Реч на г-н Димитър Костов, подуправител на БНБ, пред Четвърто международно финансово изложение, Пловдив, 15 - 17 февруари 2006 г.
РОЛЯТА НА ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ
Уважаеми дами и господа,
Разсъждавайки за ролята на финансовия сектор за икономическия растеж, е полезно да имаме предвид докъде стигна неговото развитие. Финансовият сектор на страната продължава да бъде доминиран от банковата система, но небанковото финансово посредничество също постига високи темпове, макар и от ниска база. Активите на банковата система в края на 2005 г. достигат 79 на сто от БВП, което е напълно съпоставимо с новите членки на Европейския съюз. Кредитите за частния сектор достигнаха в края на годината 44.4 на сто към БВП, докато само преди три години (в края на 2002) бяха 18.7 на сто, а в края на 2000 г. едва 11 на сто. Показателите за капиталова адекватност и възвращаемост са над средните за Европейския съюз, което е резултат както на конкурентната среда, така и на взискателните регулации. Високата динамика на развитие на банковия бизнес през последните години доведе до скок в нивата на проникване на банковото посредничество и в кратък срок България се изравни с новите страни - членки на Европейския съюз. Този процес, разбира се, не бе съпроводен с особено изпреварващи темпове на икономически растеж. Очевидно връзката финансов сектор и икономически растеж е колкото интуитивно очевидна, толкова сложна и комплексна по същество. Поради това темата на конференцията заслужава сериозно внимание.
Най-често ролята на финансовия сектор се проследява във връзката на финансовото посредничество с инвестиционната активност. През 2005 г. прирастът на кредитите към фирмите за годината е 2.2 млрд. лева, като общата им сума достига 11.9 млрд. лева. Изборът на жизнеспособни проекти, към които да се насочат финансовите ресурси, е в основата на изграждането на динамична и конкурентоспособна икономика и това е една от най-важните части на ежедневния бизнес на банките и другите финансови посредници. В тази своя дейност финансовият сектор по същество играе важна роля и в налагането на финансова дисциплина в реалния сектор и установяването на по-високи стандарти по отношение на прозрачност, управление и ефективност на бизнеса.
Потребителското кредитиране е другият сегмент на пазара, който бурно се развива през последните години. В края на предходната година кредитите в този сектор достигнаха 6.2 млрд. лева. В макроикономически план също може да се очертае връзката на тези кредити с икономическия растеж. Потребителските кредити подкрепят ръста на текущото търсене за сметка на бъдещите спестявания и в този смисъл разширяват възможностите не само за внос, но и за производство. Смисъл да се произвежда има само когато има достатъчно платежоспособно търсене. Подходящ пример може да се види във връзката между ръста на жилищното кредитиране и ръста на строителството.
Финансовата система има своята роля по отношение и на друг важен фактор за икономическия растеж – притокът на спестявания от чужбина. Преките чуждестранни инвестиции, кредитите от чужбина и дори междуфирмените кредити трябва най-малкото да минат през платежната система на страната. В много случаи, разбира се, финансовата система играе и доста по-съществена роля в насочването на притока на средства от чужбина, например усвояваните от банките кредитни линии или документарните разплащания. Ролята на финансовия сектор може да се проследи и в структурата на частния външен дълг, който в края на ноември е 9.2 млрд. евро. Около 25 на сто от притока на заемен капитал от чужбина се оползотворява с посредничеството на банковата система.Около 30 на сто или 2.8 млрд. евро са заемите на български фирми от чуждестранни финансови посредници, което показва и засилващата се конкуренция на трансграничното предоставяне на услуги в сферата на кредитирането. Междуфирмените и вътрешнофирмени кредити запазват най-голям дял от 45 на сто от външната задлъжнялост на частния сектор.
