Българска народна банка

Вече разплащанията в България се извършват до час, какви са следващите нововъведения, които бизнесът и потребителите ще усетят?

Действително в България се извършва съществена промяна в платежната инфраструктура, позволяваща значително намаляване на времето за изпълнение на клиентските плащания, като резултатите от това ще се усетят през 2022 г.

Тези инфраструктурни проекти имат своя ефект в намаляване времето на разплащане при клиентските кредитни преводи. От края на януари тази година клиентските преводи се изпълняват по нова технология, която позволява времето за получаване на превода да бъде сведено до по-малко от час. Това на практика става чрез промяна на механизма на сетълмент, който, ако по-рано беше три пъти на ден, съответно сутрин, на обед и следобед (в 10:00, 13:30 и 16:00 часа) и от това зависеше крайното време на получаване на превода, сега на практика сетълментът се извършва през целия ден и преводите се получават с ефект, близък до незабавния, за по-малко от час. Това е проект, който съществено подобрява финансовата инфраструктура и нейната ефективност.

Има още една следваща стъпка, един допълнителен проект, който e за незабавни плащания в лева. Той също е подготвен, инфраструктурата за него беше създадена. В него вече имаме участници: 3 банки и 1 небанкова институция (небанков доставчик на платежни услуги). Очаква се през тази година да се включат още банки и това ще позволи на практика преводите между техните клиенти да стават наистина незабавно за около 10 секунди, 365 дни в годината, 24 часа в денонощието.

По тези проекти водеща институция беше операторът на системата за клиентски плащания „БОРИКА“. Цялата банкова общност участва в тях, както и Българската народна банка като оператор на платежната система RINGS и регулатор, и наистина се надявам през тази година ефектите да се усетят.

Какъв е общият размер на сумите, които са разплатени в интернет през 2021 г. предвид и пандемията, която ни накара повече да пазаруваме от вкъщи?

Според последните публични данни, с които разполагаме, които са изготвени по методиката на платежната статистика на Европейската централна банка (ЕЦБ), за първите шест месеца на 2021 г. около 270 милиарда лева са разплатени чрез електронно инициирани безналични операции (б.р. плащания, наредени през интернет, чрез електронно или мобилно банкиране). Ако го погледнем в динамика - първото полугодие на 2021 г. към първото полугодие на 2020 г., имаме ръст от 22% в електронните безналични плащания. Друг интересен факт е, че когато съпоставим тези данни със статистиката за Европейския съюз (EС), темпът на нарастване на безналичните плащания в България е изпреварващ спрямо средното за Европейския съюз през последните години. Това само по себе си свидетелства за динамиката на тези процеси и за качественото развитие в безналичните плащания и платежната инфраструктура у нас, което я прави по-привлекателна за клиентите.

Доколко системите за разплащане в България са подготвени, ако да кажем, от утре приемем еврото?

Още от 2010 година БНБ оперира системен компонент в Европейската система за брутен сетълмент в реално време в евро TARGET2. Тази система е по принцип на еврозоната, но тя е отворена за участие и на банки извън еврозоната, като ние сме се възползвали от тази възможност. Това позволява българската банкова общност да извършва преводи в евро в страната и в Европейския съюз чрез TARGET2 и сега. Тази инфраструктура се допълва от платежната система BISERA7-EUR за клиентски разплащания в евро, оперирана от „БОРИКА“, която чрез достижимостта и свързаността, която е изградена с други аналогични системи в Европа, дава възможност преводите на ниво клиентски превод да достигат другите европейски банки и да бъдат получавани такива преводи от българските клиенти.

Това, което вижда публиката в новите проекти, е бързината, но зад тази бързина стои определена технология. Промяната в технологията за изпълнение на преводите, за която споменах, на практика беше резултат от завършената миграция на клиентските кредитни преводи в левове към SEPA стандарт, която е предпоставка за бъдещата обработка на тези плащания вече като плащания в евро. От техническа гледна точка клиентските кредитни преводи в лева вече изпълняват техническите и бизнес изисквания на стандартите за SEPA превод. При едно евентуално въвеждане на еврото ще можем да сменим валутата на плащане и с някои технически доработки преходът да стане лесно.

