Интервю на г-н Божидар Кабакчиев, подуправител на БНБ пред в. „БАНКЕРЪ”, брой 21/29 май - 4 юни 2000 г.
ВАЛУТНИЯТ БОРД ОСТАВА И СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕС
Г-н Кабакчиев, на какъв етап е споразумението между България и Европейския съюз по главите, по които преговаря БНБ?
В момента се изготвят позициите на нашата страна по отделните теми, включително и по Глава 11 за икономическия и валутния съюз. БНБ участва активно в работната група, която изготвя позицията на България по тази тема.
В началото на април делегация на БНБ посети Европейската централна банка. Най-важният въпрос, който обсъждахме по време на срещите, бе схемата за приемане на страната ни в Европейския валутен съюз. Споделихме нашето виждане, че България трябва да остане във Валутен борд за периода от влизането й в ЕС до приемането й в Европейския валутен съюз. За да влязат в този съюз, по сега съществуващата схема за определен период държавите членки на ЕС трябва да поддържат т.нар. валутен механизъм „Ер Ем 2”. Мнението ни е, че Валутният борд напълно може да замести този механизъм и дори има известни предимства пред него.
Какво представлява този валутен механизъм „Ер Ем 2”?
Той задължава държавата кандидат да поддържа плаващ курс на своята валута, който в рамките на две години да не се повишава или понижава с повече от 15% спрямо еврото.
В момента в Гърция се поддържа такъв валутен курс. Този механизъм работи и в Дания, само че там границата е по-малка - плюс-минус 2 процента. Тази схема обаче е направена за страни, в които няма Валутен борд. България, Естония, Литва и Латвия са първите държави с паричен съвет, които водят преговори за присъединяване към Европейския съюз.
Официалното ни становище беше споделено пред Европейската централна банка по време на срещата ни на 10 април 2000 година. До този момент ЕЦБ нямаше мнение по този въпрос. На официалната пресконференция, която се проведе на 13 април, представители на ЕЦБ споделиха, че приемат нашето становище. На същата пресконференция обаче те заявиха, че ЕЦБ е против едностранното въвеждане на еврото в която и да е държава, която не е членка на Европейския валутен съюз. БНБ споделя мнението, че бързото, едностранно въвеждане на еврото е нежелателно и неуместно.
Какви са недостатъците на въвеждането на еврото като официална парична единица в България?
БНБ ще загуби приходите, които получава от печатането на банкноти. Но това не е най-важното. Подчертавам, че въвеждането на еврото трябва да бъде съгласувано с Европейската централна банка.
Задължително ли е това?
Не е задължително, но е препоръчително. Обратното би било, както каза и г-н Румен Аврамов (б.ред. - член на УС на БНБ), нецивилизован и варварски акт.
Каква е позицията например на Естония по въпроса със запазването на валутния борд до присъединяването на страната в Европейския валутен съюз?
От 4 до 5 май в Талин бе проведена среща на представители на страните с валутни бордове, които кандидатстват за приемане в Европейския съюз.
Имало е и представители на ЕЦБ, както и на страни с валутни бордове като Аржентина и Хонконг. Обсъдени са били схемите за приемане в ЕС и в Европейския валутен съюз. Естония като че ли е склонна да приеме варианта, за който се застъпват БНБ и българското правителство.
Как си обяснявате бурните дискусии за излизане от Валутния борд, които периодично се водят в печата?
Интересното е, че се дискутира проблем, който не съществува. Досега не съм чул сериозни аргументи за излизане от Валутния борд. Срещал съм се и с бизнесмени, които в разговори споделят, че бордът много им пречи. Никой от тях обаче не ми е отговорил все още какво точно го смущава.
Вие имате ли отговор на този въпрос - на кого, с какво и как пречи Валутният борд?
Не. Аз виждам само предимства.
Влизането ни в Европейския валутен съюз означава ли премахване на Валутния борд?
След приемането ни в Европейския валутен съюз паричният съвет отпада. Ние обаче трябва да си дадем сметка, че можем да бъдем приети в него след не по-рано от седем години.
По-любопитен обаче е въпросът: какво представлява Валутният борд у нас? Това е принципната политика, която водят европейските централни банки, облечена в закон. Европейските централни банки не финансират правителството. Рефинансирането на търговските банки е разрешено, но се предоставя при изключително високи гаранции.
След като БНБ стане член на семейството на европейските централни банки, тя ще се превърне в нормална централна банка, с нормалния набор от инструменти, характерни за една такава институция на държава - членка на Европейския валутен съюз.
Разговора води Петър Илиев.
