Изказване на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред членовете на Американската търговска камара в България, 20 януари 2004 г.
ПОЛИТИКАТА НА БНБ И РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИКАТА ПРЕЗ 2004 Г.
За мен е удоволствие да присъствам на този делови обяд и да имам възможността да говоря пред членовете на Американската търговска камара. Искам да благодаря на г-н Левковиц за поканата и на американската търговска камара за предоставената възможност.
В качеството ми на управител на БНБ имам възможността и отговорността директно да участвам във формулирането и провеждането на икономическата политика в страната. Същевременно голяма част от моя професионален опит е натрупан в частния сектор. Опитът ми от частния сектор показва, че за бизнеса е от много голямо значение провежданата от публичните институции политика да е ясна, прозрачна и последователна. Изхождайки от тази философия и от стремежа ръководената от мен публична институция да провежда прозрачна и последователна политика, аз без колебание приех поканата на г-н Левковиц да говоря пред членовете на американската търговска камара.
За бизнеса е от значение политическата стабилност и перспективите за развитие на икономиката на страната (в това число членството в НАТО и ЕС), стабилността и ефективността на публичните институции и икономическата среда в страната. В тази първа реч пред Американската търговска камара ще направя кратко обобщение на развитието на икономиката на страната през изминалата 2003 г. и ще очертая очакванията ни за текущата година и влиянието на тези развития върху условията за инвестиране и осъществяване на бизнес.
Политическата стабилност и предвидимостта на следваната от публичните институции политика е едно от най-важните условия при вземане на дългосрочни инвестиционни решения от фирмите и домакинствата. През последните години страната ни постигна значителен напредък по отношение на стабилността на публичните институции и предвидимостта и последователността на провежданата от тях политика. Българската народна банка е може би най-показателният пример за настъпилата през втората половина на 90-те промяна в начина на формулиране и провеждане на политика от публичните институции в страната. С въвеждането на паричен съвет през 1997 г. политиката на централната банка е изцяло насочена към поддържане на стабилност на цените, валутния курс и финансовата система на страната. Тук е мястото да подчертая безусловния ми ангажимент, че следваната от централната банка политика ще бъде в рамките на зададения в закона за БНБ режим на паричен съвет. Осигуряването на ценова и финансова стабилност в страната е приносът, който БНБ прави към общата политика на публичните институции за създаване на благоприятна среда за инвестиции и растеж на икономиката.
Същевременно ние знаем, че изграждането на публични институции, които да провеждат ефективна политика, е един непрекъснат процес, тъй като икономиката и обществото непрекъснато се променят. През тази година страната ни ще стане пълноправен член на НАТО, а от 2007 г. и член на Европейския съюз. Тези процеси изискват непрекъснато развитие и усъвършенстване на публичните институции в това число и на БНБ. Същевременно тези процеси на конвергенция на институциите и икономиката на страната откриват много възможности за инвестиции и за осъществяване на бизнес. Моето виждане е, че членството на България в НАТО безусловно ще подобри инвестиционния климат в страната.
Средносрочната политика, свързана с членството на страната в ЕС и икономическия и паричен съюз (ИПС), ще е един от приоритетите в работата на централната банка. В края на месец декември 2003 г. Управителният съвет на ЕЦБ потвърди изразената по-рано позиция, че паричните съвети, използващи еврото за резервна валута, са съвместими с така наречения механизъм на валутните курсове II (ERM II), но не са негови заместители. Това означава, че до членството на страната ни в Европейския съюз (ЕС) БНБ безусловно ще поддържа фиксирания курс на лева към еврото на определеното в закона за БНБ ниво. След присъединяването на страната ни към ЕС всички въпроси, които се отнасят до членството ни в ЕПС, ще бъдат уредени в договор между България, страните членки и ЕЦБ. В процеса на присъединяване на страната към икономическия и паричен съюз и на централната банка в европейската система на централни банки БНБ ясно осъзнава интересите на българското общество и ще защитава тези интереси последователно.
