Българска народна банка

ПОГЛЕД КЪМ РАЗШИРЯВАНЕТО НА
ЕС И ЕВРОЗОНАТА: ВИЖДАНИЯТА НА ЕЦБ

Дами и господа,

За мен е голяма чест, че днес ще мога да говоря тук пред такава уважавана аудитория. Бих искал да благодаря на нашите домакини за тяхната любезна покана. Трябва да кажа, че всъщност се чувствам съвсем у дома тук, в Дипломатическия институт. Днес бих искал да споделя с вас вижданията си като представител на централна банка по един въпрос, който има множество аспекти, а именно разширяването на ЕС. Разбира се, ще концентрирам вниманието си върху паричните аспекти на този процес и върху въпроса за разширяването на еврозоната.

Позволете ми, госпожи и господа, да започна изказването си с няколко думи на френски език. В действителност България е пълноправен член на франкофонското движение; в тази връзка след три месеца Българската народна банка ще бъде домакин на Тринадесетата среща на управителите на централните банки на франкофонските държави. Винаги съм участвал на тези годишни срещи с особен интерес; тази година ще имам също така удоволствието отново да посетя София към средата на месец май по покана на г-н Искров, управителя на БНБ, по случай срещата, посветена на финансовата стабилност.

Но преди да ви запозная със структурата на изказването си, нека първо да направя един общ коментар. Смятам, че невинаги се осъзнава напълно, че разширението не е просто подарък за новоприетите членове. Наистина за желаещите да се присъединят то е свързано както с упорита работа, така понякога и с труден избор. И не искам да кажа, че това трябва да става по друг начин. Да вземем за пример света на спорта: когато спортистът бъде приет в един отбор, той трябва да работи упорито, за да подобри уменията си и най-вече той трябва да се адаптира към стила и техниките на игра на отбора, а не обратното. Това е ефикасна практика, която позволява на отбора да функционира като отбор, а не като сбор от индивиди. И като казвам това, трябва да отбележа също, че отборът трябва да оценява, че новоприетият полага по-голямата част от усилията, свързани с адаптацията, и че отборът може да стане по-силен в резултат от приемането на новия член. Ето защо аз уважавам и се възхищавам от българските власти и българския народ за упоритата работа, извършена при подготовката за присъединяване към ЕС.

Нека да продължа на английски език и да изложа структурата на речта си. Два са основните аспекта на подготовката за присъединяването, върху които ще се концентрирам днес, защото те са особено уместни от икономическа гледна точка. Първият касае наваксването, така че да играете на нивото на отбора. За икономиката това означава институционално развитие и провеждане на стабилна макроикономическа политика. В първата част на речта си ще разгледам постигнатото от България и най-важните предизвикателства в това отношение. Вторият аспект е готовността да се играе в съответствие с правилата и стратегията на отбора. В тази част ще разгледам пътя за евентуалното въвеждане на еврото, който България ще трябва да следва, когато влезе в ЕС. Ще илюстрирам някои от предизвикателствата, които обикновено възникват по този път, въз основа на опита ни с новите страни членки.

И така, как се справя България по отношение на институционалното развитие и прилагането на стабилна макроикономическа политика. Първият показател, че се справяте добре, е цялостния мониторингов Доклад на Европейската комисия за 2005 г. Докладът ясно разграничава институционалната сфера, където се подчертават недостатъците, и икономическата подготовка, която се оценява доста положително. Отбелязва се например, че законността трябва да бъде укрепена и че трябва да се полагат повече усилия за борба с корупцията и организираната престъпност. От друга страна, икономиката се описва като характеризираща се с висока степен на макроикономическа стабилност, силен икономически растеж, относително ниска инфлация и намаляваща безработица. Освен това се казва, че продължаването на реформите със сегашния темп ще направи икономиката по-устойчива по отношение натиска на конкуренцията и пазарните сили в рамките на ЕС.

Съгласен съм с Комисията, че икономическият напредък в България е значителен. Разбира се, това не е станало автоматично. Това е резултат от направените трудни избори и много упорита работа. Така че позволете ми да спомена три аспекта от този подготвителен процес, които ми изглеждат особено важни.

Първо, въвеждането на паричния съвет преди осем години беше важно решение, взето от България по пътя към икономическа и парична стабилност. Паричният съвет в крайна сметка успешно осигури на посткомунистическа България така необходимата макроикономическа стабилност. За това спомогна доверието в него както сред българското население, така и в международен мащаб. Така че той очевидно е гръбнакът на макроикономическата стабилност във вашата страна.

