Интервю с подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“ г-н Димитър Костов на с. 7 – 8 във в. „Банкеръ“, 14 юли 2017 г.
ПРЕГЛЕДЪТ НА БАНКОВИТЕ АКТИВИ НЕ Е ПАНАЦЕЯ СРЕЩУ ФАЛИТИ
Г-н Костов, след като приключи прегледът на качеството на банковите активи, обществото живее с убеждението, че поне в близките няколко години случаи - като тези с КТБ, няма как да се повторят. Може ли да се каже, че такива прегледи на качеството на активите са панацея срещу банкови фалити и ако наистина имат такова въздействие, защо не се въведе законова регламентация за редовното им провеждане поне през три години?
Определено не може да се твърди, че прегледът на качеството на активите е панацея срещу банкови фалити. Това е сложно и скъпо упражнение, докато динамиката на процесите в една малка, отворена пазарна икономика, каквато е българската, е толкова висока, че за времето, необходимо за организиране, провеждане и анализ на резултата от прегледа на активите, могат да се развият множество неблагоприятни тенденции.
Световният опит през последните седем-осем години показва, че този инструмент успешно се използва при установяване на последиците от икономическа и финансова криза, както и при прехвърляне на надзорни правомощия, както се случи при въвеждането на Единния надзорен механизъм. Прилагането на този инструмент у нас безспорно бе полезно и за надзора, и за банките, и за обществото като цяло, но не бива да се подценяват усилията и ресурсите, които бяха ангажирани.
След прегледа на качеството на активите БНБ огласи надзорни препоръки към няколко банки - да предприемат мерки за увеличаване на капиталовата си база. Бихте ли уточнили каква част от тези препоръки са за увеличаване на капитала от първи ред и каква част са за увеличаване на капиталовите буфери? Как отделните банки изпълняват тези препоръки?
Точната формулировка на препоръките е „възстановяване на капиталовите буфери“. Това означава, че банките покриват минималните капиталови изисквания и в случая става дума за по-мащабна задача от просто увеличение на капитала им. В така поставеното изискване се включват: необходимостта от намаляване на риска в съществуващия кредитен портфейл, включително и с осигуряване на допълнителни обезпечения; с намаляване на необслужваните кредити посредством преструктуриране, става дума и за продажба или за откриване на процедури по обявяване в несъстоятелност на длъжниците; за освобождаване от материални активи, придобити от реализиране на обезпечения; оптимизация на доходността и др. Решаването на тези задачи позволява на съответните банки да формулират дългосрочна стабилна стратегия за пазарното си присъствие, за чиято реализация да се търси капиталова подкрепа. Това е правилна посока и наблюдаваме, че банките, към които бяха отправени такива препоръки, са предприели организирани мерки точно въз основата на този подход.
Откакто поехте мандата на подуправител, отговарящ за управление „Банков надзор“, започнахте мащабна реформа в този сектор на БНБ. Какви са основните моменти в нея, кои от поставените задачи успяхте да изпълните и какво още ви предстои да свършите?
В началото на октомври 2016-а бе оповестен план за реформиране и развитие на надзорната дейност с хоризонт от 18 месеца. Всички основни задачи са изпълнени. Одобряването на наръчниците за надзорната дейност се извършва от Управителния съвет и всяко тримесечие му се представя информация за макропруденциалната оценка за състоянието на банковата система и за надзорния процес. Изграден е консултативен съвет в управление „Банков надзор“, който да подпомага подуправителя при вземането на решения с цел осигуряване на последователност и съгласуваност на действията. Дистанционният надзор е отделен от инспекциите на място и едновременно с това се реализира увеличение на персонала. С това се разширяват ресурсите, подобрява се фокусирането на надзорната дейност и се осигурява взаимно допълване и контрол в рамките на единния надзорен процес. Тези реформи създават необходимата институционална организация, която да способства процеса на развитие на надзора, който на практика трябва да е непрекъснат. След като МВФ и Световната банка завършиха своята оценка на състоянието на финансовата система у нас, разполагаме с широк набор от идеи и предложения за усъвършенстване на надзорната дейност, които ще залегнат в един средносрочен план за понататъшно развитие.
Непосредствена задача е постигане на по-добър синхрон между прилаганите системи за надзорна оценка и действащите насоки на Европейския банков орган за процеса на надзорен преглед и оценка. Външните констатации са, че прилаганите у нас методологии и методики за надзорна оценка като цяло са добри, но е необходимо непрекъснато да се усъвършенстват и развиват така, както непрекъснато се развива и банковият бизнес.
Нееднократно бе обърнато специално внимание на необходимостта от по-задълбочена оценка на концентрацията на риска на банките по отношение на кредитите за свързани лица. Промени ли банковият надзор практиките си за оценка на тези рискове и в каква посока?
