Реч на г-н Иван Искров, Управител на Българската народна банка при откриването на Международната конференция по повод 15-та годишнина от въвеждането на паричен съвет в България „Парична и макронадзорна политика. Противоречат ли си или се допълват?”, организирана от Българската народна банка, София, 5-6 юли 2012 г.
Уважаеми дами и господа,
За мен е удоволствие да съм тук с вас и да открия тази конференция на тема „Парична и макронадзорна политика. Противоречат ли си или се допълват?”. Тези въпроси са обсъждани интензивно през последните години от управляващите, участниците на финансовите пазари и учените. Продължаващата финансова криза и криза на държавния дълг породи необходимостта да бъде направена преоценка на съществуващата структура на икономическо управление и да бъдат предложени варианти на по-добри политики. А един от ключовите аспекти на този дебат се отнася до оптималния микс от политики, което е и точно темата на нашата конференция.
Българската народна банка реши да организира тази конференция, защото днес има голям интерес към начина, по който паричната и макронадзорната политика си взаимодействат или, както някои твърдят, може дори да бъдат в конфликт.
Тъй като тези въпроси до голяма степен се отнасят до ролята и отговорностите на централните банки, времето на тази конференция много удобно съвпада с 15-та годишнина от въвеждането на паричен съвет в България. За нас това е възможност да обсъдим успеха на паричния режим в България в по-широкия контекст на поуките, извлечени от сегашната криза. Лекторите и участващите в дискусиите представители на БНБ днес и утре ще споделят познанията, които сме придобили, основани на богатия ни институционален опит.
Опитът на българската централна банка е уникален. Ние сме една от много малкото централни банки в света, които както са провеждали „конвенционална” парична политика (включваща определяне на основен лихвен процент и осъществяване на операции на открития пазар), така и след това са въвели режим на паричен съвет. През последните две десетилетия сме имали опит с воденето на парична политика при два напълно противоположни режима. Затова наследството ни е съвсем различно от това на другите подобни режими на парична политика в Европа (като Естония, Литва или Босна и Херцеговина), където паричните съвети бяха въведени от новосъздадени централни банки в новосъздадени независими държави като начин да създадат доверие в новата национална парична единица, да насърчат политическата независимост и да утвърдят националната идентичност. Нашият случай обаче не беше такъв.
Режимът на паричен съвет бе въведен в България точно преди 15 години със съвсем същите мотиви, които са в основата на сегашните планове за реформи в еврозоната. Ние го направихме, за да постигнем много по-ефективно макроикономическо управление и да създадем доверие в цялостния управленски процес. Освен това, случаят на България доказва важността да се поддържа широк консенсус сред политиците и обществото като цяло относно главните принципи на икономическата политика.
Паричният съвет не е просто друг вид режим на парична политика. Той е „начин на мислене”, начин да бъдат разглеждани и разрешавани икономическите, политическите и социалните процеси. Някои западни аналитици и изследователи не разбират това. Но аз съм сигурен, че колегите ми от БНБ съвсем ясно ще покажат по време на тази конференция, че паричният съвет е нещо повече от просто един режим на парична политика.
След драматичната банкова и финансова криза през 1996-1997 г. икономиката се стабилизира с помощта на въведения паричен съвет, придружен от строгата фискална дисциплина, либерализацията и приватизацията на българската икономика, както и прилагането на широк набор от макронадзорни инструменти.
Сегашната глобална криза не е първата, през която българската икономика е преминала успешно. За две десетилетия успяхме да понесем азиатската криза, руската криза, спукването на „dotcom” балона, ипотечната криза в САЩ и фалита на Лемън Брадърс, преди да се появи финансовата криза и кризата на държавния дълг в еврозоната. Но последната криза вероятно се оказва най-големият „лакмусов тест” за оптималността на нашия режим на парична политика.
Ние вярваме, че една малка отворена икономика, която не е богата на някои основни суровини или природни ресурси, не може успешно да провежда т.нар. независима парична политика. Всички тези въпроси ще бъдат подробно разгледани днес от подуправителя Христов, който ще сподели с вас опита ни на следобедната сесия на конференцията.
