Изказване на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Шестата бизнес кръгла маса с участие на правителството, София, 21 - 22 март 2006 г.
ФИНАНСОВОТО РАЗВИТИЕ И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
Уважаеми г-н Министър на финансите,
Уважаеми дами и господа,
За мен е удоволствие да участвам съвместно с министъра на финансите в този панел, посветен на финансовото развитие и перспективите пред икономиката на страната. Основавайки се на законово наложеното разделение на труда между управителя на централната банка и финансовия министър, от една страна, и между централната банка и правителството, от друга, в речта си ще се спра основно на въпросите, свързани с външната позиция на страната, с развитието на банковия кредит и инфлацията, както и на влиянието на тези променливи върху политиката на БНБ.
Веднага искам да подчертая, че тези въпроси не могат да бъдат обсъждани извън контекста на перспективите за икономическия растеж, предстоящото присъединяване на страната ни към ЕС, както и тенденциите в развитието на световната икономика. За да се разбере по-добре развитието на българската икономика през последните години, трябва да се подчертаят няколко глобални тенденции, които оказват съществено влияние и на развитието на нашата икономика.
На първо място налагането на принципа на свободната търговия и либерализацията на движението на капитали в световен мащаб, съчетано с нарастващата склонност на инвеститорите да държат активи, емитирани от резиденти на трети страни, доведе до непрекъснат растеж на световната търговия и обмен на капитали. В такава среда, където вътрешното търсене вече не е ограничено до обема на текущия национален доход, формираните дефицити по текущата сметка на платежния баланс невинаги са индикатор на фундаментални дисбаланси. Както все повече изследователи, централни банкери и финансови министри подчертават, небалансираните външни позиции на отделните страни вече са по-скоро правило, отколкото изключение (А. Грийнспан; М. Кинг). В допълнение на това емпиричните изследвания и европейските институции (Европейската централна банка, Европейската комисия) подчертават, че процесът на конвергенция неизбежно е съпроводен с реализирането на дефицит по текущата сметка на платежния баланс.
На второ място намаляването на дългосрочните лихвени проценти в развитите икономики и съпътстващото съкращаване на рисковите премии в развиващите се икономики доведе до търсене от страна на инвеститорите на по-висока доходност в развиващите се пазари. Има множество фактори, определящи това развитие, на които няма да се спирам в момента. Това, което трябва да се подчертае, е, че тези глобални тенденции насочват значителни по обем потоци от капитал към развиващите се икономики. Независимо от режима на парична политика (фиксиран или плаващ валутен курс) абсорбирането на голям по обем приток на капитали неизбежно поставя на изпитание паричните власти. За да илюстрирам мащабността на този процес, ще дам за пример България, където през 1998 г. притокът на капитал в страната (под формата на преки инвестиции и дълг) е 1.5% от БВП, а през последните две години се доближава до 15% от БВП.
На трето място значителното и продължително нарастване от 2003 г. насам на цените на петрола и другите енергийни ресурси допринесе в значителна степен за формираните международни дисбаланси и в частност за дефицита по текущата сметка на България. Този процес доведе до чувствително нарастване на разходите за внос на енергийни ресурси за страните вносителки и насочването на големи парични потоци към държавите износителки. За България това развитие на цените на енергийните ресурси доведе до нарастване на разходите за внос на тези продукти от 1.7 млрд. евро през 2002 г. (годината, след която започна процесът на трайно поскъпване на цените на петрола) до близо 3.0 млрд. евро през 2005 г. Тази тенденция бе много силно изразена през изминалата година, когато разходите на страната за внос на енергийни ресурси нараснаха с 52% спрямо 2004 г.
Тези три глобални тенденции, съчетани с предстоящото пълноправно членство на страната в ЕС, създават една уникална среда, в която българската икономика никога досега не се е намирала. Това прави анализът на процесите и вземането на решения за икономическата политика много сложни и трудни.
