logo
Skip to content

Реч на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, изнесена на Симпозиума на европейските банкери, Виена, 3 май 2007 г.

РАМКА НА ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми дами и господа,

За мен е голямо удоволствие да участвам в Симпозиума на европейските банкери и да говоря пред такава изискана аудитория от професионалисти. Бих искал да благодаря на организаторите – Finance Trainer International – и лично на г-н Ханес Ентхофер за любезната покана.

Тъй като темата на днешната дискусия е „Приносът на страните от Централна и Източна Европа за стабилността на световните финансови пазари”, реших в краткото си изказване да се спра най-вече на институционалната рамка, която гарантира финансовата стабилност в България. Вероятно знаете, че паричният режим в България е режим на паричен съвет, който предполага значението на разумните публични финанси, от една страна, и на стабилността на финансовите институции, от друга, за поддържане на общата финансова стабилност в страната. Мисля, че всички можем да се съгласим, че България дава своя принос за стабилността на световните финансови пазари, като запазва доверието в паричния съвет чрез консервативната фискална политика и строгата регулаторна рамка на финансовата система на страната.

През последните 4 години публичните финанси са приведени в ред с консолидирания бюджет с излишък, а държавният дълг намаля до ниво от 20% от БВП.

Макар че пазарната икономика в България бе възстановена не чак толкова отдавна, страната постигна значителен напредък в пазарно-ориентираните реформи, извършени във всички сфери на стопанството и, най-вече, във финансовия сектор. Развитието на финансовите пазари в началото на 90-те години на миналия век накара българските политици ясно да осъзнаят необходимостта различните публични институции да координират усилията си за поддържане на икономическа и финансова стабилност, и сега по-голямата част от значимото законодателство в тази област вече е приета. Както може да се предполага, основните законодателни решения в тази сфера са приети след въвеждането на паричния съвет.

Институционалната рамка за поддържане на финансова стабилност в България е тристранна. Българската народна банка (БНБ) отговаря за създаването на институционалния капацитет в областта на банковия надзор. Надзорът на другите финансови пазари се упражнява от Комисията за финансов надзор (КФН). Министерството на финансите отговаря за общата регулаторна рамка на финансовия сектор и финансовия контрол. Съществува правно установен механизъм за координиране работата на трите участника. Това е в Консултативният съвет по финансова стабилност, съставен от Министъра на финансите, Управителя на БНБ, и Председателя на КФН.

Първата задача на този координационен механизъм, след въвеждането му през 2003 г. със Закона за Комисията за финансов надзор, е да допринася за увеличаването на информационния обмен между гореспоменатите институции. Беше ни необходимо известно време за да изясним и да определим информационната рамка, за която отговаря всяка една от тези институции. След като това бе направено, Консултативният съвет по финансова стабилност започна да функционира като основен форум за координиране работата на неговите членове в упражняването на надзор на финансовите пазари. След присъединяването на Република България към Европейския съюз значението на Съвета нарасна, като той стана форумът където Министърът на финансите, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор съгласуват своите становища по новите европейски нормативни актове и инициативите на финансовите пазари.

Българските финансови пазари се задълбочават бързо с навлизането на чуждестранни инвеститори с различни и богати корпоративни култури, а това предизвика процес на координация между българските институции и съответните институции в страните, от които идват инвеститорите. Българската народна банка подписа споразумения за сътрудничество в областта на надзора с 11 чуждестранни институции по банков надзор, като 8 от тях са с надзорни органи от държави членки на ЕС. Както може да се очаква такива споразумения са сключени с надзорните органи на почти всички чуждестранни банки, които имат клонове или дъщерни предприятия в България, като същото е вярно и за надзорниците на клоновете и дъщерните предприятия на български банки в чужбина. Тъй като повечето инвеститори идват от ЕС, този процес се подпомага и улеснява от хармонизацията на законодателството за финансовия сектор в ЕС, както и от механизмите за координация в Общността.

БНБ разчита на сътрудничеството с международните финансови институции представени в България, както и на чуждестранните инвеститори в българския банков сектор. Централната банка се стреми да поддържа диалога с тези институции и инвеститори, като се опитва да подпомага инициативите им за засилване обмена на информация. Освен това, ние считаме, че конкуренцията между банките не трябва да изключва принципите на разумните банкови практики, а напротив тези принципи трябва да бъдат вкоренени в банковата дейност.

Как постигаме това на практика? Българската народна банка създава предвидима среда за търговските банки, като въвежда строги регулации. БНБ е сред първите регулаторни институции в ЕС, които въведоха директивите за капиталовите изисквания. Директива 2006/48/EC е изцяло транспонирана в Закона за кредитните институции, който е в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз (01.01.2007). Директива 2006/49/EC е изцяло приложена в Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на кредитните институции от началото на тази година. БНБ възприе по-консервативен подход от препоръчания в последната Директива. Например, коефициентът на капиталова адекватност за българските банки е определен на 12%.

Мерките на БНБ за ограничаване ръста на кредитиране в страната са друг показателен пример в това отношение. Въведохме тези мерки след като взехме предвид становището на търговските банки, които държат 70% от кредитните портфейли, че биха предпочели тези мерки да се прилагат спрямо всички банки, но да имат вградени елементи, отчитащи специфичните рискови характеристики на отделните банки. Същността на мерките – допълнителните задължителни минимални резерви, които банките нарекоха “кредитни тавани”, засегнаха дейността най-вече на кредитните институции, които поемат сравнително повече рискове поради своята агресивна кредитна политика. Освен това, обявихме, че тези мерки ще са временни и ще са в сила докато кредитирането за частния сектор достигне по-умерен и стабилен темп на нарастване, и ние спазихме обещанието си. От юни 2006 г. БНБ започна постепенно да премахва кредитните тавани. След като желаният стабилизиращ ефект в банковия сектор бе постигнат към 1.01.2007 г., БНБ отмени ограниченията.

В заключение бих искал да кажа, че българските институции, отговарящи за финансовата стабилност, имат да свършат още много работа, за да могат да увеличат възможностите си за координирани действия. Основното предизвикателство за тях остава своевременната реакция на бързите промени на пазарите. Ние, в БНБ, смятаме, че инвестирането в пазарни знания, в диалога с финансовите институции и сътрудничеството с ЕС за поддържане на финансова стабилност на европейско ниво е ключът към успеха. Надявам се, че скоро ще можем отново да докажем това наше убеждение с новата инициатива редовно да публикуваме „Отчет за финансовата стабилност”, чиято основан цел е да повиши разбирането на българските финансови институции и широката общественост на въпросите, свързани със запазването на стабилността на финансовата система в страната.

Благодаря за вниманието.


Изтегли DOC (48 KB)