Въвеждаща реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, при откриването на международната конференция "Икономически и политически предизвикателства пред присъединяването към еврозоната", София, 7 декември 2009 г.
Уважаеми дами и господа,
Преди всичко бих искал да благодаря на организаторите за поканата да участвам на този форум. Срещата днес ще даде възможност да бъде споделен опит и да бъдат представени различни гледни точки - както на онези, които са най-близо до вземане на решенията, свързани с членството ни в еврозоната, така и на представители на бизнеса, финансовия сектор и независими анализатори от България и чужбина. Присъствието на медиите ще осигури и по-широк отзвук извън тясно специализираната финансова аудитория.
Присъединяването към еврозоната ще представлява крайната фаза от нашата европейска интеграция и ще затвърди завръщането ни като равнопоставени партньори в една Европа, която сега повече от всякога е взаимно зависима и обвързана в политически и в икономически смисъл. След време приемането на еврото у нас навярно ще бъде оценявано като най-значимото събитие в стопанската история на България през 21-ви век.
Непосредствена причина за интереса към днешната среща е това, че напоследък в България се заговори за възобновяването на усилията ни за членство в ERM II. След моето изказване са предвидени доклади и дискусии, които ще представят различните детайли и процедурни въпроси около технологията и макроикономическия контекст на присъединяването ни към еврозоната. Българската народна банка ще играе водещата роля в управлението на този процес. Нещо повече, през предходните шест години аз и моят екип направихме възможно да стане така, че значителна част от подготовката на страната ни в законово, техническо и оперативно отношение вече е извършена. Тази задача остава основен приоритет за нас и към настоящия момент. Позволете ми сега да обобщя някои принципни аспекти, свързани с членството ни в европейския Икономически и паричен съюз, както и някои очаквани предизвикателства по пътя оттук нататък.
Като начало бих използвал възможността да напомня, че влизането ни в еврозоната ще представлява изпълнение на един от основните ангажименти на страната, произтичащи от договора ни за членство в ЕС. Пред България, както впрочем и пред останалите новоприети през 2004 г. и 2007 г. в Европейския съюз страни, не стои възможността да избираме дали да въведем еврото като национално платежно средство или не. Това е наше задължение, а не някаква привилегия.
Ние обаче сме свободни да определяме как да се подготвяме за ефективната евроизация на България. И от тази гледна точка времето за изпълнение на изискванията за членство е фактор, който частично e под наш контрол. Неблагоприятната външна среда може да бъде източник на шокове за българската икономика, които само ще забавят, но не могат да преустановят нашите усилия за приспособяването ни към критериите от Маастрихт. Както е добре известно, тези критерии са свързани с постигането на ценова стабилност, ограничения за бюджетния дефицит и държавния дълг, ниски дългосрочни лихви и стабилност на националната валута.
Ако петте критерия се пренесат към наличните към момента макропоказатели (аз очаквам, че това упражнение ще бъде правено неколкократно на форума днес), ще проличи, че България още днес изпълнява повечето от изискванията. Механиката на паричния съвет ни помага автоматично да изпълняваме валутния критерий. България е сред европейските страни с най-нисък дял на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, много под допустимото според лимита за влизане в еврозоната. България вече прави международно впечатление и със силната си фискална позиция, като остава сред малкото страни, които се вместват в бюджетния критерий на Пакта за стабилност и растеж и не са в процедура за свръхдефицит. Никой не може да бъде сигурен дали към датата на публикуване на следващия редовен Конвергентен доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка (само след няколко месеца) България количествено вече няма да покрива и петте критерия от Маастрихт.
Но както подчертават и нашите европейски партньори, конвергенцията на една страна към еврозоната следва да бъде устойчива, което значи, че изпълнението на критериите се проверява не към произволно избран момент, а за продължителен период от време. Така например, съгласно правилата на „пътната карта” за еврозоната, България следва да престои минимум две години в системата на ERM II. Членството в еврозоната ще ни бъде позволено едва след това, ако България докаже, че е успяла да покрие всичките критерии. Важна подробност е също така, че не Българската народна банка или българските власти са тези, които ще изчислят и преценят изпълнението на критериите.