Както вече отбелязах, през последните няколко години към страната се насочиха голям обем капитали, като банковата система бе естественият посредник за ефективното разпределение на този ресурс. Това не е изненадващо, имайки предвид успешно протеклия процес на приватизация и преструктуриране на българския банков сектор. В момента над 80% от банковия сектор в страната е собственост на чуждестранни инвеститори, като в преобладаващата си част те са от страни - членки на еврозоната. Вследствие на силната конкуренция и добрите инвестиционни възможности темповете на растеж на кредита за частния сектор се ускориха до нива от 48.6% в края на 2004 г. Само за няколко години отношението на банковия кредит към БВП нарасна от 12.1% през 1999 г. до 45.0 % в края на 2005 г. Разбира се, тази динамика в голяма степен отразяваше процеса на конвергенция на икономиката на страната и в частност - на степента на финансовото посредничество към нивата, наблюдавани в страните - членки на ЕС (112% от БВП). Същевременно централната банка не може да не си задава въпроса доколко бързият растеж на банковия кредит може да води до потенциални рискове за финансовата и макроикономическата стабилност на страната. БНБ трябваше да определи момента, след който конвергенцията прераства в самовъзпроизвеждащ се процес на борба за пазарен дял. Един такъв преход крие значителни рискове, тъй като той не води до устойчиви темпове на растеж както на финансовото посредничество, така и на икономическата активност и заетостта. Поради тези причини от началото на 2004 г. БНБ започна процес на постепенно въвеждане на мерки (главно надзорни и административни), чиято цел бе да намалят темповете на растеж на банковия кредит до устойчиво равнище, което не поставя значителни рискове за стабилността на икономиката. Данните показват, че политиката на централната банка доведе до промяна в поведението на търговските банки и намали темповете на растеж на банковия кредит до 32.4% в края на 2005 г. За текущата година, запазвайки действието на въведените вече мерки, очакваме банковият кредит да нараства с темп под, но близък до 20%.
Както още в началото споменах, динамиката на банковото посредничество в страната не може да се разглежда изолирано от процеса на свободно движение на капитали и съпътстващата динамика на текущата сметка на платежния баланс. Интуитивно много икономисти са склонни да търсят директна причинно-следствена връзка между растежа на банковия кредит и динамиката на текущата сметка. Те се основават на логиката, че нарастването на банковото посредничество увеличава възможностите за потребление и инвестиции, което, съчетано с наличието на свободна търговия и по-бавна реакция на вътрешното предлагане, води до формирането на външни дисбаланси. Подобен начин на разсъждение е в голяма степен рационален, но той не трябва да води, и в политиката на БНБ това е ясно изразено, до извеждането на простото правило, че чрез контрола на темповете на растеж на банковия кредит може директно да се контролира динамиката на платежния баланс на страната. Това уточнение ми дава възможност да премина към следващия въпрос, който бих искал да дискутирам, а именно: динамиката на външната позиция на страната.
Стабилната макроикономическа среда, съчетана с устойчиво високите темпове на икономически растеж и перспективите за членство на страната в ЕС, доведоха до значително нарастване на инвестициите. Делът на последните в БВП за първите девет месеца на 2005 г. нарасна до 26.6%, което е най-високото ниво от началото на икономическите реформи в страната. Растежът на инвестициите и съпътстващото нарастване на заетостта увеличават както текущия доход на домакинствата, така и очаквания бъдещ доход, което е съпроводено с нарастване на потреблението и намаляване на спестяванията в икономиката. Като следствие от тези процеси дефицитът по текущата сметка на платежния баланс нарасна, достигайки нива над 5% от БВП през 2003 и 2004 г., и допълнително се разшири до 11.9% в края на 2005 г. От гледна точка на непосредствената динамика на текущата сметка за всяка икономика стои въпросът дали текущото ниво на дефицит или излишък е определено от структурни фактори, т.е. е близко да някакво равновесно ниво, което може да бъде поддържано в средносрочен период, или е следствие на неустойчиви тенденции и еднократни фактори. В развитието на дефицита по текущата сметка на нашата страна през 2005 г. значителна роля играеха и двете групи фактори. На първо място споменатия вече растеж на инвестициите бе съпроводен от значително нарастване на вноса на инвестиционни стоки. През изминалата 2005 г. вносът на тази група стоки нарасна с 31.2%, като теглото им в общата структура на вноса достигна 28%. Тази тенденция бе съчетана с намаляване на темповете на нарастване на вноса на неенергийни суровини и потребителски стоки. През настоящата година очакваме да се запазят високи темповете на внос на инвестиционни стоки предвид бързия процес на технологично обновяване на икономиката, който в голяма степен е предопределен и от предстоящото членство на страната в ЕС.
