Изказване на г-н Светослав Гаврийски, управител на БНБ, пред 14-та банкова среща, София, 5 декември 2001 г.
КРЕДИТИРАНЕТО ТРЯБВА ДА СТАНЕ ИЗТОЧНИК НА ДОХОДИ ЗА БАНКИТЕ
България има полза от стагнация на пазарите,защото ще плати с
400 млн. USD по-малко по външния дълг
В последните пет години банковата система претърпя доста промени, за да достигне сегашното си доста добро и стабилно положение. Изтичащата година обаче беше сравнително трудна, тъй като много неща се промениха в целия финансов свят. Независимо от рязката промяна, която настъпи особено от различната доходност от инвестиции в целия свят, за българската финансова система годината се очертава добра и всички банки ще завършат с положителни резултати. Оценките, които тя получи отвън, също са обнадеждаващи. Проведените стрес-тестове показаха, че българската банкова система може да издържи на различни промени и на значителен натиск, без да бъде повлияна отрицателно. Това показа, че банките в България могат да посрещнат предизвикателствата на бъдещето. Несигурността, която съществува в целия свят, не дава ясна представа какво ще се случи и как да подготвим системата догодина. Доходността по всички финансови инструменти намалява и се очаква, че ще продължава да намалява. Това означава, че значително трябва да се промени отношението на банките към кредитирането, защото само по този начин може да се подобри доходността и възможността за покриване разходите на всички кредитни институции.
В пространството непрекъснато се възобновява спорът за липсата на кредитиране и за участието на банковата система в развитието на българската икономика. Въпреки че, ако погледнем реално числата, мисля, че положителните резултати на повечето от банките се дължат на реинтегрирани провизии. Което показва, че през следващата година е необходимо да се обърне сериозно внимание на този показател. Трябва да си признаем, че тези депозити и инвестиции в чужбина в голям обем през следващата година ще имат много ниска доходност и е необходимо да се обърне по-голямо внимание на кредитирането. В следващите дни аз и Румен Аврамов ще участваме в един семинар на ЕЦБ с всички страни кандидатки, в който ще се оценяват точно финансовите им системи.
България е на едно от първите места по приватизиране на банковите активи. Очакваме през следващата година да бъде приватизирана и банка Биохим, така че частният сектор в системата ще достигне около 90%. Това е ниво, което надминават само една или две държави кандидатки.
България обаче заема първо място по разлика между лихвите по депозитите и лихвите по кредитите. Това не е добре и показва, че има място за разсъждения върху подобряване условията за кредитиране в страната и увеличаване размера на кредитите. Напълно съм съгласен и в никакъв случай не вземам страна в една от двете крайности - дали трябва да се кредитира и дали има условия за кредитиране. Мисля, че е необходимо да се поеме естествено разумен риск, но в по-голяма степен да се дадат добри условия за кредитите на нашата икономика. В никакъв случай обаче (и това е едно от нещата, които ще бъдат включени в евентуалното споразумение със МВФ) държавата няма да оказва влияние на търговските банки за отпускане на кредити по непазарни условия.
Нисколихвените кредити, които вече ще започнат да се отпускат, ще бъдат за сметка на държавния бюджет.
Валутният борд продължава да функционира добре. България през следващата година може да изплаща своите задължения, без да се намаляват валутните резерви. Сега имаме най-висок обем на валутния резерв през последните 5 години. През миналата година той беше 7.2 млрд. DEM, тази година очаквам, че нивото ще бъде над 7.5 млрд. DEM. Това е повече от 3.5 млрд. USD, което не е било постигано досега. Значителна роля в това ниво на резервите изигра и емисията на еврооблигации от правителството, която стабилизира както валутния резерв, така и фискалния резерв на правителството. То също е на едно от най-високите си нива, което дава основание да се смята, че правителството ще бъде в състояние да изплаща своите задължения както в страната, така и в чужбина. В резултат от всички лоши съвпадения през м. г. България има и известни преимущества като задлъжняла държава и като вносител на горива. В резултат на намалението на лихвите по валутите и на ценните книжа нашите задължения значително намаляха и през следващата година обемът на плащанията по дълга ще бъде малко над 800 млн. USD, като предишните оценки бяха някъде над 1 млрд. и 200 млн. долара. Което в значителна степен подобрява нашата позиция и състоянието на платежния баланс. Очакванията за стабилизиране на нивото на цените на петрола също дава преимущество за нас като големи вносители на енергийни източници, което заедно с тези два показателя дава основания по-спокойно да гледаме както на нивото на търговския баланс, на нивото на текущата сметка и на нивото на платежния баланс като цяло. Мисля, че независимо от очакванията за следващата година, можем да кажем още отсега, че във финансовата сфера не би трябвало да чакаме проблеми. Започва и поредната мисия на МВФ, с която, надявам се, ще се стигне до споразумение. Това допълнително ще даде стабилност на финансовата система в страната.
