Публикация на г-н Радослав Миленков и г-н Калин Христов, подуправители на БНБ, в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България, бр. 63, октомври 2020 г.
НАДЗОРЪТ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО НА БАНКИ ПРИ
УЧАСТИЕТО В ЕДИННИЯ НАДЗОРЕН МЕХАНИЗЪМ И
ЕДИННИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
Считано от 1 октомври 2020 г. България се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Присъединяването към ЕНМ е следствие на решение (ЕС) 2020/1015, взето от ЕЦБ от 24 юни 2020 г.
Заедно с присъединяването към ЕНМ България се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП).
ЕНМ и ЕМП са двата действащи към момента блока на така наречения банков съюз в еврозоната. Присъединяването към банковия съюз беше предварително условие за присъединяването на българския лев към валутния механизъм ERM II.
1. Участие в Единния надзорен механизъм
ЕНМ е названието на системата за банков надзор в еврозоната. Той включва ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави. За държавите извън еврозоната се прилага така нареченият режим на тясно сътрудничество между съответния национален надзорен орган и ЕЦБ – механизмът, установен за България. Основните цели на ЕНМ са да осигурява сигурността и стабилността на европейската банкова система, да засили финансовата интеграция и прилагането на последователен надзор.
ЕЦБ упражнява банков надзор в сътрудничество с националните надзорни органи чрез установяване на общ подход към текущия надзор, предприемане на хармонизирани надзорни действия и коригиращи мерки и осигуряване на последователното прилагане на разпоредбите и надзорните политики. ЕЦБ има правомощията да извършва надзорен преглед, проверки на място и разследвания, да издава или отнема лицензи за банкова дейност, да оценява придобиването и разпореждането с квалифицирани дялови участия от страна на банките, да осигурява спазването на пруденциалните правила на ЕС, да определя по-високи капиталови изисквания (буфери), за да противодейства на евентуални финансови рискове. Надзорните функции на ЕЦБ се изпълняват от нейния Надзорен съвет. С решение на Управителния съвет на БНБ Радослав Миленков – подуправител, ръководещ „Банков надзор“, е представителят на БНБ в Надзорния съвет на ЕЦБ със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.
Надзорният съвет на ЕЦБ подготвя проектите на решения, които след това се приемат от Управителния съвет на ЕЦБ, следвайки така наречената процедура при липса на възражения (non-objection procedure) Управителният съвет на ЕЦБ приема и други решения по общата рамка на ЕНМ, без прилагане на процедура при липса на възражения. В Управителния съвет на ЕЦБ няма представител на България, тъй като той се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на централните банки от страните-членки на еврозоната.
ЕЦБ отговаря за надзора над определените като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност, включително дистанционен надзор, инспекции на място, така наречените хоризонтални функции: надзорна методология, оценка на модели, лицензии, оценка за надеждност и пригодност на членове на управителните органи на банките. Тъй като България не членува в еврозоната и решенията на ЕЦБ нямат правна сила в страната, БНБ ще издава индивидуални административни актове по отношение на значимите институции при искане от ЕЦБ и в пълно съответствие с него. За целите на директния надзор върху определените като значими банки БНБ определи подкоординатори, както и представители в съвместните надзорни екипи, които участват на всички етапи от процеса на осъществяване на надзор. Съвместните надзорни екипи са отговорни за цялостната оценка на риска, стабилността и уязвимостта на всяка една от значимите кредитните институции. Те определят и съответните надзорни мерки в случай на необходимост включително допълнителните капиталови изисквания по Втори стълб на Базел II. Съвместните надзорни екипи правят оценка на адекватността на вътрешните оценки на капитала и ликвидността и рисковете за тях, на плановете за възстановяване, както и на адекватността на бизнес-модела и корпоративното управление на всяка една банка. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ участват в други комитети и структури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.
