Интервю на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, за в. „24 часа“, стр. 1; 3; 10, 28 декември 2021 г.
ТЕЛЕФОНЪТ СТАВА БАНКОВА КАРТА.
ОТ ДОГОДИНА ПАКЕТНИ ПЛАЩАНИЯ В ЛЕВОВЕ ЩЕ СТАВАТ ДО ЕДИН ЧАС
Толкова ще е времето от иницииране на превода до постъпване на парите по сметката на получателя, казва подуправителят на БНБ.
Предстои въвеждане на плащания в евро през нова платформа.
Увеличаване на лимита за плащане с карти без да се иска ПИН над 100 лв. засега е невъзможно, трябват промени в закон
Госпожо Стоянова, защо мобилното банкиране се налага все повече, какви са предимствата му?
Мобилните технологии могат да бъдат определени като един от хъбовете на иновациите. Телефоните чрез приложения за мобилно банкиране и инсталиране на дигитални портфейли се превръщат в инструменти за нареждане на плащане и своеобразни виртуални банкови гишета, предлагащи достъп до разнообразни онлайн услуги. Мобилното банкиране се отличава и с повишена сигурност за ползвателите на платежни услуги чрез използване на елементи за двуфакторна автентификация. Очаква се за период от 5 години – от 2019 до 2024 г., растежът на плащанията, инициирани чрез мобилен телефон, да достигне 23% по данни от глобално проучване на “Прайсуотърхаус Купърс”. Една от новите възможности например е за извършване на преводи чрез телефони между сметки при доставчици на платежни услуги с посочване на мобилен номер вместо номер на сметка на база на технология, позволяваща обвързване на телефонния номер с IBAN номера на сметката. В Европа услугата се очаква да получи развитие на база на схемата SEPA Proxy Lookup, разработена от Европейския платежен съвет. У нас подобна услуга за плащане с посочване на мобилен номер вместо номер на сметка вече се предлага от някои доставчици на платежни услуги, но само при превод между сметки при съответния доставчик. Възможността за плащане от телефонен номер към телефонен номер при преводи между сметки при различни доставчици на платежни услуги предстои да бъде реализирана в България, като по такъв проект работи БОРИКА АД.
Как се гарантира безопасността при онлайн банкирането?
През последните години в Европа сигурността на плащанията е неизменно в центъра на вниманието на регулаторите. От септември 2019 г. в ЕС стана задължително прилагането на задълбочено установяване на идентичността на платеца. Това означава, че когато се нарежда електронно плащане, в процеса трябва да се използват поне два независими елемента от различни категории – знание (например парола), притежание (например смартфон или токън) и характерна особеност (например пръстов отпечатък). При дистанционни плащания, например в интернет, e въведено и допълнително изискване за извършване на т. нар. динамично свързване - свързване на кода за всяка операция с определена сума и определен получател. Все повече се използват и системи за наблюдение и анализ на риска при трансакциите (Transaction risk analysis, TRA). Всички посочени изисквания се изпълняват от доставчиците на платежни услуги у нас, за което следи и БНБ. Голям потенциал напоследък показва и биометричната автентификация чрез осигуряване на проверката на елементи, характеризиращи ползвателя – пръстов отпечатък, сканиране на ириса, лицево разпознаване и др. Много доставчици на платежни услуги в България вече въведоха подобни методи за установяване на идентичността на клиента с помощта на мобилни приложения за банкиране. Освен удобство за клиентите и бързина при плащанията това води и до значително повишаване на сигурността на платежния процес.
Съобразяват ли финансовите институции размера на лимита за безконтактни плащания с обичайните размери на преводите през виртуални ПОС терминали? Очаквате ли нова промяна, примерно и при над 100 лв. да не се изисква ПИН?