Второ, бих искал да подчертая последователността на политиката, провеждана от различните управляващи политически сили. От самото начало вие разбрахте, че паричният съвет може да се поддържа само ако се прилагат и обезпечаващите го политики. Нека да наблегна по-конкретно на ролята на фискалната политика. Както ви е известно, паричният съвет не позволява дискреционна парична политика. Наистина паричната политика става изцяло ендогенна. Така че единственото средство за макроикономическо управление на разположение на определящите политиката е фискалната политика. Намирам провежданата в България фискална политика за правилна. Преди да посоча някои цифри, бих искал да подчертая, че най-много съм впечатлен от факта, че фискалната политика се запазва стабилна и последователна в течение на дълъг период от време. Широкият консенсус между политиците относно абсолютната необходимост да се следва разумна фискална политика предпази страната от вредното връщане към предишната политика.

Това показват и числата. Гледайки данните за дефицита и изпълнението на бюджета между 1997 и 2005 г., виждам, че бюджетът е бил последователно поддържан близо до балансираната позиция. Виждам също, че фискалната политика е била затягана в разумни граници. Бюджетният излишък за миналата година е нараснал до 2.4% от БВП и разбирам, че за тази година е договорен бюджетен излишък от 3%. Това определено ще допринесе за поддържането на макроикономическата стабилност.

Третият и последен аспект, който бих искал да засегна, касае сътрудничеството и тук бих искал да фокусирам вниманието върху сътрудничеството между централните банки. Когато казах преди, че новоприетият извършва по-голямата част от адаптирането, наистина имах пред вид по-голямата част, а не цялата. Отборът също се подготвя за приемането на новия член. Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) работи заедно с България за подготвянето й за членство в ЕС и ЕСЦБ, което включваше дейности на много нива. Един от първите примери беше проектът за сътрудничество, в който участваха Българската народна банка и Френската и Холандската централни банки. Като част от този проект специалисти обмениха знания и опит по въпроси, като инструментите за прогнозиране на банковите резерви, процесите за управление на риска и стратегията на касовите операции. Вярвам, че едно такова сътрудничество спомага само по себе си за изграждането сред централните банки на дух на принадлежност към едно семейство. То представлява добър пример за това, какво може да е постигне с такова сътрудничество чрез мобилизиране на огромния ни потенциал от знания и опит. Наистина сътрудничеството беше толкова успешно, че проектът беше препоръчан от Европейската комисия като пример за подражание. Той беше последван от нов проект, който току-що започна и в който освен първоначалните участници участва и Италианската централна банка. Като цяло сътрудничеството между България и ЕСЦБ сега обхваща повечето области от дейността на централната банка, от обмена на статистическа информация до нашия диалог на двустранните годишни срещи по въпросите на политиката. Освен това след подписването на Договора за присъединяване на България Българската народна банка участва като наблюдател в Генералния съвет на ЕСЦБ и на заседанията на комитетите и работните групи на ЕСЦБ. По този начин България вече дава своя принос в работата на ЕСЦБ.

Освен тези успехи естествено има и предизвикателства. Нека сега да преминем към двете най-важни, по мое мнение, икономически предизвикателства, които стоят пред България. Както вече споменах, нарастващият дефицит на платежния баланс се разглежда като възможен източник на тревога. От икономическата литература знаем, че е трудно да се оцени устойчивото ниво на текущата сметка, особено в контекста на прехода. Но неотдавнашната динамика на платежния баланс на България несъмнено налага повишено внимание. Тази динамика се подхранва в голяма степен от сериозния ръст на кредитите за частния сектор. В този контекст предприетите от БНБ мерки за ограничаване на кредитната експанзия (кредитни лимити за банките, по високи минимални задължителни резерви) са напълно основателни. Техният ефект вече е налице. Същевременно трябва да осъзнаваме ограничения потенциал на тези мерки в една среда на либерализирана капиталова сметка на платежния баланс. Не се съмнявам, че Българската народна банка ще продължи да следи внимателно ситуацията и ако е необходимо, да предприема допълнителни мерки.

