Приветствие на подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банково” г-жа Нина Стоянова към участниците в конференцията „Финансите в дигиталния свят“, организирана от в. „Банкеръ“, София, 2 октомври 2017 г.
Уважаеми колеги и гости,
Бих искала да ви приветствам с добре дошли на конференцията на в. „Банкеръ“ на тема „Финансите в дигиталния свят“.
Информационните технологии оказват все по-голямо въздействие върху всички сфери на живота, в това число и в динамично развиващата се област на платежните услуги и свързаните с тях технически иновации. Втората директива за платежните услуги (PSD2) отчита настъпилите промени в пазара на платежните услуги, свързани главно с все по-широкото извършване на плащания през интернет и чрез отдалечен достъп.
Във връзка с това бих искала да се спра на проекта на нов Закон за платежните услуги и платежните системи, с който предстои в националното законодателство да бъдат въведени изискванията на директивата. Срокът за въвеждане на директивата от държавите – членки на Европейския съюз, е до 13 януари 2018 г, докогато очакваме Народното събрание да приеме законопроекта. Във връзка с това с приемането на новия закон се извършват промени в следните основни направления:
• По-голям избор на платежни услуги при прилагане на по-високи изисквания към доставчиците им;
• По-сигурни плащания, извършвани в интернет или чрез друг дистанционен способ;
• По-добра информираност и защита на потребителите.
Нови видове платежни услуги
Въвеждат се два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет среда – услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка, и се регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат. Доставчик на услуги по иницииране на плащане ще трябва да бъде лицензиран от БНБ като платежна институция, а доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка – да бъде вписан в публичeн регистър при БНБ. Доставчиците на новите два вида платежни услуги изпълняват ролята на посредници между ползвателите на платежни услуги и доставчиците на платежни услуги, обслужващи техните сметки, като не държат средствата на ползвателя на нито един етап от платежния процес. Обмяна на информация между тези страни ще се осъществява само в случай на използване на новите платежни услуги от клиента и при негово съгласие за това, при прилагане на общи и сигурни стандарти за връзка и защита на информацията.
По-високи изисквания към доставчиците на платежни услуги
На ползвателите на платежни услуги, осъществявани в интернет или по друг дистанционен способ, ще бъде осигурена по-голяма защита чрез изискването за задълбочено установяване на идентичността на платеца от доставчика на платежни услуги. То включва използването на поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане, категоризирани като: знание (нещо, което само ползвателят знае), притежание (нещо, което само ползвателят притежава) и характерна особеност (нещо, което характеризира ползвателя). Предстои приемането от Европейската комисия на регулаторни технически стандарти относно задълбоченото установяване на идентичността на клиент. Доставчиците на платежни услуги ще имат 18 месеца след влизането им в сила да приведат дейността си в съответствие с техните изисквания.
Въвеждат се мерки за управление на операционните рискове и рисковете, свързани със сигурността на предоставяните платежни услуги. Доставчиците на платежни услуги ще трябва периодично да предоставят на БНБ цялостна оценка на тези рискове, както и да извършват наблюдение и докладване на БНБ в случай на значим операционен или свързан със сигурността инцидент, който ще се определя на база количествени и качествени критерии. Новост е и изискването за предоставяне на БНБ на статистически данни за измами, свързани с плащанията.
По отношение на доставчиците на платежни услуги, които не са банки, а именно платежните институции и дружествата за електронни пари, се предвиждат допълнителни изисквания за лицензирането им. Въвеждат се изисквания за издаване на одобрение от БНБ при придобиване или прехвърляне на квалифицирано дялово участие в капитала на платежна институция или дружество за електронни пари.
Защита на потребителите
В законопроекта се предвижда намаляване на максималния размер на отговорността и загубите на платеца от 300 лв. на 100 лв. при неразрешени платежни операции, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент. Платецът ще продължи обаче да понася всички вреди и загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на задълженията си да съхранява персоналните защитни характеристики на инструмента умишлено или поради груба небрежност.
Промени в рамков договор за платежни услуги, свързани не само с лихвените проценти и обменните курсове, но вече и с дължимите такси и комисиони, ако те са по-благоприятни за ползвателя на платежни услуги, ще се прилагат без предварително уведомление от най-малко 2 месеца. При прекратяване на рамков договор, който е бил в сила повече от 6 месеца (досега повече от 12 месеца), ползвателят на платежни услуги няма да дължи такси или неустойки за прекратяването.
