Българска народна банка

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПО ПЪТЯ КЪМ
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ

Уважаеми г-н Президент на Дойче Бундесбанк,

Уважаеми дами и господа,

На първо място бих искал да изкажа своята искрена благодарност на г-н Президента Вебер за отправената ми покана и предоставената възможност да говоря пред вас днес, броени дни преди България да се присъедини към семейството на страните от Европейския съюз. Днес бих искал да говоря за състоянието на българската икономика, развитието на финансовия сектор и перспективите пред нашето стопанство. Добре разбирам, че аудиторията, пред която днес съм изправен, е много специална. Бундесбанк е централната банка, която е била, е и ще бъде в основата на последователно налаганата философия на ценовата и макроикономическата стабилност както в Германия, така и в обединена Европа.

Исторически силната връзка между Германия и България

Днешната ни среща е особено важна за мен и поради факта, че между Германия и България, както и между нашите централните банки, винаги са съществували много силни връзки, основани на взаимно уважение и сътрудничество. Връзките на България и Българската народна банка с Германия и германската банкова система се установяват през 1879 година веднага след освобождението на България и основаването на БНБ.

В периода от 1879 г. до 1944 г. БНБ и българската банкова система непрекъснато укрепват връзките си с Германия. Първите два договора на БНБ за получаване на чуждестранни заеми са сключени през 1889 г. и 1893 г.с Дойче Банк и Дрезднер Банк. В началото на ХХ век се създават първите субсидиари и клонове на германски банки в България, които продължават дейността си до 1949 година. В последното двадесетилетие на ХІХ в. и през първата половина на ХХ в. БНБ и Райхсбанк поддържат тясно сътрудничество. Краят на Втората световна война, установяването на просъветски социалистически режим в България и спускането на ”желязната завеса” в Европа значително ограничават стопанските връзки между България и Германия. Дълбоките политически промени в Европа след 1989 г., падането на Берлинската стена и последвалият процес на разширение на ЕС създадоха добри условия и възможности за подновяване на здравите икономически връзки между Германия и България.

Доброто взаимодействие между икономиките на Германия и България се запазва и получава нов тласък след старта на икономическите реформи от началото на 90-те години на миналия век. Още от началото на прехода Германия е най-големият търговски партньор на страната ни, като през 2005 г. нейният дял достига 12.1% от външната търговия на България. В последните няколко години се наблюдава активизиране на германските инвестиции, процес, който очакваме да се запази и ускори с пълноправното членство на България в ЕС.

Действащата в момента рамка на макроикономическата политика

За да може да се разбере пътят, който измина българската икономика в годините след 1989 г., е необходимо да се познават изходните условия, от които стартира българския преход. Аз няма да се спирам подробно на детайлите относно характеристиките на икономически преход от централизирана към пазарна икономика. Искам обаче да подчертая един важен факт, който в съществена степен отличава България от останалите централно европейски страни. Това е фактът, че българското общество не съумя толкова бързо, колкото другите страни от централна Европа, да постигне консенсус и да дефинира приоритетите си, което да позволи провеждането на бързи и ефективни пропазарни реформи. По различни причини (преди всичко липса на политическа воля и консенсус) преструктурирането беше отлагано и за това платихме висока цена – продължителен период на стагнация и макроикономическа нестабилност. В средата на 90-те години страната ни изпадна в дълбока политическа, икономическа и финансова криза, довела до загуба на спестяванията на населението и доверие в публичните институции. Но кризите, както показва не само българската, но и германската икономическа история, носят заряд, който катализира всеобхватни икономически реформи. Най-същественото в икономическата политика на България след 1997 г. е коренната промяна във философията, която стои в основата на макроикономическото управление на страната. Налагането на култура на стабилност, предвидимост и дългосрочна устойчивост е принципната база, върху която са основани икономическите реформи в страната. Това е двигателят на високия икономически растеж, растящото доверие от страна на чуждестранните инвеститори към България и увеличаващия се просперитет на нашето общество.