Уважаеми колеги,
Все пак никой паричен режим, сам по себе си, не превъзхожда всички останали. Точно тук необходимостта от оптимален микс от политики, което ни връща към темата на тази конференция, отново може да се илюстрира със случая на България.
Фискалната политика трябва да играе съществена роля на буфер и коректив в една малка отворена икономика. Същото важи и за икономика с фиксиран валутен курс. Докато едва днес важността на фискалната дисциплина се осъзнава в някои части на еврозоната, философията на постоянната фискална бдителност бе водеща за управляващите в България от 1997 г. насам. Но дори и фискалната дисциплина не е достатъчна за цялостната макроикономическа стабилност. Причината за това е фактът, че винаги е имало, и винаги ще има силна взаимна връзка между състоянието на публичните финанси и качеството на балансите на банките.
Поради това, след дълбоката финансова и банкова криза в средата на 90-те години, България възприе едни от най-консервативните надзорни стандарти и практики в Европа. Нещо повече, те се прилагаха последователно по антицикличен начин както преди, така и по време на кризата.
Както подуправителят Симеонов ще разкаже в детайли по-късно на тази конференция, БНБ успешно е овладяла и изпробвала дълъг списък от банковонадзорни инструменти както на „макро”, така и на „микро” ниво. В „добрите” икономически времена БНБ настояваше банките да трупат капиталови и ликвидни буфери, като в същото време ги съветваше да не допускат прекомерен растеж на активите и поемане на излишни рискове. Но от края на 2008 г. БНБ насочи вниманието си към облекчения за капитала и ликвидността на банките като им позволи да улеснят условията на кредитиране.
В резултат на тези консервативни и антициклични политики на БНБ и доста благоразумното поведение на самите банки, днес България демонстрира много стабилен банков сектор със забележително ниво на капиталова адекватност и коефициенти на ликвидност. Четири години след фалита на Лемън Брадърс банковата система в България остава една от малкото в ЕС, където не се наложи нито една банка да бъде спасявана или подпомагана с парите на данъкоплатците или на централната банка.
В момента някои от „по-старите” държави – членки на ЕС осъществяват сливане на паричните и макронадзорните функции (в това число и банковия надзор) под ръководството на централните банки. Макропруденциалният надзор на финансовата система се въвежда едва напоследък на ниво ЕС. Докато тези нови концепции сега се възприемат от централни банкери и политици по света, едновременното провеждане на политики за парична и банкова стабилност, от истинска макронадзорна гледна точка, вече повече от десетилетие е основен фокус на дейността на БНБ.
От собственият ни болезнен опит, придобит от кризата през 1996-1997 г., ние напълно осъзнахме системното значение на финансовата система. В този смисъл, ключов елемент за успеха на цялостния „микс” от политики в България е фактът, че на централната ни банка са поверени задачите и отговорностите за регулиране и надзор на банките в страната с цел осигуряване на стабилността на банковата система.
Само преди три дена капиталовите пазари дадоха най-новото доказателство за ефективността на макроикономическите политики в България и устойчивостта на икономиката ни въпреки острата световна криза. Емисията от 5-годишни български глобални облигации, деноминирани в евро, с която бе отбелязано завръщането на страната ни на международните пазари за облигации след едно десетилетие, бе много успешна. Поръчките от международните инвеститори надхвърлиха предлаганото количество над 6 пъти. Силният им интерес допринесе за една много ниска годишна доходност от 4.436%. В момента, само държавите-членки от ЕС с най-висок рейтинг могат да си позволят да платят по-ниска цена за заемане на средства от частните капиталови пазари.
В заключение, през последните 15 години в България постигнахме парична и банкова стабилност. Тя бе подсилена от синергията на паричните и макронадзорни функции (в това число и банковия надзор) в рамките на централната банка, допълнени от благоразумните фискални политики на няколко поредни правителства от 1997 г. насам. Представителите на БНБ с готовност очакват да споделят познанията ни в рамките на днешния и утрешния ден, както и да научат за опита на другите страни, представени на конференцията.
Желая ви ползотворна обмяна на гледни точки и идеи.
Благодаря ви за вниманието.
