Изказване на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, пред Шестия икономически форум за Югоизточна Европа, панел 1 „Развитие на банковите системи в Югоизточна Европа. Роля на международните финансови групи и предизвикателствата, породени от въвеждането на Базел II”, София, 2 ноември 2004 г.
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – ФАКТОР ЗА
УКРЕПВАНЕ НА СТАБИЛНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА
Уважаеми дами и господа,
Благодаря на организаторите и специално на г-н Христос Кацанис, за любезната покана за участие в Шестия икономически форум за Югоизточна Европа. За мен е чест и удоволствие да присъствам на този форум и да участвам в дискусията за предизвикателствата пред банковите системи на държавите от Югоизточна Европа в процеса на интегрирането им към финансовата система на Европейския съюз. Безспорно този преход би бил немислим без международните финансови групи, които на практика играят ролята на мост, на своеобразна “топла връзка” между местните финансови пазари и големите международни финансови центрове. Но в моето кратко изказване аз няма да се спирам на механизмите за предаване на ноухау между банките майки и местните им подразделения, а ще акцентирам на ролята на БНБ като емисионен институт и регулатор на българския банков сектор в процеса на подготовка за членство на страната ни в Европейския съюз и еврозоната. Надявам се, че именно това очаква да чуе уважаваната аудитория от един представител на централната банка.
Както може би вече знаете Управителният съвет на БНБ прие стратегия за развитие на банката за периода 2004 – 2009 г. Този документ - израз на желанието на ръководството на банката за постигане на по-голяма прозрачност на нейната дейност - значително ме улеснява при представянето на избраната от мен тема.
В стратегията БНБ потвърждава волята си да действа в съществуващите рамки на паричния съвет до пълноправното членство в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и еврозоната. Паричният съвет в България е съвместим с членството на страната ни във Валутния механизъм II (ERM II), който е своеобразен междинен етап преди пълноправното членство в Европейския икономически и валутен съюз. Позицията на БНБ е, че България следва да се присъедини към ERM II непосредствено след членството в ЕС, като се ангажира едностранно да поддържа паричния съвет до членството в Еврозоната при запазване на съществуващото разменно съотношение от 1.95583 лева за едно евро. БНБ ще се придържа към определената от ЕК и ЕЦБ рамка, която изключва възможността за едностранна евроизация от присъединяващата се страна.
Важно условие за реализация на Стратегията е осъществяването на предвидените в преговорния процес законови промени за осигуряване на:
• институционална независимост на БНБ;
• персонална независимост на членовете на управителния съвет;
• невъзможност за привилегирован достъп на публичния сектор до финансиране от БНБ.
Разумно и реалистично е необходимите законови промени да влязат в действие възможно най-скоро. Както ви е известно, в напреднал стадии е процедурата по приемане на изменения и допълнения в Закона за БНБ.
Прозрачността и предвидимостта в дейността на БНБ е изключително важно условие за стабилност на целия сектор. Затова реализацията на Стратегията предполага непрекъснат диалог с обществото. БНБ приема законовите промени за увеличаване на независимостта си като отговорност за провеждане на прозрачна и последователна политика, както и като задължение регулярно да отчита своята дейност пред обществото. Това е гаранцията, че при увеличаване на задачите и нарастване на отговорностите в процеса на присъединяване на България към ЕС, ИВС и Еврозоната, БНБ ще бъде източник на стабилност и предвидимост.
Основната цел на БНБ е поддържане на ценовата стабилност. Такава е и предлаганата нова формулировка на основната цел на банката в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за БНБ. Тя е съвместима с тази на ЕСЦБ. До членството на страната в ИВС и Еврозоната, БНБ ще постига основната си цел чрез поддържане на фиксирания валутен курс на лева към еврото и на стабилността на банковата система. Това са непосредствените цели на банката за периода на осъществяване на стратегията. След въвеждането на еврото като официална парична единица в България, постигането на основната цел на БНБ ще се осъществява чрез участието й в изготвянето и прилагането на паричната политика на Еврозоната. Поддържането на банковата стабилност ще остане отговорност и непосредствена цел на БНБ и след приемането й в Евросистемата, предвид запазващата се роля на банковия сектор в процеса на парично предлагане.
Поддържането на банковата стабилност до и след членството в Еврозоната се осигурява чрез усъвършенстване на банковите регулации и на платежната система в съответствие с препоръчителните международни стандарти и практика, осъществяването на ефективен банков надзор и надзор върху платежната система. Пред вид обявената тематика на днешната среща искам да изтъкна, че в стратегията е предвидено българското банково законодателство да бъде съобразено с бъдещата директива, с която в ЕС ще се въведе Новото капиталово споразумение на Базелския комитет (Базел ІІ). В тази връзка БНБ ще:
• продължи да обучава надзорните специалисти по съдържанието на споразумението;
• извършва текущи анализи за ефекта от прилагането на новите капиталови стандарти, включително като участва в количествените изследвания на Базелския комитет, ЕС и други организации;
• изработи законови и подзаконови текстове, които ще формират нормативните условия за прилагането на споразумението;
• адаптира надзорните системи за отчетност;
• изиска ТБ да разработват програми за персонално, техническо и процедурно осигуряване.
Добрите контакти и конструктивни взаимоотношения между БНБ и банковата общност са условие за ефективен надзор, както и за доброто функциониране на платежната система и за прилагането на паричната политика. Затова в стратегията се прави предложение тези контакти да се развиват под формата на редовни или извънредни ad-hoc комитети на техническо ниво и комитет на ръководителите на високо равнище под председателството на управителя на БНБ. Предложението би било особено полезно както при обсъждането на конкретните мерки по въвеждането на споменатото Ново капиталово споразумение на Базелския комитет в нашата банкова практика, така и при преструктуриране на паричното обращение, както и при търсене на решение на текущо възникнали проблеми за българската банковата система.
С това конструктивно предложение за усъвършенстване формите на диалог и контакти в рамките на банковата общност бих искал да завърша изказването си.
Благодаря за вниманието.