За да преодолее дълбоката икономическа и политическа криза, в средата на 1997 г. България възприе парична политика, основана на режим на паричен съвет. Българският лев бе фиксиран към германската марка (от 01.01.1999 г. към еврото) и на БНБ бе наложена забрана да кредитира правителството и търговските банки под каквато и да е форма. Последва период на болезнено приспособяване на икономическите агенти – процес, който е добре познат на и дори продължава в някои страни от еврозоната. Днес, 10 години по-късно, паричният съвет е символът на стабилността, предвидимостта, последователността и устойчивостта на икономическата политика на България.

В момента на въвеждането на паричния съвет щатският долар бе основната чуждестранна валута, която доминираше във външната търговия на страната и бе използвана от населението и фирмите като средство за спестяване. Изборът на германската марка (респективно еврото) за резервна валута бе израз по-скоро на формирания политически консенсус за присъединяването на страната към ЕС.

За страните с паричен съвет се счита, че те механично внасят парична политика и доверие от страната или зоната, към която са фиксирали своята валута. Това, разбира се, е вярно, но само в определена степен. Истината е, че доверие може да бъде получено на кредит, но само временно. В крайна сметка доверието трябва да бъде спечелено чрез последователна и отговорна политика. Именно поради това отказът от провеждането на независима парична политика изисква ориентиране на фискалната политика към подкрепа на режима на фиксиран валутен курс и провеждането на структурни реформи, които да увеличават гъвкавостта и конкурентоспособността на икономиката. Системно провежданата от 1997 г. насам фискална политика, основана на балансиран бюджет или излишък, спомогна дългът на правителството да се съкрати до нива, далеч по-ниски от приетия в Европейския съюз критерий. Това доведе до значително подобрение на кредитния рейтинг на страната, съкращаване на суверенния спред, намаляване на цената на кредита и подобряване на възможностите за инвестиции.

Възприетата строга рамка на макроикономическа политика и следваната структурна политика, насочена към приватизация на държавните предприятия и либерализация на пазарите, неизбежно доведе до съществени промени в реалната икономика. От 1997 г. икономиката ни расте с относително високи темпове на растеж (5% средно), които през последните две години се ускоряват вследствие на проведените вече микроикономически реформи, както и поради предстоящото присъединяване на страната ни към ЕС.

Макроикономическата стабилност, приватизацията и либерализацията на икономиката, както и високата степен на предсказуемост на водената политика значително подобриха стимулите за инвестиране в българската икономика. От 1999 до 2005 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции е средногодишно 8.5 % от БВП, като само около една трета от тези инвестиции са генерирани от приватизационни сделки. Този процес на масиран приток на капитали се ускори значително през последните три години вследствие на благоприятната международна конюнктура и доближаването на страната ни до пълноправното членство в ЕС. Като резултат от това растежът на инвестициите се ускори и техният дял в структурата на БВП нарасна до 33% през първите девет месеца на 2006 г. – най-високото ниво от началото на икономическите реформи в страната.

Високите нива на инвестиции неизбежно доведоха до нарастване на производителността на труда при умерено нарастване на работните заплати и единичната цена на труда, което позволи на износа ни да остане конкурентен и страната да продължи да привлича директни инвестиции. Същевременно нарастването на икономическата активност бе съпроводено със стабилни темпове на нарастване на заетостта и паралелно на това намаление на безработицата. Растежът на разполагаемия доход на домакинствата, породен от нарастването на заетостта и работните заплати, бе първоначалният импулс, който постави началото на стабилния темп на нарастване на потреблението в икономиката. Впоследствие този ефект бе значително подсилен от бързото развитие на банковия сектор на страната и подобрения достъп на домакинствата до кредитния пазар. По-лесният достъп до кредитния пазар, съчетан със спадащи лихвени проценти вследствие на подобрения кредитен рейтинг на страната и глобалната свръхликвидност през последните три години, доведе до съкращаване на спестяванията на домакинствата и нарастване на потреблението. Съкращаването на нивото на спестяванията на домакинствата и фирмите, определено от нарастването на потреблението и инвестициите, неизбежно доведе до формирането на дефицит по текущата сметка на платежния баланс.

