Българска народна банка

КОМУНИКАЦИЯТА МЕЖДУ БНБ И ОБЩЕСТВОТО –
ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ АДАПТИРАМЕ И ДА СЕ УЧИМ

Уважаеми дами и господа,

Днешният семинар се провежда като част от проекта на Американската агенция за развитие (USAID) „Интегритет на финансовия сектор”. В рамките на проекта се предоставя техническа помощ за регулаторните органи на финансовия сектор – Българската народна банка (БНБ), Фонда за гарантиране влоговете в банките (ФГВБ) и Комисията за финансов надзор (КФН). Един от основните компоненти на този проект е разширяването на прозрачността на финансовата система, включително разширяване на комуникациите между обществото, регулаторните органи, институциите предоставящи финансови услуги и потребителите. Позволява си от името на посочените надзорни органи да благодаря на USAID за тяхната подкрепа.

Въпросът за комуникацията между надзорните власти, финансовите посредници и широката общественост придоби много голямо значение от началото на деветдесетте години на миналия век. С либерализирането на финансовото посредничество се промени и информационната връзка между надзорните органи, финансовите посредници и обществото. Ако се вгледаме назад във времето (например през 70 и 80-те години на миналия век) ще видим, че когато се говори за комуникация, ключовата дума е “секретност”. Днес когато се говори за комуникация на финансовите регулатори, и в частност на централните банки, ключовите думи са “прозрачност” и “отчетност”. Промяната в начина на комуникация на централните банки се определя от множество фактори, но два от тях имат определящо значение. На първо място това е факта, че централните банки по света получиха много по-голяма степен на независимост при провеждането на тяхната политика (основно парична политика и политика на поддържане на финансова стабилност). В този случай, когато взимащите решения не са избрани директно от хората, но техните решения засягат живота на отделния човек, те трябва да дават повече информация за своята работа, начина на вземане на решения и аргументите, които стоят в основата на тези решения. В случаят на българската централна банка промените в Закона за БНБ от 1997 и 2005 година дадоха ниво на независимост на централната банка, което съответства на европейските и най-добрите световни практики. Това разбира се изисква адекватно ниво на прозрачност и комуникация с обществото. На второ място основния фактор за промяна на начина на комуникация е чисто икономически. При значителната либерализация на финансовите пазари най-добрия начин да се гарантира тяхната ефективна работа е регулаторните органи, и в частност централните банки да предоставят максималния обем информация на пазарните участници. Това е стандартният аргумент от икономическата теория, че когато разполагат с достатъчно информация, пазарните участници вземат рационални решения. Този фактор също има определящо значение за комуникационната политика на българските финансови регулатори имайки предвид силната отвореност на българската икономика, големия приток на капитали и доминиращата роля на чуждестранните инвеститори в капитала на банковата ни система. Това са в резюме двата основни фактора, които бяха в основата на промяната на комуникационната политика на регулаторните органи и в частност на централните банки в началото на 90те години на миналия век.

Сега бих искал да се спра в каква степен тези глобални фактори засягат БНБ и как ние реагираме на тези развития. На първо място бих искал да посоча, че аз като управител на БНБ винаги съм поставял много голям акцент на прозрачното вземане на решения и своевременната и пълна комуникация на тези решения с финансовата общност и обществото като цяло. За да дам основа на това мое твърдение ще цитирам два пасажа от моята първа реч като управител на БНБ пред Асоциацията на търговските банки през месец декември 2003 г.

„Много е важно обществото да разбира политиката и действията на централната банка не само от гледна точка на това те да имат легитимност предвид високата степен на независимост на институцията, но също така и от гледна точка на ефективността на тази политика. Колкото по-разбираеми за обществото са принципите, на които е основана политиката на централната банка, толкова по-ефективна е тази политика. Не случайно от началото на 90-те години на миналия век все повече се говори за централното банкерство като политика на управление на очакванията на икономическите агенти и финансовите пазари. Изхождайки от тази философия, БНБ ще следва последователна и прозрачна политика. При формулирането и следването на определена политика БНБ ще обяснява ясно и недвусмислено логиката, принципите и очакваните ефекти от тази политика. Комуникационната политика на централната банка ще бъде доразвита, така че да бъде разбираема за максимално голяма част от обществото. Специално внимание ще бъде отделено на комуникацията между БНБ и банковата общност като цяло. Централната банка ще следва унифицирана политика по отношение на търговските банки, без да има дискриминационен подход по отношение на размер и собственост на капитала. Както е добре известно, ефективната комуникация изисква усилия от всички страни, които са ангажирани в този процес. За да може централната банка при формулиране на политиката си да отчете адекватно интересите на търговските банки, трябва АТБ да може да генерира и представя пред БНБ единна и последователна позиция, която да изразява предпочитанията на банковата общност”.

Често се казва, че не е важно колко добри идеи си имал, а колко добри идеи си реализирал. По тази причина бих искал да представя две статистики, които недвусмислено показват коренната промяна на комуникационната политика на БНБ след 2003 г. (виж графика 1 и 2.). Данните са показателни, че за периода 2004 – октомври 2006 година БНБ е издала 2.3 пъти повече прессъобщения, а управителя и подуправители са направили 2.8 пъти повече публични речи и изказвания отколкото са шестгодишния период от 1998 до 2003 г.

В основата на промяната в политиката по отношение на издаването на прессъобщения стои променения подход за информиране на широката публика и банковите институции за изменения в политиката на банката и на регулации, които засягат банковата индустрия и отделния потребител на финансови услуги. Основната промяна е информацията за взетите решения да достига максимално бързо до максимално широка аудитория, като никой не получава информационно предимство.

