Изказване на г-н Божидар Кабакчиев, подуправител на БНБ, пред Седмия български финансов Ай Ти форум „Европейските предизвикателства пред финансовия сектор”, София, 13 - 14 април 2005 г.
ИНТЕГРИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА
ПЛАТЕЖНА ЗОНА - ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОЕКТИ
Уважаеми дами и господа,
Благодаря на организаторите за предоставената ми възможност да представя пред вас някои от предизвикателствата пред финансовата интеграция на България в еврозоната. Както знаете, днес е особено важен ден за България, тъй като се очаква Европейският парламент да гласува подписването на договора за присъединяване на страната към Европейския съюз. Това е и крачка напред по отношение на финансовата интеграция на страната в еврозоната.
От известно време полагаме усилия да запознаем обществеността с един проект, който ще определя в близките няколко години развитието на платежните системи – трансмисионния механизъм за всяка икономика. Този проект е в основата на финансовата интеграция - една от целите на „Лисабонската стратегия” на ЕС от 2000 година.
Става въпрос за проекта за Единна европейска платежна зона (на английски съкратено SEPA или Еuroland).
Поради това в моята реч ще представя проекта SEPA заедно с неговите основни компоненти: платежни системи, платежни инструменти, правна рамка, стандартизация и електронни плащания, какво е направено за проекта до сега в еврозоната и у нас и също така какво предстои в караткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Какво представлява проектът SEPA?
Основната цел на SEPA, изложена в Бялата книга на Европейския съвет по плащанията (ЕPС), е осигуряване на организация на плащанията в SEPA, които всеки клиент може да извършва „толкова лесно и евтино, колкото биха били там, където живее”. Това означава, че реална Единна европейска платежна зона (SEPA) ще бъде постигната, когато хората ще могат да извършват плащания из цялата еврозона от една банкова сметка или с една карта толкова лесно и сигурно, както при плащане в рамките на страната. За клиента в еврозоната изборът на банка или местонахождение на сметката не би трябвало да е от значение. С други думи, всички плащания в еврозоната трябва да бъдат местни и да достигнат ниво на сигурност и ефективност, сравними с най-добре функциониращите национални платежни системи.
Регламентът на Европейския съвет относно трансграничните плащания в евро свали цените на тези плащания до нивото на местни плащания, но клиентите все още не могат да избират една сметка и една карта за цялата еврозона. Стандартите и бизнес практиките са различни в различните страни от еврозоната. Продуктите и услугите все още се различават и в повечето случаи са в рамките на националните граници. Много национални схеми функционират много ефективно, но никоя от тях не би могла да оцелее на един по-интегриран пазар, където за постигането на истинска единна европейска платежна зона е необходимо националните стандарти, бизнес практики, инфраструктура и платежни инструменти да станат паневропейски.
Какво понастоящем е състоянието по проекта SEPA?
Много е направено досега: създаден е Европейски съвет по плащанията (ЕРС), договорени са конвенциите относно кредитния превод - Credeuro, и вече работи първата паневропейска клирингова къща. Същевременно много още трябва да се направи, тъй като все още няма ясен план за изпълнението на проекта, националните банкови общности все още или не разбират напълно или не подкрепят в достатъчна степен този проект.
По отношение на платежните системи са важни следните въпроси: в каква степен процесите, които променят платежните системи в европейските страни, ги унифицират и дали това сходство ще позволи тяхното интегриране, а след това и консолидиране. Регулативните органи в ЕС не са удовлетворени от постигнатото досега ниво на интеграция и затова консолидацията се поставя като важна цел.
По отношение на платежните инструменти осъществяването на SEPA означава, че основните платежни инструменти, като кредитни преводи, директен дебит (незабавно инкасо), и банкови карти трябва да се превърнат в паневропейски.
За кредитните преводи е приет стандартът Credeuro, но той засега е приложим само по отношение на трансграничните кредитни преводи на стойност до 12 500 евро. Националните кредитни преводи продължават да спазват национални стандарти и бизнес практики, които са високоавтоматизирани и ефективни, но несъвместими.
Поради тази причина въпросът е как Credeuro де се превърне в основна услуга за кредитни преводи за по-дребни местни плащания за цялата еврозона. Необходима е хармонизация на местните стандарти за интерфейса клиент-банка чрез определяне на единен стандарт за иницииране на електронни плащания и автоматизирано изравняване на салда по сметки. Крайната цел е Credeuro да бъде възприет като единен стандарт за пълна автоматизирана обработка на кредитни преводи в цялата единна европейска платежна зона.
Освен това ще е необходимо Credeuro да бъде допълнен с услуга за плащания с вальор същия ден (т.нар. Prieuro), за да се постигне ниво на обслужване, сравнимо с това на най-добре работещите национални пазари. Целта на „Бялата книга” е това да се постигне до 2007 г. Така, най-късно от 1 януари 2008 г., гражданите на еврозоната трябва да имат на свое разположение Credeuro и Prieuro като общ стандарт за местни/паневропейски кредитни преводи.
