковия надзор и преструктурирането на кредитни институции, протичат в пълен синхрон с колегите ни от ЕЦБ. Въпреки известното разпределение на функциите ни по отношение на банките, които са под директния надзор на ЕЦБ, и останалите банки, имаме един по същество унифициран модел на работа, изцяло съобразен с изискванията и практиките в еврозоната.
Вече месеци се забелязва устойчив ръст на депозитите на гражданите и бизнеса, но при лихви, близки до нулата и дори отрицателни. Кога очаквате да приключи "предпазното спестяване" и каква ще е динамиката на лихвите?
Стремежът за спестяване, породен от несигурността в тази криза и тревожните очаквания за бъдещето, действително е фактор за продължаващия ръст на депозитите в банковата ни система. На този етап ниските лихви и доходността от депозитите остават на заден план като мотив за спестяване в банките. Точно тези нагласи вероятно ще продължат, докато са налице мерките, наложени за ограничаване на разпространението на пандемията, и докато гражданите и фирмите не започнат да възвръщат оптимизма си за развитието на икономиката и за собственото финансово състояние. Що се отнася до лихвите, в обозрим хоризонт се очаква те да останат ниски. Лихвите в България следват паричните условия в еврозоната, съответно са функция на провежданата там силно стимулираща парична политика.
От друга страна, не се отчита сериозен апетит за отпускането на кредити. Ще се раздвижи ли скоро пазарът?
През последните месеци на кризата едно от големите постижения на банковия ни сектор, както и от гледна точка на БНБ като надзорен и регулаторен орган, е запазената кредитна активност. Създаването на условия за банките да поддържат капацитета си за непрекъсваемост на кредитния процес беше една от целите на мерките, които предприехме още през март т.г. при обявяването на извънредното положение в страната. Но кредитирането е двустранен процес, определящ се както от предлагането, така и от търсенето. По отношение на търсенето факторите в настоящата кризисна ситуация са сходни на тези при динамиката на депозитите – нагласите и очакванията за бъдещето на потенциалните кредитополучатели предопределят склонността им да поемат дълг. При цялостна икономическа нормализация естествено ще очакваме и засилване на ръста на кредитиране.
Като цяло кризата сви драстично печалбата на банковия сектор и вдигна разходите за провизии. Притесняват ли ви финансовите резултати на банките и налага ли се въвеждане на допълнителни мерки от БНБ, насочени към запазване на стабилността на банките?
Банките в България посрещнаха периода на кризата в много добра изходна позиция, изразяваща се във високи нива на капиталова адекватност, ликвидност, рентабилност и общ спад на необслужваните кредити през последните няколко години. Но текущата среда, в която оперират банките, влияе на резултатите им. От началото на разпространението на пандемията и произтичащите негативни развития в икономиката, Българската народна банка предприе мащабни мерки, целящи облекчаване на клиентите на банките при обслужване на поетите кредити, а също и укрепване на сектора. Това изискваше допълнително подсилване на капиталовата и ликвидната позиция на банките. На фона на всички предприети дотук мерки и стремежа към ефективно и благоразумно поведение на самите банки, днес отчитаме запазена стабилност в системата. Разбира се, негативните последици от кризата продължават, средата остава неспокойна. Внимателно наблюдаваме и анализираме текущите данни и имаме готовност, както и досега, да активираме допълнителни мерки, ако се наложи. Тези мерки могат да бъдат в областта на макропруденциалните ни правомощия, при традиционния ни фокус върху капитала в банките.
Очаквате ли ръст на необслужвани кредити след март 2021 г.?
При равни други условия, всяко забавяне на икономическото възстановяване означава влошаване на финансовия профил на кредитополучателите. В степента, в която това води до проблеми при обслужване на банкови кредити, тази динамика се пренася към балансите на банките под формата на влошаване на качеството на техните активи. За съжаление, към днешна дата и на базата на данните и текущите тенденции, не разполагаме с много аргументи да очакваме бързо възстановяване или ускорен растеж на икономиката догодина. Всичко това предполага обръщане на наблюдаваната в последните години тенденция на спад на необслужваните кредити. Влошаването на кредитните портфейли няма да бъде изолирано българско явление. Ръководни представители на европейски регулаторни и надзорни органи напоследък предупреждават за подобни негативни тенденции за банковите системи в целия Европейски съюз. Както виждате, наблюдаваме комплексен и широк процес, в рамките на който изтичане на мораториума върху плащанията по банкови кредити – което вероятно визирате в цитираната дата за март 2021 г. – може наистина да бъде последвано от еднократен ефект на поява на нови необслужвани кредити.
По последни данни банките са отсрочили кредити за 9 мрлд. лева. Какъв е ефектът от т.нар. кредитен мораториум върху разходите за обезценки на банките?
Преди дни БНБ публикува последните данни, съгласно които към 31 октомври банките са одобрили общо около 88.5 хиляди искания на клиенти за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения с обща стойност от около 8.5 млрд. лева. Тъй като същността на мораториума е да въведе регулаторна възможност за „пауза“ в прилагането на действаща пруденциална рамка, при което отсрочванията по кредити да не водят до тяхна прекласификация, то не бива да търсим пряк ефект върху динамиката на разходите за обезценка. По-скоро бих обърнал внимание на друг интересен аспект. Регулярно публикуваните от нас данни показват, че в сравнение с пика на общия брой и размер на действащите одобрени съгласно мораториума искания, който беше през август, напоследък наблюдаваме лек спад. Това се обяснява с изтичане на гратисния период на вече одобрени искания и дори случаи на отказ от ползваните облекчения от страна на клиенти. Така че зад тези числа стои комплексна картина, съдържаща индивидуалните истории на хиляди граждани, домакинства и фирми. Някои от които, въпреки трудностите след първоначалния шок, изглежда са стабилизирали състоянието си, включително благодарение на временните облекчения, получени по линия на мораториума.
Мислите ли, че секторът вече би регистрирал загуба, ако мораториумът не бе въведен?
Отговорът на този въпрос може да бъде потърсен в същностната логика за мораториумите, въведени в съответствие с общоевропейската рамка, дискутирана и утвърдена в Европейския банков орган. Настоящата криза - в нейните икономически измерения – е исторически безпрецедентна с това, че е резултат не от финансови или пазарни обстоятелства, а от действията на публичните власти, които наложиха ограничения върху дейности и цели сектори с цел неразпространение на пандемията. И тези нормативно и административно наложени ограничения беше логично да бъдат последвани от действия пак на публичните власти - под формата на комплекс от мерки за подкрепа или облекчения на хора и фирми. Един от тези публични отговори на кризата бяха мораториумите. Погледнати от тази перспектива, мораториумите бяха в значителна степен неизбежни като следствие от характера на настоящата криза. Със сигурност без мораториум банките биха имали ръст на необслужвани експозиции, съответно повече разходи за провизии, отколкото сега. Мораториумът не елиминира необходимостта от адекватно оценяване, класифициране и провизиране на експозициите на банките. Рано или късно, при изтичане на мораториума, ще се появят нови необслужвани кредити. Целта на мораториума обаче не е да понижи разходите на банките, а да облекчи и предостави гъвкавост на клиентите им. Запазването на финансовата позиция на клиентите през този труден период би им позволило след време да поддържат отново пълноценни отношения с банките, включително при поемане и обслужване на кредити. И в това се състоят стратегически ползи от мораториума и за самите банки.