Всъщност става дума за концентрационния риск, за риска от големите експозиции и риска на вътрешните кредити. За тези рискове има и регулаторни ограничения, но в повечето случаи както на банките, така и на надзора са необходими допълнителни анализ и оценка за възможните измерения на тези рискове, за взаимната им свързаност, за опасностите от „зараза“, за механизмите на управление, за адекватността на капитала за покриване на негативни последици при реализация на такива рискове и много други свързани въпроси.
Ако вземем за илюстрация риска от големите експозиции, при съществуващото регулаторно ограничение от 25% и при съотношение капитал спрямо активи от 1 към 10, една банка може да отговаря на ограниченията дори ако работи само с 35-40 големи клиенти. Ако тези клиенти са с най-висок рейтинг, то вероятно рисковете са под контрол. Ако обаче не е така, то такъв бизнес модел не може да е устойчив, независимо че отговаря на конкретното ограничение. На практика няма законова рамка, която да спести на банките и на надзора необходимостта от анализ и оценка на рисковете и на адекватността на системите за тяхното управление.
В доклада за извършената от МВФ и от Световната банка проверка по FSAP се подчертава необходимостта от специално надзорно вниманиe върху решаването на проблема с необслужваните кредити. Там е отбелязано, че след въвеждането на правилата за оценка на риска и за провизиране по МСФО 9, които влизат в сила от началото на 2018-а, техният обем значително ще нарасне. Какви надзорни мерки предвижда БНБ в тази посока и нужни ли са някакви промени в законодателството за намаляване на риска за банките от тези проблемни вземания?
Въпросът с необслужваните кредити безспорно заслужава анализ и оценка и е във фокуса на внимание на целия Европейски съюз. За българската банкова система той не стои с остротата на проблем. Относително по-високите нива на необслужвани кредити се съпътстват от по-високи нива на обезценки (бел. ред. - заделени провизии) и от високи нива на свободен капитал, който покрива евентуалните рискове в необезценената (бел. ред. - непровизираната) част. Независимо от това е целесъобразно банките да бъдат подпомогнати и насърчени в усилията им да се справят с наличните необслужвани кредити и за ограничаване на предпоставките за натрупване на нови такива в бъдеще. Развитието на процесите е обект на наблюдение от страна на банковия надзор както по отношение на резултатите от усилията на банките, така и по отношение на регулаторните и законодателните инициативи в рамките на Европейския съюз.
Подготовката за въвеждането на МСФО 9 също е обект на наблюдение. На този етап банките като цяло не са достигнали готовност за категорични количествени оценки по отношение на ефектите от прилагането на този международен счетоводен стандарт. Очакваме през септември да получим повече конкретна информация за възможните ефекти. Наличните данни обаче не дават основания за опасения от значителни обезценки. Текущото наблюдение на процеса на подготовка показва, че банките ще продължат да спазват надзорните критерии за определяне на категорията необслужвани кредити.
От 2018-а за българския финансов и в частност за банковия сектор отново се появява правилото за валутен риск, свързано с баланса между активите и пасивите в евро. Бихте ли обяснили как то ще влияе както върху рисковото тегло на активите им, в това число и върху държавните ценни книжа в евро, а също и върху капиталовата адекватност на банките, и върху активността им на кредитния пазар?
Тези промени са известни отдавна. Става дума за изисквания, залегнали в Регламент 575 от 2013 година. Още при приемането му бе оповестено, че клаузата за валутния риск ще влезе в действие по-късно, но сроковете и конкретните параметри за това бяха ясни още тогава. Безспорно прилагането на тези регулации, макар и поетапно, ще има своите последствия. Кумулативният ефект до 2020-а – при сегашната структура на банковите активи, би довел до допълнително ангажиране на 650-700 млн. лв. от относително свободния капитал на банковата система. Разбира се, банките имат възможност да преоценят стратегиите си по отношение на съответните бизнес направления и съществено да ограничат тези ефекти.
На практика досегашният режим толерираше някои консервативни допускания по отношение на фискалните, външните и паричните баланси на страната, фактите от последните десет години показаха, че такъв консерватизъм не е оправдан. Едновременно с това виждаме, че възвръщаемостта на капитала, инвестиран в банковия бизнес в България, е доста добра, дори и без благоприятно третиране на потенциален свръхконсерватизъм. Реално няма фундаментални причини за загриженост за равнището на кредитната активност по повод на влизането в сила на тези регулации. Банките и сега оперират с капиталов излишък и въпреки това - благодарение на кредитната си активност, постигат възвръщаемост над средната за еврозоната.