Въвежда се максимален срок за доставчиците на платежни услуги за отговор на жалба до 15 работни дни от получаването й. По изключение, ако доставчикът на платежни услуги не може да се произнесе в срока по независещи от него причини, той е длъжен да изпрати на ползвателя на платежни услуги отговор, в който ясно да посочи причините за забавата, както и срока, в който ползвателят на платежни услуги ще получи решението му по жалбата. Във всички случаи срокът за получаване на решение не може да надвишава 35 работни дни от получаването на жалбата.
Разширен е обхватът на платежните операции, попадащи в приложното поле на закона, като са повишени и изискванията към предоставяната на ползвателите информация. В приложното поле на закона са включени и операциите, при които дори само единият доставчик на платежни услуги е на територията на ЕС, за тази част от операцията, която е извършена в рамките на евросъюза, както и операции, които се извършват във всички валути, а не както досега само във валутите на ЕС.
Новости в платежните сметки за основни операции
От септември 2016 г. всички банки, лицензирани от БНБ, и клонове на банки, осъществяващи дейност на територията на страната, които предоставят платежни услуги на потребители, предлагат платежна сметка за основни операции. Платежната сметка за основни операции е нов вид платежна сметка, водена в български левове, чрез която на потребителите (физическите лица) се предоставят безплатно или срещу приемливи такси основните видове платежни услуги, изброени в Приложение № 1 към Наредба № 3 на БНБ, независимо от броя платежни операции, извършени по сметката. Приемливите такси трябва да са по-ниски едновременно от средния размер на таксите, събирани от банките в страната от потребители за всяка от услугите в приложение № 1 към Наредба № 3 на БНБ, предоставяни по разплащателни сметки, изчислен от БНБ за предходната календарна година, и от най-ниския размер на таксите, които съответната банка прилага по тарифа за всяка от съответните услуги, предоставяни по разплащателни сметки.
Съгласно новия закон, откриването на платежна сметка за основни операции на потребител ще може да бъде отказано само в случай, че той вече притежава платежна сметка за основни операции, водена от банка на територията на страната, или притежава повече от една платежна сметка, чрез която може да използва всички услуги като по платежна сметка за основни операции, водена от банка на територията на страната, освен ако е бил уведомен, че сметката му ще бъде закрита.
Предвиждат се мерки за повишаване на обществената осведоменост относно възможността за ползване на платежна сметка за основни операции, като банките ще трябва да предоставят на разположение информационна брошура, по образец на БНБ, на хартиен носител и в електронна форма чрез интернет страниците си.
Интернет страница за съпоставяне на таксите
Потребителите ще имат безплатен достъп на национално равнище до най-малко една интернет страница за съпоставяне на таксите, налагани от доставчиците на платежни услуги, за най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, с цел осигуряване възможност на потребителите за по-лесно сравняване на техните цени. Такава интернет страница за съпоставяне на такси ще бъде изградена и поддържана от БНБ, като се очаква тя да започне да функционира до края на 2018 г. Този срок е съобразен с предстоящото приемане на делегиран акт на Европейската комисия със списък на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, който ще съдържа стандартизирани термини на най-използваните услуги на ниво ЕС.
С оглед постигане на по-добра възможност за съпоставимост на налаганите такси, от 1 юли 2017 г. влязоха в сила изменения и допълнения на Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Част от тях са свързани с таксите за изпълнение на платежни операции, съгласно които услуги, които осигуряват технически изпълнението на платежна операция (напр. такса SWIFT) се включват в таксата за съответната платежна операция. В допълнение, услугите кредитен превод и директен дебит в евро, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 260/2012 (т.нар. SEPA Регламент) и се изпълняват на територията на Европейското икономическо пространство съгласно неговите технически и бизнес изисквания, с приложимия за тях вальор за изпълнение, се обозначават като отделен вид платежна услуга в тарифите на доставчиците на платежни услуги. Целта е в тарифите на банките таксите за кредитни преводи и директни дебити в евро да бъдат представени на потребителите отделено от таксите за платежни услуги в други валути.
В заключение бих искала да отбележа, че при работата върху новия закон не сме се задоволили само с въвеждането на съответните директиви, а е извършен и задълбочен цялостен преглед на нормативната уредба в областта на платежните услуги, като тя е усъвършенствана в резултат на натрупания досега опит в платежния надзор.
Пожелавам интересна и ползотворна работа на участниците в конференцията.