Понастоящем директният дебит или незабавното инкасо не се предлага на паневропейско ниво. За този инструмент (PEDD – Pan-European Direct Debit) предизвикателството е да се постигне използването му в цяла Европа до 2010 г. с междинната цел – използване по избор на национални плащания до 1 януари 2008 г. най-късно.
Има голям потенциал за усъвършенстване в областта на кредитните и дебитни карти и международните картови решения. Целта е всеки картодържател да може да използва своята карта на всеки банкомат (ATM-устройство) и POS-терминал на разумна цена, без да се прави разлика в коя страна от еврозоната е издадена тя. Ето защо въпросът е дали картодържателите ще могат да използват своите карти по един и същ начин в страната си и в рамките на единната европейска платежна зона от 1 януари 2007 г. Тук се включват въпроси относно сигурността, таксите за приемане на картите в рамките на цяла обединена Европа, както и нивото на измами, което оказва влияние върху доверието на клиентите и доверието в картите. Прилагането на стандартите EMV (съкратено от Europay, Mastercard, Visa) дава перфектната възможност за действие. Важно условие, което трябва да бъде постигнато за осигуряване на интеграцията в рамките на еврозоната в областта на банковите карти, е принципът „всяка карта – на всеки терминал”.
Като обобщение за трите основни платежни инструменти (кредитни преводи, незабавно инкасо и банкови карти) може да се каже, че еврозоната все още не се приема като зона, в която всички плащания са местни, т.е. те не са паневропейски по своя характер. Поради това главният въпрос, който остава открит, е как паневропейските инструменти постепенно ще изместят националните платежни инструменти и практики.
Следващият съществен въпрос в тази връзка е правната среда. В тази област има нужда от ясна правна рамка, дефинирана и прилагана унифицирано за цялата единна европейска платежна зона и ползваща се с доверие. Тя трябва да решава въпроса с новопоявяващите платежни инструменти, надзора, борбата с престъпленията и в тази връзка ролята на саморегулирането е особено важна. Ето защо сега е ключовият момент, в който се очаква Европейският съвет по плащанията (ЕРС) да даде нов тласък по проекта за единна европейска платежна зона, като препотвърди и изясни своите цели относно SEPA така, както са изложени в Бялата книга и като следи за изпълнението на целите на база на конкретен план за действие и ясен график.
Следващият аспект в тази област касае стандартизацията. Няма съмнение относно нуждата от добре дефинирани и широко прилагани стандарти за постигане на съвместното функциониране на различни системи. В тази връзка от Европейския съвет по плащанията (ЕРС) се очаква да договори стандарти и бизнес практики за всеки платежен инструмент, така че същите да са съобразени със SEPA. Приема се, че определянето на стандарти трябва да бъде оставено на пазара и на органите от банковата индустрия като Европейския комитет за банкови стандарти и Европейския съвет по плащанията.
В това отношение имаме чудесен пример, а именно общия идентификатор на сметки IBAN, но само за трансгранични преводи. Остава главното предизвикателство: въвеждането на IBAN за всички национални трансфери в SEPA. Добър пример е фактът, че Латвия, Полша, Румъния, Словения, а от миналата седмица и България са приели с наредба IBAN като национален и трансграничен платежен стандарт.
В момента националните счетоводни системи се явяват в действителност търговски бариери, които защитават различните национални банкови системи от външната конкуренция. Разбира се, така както всяка страна има обща счетоводна система за своята парична единица, и еврозоната се нуждае от обща счетоводна структура за еврото. По този начин IBAN е основен двигател на промяната и налага преминаване от национална към паневропейска логика. Паневропейските кредитни преводи (Credeuro) и паневропейските директни дебити (незабавно инкасо) (PEDD) са основни платежни инструменти на SEPA, като и при двете се изисква използването на IBAN. Относно стандартизацията е ясно, че усилията са все повече с паневропейска насоченост. Много инициативи обаче продължават да имат за свой фокус местните пазари и въвеждането на еврото не се счита за достатъчен стимул. С оглед улесняване на пълната автоматизирана обработка на плащанията по разплащателната верига (end-to-end straight-through processing, STP), ще е необходимо да се съгласуват и общи стандарти не само на междубанково ниво.
Трябва да се отбележи обаче, че изоставането в изпълнението на SEPA се дължи в голяма степен на това, че стандартите не са задължителни за търговските банки. Това се дължи на факта, че тяхното внедряване е свързано със съществени инвестиционни разходи, които биха били оправдани само ако стандартите се прилагат от всички банки. Това може да се преодолее само ако се създаде сигурност за банките посредством въвеждане на ясна правна рамка.
Основните въпроси, свързани с електронните плащания, са относно сигурността и доверието. Това са въпроси от взаимосвързан характер. Доверието в електронните плащания и инструментите, поддържащи тези плащания, ще нарастват с осигуряване на защитата на електронните платежни инструменти, което е основен крайъгълен камък за доверието на клиента. В това отношение решаването на този проблем трябва реално да покрива всички платежни инструменти, за да се запази и подобри тяхната равнопоставеност.