Позволете ми да продължа с кратко обобщение на развитието на икономиката на страната през изминалата година и перспективите за 2004 г.
Изминалата 2003 г. бе съпроводена с висока степен на несигурност по отношение на развитието на световната икономика. До средата на годината в САЩ (доминиращата икономика в света) съществуваше относително висок риск за продължаване на рецесията и реализиране на отрицателни темпове на инфлация. Едва през последното тримесечие на 2003 г. данните недвусмислено показаха, че най-голямата икономика в света е излязла от рецесия и няма опасност от навлизане в дефлационна спирала. Основният търговски партньор на страната ни, Европейският съюз, се възстановяваше с по-бавни темпове, като темповете на растеж бяха близки до нула.
В тази международна среда икономиката на страната реализира през първите девет месеца на 2003 г. растеж на БВП от 4.1 %. Можем да очакваме растеж на БВП за цялата 2003 г. в диапазона от 4.5 до 4.8 процента, което е темп малко над дългосрочният темп на растеж, реализиран след 1997 г.
Средногодишната инфлация през 2003 г. е 2.3 процента. Традиционно високите темпове на икономически растеж за свързани и с по-високи темпове на инфлация. Въпреки относително високите темпове на растеж, реализирани през 2003 г., инфлацията се запази на ниско и стабилно ниво. Това развитие в много голяма степен бе определено от два силни глобални антиинфлационни фактора: поскъпването на еврото (респективно лева) спрямо щатския долар и намаляването на световните цени вследствие на ниските темпове на растеж във водещите икономики и силната конкуренция на бързо развиващите се азиатски икономики (Китай, Индия).
Финансовият сектор бе един от най-динамично развиващите се сектори на икономиката на страната през 2003 г. Това развитие даде достъп на все повече фирми и домакинства до кредитния пазар. Все по-голям брой инвестиционни проекти получават финансиране от банковата система и все повече домакинства могат да си закупят жилище и да потребяват стоки чрез финансиране от търговските банки. За единадесетте месеца на 2003 г. средните темпове на нарастване на кредита за домакинствата и фирмите бе съответно 62 и 45 процента.
Статистическите данни показват, че голяма част от бързо нарастващият кредит за домакинствата се насочва към търсене на вносни потребителски стоки, което има негативно влияние върху търговския баланс и текущата сметка на страната. До октомври 2003 г. дефицитът по търговския баланс и текущата сметка на годишна база достигнаха съответно 12.3 и 8.1 процента от БВП. Това са най-високите нива, реализирани от въвеждането на паричния съвет в страната. Същевременно това ниво на дефицита по текущата сметка не е дестабилизиращо, като през текущата 2004 г. считам, че ще настъпи положителна промяна в тренда на търговския баланс и текущата сметка.
През изминалата 2003 г. преките чуждестранни инвестиции в страната ни достигнаха най-високото си равнище от началото на икономическите реформи. За десетте месеца на 2003 г. те достигнаха 1.4 млрд. щатски долара. Тази динамика на преките инвестиции е потвърждение на позицията ми, че дефицитът по текущата сметка не е дестабилизиращ и че българската икономика има капацитета и може да привлича чуждестранни инвестиции.
Динамиката на заетостта и безработицата през изминалата 2003 г. е показателна за устойчивостта на икономическия растеж и потенциала на икономиката на страната да създава нови работни места. За единадесетте месеца на 2003 г. безработицата намаля с 3.6 процента, а броят на заетите нарасна с 155 хиляди души.
Какви са очакванията ни за 2004 година?
Малките и отворени икономики, каквато е българската, са силно зависими от развитието на световната икономика. По тази причина развитието на националната ни икономика през текущата година в голяма степен ще се определя от динамиката на световната икономика. Какво можем да очакваме за световната икономика през 2004 г.? На първо място продължаване на бавното възстановяване на американската и европейските икономики, което ще бъде съпроводено с ниска и стабилна инфлация. С повишаването на икономическия растеж в основните икономики можем да очакваме и повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв и ЕЦБ. Бизнесът ще продължи да бъде под непрекъснат натиск за съкращаване на разходите и повишаване на конкурентоспособността. Тази тенденция на оптимизация на разходите с цел поддържане на конкурентоспособността ще се задълбочава в следствие на силната конкуренция на страни като Индия и Китай, разполагащи с излишък на относително високо квалифицирана и евтина работна сила.