Следователно следва да е ясно, че въвеждането на еврото като платежно средство е процес от нашата компетенция и за който носим собствена отговорност - но той не е и не може да бъде едностранно решение на България. След като изпълним Маастрихтските критерии (а най-добре още преди това!) трябва да съумеем да убедим всички наши чуждестранни колеги, че имаме готовността и капацитета да бъдем част от еврозоната. Капацитетът предполага, че можем да участваме пълноценно във вземането на решенията по европейската парична и финансова политика. Готовността ни за членство в еврозоната означава, че икономиката ни е едновременно стабилна и гъвкава, а политиките ни се ползват с доверие, че функционирането на финансовия сектор и неговата регулация стоят на здрави основи, че ангажиментът ни за дисциплинирана фискална политика не е конюнктурен, и разбира се - че българската икономика не черпи никаква конкурентоспособност от плаващ валутен курс.
Някъде в тези области преминава и тънката граница между икономическата и политическата оценка за нашата готовност. Приемането на еврото се обяснява преди всичко като технически процес, свързан с удовлетворяването на критериите за членство в Икономическия и паричен съюз, съгласно Договора от Маастрихт. Изпълнението на съответните показатели напълно закономерно стои във фокуса на вниманието на експерти, политици, изследователи и широката общественост. Но на практика вече е ясно, че въвеждането на единната европейска валута в дадена страна е и сложен политически проект. Достатъчно е да бъде напомнено, че когато на 15 и 16 юни 2006 г. срещата на върха в Брюксел взе политическото решение за допускане на Словения до еврозоната, двугодишният период на членство на тази страна в ERM II дори не беше формално изтекъл. Белгия, Гърция и Италия посрещнаха еврото с държавен дълг, надхвърлящ 100% от техния брутен вътрешен продукт. България обаче бе посъветвана в края на 2007 г. да се въздържи дори от кандидатстване - и то не за еврозоната, а за ERM II. Сред основанията за тази позиция по отношения на България тогава беше изтъкнат високият дефицит по текущата сметка на платежния баланс.
Може да се каже, че ако влизането на една страна в еврозоната се основава на политическия консенсус сред съществуващите страни-членки, то това в още по-голяма степен важи за встъпването в ERM II, задължително предшестващ пълноправното членство в Икономическия и паричен съюз. Не разписаните, конкретни и публично наблюдавани икономически критерии, а политическият фактор е водещ при влизането във валутно-курсовия механизъм.
След голямото разширяване на Европейския съюз на изток от май 2004 г. инерцията за приемане на нови членове се пренесе към еврозоната. На Естония, Литва и Словения им бяха нужни само няколко седмици, за да се присъединят и към ERM II. На практика обаче е възможно Европейската централна банка да наложи вето дори при евентуално положителни нагласи в Европейската комисия и Европейския съвет. През последните години този сценарий беше многократно припомнян на България.
България за последните 12 месеца редуцира повече от двойно своя дефицит по текущата сметка, като процентното му съотношение към брутния вътрешен продукт по наша прогноза догодина ще стане едноцифрено число. За последен път България регистрира едноцифрен дефицит по текущата сметка през 2004 г. Такава външна позиция вече може ли да бъде наречена устойчива? И означава ли това автоматично, че нашата икономика е преодоляла най-фрапиращите „неравновесия” и няма да има пречка да бъдем допуснати в ERM II?
За съжаление политическите съображения „за” или „против” разширяването на еврозоната невинаги са предвидими - понякога поради липсата на формални и изчерпателни критерии, а понякога и поради конюнктурни фактори. Формално в макроикономическата конструкция на всяка европейска страна могат да бъдат открити явления, които някои ще интерпретират като рискови за устойчивото развитие - и при равни други условия това би дало основания за санкции спрямо съответната страна. За целта не е необходимо да се гледа единствено към Централна и Източна Европа. Достатъчно е да посочим някои от най-големите европейски икономики и хроничните им бюджетни дефицити, достигащи вече двуцифрени числа. Дори обаче дадена икономика да преодолее някои от най-коментираните по неин адрес „дисбаланси”, желанието само на едната страна да въведе еврото - или дори само да влезе в ERM II - няма да е достатъчно.
