Интервю на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, за предаването „Неделя 150” на БНР, Рига, 28 януари 2024 г.
И така господин Радев, остава ли 1 януари 2025 година като целева дата за България да приеме еврото? Питам Ви с оглед на казаното преди дни от академик Николай Денков.
- Това е индикативната дата, одобрена от правителството. Няма формално решение за промяна на тази дата.
Тоест от правителството зависи дали ще промени датата на друга, на средата на 2025 година, както намекна господин Денков, така ли?
- Трябва да се има предвид, че това е решение, което не зависи само от нас. То зависи и от нашите партньори, с които обсъждаме въпросите на българското членство. Освен това трябва да се има предвид, че планът за приемането на еврото, който беше приет, фактически е изготвен на база на целева дата 1 януари 2025 г. Аз не мисля, че е много продуктивно сега да се фокусираме върху датата. По-скоро фокусът трябва да бъде върху това, което трябва да бъде направено.
От срещите си тук, господин Радев, със сигурност сте имали и неформални такива, какво разбрахте, може ли да бъде направен компромис по отношение на България, ако продължаваме да не изпълняваме критерия ценова стабилност или инфлацията е твърде висока, казано по-просто, у нас?
- Това е друга тема, по която мисля, че не трябва да се спекулира. Аз не бих използвал думата компромис. Ние изпълняваме всички критерии без този за инфлацията. При това ги изпълняваме със значителен положителен марж. Както беше дискутирано и както посочих, ние имаме втория най-нисък дълг към БВП в Европейския съюз. Отново конструктивният подход е да се фокусираме върху това, което да се направи, а не да гледаме конкретни срокове или да се правят опити за някакви компромиси. Не мисля, че това е продуктивен подход.
Да, но академик Денков каза, че ако докладът бъде оповестен така, както е по план, България няма да отговори на критериите. В този смисъл може ли неговото оповестяване да бъде отложено за септември, както той намекна?
- Докладът ще бъде изготвен и ще бъде оповестен, тъй като това е редовният двегодишен доклад. Той се изготвя не само за България. Това, за което ме питате, е всъщност може ли да се отвори нова процедура извън формално одобрения график, теоретично може. Но ако от сега още започнем да дискутираме тази тема, игнорирайки това, което трябва да се направи, мисля, че няма да е правилният подход.
Чухме и вицепрезидента на Европейската комисия г-н Домбровскис – от неговото изказване стана ясно, че компромиси няма да бъдат правени. България или изпълнява критериите, или не става член на еврозоната. Така ли е?
- Това ще е отговорът, който ще получите от всяко едно официално лице, независимо дали от Еврокомисията или от Европейската централна банка. Това е отговорът, който ще получи всеки, който постави този въпрос.
Добре, господин Радев, да Ви попитам и за един Ваш анонс в бюлетина на Асоциацията на банките, че трябва да се вземат мерки за ограничаване на отпускането на кредити на домакинствата, имайки предвид последните данни за ръста на кредитирането, но и за задлъжнялостта на домакинствата. Налагат ли се такива мерки сега?
- Това е традиционно обръщение към търговските банки, то включва много по-широк кръг от въпроси. Очевидно темата за кредитирането на домакинствата, преди всичко по линия на ипотеките, е въпрос, който е обсъждан с банките. Това, което казвам в това обръщение е, че всъщност ние имаме готовност да приложим пълния спектър от мерки, които една централна банка може да приложи, специално по отношение на така наречената макропруденциална политика. В същото време ние прилагаме, макар и ограничени от валутния борд, и мерки на паричната политика и увеличението, което направихме на 12% за задължителните минимални резерви на банките, е такова изискване.
Това означава ли, че ще бъдат въведени допълнителни изисквания към кредитополучателите – да речем процент от дохода им да е максималната сума, която да дължат на търговските банки?
- Всичко зависи от резултатите, тоест данните, които очакваме да постъпят за януари, февруари, март месец. Освен това трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, тоест не гледаме само ръста на ипотеките, а гледаме много други неща, например как една подобна мярка ще се отрази общо на икономиката, на икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно и то ще бъде взето на база на постъпващите данни.
Добре, споменахте за 12%, които сега има като изискване към банките, в еврозоната то е 1%. Кое е по-добре ние да се приспособим към еврозоната или еврозоната да върви към увеличаване на изискванията към банките?
- Този въпрос се разглежда от много централни банки, включително и от Европейската централна банка. Присъединяването към еврозоната ще осигури тези защитни механизми, включително и за банките, които ние трябва да постигаме сами на този етап. Така че напълно естествено, ако се присъединим към еврозоната, това изискване към банките ще бъде намалено. От своя страна това ще доведе до свиване на баланса на централната банка и предоставянето на един по-голям ресурс за развитието на икономиката.
А това няма ли да доведе отново до кредитен бум – толкова много евтин ресурс в ръцете на търговските банки?
- Ако процесът се управлява добре, не. Освен това, както посочих, независимо от това дали ние ще се присъединим или няма да се присъединим към еврозоната, ние ще разполагаме с пълния инструментариум от макропруденциални инструменти, тоест ние имаме много възможности, за да влияем на този процес. Между другото, към момента по отношение на капиталовите изисквания, които имаме към нашите банки, ние може би сме най-консервативната централна банка и не само в Европейския съюз, а в европейското икономическо пространство.
Добре, една дума в отговор на опозицията, че Българската народна банка може да се превърне в пощенски клон, ако не се лъжа, беше точната формулировка, на Европейската централна банка, ако влезем в еврозоната. Възможно ли е да се случи?
- Във всички случаи присъединяването към еврозоната ще означава надграждане на паричния режим и съответно на институцията, която го управлява, това е Българската народна банка.