Предизвикателствата пред провеждащите икономическата политика

Като следствие от описаните по-горе процеси дефицитът по текущата сметка на платежния баланс нарасна, достигайки нива над 5% от БВП през 2003 и 2004 г., и допълнително се разшири до 11.3% в края на 2005 г. През 2006 г. той се очаква да достигне 13.9% от БВП. Добре известно е, че дефицитите по текущата сметка на платежния баланс имат много висока степен на инертност, което предполага, че съкращаването на външния дисбаланс на страната ни ще е постепенен процес. В допълнение на това българската икономика е в началния си етап на конвергенция, което предполага запазване за по-продължителен период от време на високи темпове на растеж на инвестициите и приток на капитали.

Както вече отбелязах, през последните няколко години към страната се насочиха голям обем капитали, като банковата система бе естественият посредник за ефективното разпределение на този ресурс. Това не е изненадващо, имайки предвид успешно протеклия процес на приватизация и преструктуриране на българския банков сектор. В момента 99.7% от банковия сектор е частен, като близо 85% от банките в страната са собственост на чуждестранни инвеститори в преобладаващата си част от страни - членки на еврозоната. Вследствие на силната конкуренция и добрите инвестиционни възможности темповете на растеж на кредита за частния сектор се ускориха до нива от 48.6% в края на 2004 г. Само за няколко години отношението на банковия кредит към БВП нарасна от 12.1% през 1999 г. до 46.0% в края на септември 2006 г. За да се минимизират присъщите рискове, от началото на 2004 г. БНБ започна процес на постепенно въвеждане на мерки (главно надзорни и административни), чиято цел бе да намалят темповете на растеж на банковия кредит до устойчиво равнище, което не поражда рискове за стабилността на икономиката. Данните показват, че темповете на растеж на банковия кредит са намалели до 23.4% към септември 2006 г. Не очакваме значително и бързо ускоряване на темповете на растеж на кредита през 2007 г. Акумулираният през последните няколко години дълг в икономиката, както и затягането на паричната политика в еврозоната в голяма степен ще ограничат кредитирането.

Перспективите пред българската икономика

С подписването на договора за присъединяване към ЕС (Treaty of Accession) България се ангажира да се присъедини към еврозоната и да въведе единната валута. Съществуващото в момента европейско законодателство не дава възможност новите страни - членки на ЕС, да използват opt-out клауза за членство в ИПС. Това означава, че решението, пред което ще бъде изправена страната ни след членството в ЕС, не е дали да се присъедини към ИПС и да въведе общата валута, а в какъв времеви хоризонт и как това трябва да бъде направено.

В областта на присъединяването към единната валута България и в частност БНБ винаги са имали последователна и дългосрочно ориентирана политика. Тази позиция в много голяма степен се определя от съществуващия режим на паричен съвет и осъзнаването от всички отговорни политически партии на неговата важност за икономическата стабилност и растеж. Отчитайки принципите на провежданата държавна политика и европейското законодателство през 2004 г., правителството и централната банка подписаха споразумение, което цели единствено логичното решение - въвеждане на еврото в България във възможно най-кратък хоризонт, в който страната ни може устойчиво да изпълни критериите от Маастрихт. Очертаната в този документ стратегия на страната за членство в ИПС е основана на следните принципи:

Периодът, в който една страна може да изпълни критериите и да се присъедини към еврозоната, се определя от готовността на фискалния сектор и от степента на конвергенция на темповете на инфлация. Тук често се налага погрешното виждане, че реалната и номиналната конвергенция са двe взаимно изключващи се цели. Според нас, умелото съчетание на фискална, структурна и регулаторна политика, която насърчава конкуренцията на микрониво може да доведе до по-бърз процес на реална конвергенция при постигане и на номиналните критерии.

