Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на търговските банки, София, 4 декември 2006 г.
Уважаеми дами и господа,
Изключително ми е приятно да бъда днес с вас, за да отпразнуваме заедно професионалния празник на банкера. В качеството ми на управител на БНБ ще празнуваме с вас празника на банкера за четвърта поредна година. Но днешният празник има по-различна атмосфера от всички предишни.
На прага сме на нова епоха в историята на нашата страна – присъединяването на РБългария към обединена Европа. Това, което направи княз Борис I Михаил с приемането, а в някои случаи и с налагането на християнството и славянската писменост, се случва отново след повече от 1100 години. От 1 януари 2007 г. България не просто става член на Европейския съюз (ЕС). На 1 януари България ще заеме полагащото й се място като част от европейската цивилизация, към която винаги духовно и културно сме принадлежали, независимо от превратностите на времето.
Всички ние имаме огромния шанс да се родим, живеем и работим в този исторически момент от развитието на нашата страна.
Разбира се, обратният път към Европа не се случи от само себе си. Българските институции и цялото ни общество направиха значителни усилия в процеса на присъединяване. Горд съм, че българските банкери бяха и са в авангарда на промяната. Няма по-подготвена и по-интегрирана част от българското стопанство в европейската икономика от банковата ни система.
Тази вечер по традиция ще се спра на постигнатото през отминаващата година и на предизвикателствата, пред които ще се изправим през 2007 г. Текущата година бе много успешна за националната икономика и в частност за банковия сектор. Данните до момента показват, че през 2006 г. ще реализираме най-високия темп на икономически растеж от началото на икономическите реформи в страната, като очакванията ни са, че този висок темп на растеж най-вероятно ще се ускори през 2007 г. В значителна степен ускоряването на темповете на растеж през текущата година бе породено от наближаването на пълноправното членство на България в ЕС и съпровождащия го масиран приток на чуждестранни инвестиции в страната. Безработицата намаля под 10% и се задържа устойчиво на едноцифрено ниво – развитие, което не е наблюдавано повече от 10 години. Заетостта и доходите на домакинствата продължиха да нарастват, което, съпроводено със засилващата се инвестиционна активност в икономиката, формираше една много добра среда за развитие на банковия сектор. Като естествено следствие от високата инвестиционна активност и силния приток на капитали външната позиция на страната се стабилизира около нивото, достигнато през предходната година. Относително високото равнище на дефицита по текущата сметка изисква непрекъснати усилия за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката, но самата природа на дефицита и начинът му на финансиране (над 100 % с преки чуждестранни инвестиции) показват, че той не оказва дестабилизиращо влияние върху икономиката на страната.
Благоприятната външна и вътрешна икономическа среда са
добра основа за растеж на банковия сектор и запазване на неговата стабилност
За 2006 г. очакваме балансът на банковия сектор да нарасне с около 22% спрямо предходната година и да достигне 40 млрд. лева. Печалбата вероятно ще достигне 700 млн. лева, което ще е нарастване от близо 20% спрямо 2005 г. Въпреки засилващата се конкуренция на кредитния пазар, запазването на лихвените равнища по кредитите и нарастването на цената на привлечените средства възвръщаемостта на активите (ROA) в банковата система се запазва на нивата от предходната година (2.05%). Възвръщаемостта на капитала (ROE) също се стабилизира на равнищата, достигнати през 2005 г. (22.1%). За сравнение в ЕС-25 тези показатели са съответно 1.2% възвръщаемост на активите и 16% възвръщаемост на капитала. След категоричната намеса на БНБ от втората половина на 2005 г. темповете, с които търговските банки привличаха ресурси извън страната се забавиха, с което нетните чуждестранни активи на банките станаха положителни. Тази тенденция се запази и през 2006 г. основно под влияние на удълженото действие на административната регулация за нарастването на кредита, което принуди търговските банки да ограничат растежа на кредита, а някои от тях и да продадат част от кредитните си портфейли. През 2006 г. търговските банки успяха да запазят качеството на портфейлите, като процентът на редовните кредити дори слабо нарасна от 92.3 % в края на 2005 г. до 92.5% към септември 2006 г. Продължаването на мерките за намаляване темповете на растеж на кредита за частния сектор, както и увеличението на капитала на някои банки през годината определиха запазването на капиталовата адекватност на системата на ниво, близко до поддържаното през предходната 2005 г. В края на месец октомври 2006 г. капиталовата адекватност на банковата система е 15.21 % при 15.17 % в края на 2005 г. Поддържането на добри финансови резултати и стабилност бяха съчетани с успешното налагане на много нови продукти и услуги.