Нека сега разгледаме инфлацията, която определено е основно предизвикателство по пътя към бъдещо членство в ИВС след присъединяването към ЕС. Наистина инфлацията от 6.5% в края на миналата година е висока. Фактът, че има много работа да се свърши, за да се държи инфлацията под пълен контрол, се потвърждава от нейната волатилност през последните години, колебаеща се от 10.3% през 2000 г. до 2.3% през 2003 г. и сега отново нагоре. Фискалната политика и ускоряването на структурните реформи ще играят ключова роля при усилията за ограничаване на инфлацията. Знам, че българските власти осъзнават тези предизвикателства, и ги насърчавам да проявят достатъчна бдителност. Това е особено важно по отношение на обявената от България цел да влезе във Валутния механизъм II (ERM II) непосредствено след присъединяването и да направи каквото е необходимо за присъединяването й към еврозоната. Високо ценя вашата непоколебимост да направите всичко необходимо за постигане на крайната цел, която сте си поставили. Както знаете, когато дойде времето, ЕЦБ ще приложи много прост принцип при вземане на решението си: ще трябва да бъде постигнато устойчиво спазване на критериите, изложени в Договора, нищо друго освен критериите, и то всичките критерии.

Разширяване на еврозоната

С това стигам до втората част от речта си, в която ще разгледам пътя, водещ до присъединяване към еврозоната, по който трябва да се тръгне след момента на присъединяване. По този път всеки член на отбора може да следва индивидуален стил, стига този стил да е в рамките на правилата. „Евроизацията” в периода преди членството в еврозоната например е недопустима. Сега ще обясня по-детайлно процеса на валутна интеграция и правилата, на които той се подчинява.

С изключение на Дания и Обединеното кралство страните - членки на ЕС, нямат договорена възможност за отказ от участие в еврозоната. Пътят към въвеждане на еврото е заложен в добре дефинирана многостранна институционална рамка и включва три фази:

Що се отнася до условията за участие в етап ERM II, не съществуват правни критерии, които подлежат на предварително изпълнение. Ето защо страна членка може по всяко време да заяви участие. Що се отнася до продължителността на участие, Договорът предвижда минимум две години преди прегледа за конвергенция. Това със сигурност не би трябвало да попречи на страна членка да остане в рамките на механизма за период, по-дълъг от две години, ако се прецени, че това би спомогнало за постигане на реална и номинална конвергенция.

Що се отнася до България и плановете й за валутна интеграция, важно е да се отбележи, че EMR II може да съвместява характерни особености на няколко валутни механизма, включително и на режими на парични съвети, така че на страните, в които функционират режими на парични съвети, може и да не се наложи да преминат два пъти през промяна на режима. Следва да подчертая обаче, че участието в ERM II с режим на паричен съвет се счита за изцяло едностранен ангажимент от съответната страна. То не включва каквито и да било задължения от страна на ЕЦБ.

За да бъда изчерпателен, позволете ми да спомена накратко и това, че за страните, които отговарят на критериите за конвергентност, ще трябва да бъдат въведени по-практични механизми за подготовка за преминаване към еврото. След като Съветът на ЕКОФИН вземе решение, че дадена страна членка на ЕС, може да въведе еврото, страната трябва да се подготви, например, за замяна на националната валута с евро и за пълно интегриране на централната си банка в Евросистемата.

Важно е да се има предвид, че процесът на валутна интеграция, който току-що илюстрирах, се основава на някои общи ръководни принципи. Те са дефинирани в Договора от Маастрихт и в други основополагащи документи. Един от основните принципи, на който бих искал да обърна внимание е, че не съществува единствен път към еврото, който може да бъде идентифициран и препоръчан на всички страни - членки на ЕС и който е валиден за всички случаи. Този принцип отразява факта, че повечето страни членки далеч не са хомогенна група от страни. Сегашните страни - членки на ЕС, които са извън еврозоната, се различават значително по отношение на размера и структурата на икономиките си, текущото състояние на аналитичните си показатели и действащите за момента парични и валутни режими. Независимо от това разнообразието от икономически структури и политики само по себе си не е пречка за приемане на еврото. Между другото не беше такъв случаят и с настоящите страни - членки на еврозоната в момента, в който приеха еврото през 1999 г.

В този смисъл се откроява един друг важен принцип, а именно фактът, че икономическото състояние и стратегии на съответните страни членки и готовността им да въведат еврото се оценява индивидуално. По този начин проверката на критериите за сближаване в областта на икономиката и законодателството се извършва въз основа на индивидуалните достойнства и конкретната ситуация на всяка отделна страна. По отношение на новите страни-членки, постиженията по отношение на номиналната конвергенция варират в широк диапазон при различните страни. Очакванията следователно са, че те ще се присъединят към еврозоната по различно време.