Общоприетото виждане е, че трябва да се насърчава възможността всички участници да работят със стандартизирани изисквания за сигурност. Трябва да се има предвид обаче, че една обща рамка на сигурността би могла, от една страна, да спомогне за постигане на равни условия за доставчиците на услуги, но, от друга, би могла да издигне бариери на входа и така да попречи за навлизане на иновационни решения.
Въпросът за доверието се отнася главно за плащанията, които се осъществяват по интернет и мобилните мрежи. За момента клиентите са скептично настроени към сигурността на мрежата (в режим онлайн).
Това е така, тъй като пазарът на електронни плащания е все още на ранен етап от развитието си и бързо се променя. Големият брой нови участници и новото законодателство допринасят за сложността на пазара на електронни плащания.
Каква е настоящата Програма за въвеждане на SEPA ?
Понастоящем Програмата включва следното: въз основа на успешното въвеждане на еврото, като първа важна стъпка към SEPA, следващата стъпка е изграждане на SEPA за граждани през 2008 година и SEPA за индустрията през 2010 година.
SEPA за гражданите може да бъде постигната от 2008 година, като на гражданите и на търговските предприятия им бъде представена възможността да използват паневропейски инструменти и за местния бизнес. Клиентите могат да извършват всичките си плащания както национални, така и трансгранични в евро в един формат и от една сметка, което ще доведе до значително намаляване на разходите.
Особено внимание се отделя на въпроса за пълната автоматизирана обработка (STP), която може да стане реалност на ниво еврозона. Допълнителна полза за корпоративния клиент ще бъде и фактът, че плащанията могат лесно да се пренасочват към всяка банка от еврозоната, без да се правят някакви промени във формата. За частните граждани най-прекият ефект от SEPA вероятно ще бъде замяната на националните карти с паневропейски, които могат да бъдат безпроблемно използвани почти във всеки магазин или банкомат в цялата еврозона.
През преходния период националните услуги, стандарти и инструменти могат да съществуват успоредно с паневропейските инструменти. Този сценарий ще означава постепенно премахване на сегашните бариери, които са основани на специфични национални стандарти и практики и за момента защитават националните инфраструктури от външната конкуренция.
На този фон следващата стъпка ще бъде да се постигне завършена SEPA за индустрията през 2010.
Но това все още няма да е достатъчно за постигане на напълно ефективна SEPA, тъй като банките все още ще трябва да оперират с две паралелни поддържащи инфраструктури (национална и паневропейска).
Ето защо SEPA ще наложи премахването на дублиращите се национални инфраструктури или трансформирането им в паневропейски клирингови къщи, което би следвало да е постижимо, след като на клиентите им бъде предоставена възможността да ползват паневропейски инструменти на национално ниво.
За граждани и корпорации това означава осигуряване на достъп до ефективни паневропейски платежни инструменти за всички техни платежни нужди. Това ще бъде важен елемент от интегрирането на финансовите пазари.
Понастоящем Европейската комисия (ЕК) обсъжда необходимостта от създаване на регулации с оглед да се преодолее изоставането на проекта и осигури неговото изпълнение. Провеждат се консултации по този въпрос и се очаква в края на тази година да се изясни дали ЕК ще предприеме стъпки за регулиране на финансовата интеграция. Ще се търси баланс между налагането на правила и саморегулацията, осигуряваща развитието на иновациите и поемането на риск и създаване на правна сигурност за банките. По конкретно в близките няколко месеца предстои публикуване на нова стратегия за финансова интеграция под формата на Зелена книга. Тази книга ще бъде обект на консултации през летните месеци и обсъдена от ЕК през месец ноември тази година.
Какво произлиза от всичко това за националната платежна система?
Проектът SEPA определя както обхвата, така и сроковете на предстоящите промени. Първата и много важна стъпка е изготвянето на национален план за осъществяване на изискванията на проекта. Този план следва да е дело на банковата общност, но искам да подчертая, че БНБ не само ще спомогне за неговото изготвяне, но и ще съдейства максимално за неговото реализиране.
В тази връзка бих искал да ви запозная с това, което е извършено у нас досега.
На първо място бе изготвен и приет Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Посредством осъщественото чрез закона хармонизиране с нормативната уредба на Еврозоната се създават необходимите предпоставки за финансовата интеграция на страната в Еврозоната.
Същевременно бе преструктуриран Националният съвет по платежни системи с оглед осъществяването на проекта SEPA и е изготвен проект за национален план. Още този месец предстои първото заседание на този съвет, на който ще се разгледа националният план.
Също така преди една седмица УС на БНБ прие наредба за прилагане на международен номер на банкова сметка IBAN и за банковите кодове, с която се определя нормативното въвеждане на стандарта през следващата година.
Междувременно БНБ използва и ще продължи да използва всички предоставени възможности посредством форуми като този и чрез медиите да запознае банковата общност с проекта и с плана за неговото осъществяване.
В заключение бих искал да кажа, че финансовата интеграция се ускорява главно от въвеждането на еврото и технологическия прогрес. Тези два екзогенни фактора трябва да бъдат използвани максимално за усъвършенстване на банковите услуги. Търговските банки трябва да разберат, че времето за това е настъпило и трябва да действат сега, а БНБ се надявам ще продължи своята активна роля на катализатор на тези процеси.
