Интервю на г-н Светослав Гаврийски, управител на БНБ, пред в. „БАНКЕРЪ”, брой 4/26 януари – 1 февруари 2002 г.
АКЦИИТЕ НА ДСК СА СКЪПО ЛЕКАРСТВО ЗА ФОНДОВАТА БОРСА
Г-н Гаврийски, веднага след като евробанкнотите се появиха на пазара, някои наши икономисти побързаха да предложат България да въведе еврото като своя официална валута. Възможно ли е това да стане?
Безсмислено е да се опитваме да въведем еврото едностранно, без да имаме подкрепата на Европейската централна банка. Ние сме обсъждали този въпрос с нейни представители и те ни заявиха, че няма да подкрепят подобен ход от страна на България. Така че не виждам причини повече да обсъждаме тази тема.
След събитията в Аржентина възникнаха много въпросителни за съдбата на Валутния борд у нас. Има ли заплаха да ни сполети съдбата на латиноамериканците?
Въпреки всички дебати, се стигна до заключението че Валутният борд в България не бива да бъде отменян. На всички е ясно, че не съществува валутен курс - било то фиксиран, или плаващ, който да играе ролята на лекарство за икономиката. В същото време петгодишното успешно функциониране на Валутния борд в страната показа, че при разумна фискална и структурна политика икономиката може да се развива. Ако сегашното правителство продължи в тази насока, не виждам смисъл да се обсъжда борда. Вярно е, че от него все някога трябва да се излезе. Но що се отнася до българския кабинет и до БНБ, те имат ясно виждане кога и как да стане това. Нашата политика е насочена към влизането ни в Европа, към присъединяването ни към Европейския валутен съюз и към въвеждането на еврото. Тогава автоматично ще излезем и от Валутния борд.
Не би трябвало да ни плаши Аржентина, но тя рухна, независимо че външният й дълг като съотношение към брутния вътрешен продукт е много по-малък от този на България. Това не е ли твърде обезпокояващо?
Размерът на дълга въобще не е толкова значим показател. Много по-важна е неговата структура. Дългът на Аржентина бе краткосрочен и през тази година тя трябваше да направи значителни разходи за обслужването му. България е в доста по-различна ситуация. Страната ни премина периода, през който трябваше да извърши най-големите си годишни плащания към чуждестранните кредитори. Оттук нататък те ще намаляват. Освен това по-голямата част от външните ни задължения са със срок на погасяване от 10 до 30 години. А краткосрочните са не повече от 7% от общия размер на дълга. Така че ние нямаме проблема на Аржентина.
Да разбирам ли, че обслужването на външния ни дълг вече не представлява проблем?
През следващите години сумите, които трябва да платим на чуждестранни кредитори, са съвсем поносими. Най-тежките години, когато България плащаше по повече от 1 млрд. щ. долара, са минало. Смятам, че през 2002 г. тези разходи ще са около 800 млн. щ. долара...
Но прогнозите на финансовото министерство са за 993 млн. щ. долара...
Не, плащанията ще са около 800 млн. щ. долара, като през следващите години ще намалеят постепенно до 600 млн. щ. долара. Тези суми въобще не са проблем за държавата, ако се води политика, която ще гарантира стабилното развитие на икономиката.
Смятате ли, че е уместно да се бърза с приватизацията на БИОХИМ и на „Банка ДСК”, след като над 80% от активите на банковата система са в ръцете на чуждестранни капитали?
Не мога да кажа, че се бърза с приватизацията на тези две банки. Дори лично аз настоях в споразумението с МВФ да не се записват никакви срокове за продажбата им.
Мнението ми по отношение на „Банка ДСК” е, че тя все още има нужда от преструктуриране и от доста инвестиции, за да се превърне в една действително оперативна търговска банка.
Що се отнася до БИОХИМ, при наличието на един добър инвеститор тя наистина може да бъде приватизирана. Неслучайно съветът на директорите на БКК постави изисквания, които насочват продажбата й към купувач - без значение дали той е български, или чуждестранен, който ще има възможности да я развива. Говори се, че определената минимална цена от 95 млн. лева за участие в търга е много висока и поставя прегради. Но според мен трябва да се преодолее битуващото мнение, че БИОХИМ е в тежко състояние, че в нея едва ли не има безкрайни проблеми и е необходимо да се продаде, за да бъде спасена. Това въобще не е вярно. Банката е в много добро състояние. Ако изключим "Банка ДСК", БИОХИМ е третата по големина и по възможности банка в страната и аз не виждам защо за нея да не се вземе достатъчно добра цена.
Логично ли е част от акциите на „Банка ДСК” да се пуснат на борсата и да се продават срещу компенсаторки, преди за нея да е намерен стратегически инвеститор?
