Българска народна банка

В студиото е г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ и ръководител на управление “Банково”. Какви тенденции се откроиха в областта на плащанията покрай пандемията от Ковид-19? Как се разплащаме повече?

Пандемията от Ковид-19 доведе до промяна в потребителско поведение във всички сфери на живота, включително и в платежния сектор. Наблюдава се все по-интензивно използване на дигиталните канали за извършване на плащания, както и засилване на започналия още преди пандемията процес на миграция от плащания в брой към безкасови електронни плащания. Данните също показват това. Например, в Европа вече половината от безналичните плащания се извършват с банкови карти.

Сходни тенденции се наблюдават и в България. За първите шест месеца на 2021 г. броят на картовите плащания и плащанията с електронни пари в страната бележат увеличение от по около 30% спрямо същия период на миналата година.

Подобни са данните за стойността на извършените плащания през платежната система RINGS, които показват също увеличение с 30% на обработените плащания за първите шест месеца на 2021 г. спрямо първото полугодие на 2020 г.

Нека за зрителите да кажем какво представлява самата система, за да е ясно.

Това е платежна система за брутен сетълмент в реално време в лева (RINGS¹) оперирана от Българската народна банка, през която на практика се обработват всички плащания в страната.

И казвате, имаме 30 % ръст там. Това достатъчен сигнал ли е да кажем, че бизнесът се възстановява?

Да, това може да бъде разчетено като сигнал за икономическо възстановяване, но може да бъде прието и като доказателство в областта на данните и статистиката, че се използват все по-интензивно електронните канали за разплащания, осигурени от банките и другите доставчици на платежни услуги в страната.

А по време на Ковид какво показват данните, със сигурност е имало някакъв вид замразяване, спад през първите месеци?

В момента не разполагам точно с тези данни, за да ги сравним. Но факт е, че през тази година данните показват едно значително ускоряване на плащанията у нас, след първоначалния спад, предизвикан от пандемията.

Какво предвиждате за догодина, ще се запази ли този тренд към увеличение?

Да, най-вероятно ще се запази и през следващата година и ще се движи около иновациите в областта на платежните услуги, които могат да бъдат обединени около няколко основни сегмента. Това са отвореното банкиране, незабавните плащания и мобилните технологии. Така например, мобилният телефон все повече се превръща в своеобразно виртуално банково гише, портал за нареждане на различни платежни операции, който се използва все по-често.

Ще дойде ли момент, в който няма да използваме карти като Mastercard и Visa?

Рано е да кажем, че е дошъл този момент, но съчетанието на технологиите, за които споменавам - мобилните приложения, незабавните плащания, възможността за сканиране на QR- кодове, е една изцяло нова платежна стратегия и инфраструктура, около която със сигурност ще се задвижат процесите през следващите няколко години в Европа, а е тенденция и по света. Това неизбежно ще доведе до една технологична конкуренция между вече утвърдените модели за плащания, включително широко разпространените карти, и новите модели за плащания, които ще дават допълнителна бързина и сигурност на платежния процес.

А незабавните плащания, те с какво ще са по-различни и как да ги оценят потребителите?

Незабавните плащания са платежни операции, които се изпълняват 365 в годината, 24 часа в денонощието. И чрез промяна на технологията на плащане и сетълмент, позволяват плащането да протече за около 10 секунди. От момента на нареждане на плащането, до получаването на парите от получателя, минават 10 секунди или дори по-малко.

Кога ще може да видим това по-масово в България?

Добре е да разграничим тази тема на две направления.

Първо трябва да спомена, че от 2010 г. БНБ е оператор на компонент TARGET2-BNB², който дава възможност на българските банки да извършват плащания в евро. Към този компонент през 2018 г. бе изградена допълнителна функционалност, наречена TIPS – за незабавни плащания в евро, към която функционалност сме присъединени и българските банки имат възможност да участват.

В Европа обаче т.нар. „индикатор на SEPA незабавни плащания“, който измерва незабавните плащания в еврозоната към обичайните кредитни преводи, показва, че те са около 10%, което е отчетено от европейските регулатори като ниско и се приемат различни мерки, включително административни, този процес да се ускори.

(Например задължително изискване до края на 2021 г. е всички доставчици на платежни услуги, които са се присъединили към SEPA схемата за незабавни плащания и са достижими в системата TARGET2, да се включат и в TIPS.)