Остава една последна част в тази инфраструктура и тя е свързана с плащанията в публичния сектор, с бюджетните преводи, които също предстои да мигрират към SEPA стандарти. Това е заложено и като дейност в плана за въвеждане на еврото в България. Тази дейност трябва да се изпълни съвместно с Министерството на финансите, банките в страната, „БОРИКА“ и нашето участие. Тя не е задължително и неизменно свързана само с еврозоната. Тези проекти биха се правили и без това, защото те са едно следващо стъпало в развитието на платежната инфраструктура. Може да кажем, че ако въвеждането на еврото се случи, за кратък период от време ще може платежната система да се трансформира и да започне да извършва сетълмент на всички плащания в евро. Остава да се изпълни само проектът за миграция и на бюджетните кредитни преводи.

Какво трябва да се промени в законодателството в областта на действие на управление „Банково“ по отношение на разплащанията, така че да отговаряме на изискванията на еврозоната?

В плана за въвеждане на еврото е предвидено изготвяне на така наречения „евро закон”, който би следвало да уреди на общо ниво всички въпроси, свързани с превалутирането, с двойното изписване на цените, с периода на двойно обращение на двете валути и всички други такива въпроси, които се отнасят до цялото общество и могат да бъдат решени по един нормативен начин, който да бъде универсален за всички и да не се налагат отделни промени.

Може би това, което е най-важно по отношение на разплащанията, е, че системата за брутен сетълмент в реално време RINGS ще спре да функционира, тъй като тя е проектирана да работи само в национална валута. Всички разплащания ще преминат към обработка и сетълмент в TARGET2, което ще наложи и нормативни промени.

Смятате ли, че приемането на еврото и свързаните с това технически трансформации могат да окажат влияние върху равнището на цените в България?

Опитът, който се вижда от други държави, които са се присъединили към еврозоната в последните десетина години, показва, че няма такъв ефект. Всички тези мерки и механизми, които са предвидени в плана за въвеждане на еврото у нас, следвайки опита и на другите страни, обезпечават това. Такава мярка е например двойното изписване на цените, което ще бъде в един продължителен период от време. В този контекст влиза и комуникационната кампания, контролът, който ще бъде извършен от органите за защита на потребителите. Така че място за притеснение от това, че еврото само по себе си ще причини някаква инфлация или промяна в цените, няма.

Бихте ли казали какво точно означава отвореното банкиране, което все повече набира популярност и как ще спомогне то за улесняване на дейностите на бизнеса и на потребителите?

Отвореното банкиране означава два нови вида платежни услуги – услуги за предоставяне на информация по сметка и за нареждане на плащане. Те се изпълняват изцяло по електронен път. Това, което е всъщност различното от досега съществуващите услуги, е, че те могат да бъдат изпълнявани от една единна входна точка, от една платформа, през която клиентът или юридическото лице може да види всички свои сметки и всички движения по тях и да нареди плащания. Освен улеснението да виждаме информацията на едно място това дава възможност за надграждане на допълнителни услуги, базирани на анализа на така събраната информация, например инвестиционни услуги, услуги, свързани със счетоводни дейности, финансов анализ и така нататък.

С отвореното банкиране фирмите могат да предоставят например достъп до сметките си на своите счетоводства, които да виждат банковите извлечения и операции, а счетоводството може от едно единствено място да нарежда преводи, независимо към коя банка и коя сметка, в зависимост от начина, по който управлява паричните потоци.

Информацията от отвореното банкиране ще спомогне ли за изготвяне на кредитно досие на даден потребител с цел улеснение при взимане на кредит?

Да, защото ще се виждат наличностите, движенията, разплащанията и когато това се прибави към друга финансова информация, тя може да даде един добър аналитичен резултат. Също така важно е да се каже, че освен това надграждане откъм допълнителни услуги отвореното банкиране ще даде възможност за развитие на платежната инфраструктура. Например, ако услугите по отворено банкиране се съчетаят с незабавните плащания, които набират скорост, със сканирането на QR-код като средство за иницииране на плащане, ние получаваме една нова екосистема и това е с бъдеще в Европа и у нас. В България тези услуги вече имат развитие. В края на 2019 г. бяха лицензирани техните първи два доставчика. През 2019 г. бяха изградени интерфейсите на банките, респективно освобождаването от резервен механизъм, там където е приложимо, така че доставчиците на тези нови услуги да могат да достъпват банковите данни през тези интерфейси. Това беше важна технологична промяна, която изискваше провеждане на отделна процедура за всяка банка. През 2021 г. и 2022 г. този процес добива завършеност в съответствие с изискванията и становищата на Европейския банков орган за отстраняване на пречки и проблеми в интерфейсите. През 2022 г. очакваме тези механизми, с активното наше съдействие, да функционират пълноценно и да дадат пълния си потенциал към обществото.