Стремежът на една страна - членка на ЕС, към членство в еврозоната има не само вътрешно икономическо и политическо измерение. От икономическа гледна точка приемането на единната валута е крайният етап, завършека на процеса на икономическа интеграция в Европа. Всички национални правителства са изправени пред множество, често противоречащи си цели. Понякога краткосрочни и често популистки цели изглежда вземат превес над основните дългосрочни цели. Затова страните, които водят последователна макроикономическа политика в подкрепа на приемането на еврото са положителният пример, който оказва влияние и върху тези страни, които са се отклонили от политиката на стабилност и последователност. Политическата воля сама по себе си не е достатъчна, но е абсолютно необходимо предварително условие за въвеждане на еврото. Аз съм много обнадежден от факта, че в програмата на германското председателство ясно се казва, че то ще подкрепя всички страни членки в техния стремеж за присъединяване към еврозоната. Нещо повече, всяка страна ще получи навременна и задълбочена оценка в процеса на присъединяване към ВМ II и въвеждането на еврото. Аз дълбоко вярвам, че това е единствено правилният подход, който гарантира равнопоставено и обективно третиране на всички страни членки. Всички настоящи държави членки, както и бъдещите страни членки, са отговорни за стабилността и устойчивостта на ИПС. Тази стабилност е от полза на техните собствени интереси.

България е готова да допринесе за тази глобална цел. През последните пет години ние изпълнихме всички критерии от Маастрихт, с изключение на един от тях - размера на инфлацията. Тази последователност в политиката ще се запази и през идните години. Усилията ни ще се насочат към изпълнението и на инфлационния критерий.

България вече изпълнява четири от петте Маастрихстки критерии и смятаме, че стратегията ни за участие във ВМ II в най-скоро време ще бъде изцяло подкрепена от германското председателство. Готовността ни може да бъде определена според това, че въпреки липсата на предварителни условия за присъединяване към ВМ II България е доказала способността си последователно да спазва четири от петте критерии от Маастрихт. Това ни дава увереност, че ще бъдем пълноправен член на ИПС в началото на следващото десетилетие.

Придържането към следваната до момента политика на балансиран бюджет, а при възможност и на излишък, ще позволи както продължаване на изпълнението на критериите от Маастрихт по отношение на бюджетния дефицит, правителствения дълг и дългосрочните лихвени проценти, така и ще осигури необходимата възможност за реакция и гъвкавост на макроикономическата политика. Добре известно е, че в условията на паричен съвет фискалната политика е единственият инструмент за сравнително бързо противодействие на неблагоприятни насоки в икономическото развитие на страната.

Освен това, за да разполагаме с тази гъвкавост при нарастващия дефицит по текущата сметка на платежния баланс и бързо растящ дълг на частния сектор в периоди като настоящия, когато икономиката се развива с темпове, близки до или малко над дългосрочните темпове на растеж, бюджетът трябва да балансира чрез създаване на достатъчен излишък.

Твърдата политика ще ни помогне и да се съобразим с инфлационния критерий. Работейки в режим на паричен съвет, централната банка няма директен контрол върху темповете на инфлация в страната. Предвид съществуващата естествена тенденция нивото на цените в новите страни членки да конвергира към това в старите страни членки (което е резултат от небезизвестния ефект на Баласа - Самюелсон) изпълнението на този критерий не е само предизвикателство за страните с паричен съвет, а за всички страни с равнище на цените по-ниско от средното в ЕС.

В случая на България при съществуването на режим на фиксиран валутен курс и силно консервативна фискална политика резервите трябва да се търсят в насърчаването на конкуренцията и подобряването на бизнес средата, така че в икономиката да има по-голяма гъвкавост за реакция на промени от външната и вътрешната среда. През тази година очакваме инфлацията да достигне средно 7.2%, като основният инфлационен фактор бе нарастването на цените на алкохола и тютюневите изделия вследствие на увеличението на акцизите на тези стоки. През 2007 г. очакваме да продължи формираният от втората половина на тази година процес на намаление на инфлацията и прогнозата ни е тя да достигне близо 3.7%.

Накрая бих искал да изразя своята висока оценка и благодарност за твърдата, критична и последователна подкрепа от страна на Германия и германския народ за реформите в България и особено в процеса на присъединяването ни към ЕС. Вашата подкрепа е известна на широката общественост в страната ни. Надяваме се, че този дух на приятелство и подкрепа ще продължи в процеса на приемането ни в еврозоната и след това.

Благодаря Ви за вниманието.

Изтегли (74 KB)