Интервю на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление “Банково”, за предаването “Тази неделя” на БТВ и businessnovinite.bg, 26 юни 2022 г.
Водещ: Подуправителят на Българската народна банка и ръководител на управление „Банково“ Нина Стоянова отговаря на важните въпроси на „Тази неделя“ и businessnovinite.bg за това имат ли общо бъдеще банките и криптовалутите, кога идва краят на парите в брой, как изглежда банката на бъдещето, доколко сигурни са електронните разплащания и готова ли е България за еврозоната.
Водещ: Имат ли общо бъдеще банките и криптовалутите и какво е то? Как процесът на регулация на криптоактивите ще се отрази върху инвеститорите и потребителите?
Нина Стоянова: Ако се опитаме да сравним банките, криптовалутите и платформите за търговия с криптовалути, ще установим, че по отношение на степента на регулиране те стоят на двете различни крайности. Банките и финансовият сектор като цяло са едни от най-силно регулираните сфери в Европа и в света. Платформите за криптоактиви, от друга страна, по-скоро не са регулирани. В тази връзка е важно да кажем, че в Европа предстои приемане на мащабна регулация до края на тази година – регламент за пазарите на криптоактиви, който обхваща над 120 страници. Този регламент ще уреди много изчерпателно дейността на платформите за криптовалути, дейността по тяхното издаване, поддържане на сметки за криптоактиви и най-вече ще даде много стандартизирана форма на информация за потребителите, за бъдещите инвеститори в криптоактиви относно това какви са рисковете за определения актив, какви са неговите характеристики и цялата информация, която трябва потребителите да имат, преди да направят една такава инвестиция.
Водещ: Как процесът на регулация на криптоактивите ще се отрази върху инвеститорите и потребителите?
Нина Стоянова: Както казах, информационните задължения по отношение на потребителите и на инвеститорите, защото те може да са не само физически лица, са особено важни. Съществено е да се дава стандартизирана информация и тя да съдържа всички необходими характеристики на инструментите. По отношение на регулирането на криптоактивите се работи не само в Европа, а и в страни с големи пазари като САЩ и Великобритания, където също се поставя този акцент върху информацията. Тогава, когато криптоактивите бъдат подходящо регулирани, което предстои в съвсем близко бъдеще, тогава те може би биха могли да заемат своето място в регулирания финансов сектор със своята подходяща правна уредба. Също така е важно да се задълбочи регулацията, свързана с противодействие на изпирането на пари и преодоляването на анонимността при такива операции.
Водещ: В такъв случай идва ли краят на парите в брой?
Нина Стоянова: Този въпрос се задава много често през последните години и причина той да се задава е нарастващата дигитализация, увеличението на електронните разплащания чрез дигиталните канали. Действително това е факт, то се вижда и в България, и в Европа, че се разплащаме все повече картово и електронно. От друга страна обаче, нараства масата на парите в обращение и това е вярно за Европа и за България. Европейската централна банка дори в едно изследване от миналата година нарича това парадокс, как така от една страна нарастват електронните плащания, а от друга – нарастват парите в обращение. Отчита се обаче, че едва около 20% от парите в брой всъщност се използват за разплащания в Европа, като преди около 15 години този процент е бил над 30. Обяснението на всичко това е във функциите, които парите в брой имат. На първо място парите в брой са нещо, което ние притежаваме, държим в ръцете си, в портмонето си. Те са при нас, за разлика от парите по сметка, които се държат при банки и други финансови институции. Също така парите в брой са универсално средство за плащане. Те могат да бъдат използвани от всички без необходимост от някакви допълнителни технически средства. Парите в брой продължават да имат и социална функция за тези сегменти от обществото, които все още не са включени към банковите услуги, не разполагат с банкова сметка, въпреки усилията в тази насока. За тях парите в брой са инструментът, чрез който извършват своите платежни операции. И не на последно място, по време на кризи, каквато беше пандемията или сега войната в Украйна, парите в брой са едно средство за спестяване и това дава по-голямо спокойствие у населението, че разполагат със средства в случай на някаква криза. Затова краткият отговор е, че парите в брой остават като един важен инструмент поне в средносрочен план, а може би и по-нататък.
Водещ: А какви са рисковете обаче?
Нина Стоянова: Дигитализацията като всеки един инструмент, който използваме като техника, има предимства, които са многобройни, но има и рискове. Във всяко ползване на технически средства има и рискове. В дигитализацията, в нарастващото ползване на електронните канали хората виждат едно предимство. Когато те усетят предимството да се разплащат с карта онлайн, да пазаруват по електронен път, да не им се налага да отиват до банката, както беше преди 10 години, за да пуснат платежно нареждане – това прави една промяна в потребителските нагласи. Сигурността на електронните канали за плащане винаги е била в центъра на вниманието на регулаторите в Европа и у нас. Бяха преодолени до голяма степен съществуващите типове измами по повод на самия платежен процес – с въвеждането на така нареченото „задълбочено установяване на идентичността“, което преведено означава, че когато достъпваме онлайн своите сметки, както и чрез мобилно приложение, ние въвеждаме потребителско име, парола и получаваме динамичен код, чрез който потвърждаваме извършване на операция. Това даде един много добър ефект в Европа и у нас.
