Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред пролетната банкова среща на Асоциацията на банките в България, София, 16 май 2007 г.
Уважаеми дами и господа,
Изключително ми е приятно, че днес отново сме заедно и имаме възможност да проведем една професионална дискусия за състоянието, перспективите и предизвикателствата пред банковия сектор в страната. Преди около половин година пред тази аудитория казах, че сме на прага на нова епоха в историята на нашата страна – присъединяването на РБългария към обединена Европа. Но също така е вярно, че трябва да изминем път, който досега нашата страна не е изминавала. От 1 януари 2007 г. интеграцията ни в европейската икономика не завършва, а започва. Както неведнъж съм подчертавал, няма по-подготвена и по-интегрирана част от българското стопанство в европейската икономика от банковата ни система. Същевременно обаче именно тази висока степен на интеграция е допълнителен източник на предизвикателства за националната ни банкова система.
Резултатите от 2006 г.
Благоприятната външна и вътрешна икономическа среда през 2006 г. бяха добра основа за растеж на банковия сектор и запазване на неговата стабилност. Активите на банковата система нараснаха с 28.3% спрямо предходната година и достигнаха 42.2 млрд. лева. Печалбата достигна 786 млн. лева, което е нарастване от 37.2% спрямо 2005 г. Въпреки засилващата се конкуренция на кредитния пазар, запазването на лихвените равнища по кредитите и нарастването на цената на привлечените средства възвръщаемостта на активите (ROA) на банковата система нарасна до 2.15% при 2.01% през предходната година. Продължи формираната през последните пет години тенденция на нарастване на възвръщаемостта на капитала (ROE). През 2006 г. тя достигна 23.7% при 21.6% през 2005 г. и 20% средно за последните пет години. За сравнение в ЕС-25 възвръщаемостта на активите и капитала са съответно около 1.2% възвръщаемост на активите и приблизително 16% възвръщаемост на капитала. След категоричната намеса на БНБ от втората половина на 2005 г. темповете на растеж на кредита за частния сектор се забавиха, като през 2006 г. достигнаха 24.6 процента. Тази тенденция се запази през 2006 г. основно под влияние на удълженото действие на административната регулация на нарастването на кредита, което принуди търговските банки да ограничат растежа на кредита, а много от тях и да продадат част от кредитните си портфейли. През 2006 г. търговските банки успяха да запазят качеството на портфейлите, като процентът на редовните кредити нарасна от 92.3 % в края на 2005 г. до 93.9% към края 2006 г. Продължаването на мерките за намаляване темповете на растеж на кредита за частния сектор, както и увеличението на капитала на някои банки през годината определиха запазването на капиталовата адекватност на системата на ниво, близко до поддържаното през предходната 2005 г. В края на 2006 г. капиталовата адекватност на банковата система е 14.5 % при 15.3 % в края на 2005 г.
През 2006 г. страната реализира относително висок дефицит по текущата сметка на платежния баланс – 15.8% от БВП. От началото на 2007 г. наблюдаваме тенденция на слабо увеличение на този дефицит. Добре знаем, че този дефицит не е дестабилизиращ, а отразява високия темп на растеж на инвестициите в страната в следствие на силния приток на капитали и процеса на конвергенция на нашата икономика към страните от ЕС. В допълнение към тези фактори преминаването към нов начин на събиране на статистическите данни за външната търговия, базиран на т. нар. Интрастат, създава определени трудности и води до пропуски в отчитането на външнотърговските потоци. В тази среда на определена несигурност е добре страната ни да формира резерви, които да ни дадат по-голяма гъвкавост при потенциално неблагоприятно развитие на международните пазари. Тези резерви могат да бъдат формирани чрез реализирането през 2007 г. на по-голям бюджетен излишък от ангажимента на правителството ни към Европейската комисия (за излишък от 2% от БВП).
Предизвикателствата през 2007 г.
С развитието и задълбочаването на финансовото посредничество в страната все повече се използват пазарни индекси: ЛЕОНИА, СОФИБИД и СОФИБОР. По тази причина БНБ, Асоциацията на банките в България и Българската дилърска асоциация подготвят удължаване на хоризонта на СОФИБИД и СОФИБОР от 3-месечната към 12-месечна срочност, което ще сближи българските индекси с EURIBOR.