Във връзка с пандемията през пролетта на 2020 г. лимитът за безконтактни плащания без ПИН в България беше повишен до максимално допустимия размер от 100 лв. на операция. При плащане на по-голяма сума на физическо ПОС терминално устройство трансакцията може да бъде инициирана безконтактно, но ще бъде изпълнена едва след правилно въвеждане на съответния ПИН код на платежната карта. Освобождаването от въвеждане на ПИН код при безконтактни плащания е нормативно ограничено до 100 лв. на операция и по-нататъшна промяна на този размер не би била възможна без съответни промени в приложимото европейско и национално законодателство. По-конкретно спазването на този лимит е необходимо във връзка с текущите изисквания за сигурността на плащанията в Европа, заложени в регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента.
Освен възможността за разплащания 365 дни в годината и 24 часа в денонощието незабавните плащания в рамките на секунди вече факт ли са у нас?
У нас незабавните плащания в национална валута се въвеждат от БОРИКА като оператор на платежната система за малки плащания БИСЕРА6 в сътрудничество с банковата общност и с подкрепата на БНБ като регулатор и оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време в левове RINGS. Подготовката на процеса изискваше операторите на платежни системи и участващите доставчици на платежни услуги да извършат технологични промени в системите си и съответни инвестиции, за да осигурят обработката на незабавни плащания в левове съгласно изискванията за изпълнението им. В резултат на положените съществени усилия вече е осигурена техническа възможност за извършване на незабавни плащания в левове и две банки участват в реална среда в платформа, поддържана от БОРИКА АД. Предвижда се през следващата година броят на банките – участници в платформата за незабавни плащания, да се увеличи, а всички банки в България да могат да получават незабавни плащания до април 2023 г. Всичко това кореспондира с текущите процеси в сектора на платежните услуги в Европа, където преминаването към незабавни плащания е един от приоритетите в публикуваната преди година от ЕК Стратегия на ЕС за плащанията на дребно.
Как ще се извърши технически преминаването от левови разплащания към разплащания в евро, когато въведем европейската валута?
Подготовката на този процес на практика е започнала още с включването на БНБ като централна банка, оперираща системен компонент TARGET2-BNB в системата за брутен сетълмент в реално време на Еврозоната (TARGET2) през февруари 2010 г., което дава възможност на българските банки да извършват разплащания в евро в страната и в Европа с банките - участници в TARGET2. В допълнение също от февруари 2010 г. функционира и системата BISERA7-EUR на БОРИКА АД, която представлява платежна система за обслужване на клиентски преводи в евро, базирана на правилата, практиките и стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). На база осигурената оперативна съвместимост и комуникационните връзки с други европейски системи за плащания в евро BISERA7-EUR позволяват взаимен обмен на SEPA кредитни преводи между банковите общности на България и други страни от ЕС. С въвеждането на еврото като национална валута левовите плащания ще започнат да се изпълняват като плащания в евро през TARGET2-BNB. Клиентските плащания в левове, извършвани досега през платежната система за малки плащания БИСЕРА6, оперирана от БОРИКА, ще трябва да мигрират към SEPA плащания в евро. Този процес вече е започнал с предстоящото въвеждане на т.нар. пакетни плащания в левове, базирани на SEPA стандартите за кредитни преводи.
Как ще се регулира търговията с криптовалутите? С важното уточнение, че те не са типични валути, а по-скоро активи. Регистрацията в НАП достатъчна ли е като част от легализирането им? Кога се очаква да бъде въведено лицензирането на операторите на платформи за търговия с тях?
