Реч на г-н Жан Пол Редуан, подуправител на Френската централна банка, по повод приключването на туининг проект между БНБ, Френската и Холандската централни банки, София, 15 септември 2004 г.
Въведение
Ваше Превъзходителство,
Г-н управител Искров,
Дами и господа,
За мен е удоволствие и чест да бъда поканен тук в София, за да отбележим приключването на програмата за сътрудничество, която събра заедно Българската народна банка и две централни банки от Евросистемата, Холандската банка и Френската банка, под егидата на Европейската комисия. Програмата даде възможност за особено полезен диалог между нашите централни банки и предостави допълнителни доказателства за духа на сътрудничество между нашите институции в рамките на тази европейска програма предвид на бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз.
Преди всичко, бих искал да маркирам накратко основните характеристики на Програмата за сътрудничество. Второ, тъй като желанието на България е да стане член на Европейския съюз при най-добрите възможни условия през 2007 г. и впоследствие да въведе еврото, бих искал да обърна вниманието ви към етапите пред БНБ и пред България като страна - кандидат за присъединяване.
1. Постижения на програмата за сътрудничество
Смятам, че мога със сигурност да заявя, че след две години работа програмата за сътрудничество между централните банки постигна в голяма степен целите си. Амбициозна и широкообхватна, Програмата за сътрудничество включваше цели 11 различни модула, като започнем от платежните системи и стигнем до адаптирането на счетоводните процедури, включително и статистиката и банковия надзор. Участие в нея взеха 55 специалисти от Френската и Холандската централни банки. В нейните рамки бяха осъществени над 200 работни посещения от една банка в друга.
Всъщност беше постигнато приложението на редица европейски директиви и нивото на подготвеност на Българската народна банка за бъдещата интеграция в ЕСЦБ И Евросистемата отбеляза значителен напредък.
Извън тези факти бих искал да подчертая колко много научиха всички участници от опита си в програмата и колко положителен знак за бъдещето е това. Нашите три централни банки постигнаха успешно особено тясно сътрудничество, което беше разширено, както можем да видим, от посещенията и семинарите, организирани с три банки от ЕСЦБ, които не участват в програмата, както и с Европейската централна банка (ЕЦБ).
Програмата за сътрудничество ни предостави възможността да споделим съответния си опит в области, определени от Българската народна банка през 2002 г. Преди всичко тя даде възможност на БНБ да постигне стандартите на ЕСЦБ в редица области.
Бих желал да подчертая, че успешното постигане на целите се дължи на пълната ангажираност, демонстрирана от ръководството и персонала на БНБ, на силната им мотивация и високото ниво на експертни познания. Като цяло служителите на трите централни банки показаха идеалния дух на екипност в общата си работа. Това е друго постижение на Програмата за сътрудничество, което е изключително положителен знак за бъдещето, защото работата в екип е в сърцевината на функционирането на ЕСЦБ и Евросистемата и един от ключовете към техния успех.
2. Предстоящи етапи
БНБ ще може да участва като пълноправен член на екипа на Евросистемата, когато България въведе еврото. Но и преди този етап, от самото приемане на страната за член на ЕС, централната банка на България ще участва в Европейската система от централни банки.
Един от основните критерии, който трябва да бъде изпълнен за това членство, е независимостта на централната банка. Независимостта на централната банка съвсем не е догматично изискване. Тя се счита от страните, подписали Договорите за създаване на Европейския съюз, за най-добрата гаранция за правилното изпълнение на задачите на централна банка. Тя улеснява по-конкретно спазването на трите критерия, които се предявяват пряко или косвено към централните банки на страните, стремящи се към въвеждане на еврото: критериите за инфлацията, валутния курс и дългосрочните лихвени проценти.
Независимостта означава ясен мандат за централната банка, функционална независимост, независимост на нейните вземащи решения управленски органи и финансова независимост.
Този критерий за независимост, предвиден в Европейската конституция, се основава на силната си обвързаност с целта за ефективна ценова стабилност. Независимостта, всъщност, заздравява доверието в и ефективността на действията на централната банка на пазара и по отношение на всички икономически агенти.
За всички национални централни банки от Евросистемата тези институционални аспекти имат своите доказателства в практиката: тъй като Управителният съвет на ЕЦБ, който определя паричната политика, трябва да е независим, е необходимо също така и всички негови членове, включително и управителите на националните централни банки, да имат независимост. Независимостта на централните банки от ЕСЦБ освен това е спомогнала за успеха на еврото и на единната парична политика в трудни ситуации (събитията от 11 септември 2001 г., преминаването от националните парични единици към еврото, забавянето в глобален мащаб на икономическата активност и дебата за Пакта за стабилност и растеж).
Разбира се, “независимост” не означава “изолация”. Точно обратното, един независим статус носи със себе си изискването за отговорност: това е основата за задълбочен диалог между централната банка и средата, в която тя оперира: широката общественост чрез подходяща комуникационна политика, фискалните власти и Парламента, за създаването на балансирана политика. Действително, паричната политика не може сама по себе си да влияе върху всички макроикономически аспекти.
Освен постигането на независимост на централната банка другата цел, към която трябва да се стремят страните кандидатки, е, разбира се, устойчива икономическа конвергенция по отношение на ценовата стабилност, стабилността на валутния курс, надеждно публично финансиране и лихвени равнища.
Поддържането на устойчива конвергенция е основен елемент на маастрихските критерии. Това означава, че критериите за конвергентност трябва да бъдат покрити не като еднократен акт, а в един много дълъг период във времето. Всички страни кандидатки, следователно, трябва да бдят непрекъснато по отношение на факторите за конкурентоспособност на икономическите структури, тъй като това е в крайна сметка единствената гаранция за просперитет след момента, в който валутните курсове бъдат неотменимо фиксирани, а лихвените проценти установени в рамките на Паричния съюз. От тази гледна точка поддържането на здрава фискална политика, умерено нарастване на заплатите и въвеждане на необходимите структурни реформи са предпоставки за успех.
Заключение
В контекста на успеха на тази ползотворна и съзидателна програма за сътрудничество, аз съм убеден, че централната банка на България ще заеме своето достойно място сред 25-те национални централни банки, които са вече членове на ЕСЦБ, в момента на присъединяването на България към Европейския съюз.
В това отношение, сигурен съм, създаденото в хода на тази програма сътрудничество между нашите институции ще продължи при оптимални условия в рамките на работата, осъществявана в различните организации на ЕСЦБ.
Програмата за сътрудничество, всъщност, ще продължи под знака на тясната съвместна работа между Френската централна банка и Българска народна банка, а също и между Холандската централна банка и Българска народна банка в резултат на подписаните на 4 юни 2004 г. двустранни споразумения между управителите на тези банки. Ето защо, още отсега мога да заявя, че що се отнася до концепциите и методите, нашите централни банки вече споделят общата съдба на европейските страни.
Пътят към Паричния съюз сега е ясно очертан: за да бъде извървян докрай е необходимо да се премине през други фази на прогрес и други общи инициативи под егидата на Европейската комисия. Но позволете ми да заявя от опит, че темпото на напредък чрез прилагане на метода на поетапно овладяване е стоял винаги в основата на Европейския проект. Наистина, той дава на континента ни стабилност и просперитет, който е рядко наблюдаван в продължителен исторически план. И участието на България в този проект се вписва съвсем естествено.
Благодаря ви за вниманието.
