Приветствие на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, към участниците в конференцията „Финансовите услуги в Обединена Европа”, Варна, 30 май 2005 г.
Уважаеми участници и гости на конференцията,
Дами и Господа,
Позволете ми да ви поздравя за сполучливо избраната тема на конференцията, както и за навременното й провеждане. Подобряването и разнообразяването на финансовите услуги е едно от неоспоримите завоевания на европейския интеграционен процес. Единният финансов пазар на общността - открит и сигурен, защитен от постоянно развиващия се разумен надзор - е онзи фундамент, върху който се гради финансовата стабилност и устойчивото развитие.
Република България успя за един сравнително кратък период от време да осъществи успешно мащабни реформи във финансовия сектор. Разбира се, това стана възможно и благодарение на радикалната приватизационна политика в сектора, в резултат на която бяха привлечени значителни чуждестранни инвестиции и по-важното - трансфер на опит и експертиза на българския финансов пазар. Банковите услуги остават един от най-важните в сферата на финансовото посредничество, за което говори фактът, че около 90% от финансовото посредничество се осъществява от банковия сектор.
Позволете ми да маркирам основните успехи и предизвикателства, които единният финансов пазар на общността поставя пред банковите услуги в България.
Значителен успех беше постигнат при транспонирането на изискванията на банковите директиви на ЕС в българското законодателство, без каквито и да било отлагателни периоди за действието на тези регулации. Към настоящия момент са въведени следните регулации:
• В областта на банковия надзор от Република България е постигната пълна хармонизация по всички изисквания на Европейския съюз по отношение на достъпа до банкова дейност, капитала и капиталовата адекватност на банките, големите експозиции на банките, надзора на консолидирана основа, установяване размера на вложенията на банките.
• Местните и презграничните преводи са уредени изчерпателно в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ДВ бр. 31 от 08.04.2005 г.).
• Електронни платежни инструменти (ЕПИ) са уредени в същия Закон, като е създадена обобщена и всеобхватна дефиниция на феномена “електронни платежни инструменти”, което ще позволи различни продукти да бъдат предмет на регулиране и на контрол. Издателите на ЕПИ на този етап са единствено търговски банки. Очаква се да се възприемат в българското законодателство Директива 2000/46/ЕО за дейността и надзора на институциите за електронни пари, както и Директива 2000/12/ЕО за предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции до края на 2006 г. Предстои въвеждането и на специализирани институции за електронни пари, което ще позволи и на институции, които не са банки, да издават електронни пари.
• Създадена е правна рамка за извънсъдебно решаване на платежни спорове чрез Помирителна Комисия с компетентност да решава спорове между изпълняваща институция и клиент относно изпълнение на преводи, както и между издатели на електронни платежни инструменти и оправомощения техен държател относно издаването и използването на такива инструменти.
• В българското законодателство са въведени европейските регулации по отношение на платежните системи. Специално място е отделено на материята, уреждаща системата за брутен сетълмент в реално време и надзора върху плащанията.
• Изцяло е регламентирано гарантирането на влоговете в банките с цялостното транспониране на Директива 94/19/ЕО.
• Директивата е транспонирана чрез приемането на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Законът се изменя ежегодно, като гарантираният размер на изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им трябва да достигне 20 000 евро до 31 декември 2006 г. С приетите изменения през март 2005 г. размерът на гарантираните влогове на едно лице в една банка достигна 25 000 лева.
Какво предстои да се въведе до датата на членството:
1. Единен лиценз
Издаването на единен лиценз, признат в цялата общност и прилагането на принципа за разумен банков надзор, ще съдейства за свободното предоставяне на финансови услуги в рамките на цялата общност. Така кредитните институции, получили лиценз в държава - членка по седалище, могат чрез създаване на клонове на територията на общността да извършват всяка от дейностите, разрешени на кредитни институции. В БНБ се подготвя проект на ново законодателство в тази област, като проектът се очаква да бъде готов до края на тази година.
