Реч на подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банково” г-жа Нина Стоянова при откриването на Финансовия форум „Иновации“, София, 14 юни 2016 г.
Уважаеми колеги и гости,
Бих искала да ви приветствам с добре дошли на финансовия форум „Иновации“, организиран за трета поредна година от Асоциация „Банка на годината“ в партньорство с Висшето училище по застраховане и финанси.
Темата на форума дава възможност да бъдат представени и дискутирани новостите във финансовия сектор в областта на технологиите, банковите продукти и регулациите.
В тази връзка, бих искала да представя накратко последните проекти, в областта на финансовите услуги и плащанията, по които работим в БНБ, повече подробности по които ще представят нашите колеги по-късно днес, и които ще окажат въздействие върху финансовия сектор през тази и следващата година.
Както е известно, правната и регулаторна рамка на финансовите услуги и плащанията у нас отчита всички европейски тенденции и изисквания, целящи постигането на интегриран европейски пазар, хармонизиране на реда и условията за предоставяне на платежни услуги, насърчаването на иновативните методи на плащане, постигане на високо ниво на сигурност на плащанията и по-добрата защита на потребителите.
• На първо място, в областта на платежните услуги, тази година ще бъде посветена на въвеждането в българското законодателство на Директива 2014/92/ЕС относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции. Бяха подготвени изменения в ЗПУПС, които предстои да бъдат разгледани на второ четене от Народното събрание, и промени в подзаконовата база. Същевременно, БНБ работи по изграждането на сайт за съпоставяне на таксите, налагани от доставчиците на платежни услуги за най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, до който всеки потребител ще има безплатен достъп. Срокът за влизане в сила на законовите промени, в съответствие с директивата, е 18 септември 2016 г.
• На следващо място, предстои влизането в сила за нас на Регламент 260/2012 за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро. Крайният срок за неговото прилагане в цялост за плащанията в евро за държавите извън еврозоната е 31 октомври 2016 г. Най-късно от тази дата всички кредитни преводи и директни дебити в евро следва да се извършват в SEPA формат, при използване на стандартa XML. За тези плащания ще отпадне изискването за посочване на BIC от ползвателите на платежни услуги. Платежните системите за малки плащания в евро следва да осигурят оперативна съвместимост с други такива системи в ЕС. Към края на 2015 г. в България делът на SEPA кредитните преводи от общия брой наредени клиентски кредитни преводи в евро е 59 %, а миграцията към EMV стандарта за банковите платежни карти и терминалните устройства е достигнала над 90 % и е почти приключила.
• Считано от 1 февруари 2016 г. държавите-членки следва да премахнат отчитането въз основа на сетълмент за целите на статистическото отчитане на платежния баланс, наложено на доставчиците на платежни услуги във връзка с платежни операции на техни клиенти. В най-скоро време предстои приемане от Народното събрание на Изменения във Валутния закон, въведени със Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, както и приемане на съответни промени в Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс. В тази връзка, ще отпаднат изискванията за нуждите на статистиката на платежния баланс доставчиците на платежни услуги да водят регистър и да предоставят на БНБ информация за сделки и плащания между местни и чуждестранни лица, както и за презгранични преводи над 100 000 лева. Очаква се тези промени да бъдат приети до края на месец юли тази година.
• Във връзка с постигната договореност между МФ, БНБ и пазарните участници, БНБ като фискален агент на правителството работи по проект за техническо осъществяване на директна връзка на депозитаря на ДЦК със системата E-BOND към платформата BLOOMBERG PROFESSIONAL и системата на Българска фондова борса. По този начин се очаква да се постигне допълнително развитие и модернизация на пазара на ДЦК в България и насърчаване на по-нататъшната му интеграция към единния вътрешен пазар в Европейския съюз. Това ще позволи до края на следващата година финансовите институции свободно да избират мястото за търговия с ДЦК, издадени в България, като бъдат изпълнени изискванията на Регламент 2015/61 за оценка на ликвидните активи под формата на ДЦК. Това евентуално би създало предпоставки за допълнителна диверсификация на инвеститорите в български държавни дългови инструменти. Тези промени са замислени в съответствие с политиката по управление на дълга и сигурността на финансовите пазари в контекста на бъдещото членство в еврозоната и са продиктувани от регулаторни реформи на ниво Европейски съюз.
• И накрая, бих искала да спомена и един наскоро успешно завършил проект. На 31 май 2016 г. България се присъедини към Специалния стандарт за разпространение на данни Плюс на Международния валутен фонд. България става 11-тата страна в света, която се присъединява към този най-висок международен стандарт за разпространение на данни. Присъединяването към стандарта е резултат на съвместните усилия на Българската народна банка, като координатор за България, Националния статистически институт и Министерството на финансите. БНБ ръководеше работата по присъединяването и отговаряше за разработването на т. нар. национална страница с данни, която вече е достъпна на интернет страницата на БНБ. Преобладаващата част от новите статистически показатели, включени в този стандарт, се съставят от БНБ. Присъединяването към Специалния статистически стандарт за разпространение на данни Плюс показва на местните и чуждестранни инвеститори, рейтинговите агенции, международните финансови институции и всички други потребители, че качеството и надеждността на статистическите данни, които се използват за вземането на важни макроикономически и бизнес решения, отговарят на най-високите международни статистически изисквания.
Като заключение може да се каже, че в страната е постигнат значителен напредък при въвеждане на иновациите в сферата на финансовите и платежните услуги. Все още, разбира се, има доста предизвикателства, свързани с развитието на информационните и комуникационни технологии, както и високите изискванията към платежната инфраструктура и платежните инструменти, свързани с единната зона за разплащания в евро. Към тези стандарти и най-добри практики в Европейския съюз ще продължаваме да се стремим в работата си.
Пожелавам успешна, интересна и ползотворна работа на участниците във форума!