По отношение на официалните публикации също се промени политиката на банката. Една от основните публикации, „Търговските банки в България”, бе разширена, като към чисто статистическите данни бе добавена аналитична част, която дава оценката на банката за състоянието на банковата система през конкретното тримесечие. Предоставянето на позицията на БНБ за състоянието на банковата система на максимално широка аудитория спомага за по-доброто разбиране на надзорната и регулаторната политика на банката, както и възможност всеки един от Вас да си формира собствена позиция за състоянието на банковата индустрия.

В същата посока на развитие бе и създаването от началото на 2004 г. на новата тримесечна публикация на БНБ – „Икономически преглед”. Замисълът на тази публикация е да информира обществото за гледната точка и анализа на БНБ по отношение на развитието на националната икономика и международната среда, както и да очертае очакванията на банката за развитието на българското стопанство в краткосрочна и средносрочна перспектива.

Друга новост в комуникационната политика на БНБ, която аз считам за съществена, е промяната в начина на предоставяне на икономическа статистика изготвяна от банката на потребителите на тази информация. До 2004 г. банката имаше практика да предлага платен абонамент за предоставянето по електронен път на статистически данни, като абонатите получаваха данните преди те да са достъпни на интернет страницата на БНБ. Това бе възможност за получаване на информационно предимство несъвместимо с най-добрата практика на работа на публичните институции. Настоящият режим на оповестяване на статистически данни третира всички потребители равнопоставено. БНБ оповестява точен календар за публикуване на статистически данни и единствения канал за разпространяване на информацията е интернет страницата на банката.

Говорейки пред тази аудитория аз много добре съзнавам, че вашата естествена реакция е, че централната банка може да комуникира още по интензивно с медиите. Въпреки това аз съм дълбоко убеден, че и по отношение на печатните и електронните медии БНБ проявява значително по-голяма откритост и готовност за обясняване на следваната от нас политика. Нещо повече, с процеса на интеграция на страната в ЕС неминуемо се увеличи интереса на международните медии към работата на БНБ. Моят личен опит от тази година показа, че медии с международно значение (Reuters, Bloomberg, Wall Street Journal, NIKKEI, Forbes) търсеха интервюта с управителя и подуправителите на банката. Това е една нова и съществена част от комуникационната политика на банката. С присъединяването към ЕС ще има много по-голям интерес от нашите партньори (другите централни банки) към нашата работа, както и от европейската общественост. Като пример мога да посоча поканата в средата на тази година от моя колега от гръцката централна банка да изнеса публична реч за състоянието и перспективите пред българската икономика.

Брой прессъобщения, издадени от БНБ

Присъединяването към на страната към ЕС и на БНБ към Европейската система на централни банки изисква от нас както извършването на голям по обем работа, така и натрупването на много нови знания за механизмите на действие на съюза и в частност на системата на централните банки. За да може обаче нашите действия да бъдат разбрани от обществото, голяма част от натрупаното от нас знание трябва да се пренесе към журналистите, които са основния посредник на предаване на информация от централната банка към широката общественост.

Нашето разбиране е, че ние в централната банка трябва непрекъснато да натрупваме ново знание, но и да предаваме това знание на журналистите отразяващи нашата работа, а чрез тях и на цялото общество.

Речи и изявления на управителя и подуправителите на БНБ

Изхождайки от това разбиране БНБ разшири комуникационните си дейности във връзка с присъединяването на страната към ЕС и на БНБ към ЕСЦБ. Целта на тези инициативи беше да се подготви както банковия сектор за промените във връзка с присъединяването, така и обществеността. В допълнение на поредицата комуникационни семинари, проведени съвместно с Министерството на финансите, през пролетта на тази година БНБ организира участието на журналисти, занимаващи се с проблематиката в сферата на компетентност на централната банка, в двудневен комуникационен семинар в Европейската централна банка. Журналистите бяха акредитирани и за пресконференцията на президента на ЕЦБ – г-н Трише, който беше два пъти в България тази година и имахте възможност от него да получите пряко информация по редица интересуващи ви въпроси. През тази есен БНБ също така организира и посещение на журналисти в Европейската инвестиционна банка, една от ключовите международни институции за по-нататъшното външно финансиране на проекти в страната.

Разширяването на познанията на гражданите за бързо променящия се сектор на финансовите услуги е важна задача най-вече на предоставящите тези услуги, но БНБ като публична институция също предприема инициативи в тази област. Така например, бих искал днес да представя пред вас брошура, която е предназначена за потребителите на банкови услуги и най-вече платежни услуги. Тази брошура издадохме, за да подпомогнем популяризирането на Помирителната комисия за платежни спорове - това е един орган, в който участват Комисията за защита на потребителите, Асоциацията на търговските банки и е председателстван от представител определен от БНБ. Целта на Помирителната комисия е да решава извънсъдебно спорове между банките и техните клиенти във връзка с предоставянето на платежни услуги.

За разширяване на комуникационните дейности, през следващата година предвиждаме комуникационни семинари за журналисти с участието на лектори от Европейската централна банка, Европейската Комисия и други институции.

Днешният семинар за мен е част от непрекъснатите усилия на БНБ за подобряване, от една страна на разбирането за ролята и политиката на централната банка и от друга на нас, провеждащите политиката, как печатните и електронните медии интерпретират нашите действия. Участието в този семинар на представители на основните печатни и електронни медии, на всички финансови регулатори и на академичните среди ми дава основание да вярвам, че ще имаме една полезна и плодотворна дискусия.

Благодаря Ви за вниманието.

Изтегли (115 KB)