Значително влияние през изминалата година оказаха и множество еднократни фактори, между които рязкото покачване на цените и обема на внос на суров петрол и мащабните наводнения, които затрудниха износа през третото тримесечие на годината. През тази година очакваме дефицитът по текущата сметка да намалее под 11% от БВП основно под влияние на забавяне на темповете на растеж на вноса и възстановяването на растежа на износа, което се наблюдава от последното тримесечие на предходната година и началото на 2006 г. През януари износът на стоки расте с 27.5% на годишна основа, а вносът (без енергийни стоки) расте със 17%. Ключови за запазване на конкурентните ни предимства и гарантирането на устойчивост на външната позиция на страната са продължаването на реформите в областта на пазара на труда, образованието и подобряването на бизнес средата, включително чувствително подобряване в работата на правораздавателната система, както и запазването на връзката между растежа на работните заплати и производителността на труда. Както добре знаем, приходите от туристически услуги имат значително влияние върху платежния баланс на страната (15% от износа на страната на стоки и услуги през 2005 г.), което изисква много бързо отстраняване на съществуващите пречки за по-бързото развитие на този отрасъл.
Преди за завърша моето изказване, бих искал да се спра на динамиката на инфлацията. На пръв поглед от макроикономическа гледна точка тази променлива не изглежда толкова голямо предизвикателство за нас в сравнение с вече дискутираните по-горе. Но гледайки в перспектива и отчитайки стратегията на страната за бързо присъединяване към еврозоната, това е макроикономическата променлива, която всъщност поставя най-големи предизвикателства пред страната ни. Инфлационният критерий, така, както е дефиниран в договора от Маастрихт (тук няма да се спирам на въпроса доколко е добра тази дефиниция), е много стриктен и изисква целенасочена политика, която излиза извън рамките на паричната и фискалната политика. В случая на България при съществуването на режим на фиксиран валутен курс и силно консервативна фискална политика резервите трябва да се търсят в насърчаването на конкуренцията и подобряването на бизнес средата, така че в икономиката да има по-голяма гъвкавост за реакция на промени идващи от външната среда (в това число и цените на суровините), и предлагането да може да реагира по-бързо на нарастване на търсенето (вътрешно и външно). През изминалата година инфлацията достигна 6.5%, като силен инфлационен фактор бе нарастването на цените на енергийните ресурси (директен принос от 1.0% в общия растеж на цените). В допълнение на това мащабните наводнения доведоха до неочаквано нарастване на цените на хранителните стоки (принос от 2.6% в общия растеж на цените). През настоящата година очакваме инфлацията да намалее до 6.0% въпреки по-бързото нарастване на темповете й през първите два месеца на годината. Бавният процес на намаляване на инфлацията в голяма степен се определя от предприетата в началото на годината хармонизация на косвените данъци с минималните нива в ЕС. Доколкото промяната на косвените данъци и административно контролираните цени пряко влияят на инфлацията в страната, необходимо бе догонващата им корекция да се осъществи преди годините, които ще се използват като база за оценка на изпълнението на Маастрихстките критерии – преди 2008 г. От тази гледна точка изтеглянето напред във времето на хармонизирането на някои акцизи е стъпка, която ще подпомогне съществено изпълнението на инфлационния критерий, тъй като ще премахне инфлационното влияние, породено от нарастването на тези данъци в годините, в които ще се осъществява оценката.
В заключение бих искал да обобщя, че отчитайки бързата промяна в структурата на икономиката ни, провежданата от правителството и БНБ стабилна макроикономическа политика и перспективите за членство на страната в ЕС, изразените в рекламната брошура на тази конференция притеснения за възможно прегряване на икономиката и произтичащи от това рискове за нейната стабилност са по-скоро преувеличени. Външният дисбаланс на страната, финансиран с приток на капитали, е по-скоро сигнал за стабилност, доверие и потенциал за развитие на икономиката. Разбира се, провеждащите икономическата политика в страната, в това число БНБ, не са и не могат да бъдат самодоволни. Предизвикателствата пред икономиката на България добре се осъзнават и съществува воля за предприемане на всички необходими мерки за поддържането на стабилността и растежа на икономиката.
Благодаря Ви за вниманието.