ЕЦБ отговаря за наблюдението над по-малко значимите институции и за общите процедури за всички кредитни институции. Директният надзор над класифицираните като по-малко значими институции се осъществява от БНБ, но при пълна хармонизация на надзорния процес с този на ЕЦБ. БНБ спазва насоките и исканията, издадени от ЕЦБ и предприема необходимите мерки за изпълнение на правните актове на ЕЦБ по Регламент (ЕС) №1024/2013, включително като издава необходимите административни актове. В тази връзка ЕЦБ упражнява контрол по прилагането на всички насоки и стандарти на ЕНМ в работата на БНБ включително и по отношение на процеса на надзорен преглед и оценка и инспекциите на място. ЕЦБ разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване и отнемане на лицензии, одобрения на придобиване и освобождаване от класифицирани дялови участия в кредитни институции, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции на място, включително и поемане във всеки един момент на директен надзор над по-малко значими институции. За целите на надзора над по-малко значимите банки към ЕНМ на ЕЦБ е създадена структура, в която БНБ участва. В рамките на структурата се обсъждат въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от ЕНМ.
Участието в ЕНМ включва и предоставяне на ЕЦБ на цялата информация, необходима за изпълнение на задачите на ЕЦБ, включително такава, която съставлява банкова и професионална тайна.
ЕЦБ събира такси за осъществяването на надзорната си дейност, като този принцип съответно ще се прилага и за банките в България.
2. Участие в Единния механизъм за преструктуриране
Участието в ЕМП произтича от участието в ЕНМ.
ЕМП обхваща всички банки, които извършват дейност в държавите членки, участващи в ЕНМ и има за цел прилагането на ефективни и еднообразни правила за преструктуриране и еднакви условия за финансиране на преструктурирането в рамките на банковия съюз. Тази функция се осъществява от специализирана агенция на Съюза - Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), който изпълнява задачите и упражнява правомощията си в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране.
ЕСП е изграден като колегиален орган, в състава на който се включват постоянни (изпълнителни) членове и по един член, определен от всяка участваща държава, представляващ нейните национални органи за преструктуриране. В зависимост от естеството на въпросите, които подлежат на разглеждате и решаване, ЕСП заседава във формат пленарна сесия, изпълнителна сесия или разширена изпълнителна сесия. В заседанията на пленарната сесия участват постоянните членове и всички представители на участващите държави членки. Решенията на пленарната сесия се вземат с гласуване с обикновено мнозинство, като всеки член има право на един глас. Разширената изпълнителна сесия заседава в състав от постоянните членове на ЕСП и представителите на участващите държави, в които са установени банките, във връзка с които се приема съответното решение. Решенията на изпълнителната сесия, където участват постоянните членове на ЕСП, се приемат чрез консенсус, а при невъзможност – посредством гласуване с обикновено мнозинство от гласовете на постоянните членове на ЕСП. С решение на Управителния съвет на БНБ Калин Христов – подуправител, ръководещ управление „Емисионно“, е определен за представител на БНБ в ЕСП с право на глас при участието си в пленарната сесия и с права и задължения като всички останали неизпълнителни членове при участието си в разширената изпълнителна сесия на ЕСП.
Разпределението на функциите и задачите между ЕСП и националните органи за преструктуриране е съобразено с разпределението на надзорните функции между ЕЦБ и надзорните органи на участващите държави. ЕСП взема решения по всички въпроси относно планирането на преструктурирането и предприемането на действия по преструктуриране по отношение на значимите субекти или групи, попадащи под прекия надзор на ЕЦБ и по отношение на трансгранични групи в рамките на банковия съюз. В този процес националните органи за преструктуриране подпомагат ЕСП, а след вземане на решенията предприемат съответни действия или приемат свои решения за изпълнение на решенията или указанията на ЕСП. За целите на тясното сътрудничество БНБ определи свои представители за членове на вътрешните екипи за преструктуриране, които са създадени за всеки субект или група, попадащи в обхвата на преките правомощия на ЕСП. Вътрешните екипи за преструктуриране подпомагат ЕСП при изпълнението на неговите функции, подготвят документите за заседанията на разширената изпълнителна сесия и осъществяват ежедневната комуникация и координация между експертите на ЕСП и националните органи за преструктуриране. По отношение на институции и групи, които не са определени за значими и не извършват трансгранична дейност, националните органи за преструктуриране упражняват в пълнен обем правомощията по планиране на преструктурирането, оценка на възможността за преструктуриране и отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране, както и действия по преструктуриране. Заедно с това, с цел да се гарантира ефективно и последователно прилагане на рамката на преструктурирането, ЕСП издава насоки и общи указания до националните органи за преструктуриране във връзка с изпълнението на задачите и приемането на решенията за преструктуриране.