Водещ: Как ще изглежда банката на бъдещето?
Нина Стоянова: Банката на бъдещето със сигурност ще бъде все по-дигитална. В тази връзка при прегледа на втората директива за платежни услуги, който предстои тази година, се очаква и приемане на няколко технически мерки за преодоляване на новите видове измами, които възникват като фишинг и социално инженерство. При тези измами клиентът обичайно възприема, че банката изпраща съобщение към него, а всъщност той е жертва на измама, при която разкрива своите персонализирани защитни средства. В тази връзка са възможни мерки в две насоки – едното е със сигурност повишаване на финансовата грамотност, защото няма как да използваме дигиталните канали, а да нямаме необходимите знания и предпазливост. От друга страна са техническите средства, като например едно от тях е свързването на IBAN-номерът на сметката на получателя с името на получателя, така че да сме сигурни, че преводът отива точно при лицето, за което е предназначен. Това е една от мерките, които евентуално предстои да се приемат след ревизията на директивата. Дори и сега на нашия и на европейския пазар има банки, които са изцяло дигитални. Има банки, които работят без физически офиси и със сигурност тези банки имат място в бъдещото развитие на пазара, но към момента те таргетират един по-ограничен сегмент от клиенти и услуги. Все още универсалната банка предоставя много услуги на пазара, които изискват и физическо присъствие, но има един елемент на промяна в това обслужване, която е свързана повече с предоставянето на консултантски услуги в офисите или със съдействие на клиентите за изпълнение на различни операции. При разплащанията електронните канали преобладават. Ако трябва да говорим за банката на бъдещето и услугите на бъдещето, аз бих искала да спомена три неща, които в средносрочен план, в следващите няколко години, може би ще променят пейзажа на финансовата инфраструктура и на разплащанията.
Водещ: Незабавни плащания в лева – какво означава това?
Нина Стоянова: На първо място трябва да посоча незабавните плащания. Те се налагат и политиката на Европейската централна банка е да ги въвежда все по-усилено, дори с определени административни мерки. В България също има такъв проект и той се развива много добре. На второ място е комбинацията на незабавни плащания с използване на мобилни телефони, с QR код като средство за иницииране на плащане. Комбинацията на тези технологии е възможно в следващите години да надделее над разпространението на картовите плащания в Европа, тоест незабавните плащания е възможно да заменят картовите в средносрочен план в европейските страни. Третото нещо, на което бих искала да се спра, е така нареченото „отворено банкиране“. Отвореното банкиране е свързано с едни сравнително нови услуги и на европейския, и на нашия пазар. Те вече се предлагат и това позволява през една входна точка, през един специализиран доставчик, ние да достъпим всички свои сметки при всички банки или небанкови доставчици на платежни услуги, където се намират те. Чрез тази единна точка, поддържана при един специализиран доставчик, при желание може да наредим плащания, през която и да е от тези сметки. Това е също нещо, за което ще говорим и все повече ще очертава пейзажа на платежната инфраструктура в средносрочен план в европейските държави.
Водещ: Ще има ли нови финансови институции, които да се присъединят към проекта за незабавните плащания?
Нина Стоянова: Бих искала да започна със следното – от началото на тази година клиентските кредитни преводи в страната се изпълняват с един ефект, близък до незабавния. В момента изпълнението на кредитен превод в страната отнема под 1 час от нареждане на превода до получаване на средствата от техния получател по сметката му. По отношение на незабавните плащания на практика при тях този период за изпълнение на превода стига до 10 секунди, за това те се наричат незабавни. Другата специфика е, че те работят 24 часа, не само в работното време на банките. Незабавните плащания са един важен проект за европейската инфраструктура. У нас вече има участващи пет банки и два небанкови доставчика на платежни услуги в тази платформа, която беше разработена миналата година. Очаква се включване на нови банки през тази година и процесът се планира да завърши до пролетта на другата година. Но искам да отбележа, че голяма част от значимите у нас банки вече участват или предстои да се включат, като това дава възможност между техните клиенти да се извършват незабавни плащания и сега. Няколко думи от техническа страна – реализацията на тези проекти на практика въвежда на българския пазар изискванията на SEPA (Single euro payments area - б.р.) стандартите за кредитен превод. SEPA означава Единна зона за плащания в евро. Това позволява, наред с всички други предимства като бързина и сигурност на плащанията, при бъдещо въвеждане на еврото в страната ние да пренастроим платежната инфраструктура по-лесно към изискванията на еврозоната. Тези проекти в България се провеждат изцяло на пазарен принцип с участието на банковата общност, на БНБ и на БОРИКА като оператор на платежни системи. И наистина участието на цялата общност е много значимо и важно за техния успех.
Водещ: Тази година еврото празнува 20 години. Очакваме да се появи и то в дигитален вид, обаче какво означава това на практика за нас потребителите?