Политиката на БНБ, засягаща дейността на банковата
индустрия, бе последователна, предвидима и в дух на сътрудничество
И през отминаващата 2006 г. БНБ продължи да следва прозрачна и последователна политика по отношение на банковата индустрия. Всички решения на централната банка бяха внимателно обсъдени и коректно комуникирани с Асоциацията на търговските банки (АТБ).
Считам, че последователните ни усилия да създадем атмосфера на предвидимост в действията на БНБ все повече се увенчават с успех. На практика сигналите, излъчвани от централната банка, бяха правилно разбрани, като срещаната в предходните години тенденция за погрешно тълкуване на намеренията на БНБ, бе рядко изключение през 2006 г.
През тази година основните ни усилия бяха насочени към продължаване на следваната политика на поддържане стабилността на банковата система, включително и чрез поддържане на определени ограничения за растежа на банковия кредит. БНБ вече прие необходимите промени, чрез които от началото на идната година се премахват административните ограничения за нарастването на банковия кредит. Както подчертахме нееднократно, отмяната на тази мярка не трябва да се разглежда като промяна на позицията на централната банка по отношение на необходимостта от поддържане на умерени темпове на кредитен растеж. В случай че през 2007 г. се формира тенденция на бързо нарастване на темповете на растеж на банковия кредит, БНБ без колебание ще използва наличните си инструменти, за да ограничи подобно развитие.
През 2006 г. успяхме,заедно с другите публични институции и АТБ в срок да подготвим и приемем ключови нормативни актове, засягащи работата на банковата индустрия – Закона за кредитните институции, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, Закона за потребителския кредит. На практика вече сме готови с всички наредби и регулации, произтичащи от промяната в законовата рамка. От началото на 2007 г. банковата общност ще може без трудности да настрои работата си към новата регулаторна среда.
През тази година благодарение на доброто взаимодействие между банковата общност и БНБ успяхме да въведем международния формат на банковите сметки (IBAN). Успешната реализация на проект от такъв голям мащаб, включващ значителен брой участници, показа, че е налице добър синхрон на работа между централната банка, публичните институции и финансовия сектор.
През 2006 година в областта на наличнопаричното обращение БНБ започна активно да прилага приетата стратегия за гарантиране на необходимата степен на чистота, сигурност и ефективност на емисионно-касовите операции на територията на страната. С приемането на Наредба №18 за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение БНБ зададе общата рамка за организацията на наличнопаричното обращение, която напълно съответства на стандартите на ЕЦБ.
Няма да липсват предизвикателства и през новата година
Новата 2007 г., независимо от това, че е специална за нас, няма да прави изключение по отношение на необходимостта от упорита работа за преодоляването на множеството предизвикателства, пред които ще се изправим. Българският финансов пазар става част от единния европейски пазар на финансови услуги. Както вече казах, аз вярвам, че сме добре подготвени и имаме опит в интеграцията и добри конкурентни позиции. Неизбежно обаче участието в единния европейски пазар ще доведе до определени промени в начина, по който работи финансовият сектор на страната.
Процесът на присъединяване наложи съществени промени в регулаторната рамка на банковия сектор. Два нови закона влизат в сила от началото на 2007 г. – Законът за кредитните институции и Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. На този етап на развитие на финансовия сектор на страната Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати ще има ограничено действие. Законът за кредитните институции обаче въвежда редица изменения, които ще доведат до някои промени в работата на банковия сектор и БНБ. Достатъчно е само да спомена правилото за единния банков паспорт, разширената рамка за надзорни корективни и оздравителни мерки, както и прилагането на новите капиталови изисквания, по-известни като Базел ІІ. Принципът на единния банков паспорт въвежда свободен вход за кредитните институции от ЕС на българския банков пазар, което ще окаже влияние и върху лицензионната политика на централната банка. Не може да се отрече, че през последните години с изключително консервативната си политика по отношение на лицензирането на нови банки БНБ силно подкрепи процеса на привличане от търговските банки на стратегически партньори. Друг е въпросът, кой и в каква степен успя да се възползва от тази политика.