Освен с кредитирането и обслужването на разплащанията финансовият сектор влияе на икономическия растеж и с ролята, която играе по отношение на спестяванията. В последните години финансовата система рязко обогати гамата на продукти, предоставящи възможност не само за спестяване, но и за инвестиции. Разширява се разнообразието и гъвкавостта на предлаганите от банките спестовни и депозитни продукти. Бързо нараства ролята на пенсионноосигурителните фондове. Разширява се проникването на застрахователното посредничество. Уверено навлиза на пазара предлагането на взаимни фондове.
На фона на казаното дотук логично изниква въпросът, защо все пак се налагат и рестрикции, каквито са предприетите през последната година мерки за охлаждане на кредитната активност в банковия сектор. В тази връзка трябва да се подчертае, че може би най-важната роля на финансовия сектор за икономическия растеж е в създаването и поддържането на стабилността, а не в акумулирането и оползотворяването на спестяванията.
В по-общ план финансовият сектор включва и централната банка. Функционирането на валутния борд безспорно е основен крайъгълен камък на макроикономическата стабилност. Ограничаването на инфлацията в рамките на едноцифрени величини до 5-6 на сто; ниските лихви; фиксираният валутен курс, подкрепен от солидни валутни резерви, са факторите, които определят прогнозируемостта на средата и позволяват да се реализира в много по-голяма степен предприемчивостта на частния бизнес.
Пряка връзка със стабилността има и фактът, че естеството на финансовото посредничество е управлението на множество рискове: кредитен, лихвен, валутен, ликвиден, пазарен. Спецификата на тези рискове прави бизнеса на финансовите посредници силно зависим от доверието. Тук изпъква ролята на регулациите и надзора. Управлението на рисковете е не само въпрос на мениджърски модели и бизнес практики. Най-важно е да се заделят достатъчно капитал и резерви за покриване на евентуални загуби, които съпътстват бизнеса. На това се основава и взискателността на банковите регулации, включително и ограниченията за нарастването на кредитната активност. Опростена картина за стабилността на банките дава фактът, че разполагаемият капитал и заделените провизии надвишават общата сума на класифицираните кредити с около 40 на сто.
Накрая трябва да се направи едно важно уточнение. Финансовият сектор има своята роля и значение за икономическия растеж както поради естеството на финансовото посредничество като бизнес, така и със стабилността на банките и другите финансови посредници. Тази роля обаче винаги се реализира в определена среда и крайният ефект зависи от това, доколко тя е благоприятна. Под среда в случая трябва да разбираме инвестиционен климат, а с други думи може да се нарече и структурни реформи.
Ефектът на подобряването на инвестиционния климат може да се проследи и в досегашното развитие на банковото посредничество. Активизирането на банковата дейност се случи на фона на постигната макроикономическа стабилност и съществен напредък в приватизацията на сектора. Засилената конкуренция бе действен фактор за бурното развитие на банковия сектор. Благоприятни условия създадоха и мерки, като по-добрата законодателна защита на кредиторите, частните нотариуси, кредитният регистър, законът за ипотечните облигации и редица други. Това обаче далеч не изчерпва необходимостта от по-нататъшно и решително подобрение на инвестиционния климат.
Проблемни са не само въпросите с приватизацията и изграждането на конкурентна среда. Режимите за стартиране на бизнес, както и за фалит, когато бизнесът не върви, трябва да водят до ясни решения в кратки срокове. Системата за съдебно решаване на търговски спорове трябва да е надеждна и предсказуема. Административното обслужване на бизнеса трябва наистина да е услуга, а не бреме за бизнеса. В по-общ план инвестиционният климат трябва да включва гъвкав пазар на труда, формиране на адекватна квалификация на работната сила, рационална инфраструктура, а като цяло един оптимизиран и подпомагащ конкурентността на страната публичен сектор. Наличието на благоприятна среда и адекватни регулации и надзор са в основата на стабилно и надеждно развитие на финансовия сектор и пълноценна реализация на приноса му за икономическия растеж.
В заключение, ако опростим темата на конференцията до въпроса, какво определя икономическия растеж – финансирането или стабилността, то отговорът ми е – първо стабилност, а после финансиране в рамките на стабилността.