Има ли интерес?

Да, има интерес. Тези услуги са с голямо бъдеще и доставчиците, „трети страни“ на новите услуги, имат своите клиенти. Функционирането на услугите зависи от това техническата инфраструктура да работи напълно безпрепятствено и това ще е факт до няколко месеца.

НАП ще може ли да получи достъп до тези данни от отвореното банкиране, заобикаляйки банковата тайна?

Достъпът до тези сметки през тези нови доставчици, през отвореното банкиране се извършва само въз основа на договор между клиента и доставчика, който оперира такава платформа. НАП има други начини за достъп до информация, описан в тяхната правна рамка. В БНБ от 5-6 г. функционира регистър на банковите сметки и сейфовете, но без данни за наличностите по тях, и публичните разследващи органи, в това число и НАП, имат достъп до този регистър. За да добият информация за операциите и наличностите по сметки обаче, е необходимо разкриване на банкова тайна.

Какво е настроението на централните банки в Европа за криптовалутите и криптоактивите – по-скоро за тяхното регулиране или за тяхната забрана?

Съществуват и двете мнения. През тази година се очаква да влезе в сила нов европейски регламент с абревиатурата MiCA, който ще регулира пазарите с криптоактиви, в това число и криптовалути. Tова е може би най-мащабната регулация, която е правена досега по отношение на криптовалутите. Този регламент ще урежда криптовалутите, техните издатели, платформите за търговия. Той разделя криптовалутите, или криптоактивите, на различни категории в зависимост от техните функционалности, а те могат да бъдат разделени най-общо на две големи групи – такива криптоактиви, които имат обвързаност на тяхната стойност със стойността на други валути или активи - т.нар. стабилни монети (stablecoins), и другата категория са активи, които нямат такава обвързаност. Класически пример е биткойн.

В регламента е предвидено изискване за повече информация за инвеститорите. Това е така наречената „бяла книга“, в която ще трябва да бъде предоставена информация относно вида на актива, неговите функционалности, рисковете, с които той е свързан, така, че да могат инвеститорите да бъдат напълно информирани, преди да направят такава покупка. Проекти за регулация на търговията с криптоактиви се обсъждат и в САЩ и Великобритания, отново с акцент върху защита на инвеститорите и тяхната информираност.

Според Вас възможно ли е притежателите на портфейли с криптоактиви да са длъжни по някакъв начин да ги декларират?

В регламента MiCA не се коментира данъчната страна на въпроса, но такава страна има, и като всеки един актив те би трябвало да подлежат на данъчна регулация. Аз мисля, че те и сега подлежат, даже като влизаме в темата постепенно с другата част от държавите, които забраняват, има държави, като например Русия и Индия, които се опитват да ограничават търговията с криптовалути именно чрез високи данъчни ставки. Има и други държави, които напълно ги забраняват. Един такъв много интересен пример е Китай, който беше в челните редици или даже първи в света по добиване („копаене”) на криптовалути, но забраниха напълно както да се добиват, така и да се търгуват.

Тоест вървим към регулация?

Да определено. Не може да решим проблемите, свързани с такива инфраструктури, просто като ги забраним. Пътят е в регулацията.

В този ред на мисли дали дигиталното евро ще бъде евро базирано върху блокчейн технологиите или по различен начин, да кажем няколко думи по тази тема например някои основни разлики (с криптоактивите).

Зад криптоактивите няма институция, която да стои, няма централна банка, няма държава или някакъв друг регулатор. Това може да се възприеме от техните привърженици дори като плюс. Друга разлика е, че криптоактивите могат да бъдат приети като средство за размяна, но те не са универсално законно платежно средство.

Европейската централна банка изготви и публикува доклад по темата за дигиталното евро през 2020 г. и последва публична консултация. В края на миналата година беше обявено, че започва проучване, което ще продължи две години. В това проучване ще се даде отговор на всички въпроси най-вече на техническо ниво, като например какъв би могъл да бъде дизайнът на дигиталното евро, какви биха могли да бъдат начините на дистрибуцията до сметките на различните лица, къде да се държат тези сметки, какво ще е въздействието върху финансовите пазари и посредничество, какви са рисковете и така нататък.