Третият и последен основен принцип, който бих искал да очертая с няколко думи, е принципът на равнопоставеност. Това означава, че към сходни ситуации и случаи ще се подхожда по сходен начин както по отношение на страни, така и по отношение на срокове. Що се отнася до предстоящия Доклад за конвергенция мога да ви уверя, че прилагането на критериите за сближаване, залегнали в Договора, няма да се променят. Нови критерии няма да се добавят, а съществуващите критерии няма да се снижат. По-конкретно оценката на стабилността на валутния курс спрямо еврото ще продължи както и досега да се базира на придържането на валутния курс към централния валутен курс, като в същото време се отчитат факторите, които е възможно да се довели до неговото покачване. В този смисъл позволете ми също да повторя, че критерият за валутен курс изисква участие в етапа на валутен механизъм ІІ (ERM II) за период от най-малко две години без остри напрежения и обезценка. По отношение на критерия за инфлация бих искал да изясня, че в съответствие с изискванията на Договора референтната стойност ще се изчислява на база на трите най-добре представящи се страни - членки на ЕС по отношение на инфлацията.

ЕС и разширението на еврозоната могат да се разглеждат като процес, който е от взаимна полза за всички участници в него, тъй като очакванията са той да насърчава икономическата и финансова интеграция между страните членки. Понастоящем новите страни - членки в ЕС обменят около 55% от общия си износ и внос с еврозоната. Също така финансовата интеграция е постигнала значителен напредък за последните години при около 80% приток на преки чуждестранни инвестиции в новите страни - членки на ЕС, от страните от еврозоната. Освен това съществуват основания за предположение, че по-нататъшната валутна интеграция ще се отрази положително на икономическия ръст в новите страни членки. Освен по-ниските разходи за трансакциите и елиминирането на валутните рискове процесът на валутна интеграция се очаква да подейства като катализатор за стабилни макроикономически политики, което се предполага, че ще допринесе за икономически растеж на региона като цяло. Все пак мащабът на тези ефекти и времевият им профил не могат да се предвидят със сигурност. Нещо повече, трябва да се има предвид, че разширението, по-конкретно разширението на еврозоната, може също да крие известни рискове, ако дадена страна се присъедини прибързано към еврозоната. За да онагледя този момент, позволете ми да прибягна отново към сравнение от областта на спорта. Въпреки че е напълно разбираемо един млад, амбициозен и талантлив спортист да желае да се включи в шампионската лига възможно най-скоро, за него ще е по-добре да потренира още известно време, за да доразвие и затвърди способностите си в благоприятна среда. Когато се включи в отбора от шампионската лига, правилата са строги и възможностите за следване на индивидуална стратегия са ограничени. Това може да снижи резултатите от представянето му. И ако се върнем обратно към еврозоната, аз съм убеден, че различните етапи от пътя към еврото, посочени в Договора от Маастрихт, могат да предложат на талантливите кандидати отлични „възможности за тренировка”, за да имат на един по-късен етап дори още по-високи постижения.

Опит с новите страни членки по пътя им към въвеждане на еврото

Позволете ми сега да се върна към опита, който новите страни членки са натрупали до момента по пътя си към еврото и да видим дали могат да бъдат извлечени някои поуки от тях за България. Бих искал да засегна основно три въпроса, които според мен са от решаващо значение за новите страни членки по отношение на плановете им за въвеждане на еврото, и по-конкретно: запазване на ценовата стабилност, напредъка по отношение на реалната конвергенция и провеждането на надеждни фискални политики.

Позволете ми да започна с необходимостта от постигане и поддържане на ценова стабилност. Ценовата стабилност е съществено изискване за успешен процес на валутна интеграция. В същото време тя може също да допринесе за по-бързо догонване на нивата на реалния доход посредством насърчаване на търговията и инвестициите. Какво е текущото състояние на страните по отношение на ценовата стабилност? Новите страни членки са постигнали значителен напредък по отношение на снижаване темповете на инфлация през последните години чрез приближаване на средните темпове на инфлация до тези на еврозоната. Все пак инфлационните процеси в новите страни членки продължават да са с доста непостоянен характер и с различни стойности. След значително покачване на инфлацията в рамките на 2004 г. от средно 1.9% за 2003 г. до 4.1%, инфлацията слезе отново до умерени нива от 2.5% през 2005 г. Покачването на стойностите на инфлацията за 2004 година беше основно продиктувано от фактори, свързани с присъединяването към ЕС (като например по-високите цени на хранителните стоки и по-високите косвени данъци и контролираните цени) и силното поскъпване на енергийните носители в световен мащаб. За в бъдеще, докато в някои страни инфлацията за момента е на нива под тези на еврозоната, динамиката на инфлацията налага повишена бдителност при някои от страните с най-бързо развиващи се икономики.