В процеса на присъединяване на България към паневропейските платежни инфраструктури банковата общност в страната се изправя пред два основни проекта – SEPA и TARGET2. За да организира и координира процеса на интеграция на страната в областта на платежните системи, през 2005 г. бе създаден Националния съвет по платежни системи (НСПС). През януари 2007 г. НСПС взе решение за създаване на консултативни групи, които ще се занимават с основните аспекти на хармонизирането с европейските практики – платежни инструменти, инфраструктури, картови системи и TARGET2. Участието на БНБ и българската банкова общност в TARGET2 е възможност за преразглеждане на платежните процеси и тяхното оптимизиране в контекста на TARGET2.
Проектът SEPA е приоритетен за страните, въвели еврото като национална парична единица, но още от самото начало всички страни извън еврозоната имат възможност да участват в него, когато осъществяват плащания в евро и могат да въведат SEPA стандартите относно платежните си инструменти. До средата на тази година НСПС ще оцени възможностите да се реализира проект за изграждане на единна входна точка в България и ще определи началната дата за стартиране на проекта. Изграждането на единната входна точка ще се осъществи от БНБ в сътрудничество с търговските банки.
През последните две години положихме значителни усилия в сътрудничество с търговските банки да намерим ефективно за банковата общност и обществото като цяло решение за организацията на налично-паричното обращение. От началото на 2007 г. със сътрудничеството на Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка БНБ договори и започна учредителните процедури за създаване на съвместно търговско дружество за обработка на банкноти и монети. До края на настоящата година БНБ и банките - учредителки на дружеството, ще насочат усилията си за постигане в максимално кратки срокове на конкретен резултат - стартиране на дейността на новото дружество, с което ще се направи голяма крачка към постигане на нашата цел за създаване на нова, сигурна и ефективна организация на налично-паричното обращение.
БНБ започна и изграждането на нов касов център. Отново искам да напомня, че след 2008 г. касовият център ще бъде единственото място, където БНБ ще предлага регламентираните от ЕЦБ безплатни касови услуги. Всички други услуги ще се предлагат на пазарен принцип.
Със съвместните усилия на БНБ и търговските банки успешно се развива системата на Централния кредитен регистър. От средата на тази година се разширява обхватът на кредитите, отчитани в регистъра, с включването на небанкови финансови институции, дъщерни на банките, в кръга на участващите институции. Достъпът до тази по-богата информация ще улесни участниците в регистъра при взимането на решения за отпускане на кредити. Същевременно се подобри качеството на информацията в следствие на регламентирания достъп на кредитополучателите до съдържащите се за тях данни и на създадения механизъм за своевременна корекция.
Въвеждането на новите капиталови изисквания протича, както очакваме, без сътресения. Повечето банки съумяха да планират адекватно капиталовите си параметри. Малък брой банки допуснаха временни отклонения от минималните капиталови изисквания основно поради технически причини, а в някои случаи в резултат на недотам добро капиталово планиране. Допълнително предизвикателство за банковата индустрия от началото на годината бе и адаптирането на търговските банки към новите изисквания за финансова и надзорна отчетност. Всички банки възприеха успешно новите стандарти за отчетност.
Въвеждането от началото на годината на Базел II ще окаже влияние и на политиката на БНБ по отношение на публикуването на индивидуални данни за отделните търговски банки. От 1999 г. до сега всяко тримесечие БНБ публикува балансите и отчетите за приходите и разходите на отделните търговски банки. Тези данни са обект на засилен интерес, както от специализираните медии, така и от самата банкова индустрия. От първото тримесечие на 2007 г. БНБ ще започне да публикува и част от допълнителната справочна информация, която се събира от банковия надзор. Това ще подпомогне както търговските банки в процеса на анализиране на пазарните тенденции, така и отделните потребители на банкови услуги в техния избор на обслужваща банка.
По отношение на лицензионната политика на БНБ водещо значение има приетия на ниво ЕС принцип за свободно установяване и предоставяне на финансови услуги от банки, получили лиценз за осъществяване на дейност в друга държава-членка. На тази основа в БНБ постъпват уведомления от европейски кредитни институции, изразяващи сериозно намерение за навлизане на пазара на банкови и финансови услуги в България, чрез така нареченото директно банкиране. Към края на месец април тези уведомления са 42. Що се отнася до лицензирането на нови банки на местния пазар, БНБ ще продължава да се придържа към предпазлива лицензионна политика, изискваща от кандидатите убедителни аргументи, че с присъствието си новата финансова институция ще допринесе за усъвършенстването на банковото посредничество и ще добави нова стойност на пазара, предлагайки иновативни продукти и услуги.