Това е глобалната икономическа среда, в която българската икономика ще работи през текущата 2004 г. Надявам се това очаквано развитие на глобалната икономическа среда да не бъде нарушено чрез реализацията на някой от множество съществуващи рискове като нови терористични атаки или кризи на сигурността в някои от нестабилните региони на света. Именно поради съществуването на тези глобални рискове, които неизбежно оказват негативно влияние на малките икономики, в началото на речта си акцентирах на важността на политическата стабилност, стабилността и предсказуемостта на институциите и гарантирането на националната сигурност. Това са важни предпоставки за осъществяването на бизнес. Безусловна е увереността ми, че и през 2004 г. тези предпоставки ще са налице в България и ще продължават да се подобряват. Това ни дава основание да очакваме една добра година за бизнеса и икономиката на страната.
През текущата 2004 г. очакваме темповете на растеж на БВП да достигнат 5.3 процента. Очакваме да се запазят реализираните през 2003 г. високи темпове на нарастване на инвестициите в основен капитал и крайното потребление. Това ще са движещите сили на икономическия растеж в страната и през текущата година.
Финансовият сектор ще продължи да бъде един от основните източници на финансиране на инвестициите в страната. Изминалата 2003 г. бе много успешна за банковата система на страната. Данните за деветте месеца на годината показват запазване на доброто ниво на ликвидност и капиталова адекватност (23% капиталова адекватност) на банковата система и високото качество на портфейлите (92% редовни кредити) на търговските банки. За същия период печалбата на банковата система нарасна с 34 процента спрямо предходната година, достигайки 293 млн. лева. Това развитие на банковата система ми дава основание да вярвам, че и през текущата 2004 година това ще бъде един от най-динамично развиващите се сектори на икономиката на страната.
През 2004 г. очакваме да продължи тенденцията на нарастване на преките чуждестранни инвестиции. Опитът от изминалите години показва, че темповете на нарастване на инвестициите в основен капитал са силно корелирани с нивото на преките чуждестранни инвестиции в страната. С други думи запазването на високите темпове на нарастване на инвестициите в основен капитал в голяма степен ще се определя и от динамиката на преките чуждестранни инвестиции. Очаквам американските преки инвестиции в България да се увеличат през 2004 г., като американските инвеститори да допринасят все повече за нарастване на обема на чуждестранните инвестиции в страната ни.
Темповете на инфлация ще се задържат на ниски и стабилни равнища. Както в глобален, така и в национален мащаб не съществуват силни проинфлациоинни фактори. Поскъпването на лева спрямо щатския долар и стабилните международни цени на основните суровини и стоки ще са основните фактори, определящи ниските темпове на инфлация през 2004 г. В началото на годината може да се очаква временно нарастване на ценовото равнище вследствие на повишените акцизи. Това ще бъде временно нарастване на инфлацията и както показва опитът ни от началото на 2002 г., подобен вид еднократни инфлационни шокове затихват в рамките на няколко месеца.
Уважаеми дами и господа, прегледът на очакваното развитие на икономиката на страната през 2004 г. и условията за инвестиране и осъществяване на бизнес може да бъде продължен. Преди да завърша, бих искал отново да благодаря на Американската търговска камара за предоставената възможност да представя вижданията си за развитието на икономиката на страната пред тази изключителна аудитория. В началото на речта си говорих за важността на институциите и за непрекъснатия напредък, който ръководената от мен БНБ реализира през последните години. Искам да подчертая, че този напредък в много голяма степен можа да бъде осъществен и благодарение на помощта на множество международни институции.
Благодаря ви за вниманието.