Това ме навежда на въпроса за реалната конвергенция. Процесът на сближение на реалните икономически показатели на новите и бъдещи страни членки като България към еврозоната, т.е. догонването на стандарти на живот с тези на еврозоната, ще остане един от най-важните икономически процеси през следващите години. Въпреки че до момента е постигнат значим напредък по отношение на догонването на показателите, повечето страни имат БВП на глава от населението и ценови нива, които са все още значително под тези на еврозоната. За 2004 г. средното ниво на БВП на глава от населението, изразено в паритет на покупателната способност, бе в общи линии наполовина от това на еврозоната. Приближаването до равнището на доходи е отчасти съпътствано от известен елемент на покачване на ценовите нива. По такъв начин процесът на реална конвергенция може да се очаква да продължи да играе роля в процесите на инфлация в тези страни. Ето защо, за да се ограничи ефектът на инфлация от реалната конвергенция, от решаващо значение е политиците да продължат да следват политика, насочена към макроикономическа стабилизация, за да се избегне свръхтърсенето на вътрешния пазар и съответният натиск върху цените във въпросните страни. Нещо повече, това подчертава необходимостта от структурни реформи за преодоляване на нееластичността при номиналните цени и заплащането на труда и за създаване на възможност за подобряване на условията за предлагане.

Това ме навежда на третия въпрос, който бих искал накратко да разгледам, а именно необходимостта от насърчаване на консолидацията на бюджета и постигне на стабилни фискални позиции. Въпреки че състоянието на бюджета е различно за отделните страни, фискалните дефицити са като средни стойности високи или дори много високи в редица нови страни-членки. Както преди това споменах, България се откроява като пример в противоположен смисъл. Ясно е, че фискалната консолидация е основно предизвикателство за повечето от новите страни членки. Техните правителства са изправени пред наличието на конкуриращи се нужди от разход на средства, в това число, освен другото, и публични инвестиции в инфраструктурата и необходимостта от увеличаване на ефективността на държавната администрация и съдебните система. В същото време в някои от новите страни членки бюджетните дефицити имат предимно структурен характер, отразяващ доста щедрите социални придобивки. От големите бюджетни дефицити може да се очаква да бъдат пречка за икономическия ръст и да носят рискове за устойчивостта на нивата на държавния дълг в някои страни. Следователно политиците трябва да създадат и прилагат заслужаваща доверие консолидационна стратегия, основаваща се на трайни и насърчаващи растежа структурни реформи в държавния сектор.

Заключение

Позволете ми да в заключение да кажа първо няколко думи на френски.

България е постигнала значителен напредък по отношение на провеждане на стабилна макроикономическа политика. С режима на паричен съвет вие сте поели път, който понякога налага труден избор. Благодарение на последователно провежданата политика, особено в бюджетната сфера, вие показахте, че се справяте със задачата. Нещо повече, Българска народна банка показа способността си за сътрудничество с ЕСЦБ. Или казано с две думи, България е поела правилния ангажимент за подготвяне на икономиката си за присъединяване към ЕС.

Вече очертах също така и процеса на валутна интеграция, при който изтъкнах колко важно е да се играе в отбор и да се спазват правилата, съпътстващи всеки от трите етапа на интеграция. Съществуват няколко предизвикателства, свързани с процеса на валутна интеграция, които разгледах. На настоящия етап основното предизвикателство за България по отношение на номиналната конвергенция е стабилността на цените. Отбелязах важността от прилагането на структурна политика, а не на временни мерки, с цел удържане на инфлацията. Сред другите предизвикателства, пред които България в момента е изправена, бих искал да спомена нивото на дефицита по текущата сметка и бързото нарастване на необслужваните кредити. Всички тези предизвикателства налагат високо ниво на предпазлива фискална политика, каквато, разбирам, е политиката на правителството, а също и внимателно наблюдение на разходите за единица труд, което винаги е от основно значение при сходни обстоятелства.

В този смисъл засегнах също и времето до момента на присъединяване към ЕС. Моето основно послание в това отношение е: не се безпокойте дали това ще стане по-рано или по-късно. Отборът е готов и ще се радва да посрещне нови членове, когато бъдат готови и търпеливо ще изчака момента, в който те ще са готови.

Благодаря ви много за вниманието.

Изтегли (90 KB)