Преди е имало примери, когато скоро след приемането им в еврозоната някои държави са изпитвали силен инфлационен натиск или са допускали разхлабване във фискалната политика, при което доскоро изпълняваните Маастрихтски критерии са били нарушавани. Настоящата криза обаче постави европейските икономики на изпитания, много по-големи от досегашните, поради което и Брюксел, и Франкфурт вече са много по-предпазливи. Ето защо може да се каже, че едностранното заявяване на срокове за влизане в ERM II от днешна гледна точка не е оптимална комуникационна стратегия.
Затова усилията ни на този етап следва да бъдат фокусирани върху постигането на така необходимия консенсус сред европейските страни, че България разполага със стабилна икономика и предвидима политика. Например една от ключовите и най-непосредствени задачи пред България сега е да представи силна и реалистична Конвергентна програма. Това трябва да стане в близките няколко седмици.
България трябва да продължи да популяризира своите икономически достижения и дори своята уникалност. Режимът на паричния съвет доказва своята устойвост едновременно в години на растеж и в периоди на криза. За разлика от повечето страни в Европейския съюз България нямаше нужда да капитализира с публичен ресурс своите финансови институции. Европейската централна банка в неотдавнашна публикация официално призна, че само три страни, сред които и България, са посрещнали низходящия бизнес цикъл с достатъчно силна структурна фискална позиция. През 2010 г. се очаква само няколко страни от целия Европейски съюз, сред които отново България, изобщо да имат бюджетно салдо, вместващо се в изискванията на Пакта за стабилност и растеж.
Сигналите от нашата страна следва да бъдат нееднозначни и днешният форум може много да подпомогне за формулирането на нови послания. Защото ние имаме трудната задача да постигнем двоен ефект - едновременно да се подготвим за Маастрихтските критерии, но и да насърчим готовност у нашите европейски колеги да ни приемат. Не е добра политика вместо това да се изразходва време за промяна на съществуващите критерии, въпреки че е очевидно например, че инфлационният критерий се изпълнява по-трудно при Съюз от 27, отколкото при Съюз от 15 членове. Само последователни усилия и упорита работа от всеки от нас всеки ден по малко ще ни приближават към момента на въвеждане на еврото в България.
Накрая искам да ви уверя, че целта ни е обща, но Българската народна банка ще продължава да изпълнява своя дял от ангажиментите на България, осъзнавайки взаимния баланс на отговорностите вътре в страната и изискванията на партньорите ни от еврозоната. Понякога не е лесно да бъде разпознат най-подходящият момент за възползване от дадена ситуация. Но със сигурност ползата за нас не би била голяма, ако сме се запътили да преминем през дадена врата, но тя се окаже затворена, когато почукаме на нея.
Тогава би настъпил един много интересен момент от политическа гледна точка и аз искам това да бъде моят въпрос, моята добронамерена провокация към участниците във форума днес. Да си представим, че България е последователна в своите усилия по пътя към еврото, че изпълнява стриктно своите задължения, произтичащи от договора ни за членство в ЕС, и че икономиката ни демонстрира сближаване с еврозоната, като покрие всичките Маастрихтски критерии. При условие, че няма формални критерии за влизане в ERM II, какъв би бил подходящият политически отговор от българска страна, ако в крайна сметка сме получили отрицателен политически отговор от нашите европейски партньори, облечен или прикрит зад технически аргументи? Например ако Европейската централна банка предпочете да изчака, докато отминат напълно последствията от настоящата криза и бъдат анализирани ефектите от проведените мащабни парични и фискални операции в подкрепа на европейските икономики. И ако еврозоната посрещне с променена макроикономическа структура новата фаза на бизнес цикъла, което съответно би наложило преоценка и адаптация на монетарния режим в еврозоната, преди да се поемат предизвикателствата на едно ново разширяване на изток.
Благодаря ви за вниманието!