Според мен място за усъвършенстване за дейността на банките има. Валидно за всички страни в преход е слабото участие на банковата система като посредник между финансовите средства и фирмите. Голям проблем, който се забелязва в страните в преход и в по-малка степен за България, е участието на чуждите големи банки на пазара на страната. Забелязвам тенденция за изваждане на основната дейност на големи чужди банки от страната и пренасочването й към техните централи. Надявам се в България това да не се случи в максимална степен, но мисля, че чуждите банки тук ще обърнат сериозно внимание и на българската икономика и ще инвестират повече средства в нея. Това действително е проблем, тъй като в много държави чуждестранните банки имат значителен дял. А в България скоро той може да достигне 80%, което означава, че цялата финансова система е зависима от решенията на централите извън България. Мисля, че това е сериозен проблем и се надявам той да не се появява у нас. Не може да се отрече добрият опит, новите услуги, които те предлагат. Но все пак мисля, че засега в по-голямата си степен чеуждестранните банки се съобразяват или работят по-скоро с поведението на българските банки. Те в същата степен се колебаят при отпускането на кредити, не желаят да поемат голям риск и аз разчитам това поведение да бъде променено.
Едно голямо събитие предстои в началото на следващата година. Според мен то променя света и това е въвеждането на еврото. Мисля, че сме готови да посрещнем това предизвикателство и че няма да има никакви сътресения за нашите граждани и, естествено, за банковата система. Поне засега нямам никаква информация за проблеми по отношение на осигуряване на банкноти или на информация за самите банкноти. Но все пак не може да не се създаде напрежение в първите месеци в Европа и в света, но надявам се, че това няма да е задълго.
Беше увеличено гарантирането на депозитите, което в голяма степен обезпечава масата от депозитите в банковата система. Смятам, че това ще повиши доверието и депозитите ще се увеличат. Това, от една страна, ще бъде добре, от друга - ще създаде проблем, защото ще се чудите какво да правите тези пари, дето ще дойдат, тъй като вие имате достатъчно. Това е и за добро, и за лошо. Мисля, че все пак икономиката се развива в добра насока и вече има значителни фирми както български, така и чуждестранни, които могат да използват финансиране от банковата система. Не знам защо все още разчитаме на пакта за стабилност, който за мен съществува само като идея - повече от две години само слушаме за проекти. Все още такъв проект аз не съм видял.
Говорихме за намаляване изискванията за минималните резерви. Развитието на банковата система не изисква рязка промяна, тъй като това ще предизвика единствено отново натиск на пазара за закупуване на валута и нищо повече. Ние обаче не сме се отказали въобще от тази идея, или от обсъждане на такива идеи. Мисля, че е добре да обсъдим възможността за диференциране, за намаляване изискванията за резерви срещу дългосрочните депозити, които банките имат.
Отново ще повторя, че през следващата година се надявам да няма сътресения. Мисля, че имаме достатъчно резерви и при развитието на икономиката, и за повишаване на нейната ефективност, за да не е необходимо преразглеждане на курсове или за излизане от валутния борд. Нашето излизане от валутния борд ще бъде присъединяването ни към еврото. Като казвам еврото, съвсем не говоря за евроизация. С влизането в ЕС, с участието в системата на Европейската централна банка ние ще излезем от валутния борд. Това е най-благоприятният изход за България.
Искам да ви пожелая много здраве и успехи.