След това се очаква да бъде взето и окончателно решение. Всъщност дигиталните валути на централните банки се появяват в резултат на няколко фактора. На първо място, свидетели сме на това как дигитализацията има все по-голямо влияние във всички сфери на живот и особено в платежната сфера. Това от година на година е все по-силно видимо. На второ място, световна тенденция е, че намалява използването на парите в брой като средство за плащане и дигиталните канали са все по-предпочитани, като търсенето на публиката на такива нови дигитални средства поражда и нужда от ново развитие. Не на последно място, роля има и навлизането на новите технологични компании, в това число и криптовалутите, които се опитват да предложат алтернатива на традиционните плащания и инвестиции.

Ще прилича ли дигиталното евро на един стейбълкойн?

Аз не бих казала така. Това, което трябва да се каже за дигиталното евро и въобще за дигиталните валути на централните банки, е, че те са една дигитална алтернатива на парите в наличност, като ги допълват, без да ги заменят. Те създават едни допълнителни средства и начини за разплащане и за съхранение на пари, но те са дигитален аналог на хартиените пари, така че не може да кажем, че това е стейбълкойн, защото зад валутите на централните банки стоят техните собствени валутни резерви, тяхната репутация, държавата като институции и кредибилност, докато зад криптовалутите няма нищо такова.

Кое е по-вероятно да стане - да видим дигитален лев или направо да премине и България към дигиталното евро?

България, като член на Европейския съюз, се придържа и възползва от механизмите, които предлага ЕЦБ. Към този момент ЕЦБ все още не е взела решене за въвеждане на дигитална валута, но ако бъде взето такова и сме член на еврозоната – да.

Миналата седмица беше издаден доклад на Международния валутен фонд на тема дигиталните валути на централните банки и в него се казва, че около 100 държави работят в различни фази - проучвателна, експериментална, тестова или дори на въведени реално проекти, относно възможностите за собствена дигитална валута. Този доклад беше представен от г-жа Кристалина Георгиева (изп. директор на МВФ – бел. ред) с реч под заглавието „Бъдещето на парите“. Така например в Китай пилотната фаза на техния проект за дигитален юан вече започна реално, като дигиталният юан е пуснат в 10 по-големи градове и региони.

А какви са предизвикателствата пред управление „Банково“, което вие ръководите в средносрочен план извън тези проекти, за които говорихме?

През тази година, през ноември, БНБ предстои да се присъедини към новата интегрирана платформа за TARGET услуги на ЕЦБ. Тя ще включва три услуги. Първата е услугата за извършване на сетълмента в евро в реално време - TARGET2, в който вече участваме, но мигрираме на следващо ниво.

Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро „TARGET2-Securities“, която по-рано беше отделна, a сега се интегрира в новата платформа за TARGET услуги. Ние работим за присъединяване към нея заедно с „Централен депозитар“ и с екип от ЕЦБ. Тя ще допринесе за това, че за българските държавни ценни книжа ще има възможност да се извършват и двете части на операцията по прехвърляне - и финансовата, свързана с трансфера на пари, и трансфера на ценни книжа, чрез платформата TARGET2-Securities и по този начин българските ценни книжа ще имат една по-добра достъпност и за инвеститорите от Европейския съюз.

И третата услуга в тази нова консолидирана платформа е TIPS. Това са незабавните преводи в евро, към които също би трябвало да се присъединим при присъединяване към еврозоната в бъдеще.

Един друг голям проект, който искам да спомена, е с наименованието AnaCredit. Той е в областта на статистиката и всъщност ще позволи през единна входна точка при нас в БНБ чрез една платформа да се подава цялата информация за кредитите и кредитния риск от отчетните единици. Платформата ще може да се ползва за нуждите не само на статистиката, но и на банковия надзор, преструктуриране на кредитите и икономическия анализ. Така отчетните единици ще докладват в една система и по единни стандарти за страната и ЕС, което ще намали натоварването им и ще повиши качеството и консистентността на събираната информация. Наред с това постоянното развитие на правната рамка и на техническите изисквания, на които страната трябва да отговаря като член на ЕС и БНБ като участник в Европейската система от централни банки, както и предизвикателствата, свързани с бъдещо присъединяване към еврозоната, изискват висок професионализъм и отговорност, за което искам да поздравя нашите служители.