Въпросът бе обсъждан с мисията на МВФ и по мое настояване това предложение не бе включено в споразумението с Фонда. Наистина в съвета на директорите на БКК сме на различно мнение, но преобладава виждането, че не е необходимо на борсата да се продават предварително 25% от акциите на "Банка ДСК". По-скоро трябва да се направи една стратегия за нейната приватизация и при появата на солиден инвеститор тя да бъде продадена като цяло, а не това на части. Не смятам, че е подходящо пакети от акциите й да се продават срещу компенсаторни записи на неизвестни акционери само за да се съдейства за развитието на фондовата борса.
Имате ли някакви опасения, че банките, които бяха купени от чуждестранни инвеститори, водят целенасочена политика на отказ от кредитиране?
Не мога да твърдя, че съществува такава политика. Големият обем от средства, съсредоточен в банките, досега им даваше възможност, без поемането на голям риск, да получават доходи, които да покриват разходите им. Сега обаче те ще трябва да преосмислят своята политика, тъй като лихвите от 1-2% в чужбина едва ли ще им осигурят необходимия доход.
Само че тези лихви могат да не се задържат толкова дълго време и да се повишат?
Според мен, лихвите ще се задържат на сегашните нива поне през тази година. Дори и да има някакво повишение, те никога няма да достигнат онези високи нива, на които бяха в началото на миналата година. И ако запазят досегашната структура на активите си, банките ще имат проблеми с осигуряването на приходи, с които да покрият разходите си. За да решат този проблем, те ще трябва да обърнат по-голямо внимание на кредитирането в страната, тъй като то носи носи далеч по-висока доходност от депозитите в чужбина.
Кредитирането обаче е свързано и с много по-висок риск и крие по-големи опасности от инкасиране на загуби.
Банките са за това - да направят оценка на риска и да поемат достатъчно премерен риск, а не да разчитат на стопроцентовата сигурност, която носи депозитът в първокласни кредитни институции или в първокласни чуждестранни ценни книжа. Банките са създадени, за да кредитират. Освен това икономиката ни се развива. Създават се нови добри фирми, стабилизират се дружества с история и позиции на пазара. Така че в страната има условия за отпускане на кредити.
А има ли БНБ инструменти, с които да стимулира банките да кредитират българската икономика?
Ние не разполагаме с някакви конкретни възможности, които да приложим с тази цел. Единствено можем да намалим сумите, които банките трябва да държат в БНБ като задължителни минимални резерви. Те са процент от привлечените от тях средства. Управителният съвет прие на последното си заседание решение, с което позволи по сметките и депозитите за срок, по-голям от две години, да не се заделят задължителни минимални резерви. Това дава възможност на банките да привличат дългосрочен ресурс и с него да отпускат по-евтини кредити.
Защо решихте да закриете клоновете на БНБ в Русе, Бургас и Враца?
Доста дълго обсъждахме този въпрос в Управителния съвет. В света също се дискутира усилено дали централната банка трябва да работи с клонове, или без тях. Ние преценихме, че за малка страна като нашата по-ефективно ще е, ако БНБ работи с по-малко клонове. Това решение предизвика много протести от страна на областни управители и на политици. Но при преценката си ние сме се ръководили само от икономически съображения и най-вече от обема на работата в отделните клонове. В някои от тях тя е много съкратена. Затова още през миналата година започнахме да закриваме най-неефективните, като първо направихме това с клона в Хасково. Сега дойде ред на тези в Русе, Враца и Бургас. Не е изключено през следващите години да продължим да закриваме клонове.
Подобна политика няма ли да доведе до проблеми с осигуряването на налични пари за търговските банки, което става чрез тези клонове?
Тази дейност ще се поеме от търговските банки. Те и в момента осигуряват помежду си част от необходимите им банкноти. Не е необходимо това да става през клоновете на БНБ.
Вярно ли е че има решение на УС на БНБ инкасото от Бургас да се кара във Варна?
Няма такова решение. Специално в Бургас оборотът на нашия клон в този град е много малък. Изтъкваха се доводи, че там се изкупували големи количества валута. Което е много странно, тъй като валутата се изкупува предимно от обменните бюра, а не от клоновете на БНБ. Това показа и обмяната на банкнотите на 12-те държави от ЕС в евро. Опашките в централата на БНБ бяха направени от представители на обменните бюра, а не от граждани.
През клоновете на БНБ минават много малки суми и закриването им няма да попречи на доставката или на сигурността при съхраняването на парите.
Но инкасото от фирмите и от клоновете на търговските банки ще трябва да изминава много по-дълъг път до клона ви във Варна, което пък е свързано и с повече рискове.
Не е необходимо този път да бъде изминаван. Фирмите могат да си предадат парите в местните клонове на търговските банки. А те помежду си да се зареждат с необходимото количество банкноти. Освен това не забравяйте, че и досега инкасовите автомобили пътуваха от София до Бургас, за да зареждат с пари.
Разговора води Петър Илиев.