В България в областта на незабавните плащания има проекти, които се разработват от „БОРИКА“ АД, като оператор на платежни системи, с участието на банковата общност и с подкрепата на БНБ като оператор на платежната система RINGS. Проектите всъщност са два. Единият - е за въвеждане на незабавни плащания в лева, като техническата платформа вече е готова и към момента в нея участват две банки. Очаква се броят на банките-участници в платформата да се увеличи през следващата година. Другият проект е за т.нар. „пакетни“ кредитни преводи, който се очаква да стартира в началото на 2022 г. и в него ще участват всички банки. На практика по този начин се предвижда всички клиентски кредитни преводи в лева в страната да преминат към тази нова технология³ , като времето за постъпване на парите по сметката на получателя се очаква да е в рамките на един час. По този начин през следващата година се очаква съществено ускоряване и оптимизиране на платежните процеси у нас. Това е свързано с изпълнението на доста сложни инфраструктурни проекти, в които участва цялата банкова общност, „БОРИКА“ АД и БНБ, която осъществи необходимите функционални промени в механизма на сетълмент в RINGS. Това ще даде съществен резултат и обществото ще го усети.

Отвореното банкиране не е така познато у нас. С какво е то по-различно?

Чрез Втората директива за платежните услуги за първи път в ЕС беше въведена конкретна регулация на т. нар. „отворено банкиране“ (или „open banking“). То въвежда два нови вида платежни услуги – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка.

Банката ли го въвежда? За да е ясно на хората.

Ще обясня самия процес. Предимствата му са, че се засилва конкуренцията на платежния пазар и се въвеждат два нови вида участници на пазара, които са оператори именно на тези услуги – а именно доставчици, специализирани в предоставянето на тези два нови вида услуги. Те дават възможност клиентът да има достъп през единна входна точка до цялата банкова информация или информация при доставчиците на платежни услуги относно негови сметки, по-голямо удобство и бързина при проверка на салда, справки за направени трансакции или нареждане на нови плащания от сметки.

За да стане ясно – всъщност, ако аз съм клиент, за отвореното банкиране има платформа, на която мога да вляза и какво да направя?

Клиентът може да влезе и да нареди плащане, през която и да е своя сметка, в която и да е банка, да получи информация за движението по своите сметки. Това, което е като добавена стойност е, че отвореното банкиране дава възможност и за надграждане на допълнителни услуги над платежните услуги, като например услуги, свързани с финансов анализ, с оценка на кредитоспособност, предоставяне на допълнителни счетоводни и финансови услуги, инвестиционни услуги и др. Една цяла плеяда от нови услуги, които около това ще се развият и ще се подобрят услугите към клиента.

Доколкото разбирам това ще съкрати процеса - за какво например няма да ми се налага да ходя до банката?

Като цяло това е по-скоро свързано с платежните операции, но може да бъде разширено и към други услуги. Дори и сега не се налага да ходим до банките за почти нищо и това е също една голяма промяна, защото преди 5 или 10 години доста често ги посещавахме, а сега използваме електронното банкиране…

Да ви попитам и за криптовалутите – ще се стигне ли до узаконяване и регулация?

Най-напред следва да се отбележи, че криптовалутите⁴ не са валути в традиционния смисъл на думата, доколкото те не са законно платежно средство, а се възприемат по-скоро като спекулативни активи. Дори към момента криптовалутите са обект на регулации, например по отношение на един от най-големите им недостатъци от регулаторна гледна точка – необходимостта от противодействие на изпирането на пари. В момента в Европа и у нас съществува задължение лицата, предоставящи услуги за обмяна между виртуални и традиционни валути, както и съхраняване и трансфер на виртуални валути, да прилагат нормативно установените мерки срещу изпирането на пари. В допълнение, през следващата година се очаква нов европейски регламент, който да разшири изискванията относно информацията, придружаваща трансфера на криптоактиви, като име на наредителя и получателя, адрес и др. По този начин регулациите в тази област се очаква да бъдат засилени чрез ограничаване на анонимността при операциите с криптовалута, която в момента съществува като риск.

През 2022 г. се очаква да бъде финализиран и обширен европейски регламент, който ще регулира както издателите на криптоактиви, така и платформите за тяхната търговия. Предвижда се лицензиране както на издатели на криптоактиви, така и на доставчици на услуги по криптоактиви (например оператори на платформи за търговия), които в момента са на регистрационен режим.

Към момента няма изгледи криптовалутите да станат някога официално платежно средство, но те са актив, който позволява обмяна срещу традиционни парични средства. В тази връзка е нужно задълбочаване на регулациите при криптовалутите, доколкото съответните пазари все още се развиват и съществува необходимост от пълно елиминиране на рисковете от изпиране на пари.

____________

¹ Real-time INterbank Gross-settlement System

² Националният системен компонент TARGET2-BNB в България на платежната система на еврозоната TARGET2 (Trans-European Automated Real-time Gross settlement Express Transfer system)

³ Нов модел на обработка, при който групи индивидуални плащания ще бъдат изпращани в общ файл (пакет) от банката на наредителя към платежната система БИСЕРА6

⁴ В Европа се е наложило по-широкото понятие „криптоактиви“, включващо и криптовалутите