Нина Стоянова: Много благодаря за този въпрос. Много е хубаво да отбележим за вашите зрители този факт, че тази година еврото навършва 20 години. Това означава, че през 2002 г., преди 20 години, еврото беше въведено в неговата налична форма като евро банкноти и евро монети в държавите, които съставляваха тогава еврозоната. Към днешна дата еврото се използва като средство за разплащане от над 340 млн. европейци. Държавите – членки на еврозоната, са 19, с тенденция да станат 20 с присъединяването на Хърватия от януари следващата година. Предстои 20 държави от общо 27 държави членки да използват еврото като платежно средство. Дигиталното евро е един проект, който е доста важен. Европейската централна банка публикува през 2020 г. един доклад, свързан с дигиталното евро. Той беше подложен на обществено обсъждане и в момента тече една фаза на техническо изследване на възможните рискове и техническо-регулаторни страни при бъдещо въвеждане и емитиране на дигитално евро. Тук трябва да отбележим, че по проекти за дигитална валута работят доста централни банки по света – и в по-големи и в по-малки страни. Така че дигиталната валута на централните банки има своето място в бъдещето. По отношение на дигиталното евро и другите дигитални валути следва да посоча, че те няма да заменят парите в наличност, а ще съществуват паралелно с тях като още един канал за разплащане и спестяване. Това, което е интересно при дигиталните валути на централните банки и е предмет на изследване и при еврото, е, че тъй като дигиталната валута се емитира от централната банка на практика това би означавало, че ще могат граждани и компании да имат сметки директно при централната банка, нещо което досега не е било възможно. Тук обаче трябва да се направи много внимателна преценка за това, централните банки да не изземат функцията на финансово посредничество, която имат търговските банки, тъй като целта не е такава. Затова се обсъжда да има определен лимит на тези средства, които като дигитално евро лицата ще могат да притежават при централната банка, а останалите им средства, както досега, да са при търговските банки, тъй като депозитите са едни от източниците на кредитиране. Има доста въпроси, на които да се отговори и окончателното решение се очаква да се вземе през есента на следващата година, когато завършва тази проучвателна фаза. В случай че еврото бъде въведено като валута в България, това ще засегне и българските граждани.
Водещ: Колко пари са разплатени от началото на годината - онлайн и с ПОС терминали?
Нина Стоянова: Всяка година ние наблюдаваме нарастване на тези стойности, като можем да кажем общо, че електронните разплащания в България, дори като средна стойност, през последните години надминават средното за Европейския съюз като ръст. Ако средното за ЕС е около 8%, то при България се наблюдава среден ръст от около 10%. Разгледано по отделните канали за плащане, данните на годишна база в края на първото тримесечие на тази година спрямо първото тримесечие на миналата година показват ръстове съответно общо при безналичните плащания с 20%, при плащанията, инициирани чрез виртуален ПОС терминал (най-често извършвани в онлайн магазини), с 50% и дори при плащанията с електронни пари – с близо 50% на годишна база.
Водещ: Нека да преминем към еврото и къде България стои от тази гледна точка. Какво изискват от България ЕК и ЕЦБ в областта на законодателството с цел изпълнение на условията за приемане в еврозоната?
Нина Стоянова: На всеки две години ЕК и ЕЦБ публикуват така наречения доклад за конвергенция. Тези доклади изследват икономическото сближаване и изпълнението на определени правни изисквания по отношение на държавите, които са членове на ЕС, но все още не са участници в еврозоната, а имат такова задължение. В тази връзка в началото на юни тази година бяха публикувани редовните доклади на ЕК и ЕЦБ. Има известни несъответствия както в икономическата, така и в правната част. В икономическата част те трябва да се разглеждат в светлината на последиците от войната в Украйна и мерките, които се вземат в тази връзка. Това обаче, което е важно да кажем, е, че последователно през годините България е изпълнявала критериите за икономическа конвергенция и това е било отчитано в тези регулярни доклади. Това изпълнение даде повод преди две години да има възможност България да се присъедини към валутен механизъм II (ERM II) с фиксирания курс на лева към еврото. След това, през месец октомври 2020 г., България се присъедини и към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Също така, ако остане тази дата съгласно плана за въвеждане на еврото в България, считано от януари 2024 г., тогава през пролетта на следващата година трябва да се изиска да се издаде нов такъв доклад специално за България, от ЕК и ЕЦБ, които отново да измерят икономическото и правното съответствие към актуална дата тогава. Аз считам, че ако имаме общи усилия, общо разбиране, въвеждането на еврото е една постижима цел. Смятам, че е особено важно в тази връзка да се работи за една комуникационна кампания, нещо, което е част и от плана за еврозоната, тъй като е много важно да се комуникира правилно с обществото какво предстои, какви ще са мерките, които ще се вземат, например двойното изписване на цените за определен период, двойното обращение на валутите, мерките спрямо търговците, така, че хората да бъдат спокойни, че предстои нещо положително.