Действително криптовалутите не са валути в традиционния смисъл на думата, доколкото те не са законно платежно средство, а се възприемат по-скоро като спекулативни активи. В сферата на регулациите в Европа за този тип инструменти се е наложило по-широкото понятие “криптоактиви”, включващо и криптовалутите. От 2019 г. насам в съответствие с европейските изисквания у нас беше въведено задължение лицата, предоставящи услуги за обмяна между криптовалути и традиционни валути, както и за съхраняване и трансфер на криптовалути, да прилагат нормативно установените мерки срещу изпирането на пари. Действащите в България доставчици на такива услуги подлежат на регистрация от НАП Във връзка с необходимостта от засилване на регулациите в тази сфера в средата на тази година бе представен проект на европейски регламент, който да разшири изискванията относно информацията, придружаваща трансфера на криптоактиви (напр. имена и адреси на наредителя и получателя), което ще ограничи анонимността при операциите с криптовалута. Той е част от новия пакет от мерки на Европейската комисия за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приет през юли 2021 г. В процес на обсъждане е и много детайлен европейски регламент, наречен Регламент за пазарите на криптоактиви (Markets in Crypto-Assets Regulation, MiCA). Той е насочен към регулиране на дейността както на издателите на криптоактиви, така и на платформите за търговия с тях и се очаква да бъде финализиран през 2022 г. Целта на регламента е да бъдат подкрепени иновациите във финансовата сфера, но по начин, който да запазва финансовата стабилност и да защитава инвеститорите В MiCA регламента се предвиждат определени изисквания към издателите на криптоактиви, опериращи на територията на ЕС, като ще се въведе и лицензионен режим за издателите на определени видове криптоактиви и на доставчиците на услуги по криптоактиви например, операторите на платформи за търговия с тях.
Как ще се гарантира защитата на потребителите при такива сделки?
Характеристики като бързина и ниска цена на трансакциите, глобален обхват, възможност за печалба привличат ползвателите на криптоактиви. Същевременно тези инструменти крият и много рискове като волатилност на обменния курс и недостатъчна защита за потребителя от измами. В тази връзка европейските и националните регулатори нееднократно са публикували разяснения и предупреждения към потребителите. Очаква се с въвеждането на MiCA регламента зазащитата на потребителите да бъде подобрена значително. Освен изискванията за лицензиране на издателите и търговците на криптоактиви и регулиране на тяхната дейност от публичен орган съществуват и други изисквания, които ще осигурят по-адекватна защита на ползвателите на криптоактиви. Някои от тях например гарантират предоставянето на пълна и разбираема информация от издателя на даден криптоактив по отношение на функционалностите и рисковете, характерни за съответния продукт. Регламентът предвижда също и изисквания по отношение на издателите и доставчиците на услуги по криптоактиви, свързани с опазването на средствата на клиентите.
Какви други нововъведения и промени предстоят в сферата на платежните услуги?
Един много съществен проект, по който се работи от известно време, е за т.нар. пакетни кредитни преводи. Той се изпълнява от БОРИКА АД с участието на цялата банкова общност и съдействието на БНБ. Проектът прилага на практика изискванията за извършване на SEPA кредитни преводи при изпълнението на плащания в левове. Предвижда се клиентските кредитни преводи да бъдат изпращани в общ файл (пакет) от банката на наредителя към системата БИСЕРА6, като времето от иницииране на превода до постъпване на парите по сметката на получателя да е в рамките на един час.
Услугата ще бъде достъпна 24 часа в денонощието през всички календарни дни на годината. Предвижда се този тип преводи да започнат да се изпълняват от банките в страната в началото на следващата година. На един следващ етап се очаква да бъде извършена и миграция на текущо изпълняваните преводи от и към бюджета към плащания, базирани на SEPA схемата за кредитни преводи. Всичко това е една добра подготовка за бъдещото въвеждане на еврото у нас в областта на платежните услуги.
През ноември 2022 г. предстои БНБ и банките – участници в националния системен компонент TARGET2-BNB, да се присъединят към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата. Разработването на тази нова консолидирана платформа е продиктувано от технологичните иновации в сферата на плащанията, еволюцията на регулаторните изисквания и променящите се нужди на потребителите. По този начин ще се модернизира съществуващата платежна инфраструктура в Европа, от която сме част и ние, и ще се повишат общата ефективност и сигурност на плащанията.