2. Надзор от държавата - членка по седалище
Надзорът от държавата - членка по седалище, се осъществява чрез постигане на основна хармонизация, въвеждането на единен лиценз и взаимното признаване на системите за банков надзор. Компетентните органи на държавата - членка по седалище на кредитната институция контролират финансовата й стабилност. Компетентните органи на приемащата държава членка извършват контрол върху ликвидността и паричната политика. Пазарният риск се контролира на основата на тясно сътрудничество между компетентните органи на държавата - членка по седалище, и приемащата държава членка.
3. Нов режим на ликвидацията и оздравяването на кредитните институции
Предстои въвеждането на нов режим на оздравяването и ликвидация на кредитните институции. Ангажиментът на България е да транспонира чрез нормативен акт с ранг на закон изискванията на Директива 2001/24/ЕО за оздравяването и ликвидацията на кредитни институции в българското законодателство към датата на членство в ЕС (01.01.2007 г.).
Принципи, на които новият режим е изграден – единство, универсалност, минимална хармонизация и взаимно признаване. В това отношение вече работи работна група, изградена към МФ и през следващата година ще бъде готов проектът за съответното законодателство.
4. Финансови обезпечения
До датата на членство на Република България в ЕС (01.01.2007 г.) ще бъде въведена в българското законодателство Директива 2002/47/ЕО за споразуменията за финансово обезпечение. Директивата предвижда установяване на минимални общи изисквания за финансовите обезпечения в рамките на ЕС и въвеждане на единен правен режим по отношение на ценните книжа и парите по сметка, използвани като обезпечения. Засягат се широк кръг институции, като банкови и небанкови финансови институции, централни и многонационални банки, клирингови къщи, агенти по сетълмента, както и други юридически лица, които са страни по споразумения за финансово обезпечаване.
5. Финансови конгломерати
До датата на членство на Република България в ЕС (01.01.2007 г.) ще бъде въведена в българското законодателство Директива 2002/87/ЕО за благоразумен надзор върху кредитните институции, застрахователните дружества и инвестиционните посредници във финансов конгломерат. Целта на директивата е да гарантира стабилността на европейските финансови пазари, да въведе общи норми за пруденциален надзор върху финансовите конгломерати в Европа и да създаде условия за конкуренция и правна сигурност. Директивата предвижда установяване на общи стандарти за пруденциален надзор върху финансовите конгломерати (в които са включени кредитни институции, застрахователни дружества, инвестиционни посредници).
6. Мерки срещу използване банковата система за пране на пари и финансиране на тероризма
С измененията на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ 31/04.04.2003 г.), поправките на Правилника за прилагане на ЗМИП (ДВ 71/12.08.2003 г.), и Устройствения правилник на АФР (ДВ 49/27.05.2003 г.) българското законодателство бе приведено в пълно съответствие с изискванията на действащите директиви и Финансовата група за борба с изпирането на пари.
7. Платежни системи
Предвиждат се значителни промени, свързани с кредитните трансфери – приемането на Междубанковата конвенция за плащания (Interbank Convention on Payments) в националните банкови споразумения; Приемане на Европейски банков стандарт и Ръководство за прилагане на кредитни трансфери; Приемане на Европейски банков стандарт за Европейски презгранични кредитни трансфери; Въвеждане на CREDEURO като презгранична услуга за плащания на суми до 12 500 евро; Приемане и прилагане на указанията на Европейски банков стандарт EBS602 V1 – за Електронен индикатор на плащания (е-РІ) - в областта на картите и резолюцията относно предотвратяването и борбата с картовите измами в Европа от 10 декември 2003 г.; Миграция на банковите карти към стандарта ЕМV и преконфигуриране на ПОС и АТМ към стандарта ЕМV и други.
Предстои приемането на Закон за потребителския кредит, за който БНБ има вече подготвен проект, нов Закон за защита на потребителите, в който се регламентират някои положения във връзка със защитата на потребителите на финансовите услуги и др.
Накрая искам да пожелая ползотворна и ефективна работа на конференцията. Вярвам, че тя е поредната, макар и малка стъпка, подпомагаща интегрирането на българския финансов пазар в европейския и ще допринесе също така и за по-дълбокото разбиране на интеграционния процес от увеличаващ се брой българи.
Благодаря за вниманието!