Най-важната промяна ще бъде новата Наредба № 8 за капиталовата адекватност. Нейните изисквания имат много важни измерения – както за финансовия капацитет на търговските банки, така и за технологичните, процедурните и кадровите им възможности. Успешното внедряване на новата наредба за капиталова адекватност представлява сериозно предизвикателство и за централната банка. В допълнение към измененията в регулаторната рамка предстои и цялостно обновяване на надзорната отчетност. През следващата година банките ще трябва да представят отчетни форми от пакетите FINREP (за финансова отчетност) и COREP (за отчитане на капиталовите изисквания) на Комитета на европейските банкови надзорници. Промяната е част от дългосрочния план на ЕС за конвергенция на регулаторните и надзорни режими в страните-членки.
Фактическото присъединяване на местните кредитни институции към общия пазар на финансови услуги в ЕС не може да се смята за еднократен акт, който ще се осъществи в нощта между 31 декември 2006 г. и 1 януари 2007 г. Интегрирането на местния банков сектор започна и се развива успешно през последните 10 години. Всеки от нас разбира, че не трябва да се очакват резки промени в работата на банковия сектор. Въпреки това банките, опериращи на българския пазар, трябва да са готови за конкуренцията на кредитни институции от ЕС, която ще продължи да ги тласка към все по-разнообразни услуги, предлагани на по-ниска цена. В допълнение към това капиталовият потенциал на всяка банка ще бъде по-важен от всякога не само поради новите капиталови изисквания, но и поради ключовата му роля за дългосрочното позициониране, развитието и справянето с конкурентните предизвикателства.
През последните две години положихме значителни усилия в сътрудничество с търговските банки да намерим ефективно за банковата общност и обществото като цяло решение за организацията на налично-паричното обращение. Тъй като изпълнението на тази задача е важен приоритет за БНБ, не можем да си позволим прекалено дълъг период на консултации и недотам ефективни преговори. До момента е постигнат определен напредък, но е необходим финален тласък, който да даде живот на този проект. Търговските банки трябва да изразят ясно и в кратки срокове ангажираността си към съвместния проект, или БНБ да започне прилагането на алтернативен проект, който изключва участието на банковата индустрия. УС на БНБ вече взе решение и започна изграждането на нов касов център. След 2008 г. касовият център ще бъде единственото място, където БНБ ще предлага регламентираните от ЕЦБ безплатни касови услуги. Всички други услуги ще се предлагат на пазарен принцип. Следването на политика на „поединично спасяване” би било не само неразумно, но и прекалено скъпо за всички търговски банки и техните клиенти.
Преди да завърша, искам да отделя специално внимание на въпроса за отношенията между търговските банки и потребителите на банкови услуги. Активното участие на БНБ в процеса на изработване на закона за потребителското кредитиране, както и подкрепата ни за институционалното укрепване на Помирителната комисия са показателни за вниманието, което централната банка отделя на този въпрос. По-доброто осведомяване на потребителите на банкови услуги относно цената на кредита и рисковете, които са следствие от натрупването на дълг, е гаранция както за постигане на равнопоставеност в процеса на договаряне между двете страни, така и за запазване стабилността на банковата система. Продажбата на банкови услуги и продукти не трябва и не може да се приравнява на продажбата на домакински уреди. Това е недобра банкова практика, която изгражда превратно отношение на кредитополучателите към техните лични отговорности в процеса на получаване и обслужване на банковия кредит. Както неведнъж съм отбелязвал, в интерес както на потребителите, така и на банковата индустрия е между двете страни да се установят дългосрочни отношения, изградени на основата на прозрачност на ценообразуването на финансовите услуги и на стриктно изпълнение на задълженията и от двете страни.
Накрая на своето изказване от името на УС на БНБ и от свое име искам да ви пожелая здраве и много успехи – семейни и на управляваните от вас банки – през настъпващата 2007 г., както и много весели коледни и новогодишни празници.
Благодаря за вниманието.