В рамките на ЕМП националните механизми за финансиране на преструктурирането са заместени от Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), в който кредитните институции от участващите държави членки правят предварителни, а при необходимост и последващи вноски. Решенията относно определяне на размера на вноските на банките в ЕФП, както и относно управлението на средствата в ЕФП се вземат от ЕСП. Задължение за националните органи за преструктуриране е да уведомяват институциите за определения им индивидуален размер на вноските, както и да набират и прехвърлят събраните суми в ЕФП. Използването на средствата от ЕФП за финансиране на преструктурирането на проблемни кредитни институции от банковия съюз е изключително правомощие на ЕСП. Тази функция ЕСП ще упражнява както по отношение на банките в България, попадащи под прекия надзор на ЕЦБ, така и по отношение на банките, за които БНБ продължава и в рамките на ЕМП да бъде орган за преструктуриране с преки правомощия.
Считано от датата, на която започна да се прилага решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество, управлението на Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) премина към БНБ. Наличните във ФПБ средства бяха разпределени съответно в подфонд за финансиране на инструментите и правомощията за преструктуриране по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави и подфонд за набиране на вноските на кредитните институции, установени в България. Двата подфонда се управляват отделно. В изпълнение на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, което е ратифицирано през 2018 г. от Република България, непосредствено след началната дата на тясното сътрудничество, от подфонда за набиране на вноските на кредитните институции по сметката на ЕФП бе прехвърлена сумата 81 018 259.53 евро. Сумата е определена с решение на ЕСП от 18 септември 2020 г. и представлява първоначална вноска в ЕФП равна на сумата, която би била прехвърлена от Република България ако участваше в ЕНМ и ЕМП считано от 2016 г. – годината, в която започва да се прилага Споразумението. След извършения превод средствата, останали в подфонда за набиране на вноските на кредитните институции, ще се приспадат от задълженията на институциите за бъдещи вноски в ЕФП, но не могат да се използват пряко за финансиране на преструктурирането на кредитните институции, осъществяващи дейност в България.
Ролята на ЕСП като централизиран орган за преструктуриране е свързана и с определени преки правомощия по отношение на всички институции, в това число и на по-малко значимите институции. ЕСП разполага с правомощия да изисква предоставянето на информация, да извършва общи разследвания и проверки на място, както и да налага административни наказания и имуществени санкции при неизпълнение на задълженията, произтичащи от Регламента за ЕМП. Освен това, ЕСП разработва общи политики и правила, които да бъдат прилагани с оглед синхронизиране на анализите във връзка с подготовката на плановете за преструктуриране и при предприемане на действия по преструктуриране. Проекти на този вид документи се изготвят в рамките на така наречените хоризонтални звена и се разглеждат в рамките на работни групи и/или под-комитети на ЕСП, в които са представени участващите държави. БНБ също ще участва със свои представители в работата на работните групи и под-комитети. Осъществяването на тясно сътрудничество между ЕСП и БНБ, като орган за преструктуриране на кредитни институции, включва изискване за обмен на данни и предоставяне на ЕСП на информацията, необходима за изпълнение на неговите задачи, включително информация, която съставлява банкова и професионална тайна.
За банките в България ще възникне ново задължение да внасят определените от ЕСП такси за покриване на административните разходи, свързани с упражняването на функциите и задачите на ЕСП.
3. Реорганизиране на дейности в БНБ
Тясното сътрудничество е процес, в рамките на който както на БНБ, така и на кредитните институции ще се наложи адаптиране на модела на взаимодействие по отношение на надзорния процес и дейностите, свързани с преструктуриране на банки.
В практически план в БНБ това означава реорганизация на управленските, административните, информационните и бюджетните процеси в тези две сфери, както и увеличаване броя на служителите, заети в тези дейности.
Досега дейностите по осъществяването на банковия надзор и работата, свързана с преструктуриране на банки, бяха финансирани чрез монетарния доход на БНБ. От 2021 г. БНБ преминава към принципа на ЕЦБ и ЕСП за финансиране на съответните дейности чрез събирането на такси от кредитните институции.