В допълнение на все по-силната конкуренция между банките, банковият сектор трябва да очаква и засилваща се конкуренция от небанковите финансови посредници. Това е глобална тенденция, която през последните години усилено се налага и в България. Административните ограничения на БНБ, наложени върху растежа на банковите кредити, определено оказаха позитивно въздействие върху развитието на небанковия финансов пазар.
От началото на 2007 г. БНБ отмени допълнителните задължителни минимални резерви (ДЗМР), които бяха в сила от второто тримесечие на 2005 г. След отмяната кредитният растеж отново показва признаци на ускоряване, като през месец март достигна 36.1 процента. Разбира се, тези данни съдържат в себе си информация за множество фактори, които влияят на кредитната политика на банките, като някои от тези фактори имат временен характер. На първо място тези данни отразяват връщане на кредити в балансите на някои банки, продадени в периода на действие на кредитните мерки. В допълнение на това ускореният растеж на кредита отразява и замяна от някои корпоративни клиенти на чуждестранно финансиране с вътрешно финансиране. Тези две тенденции практически не променят обема на кредита в икономиката, а само пренасят кредитен риск в баланса на българската банкова система.
Въпреки че нямаме основания за сериозни упреци към начина на управление на рисковете от страна на търговските банки, считаме, че надпреварата за клиенти и пазарен дял, която сякаш отново се появява в следствие на оптимизма, свързан с членството на страната в ЕС, трябва да бъде разумна и много по-предпазлива. Необходимостта от по-голяма предпазливост при натрупването на кредитен риск се определя от два фактора. На първо място акумулираното ниво на дълг в икономиката. В края на 2003 и началото на 2004 г., когато БНБ предприе първите мерки за ограничаване на темповете на растеж на банковия кредит, нивото на задлъжнялост на частния сектор бе много ниско в сравнение с това в новите страни членки (НСЧ). Кредитът за частния сектор бе около 27 процента от БВП, а частният външен дълг около 23 процента от БВП. Това относително ниско ниво на задлъжнялост, съчетано с исторически ниските нива на лихвени проценти в света, даваха основание да се счита, че високите темпове на растеж на кредита имат органичен характер и са определени от растежа на икономиката и задълбочаването на финансовото посредничество. Днес нивото на дълг в българската икономика е над средното в НСЧ, при ниво на БВП на глава от населението по-ниско от средното за тези икономики. Търговските банки трябва да отчитат факта, че достигната степен на задлъжнялост на фирмите и домакинствата ги прави по-уязвими на промени в нивото на лихвените проценти.
Не следва да се пренебрегва и лихвения цикъл в еврозоната, който чрез механизма на паричния съвет се пренася у нас. От края на 2005 г. Европейската централна банка започна да увеличава лихвените проценти, като до момента те нараснаха с 1.75 процента. Доброто развитие на икономиките на страните в еврозоната не дават основание да се счита, че цикълът на повишение на лихвените проценти е стигнал своя връх. В този период на растеж на лихвените проценти в еврозоната цената на кредита в страната ни намаляваше, като в последните месеци остана относително стабилна. Намаляването на лихвените проценти бе в следствие на силната конкуренция за пазарен дял между търговските банки, големия приток на капитали в страната и съкращаването на премията за суверенен риск в следствие на по-високия рейтинг на България. Но съкращаването на нетния лихвен марж има граници, като при продължаващо нарастване на лихвените проценти в еврозоната банките ще трябва в определен момент да увеличат цената на кредита. Това създава определен риск, тъй като през последните няколко години фирмите и домакинствата свикнаха да работят в среда на намаляващи лихвени проценти.
БНБ счита, че значително ускоряване на темповете на растеж на кредита за частния сектор може да постави под риск качеството на кредитните портфейли на търговските банки. Централната банка наблюдава с повишено внимание формираното от началото на 2007 г. ускоряване на темповете на растеж на кредита, като в случай, че установим, че той расте устойчиво и носи рискове за стабилността на банковата система, ще предприеме мерки за ограничаване на кредитния растеж.
Благодаря за вниманието.
