logo
Skip to content

Изказване на подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор” г-н Димитър Костов при откриването на конференцията „Банките и бизнесът“, организирана от в. „Капитал“, София, 24 ноември 2016 г.

Уважаеми дами и господа,

Прегледът на качеството на активите и стрес тестът на банките в България е важно събитие за поддържането на доверието в банковата система и развитието на банковия надзор. В рамките на 12 месеца бе организиран, координиран, контролиран и завършен един доста сложен процес. Задачата, която ни възложи парламентът, обхвана всички 22 надзиравани от БНБ банки, опериращи в страната, с изключение на клоновете. Освен наетият от БНБ консултант, още осем консултантски фирми осигуриха 22 екипа. Общо в процеса бяха ангажирани 900 души, външни за банките експерти. Около една трета от тях бяха от чужбина, тъй като изисквахме всички ключови процеси и контроли да се осъществяват от хора с реален опит в такова упражнение. Средно за една банка са работили 40 души. За сравнение при проведения през 2014 г. от ЕЦБ преглед на качеството на активите, при който бяха обхванати 128-те най-големи банки в еврозоната, средният брой е 46 човека. Технологията е трудоемка и изисква определени ресурси независимо от размера на банката, обект на прегледа.

Прегледът бе реализиран по приетата методология на ЕЦБ от 2014 г. при минимални приспособявания, с които да се постигне по-добро съответствие с реалното ниво на комплексност на банковото посредничество в страната, както и за по-добро обхващане на рисковете, с които се сблъскваме у нас. Тези приспособявания запазваха консервативния подход на методологията и бяха своевременно оповестявани не само на ангажираните в процеса, а и на всички, които биха имали интерес. В допълнение към стандартната методология на ЕЦБ за прегледа на качеството на активите БНБ поиска от външните консултанти да извършат преглед на експозициите и по отношение на свързаните лица и големите експозиции.

Стрес тестът също бе реализиран в съответствие с използваните от ЕБО практики, които бяха приложени при общоевропейския стрес тест тази година. Използвани бяха макроикономическите сценарии, изготвени с разполагаемите към март тази година данни, а негативните сценарии отговарят на установените норми на консервативна симулация на правдоподобни, но малко вероятни хипотетични тенденции. Развитието на икономиката впоследствие, а също и актуализацията на статистическата информация показаха, че на практика при стрес теста е приложена по-висока степен на консервативност от първоначалните преценки.

Основната констатация от резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста е, че банките в България имат солидни капиталови буфери, прилагат разумни практики за оценка на активите и са в състояние да издържат на внезапни негативни развития във външната среда, които, въпреки че е малко вероятно да се реализират, биха имали значителен ефект върху банките. Накратко заключението е, че банките в страната са достатъчно стабилни за нашите пари. Има две банки, при които е констатирано изчерпване на капиталовите буфери, като банките продължават да спазват минималните изисквания. От тях е поискано да представят планове за възстановяване на капиталовите буфери, които включват както намаляване на риска в активите, така и разширяване на базата за акционерна подкрепа. Изпълнението на тези планове вече е в ход.

Резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста представляват една външна, стандартизирана и консервативна оценка на състоянието, която е осъществена едновременно за всички банки. Това дава възможност както за прецизиране и надграждане на надзорните стратегии за всяка една банка, така и добра база за самите банки за развитие на механизмите за оценка и управление на рисковете, и не на последно място за разширяване на основата за оценките на участниците на пазара. Едновременно с това не бива да се забравя, че става дума за оценка на състояние към даден момент и ако не се отчитат динамиката и тенденциите, може да се подценят рисковете и предизвикателствата, пред които сме изправени.

Рисковете пред икономическия растеж, все още ниската инвестиционна активност и високите нива на несигурност неизбежно налагат своя отпечатък върху банковото посредничество. Ако погледнем към последната година и половина (от март 2015 до март 2016 г.), ще видим, че паричните спестявания нарастват. Влоговете в банките на нефинансови предприятия и домакинства са се увеличили с 6.6 млрд. лева, което е малко над 10 на сто. Същевременно от другата страна на баланса виждаме намаление на кредитните портфейли, макар и малко. За година и половина има свиване с около 600 млн. лева или с около 1.2 на сто. Разбира се, това не означава, че банките бездействат. Статистиката показва, че всеки месец банките отпускат нови кредити за около 1.5 млрд. лв., а в някои месеци доближават и до 2.0 млрд. лв. Този процес е свързан с много работа, но явно постигнатото не компенсира погашенията. В резултат в банковата система се натрупва висока ликвидност, която в края на септември т.г. достига над 37 на сто, независимо, че междувременно част от свръхликвидността през последната година и половина е насочена към намаляване на средствата, привличани от кредитни институции. Тези тенденции показват липса на достатъчно кредитоспособно търсене на заеми.

Ситуацията се усложнява и от високите нива на кредити, при които кредитополучателите изпитват различна степен на затруднения при обслужването на задълженията към банките. На практика делът на кредитите, които категорично могат да се смятат за надежден източник на доходи, т.е. обслужвани, е 80 на сто от общия портфейл както към март 2015 г., така и към септември 2016 г. Това означава, че 6-7 на сто от активите вместо да са високо доходоносни, всъщност са не особено добре работещи.

Описаната ситуация изисква сериозни усилия от страна на банките за постигане на резултати, които да отговарят както на цената на капитала, така и на бъдещите потребности от капиталова подкрепа. Засега резултатите са добри. За миналата година банковата система постигна възвращаемост на капитала от 9.3 на сто, а за тази се движи около 13 на сто. Налице са обаче временните благоприятни ефекти, които се дължат на ниските лихвени равнища по привлечените средства в резултат на съществуващите условия на ниски и отрицателни лихви на европейските финансови пазари. Върху резултата за текущата година влияние оказа и еднократният ефект от положителните преоценки на акциите във VISA от порядъка на 186 млн. лева.

На фона на основния извод от прегледа на качеството на активите и стрес теста, че капиталовата позиция на банките на системно ниво е стабилна, и предвид наличните предизвикателства нерядко се поставя въпросът, дали не могат банките да се насочат към финансиране на по-рискови начинания и да са „по-отворени“ към бизнеса с цел взаимно да се подкрепят. Краткият отговор е „не“, а неизчерпателният списък на аргументите е следният:

1. Макроикономическата среда ще продължи да се характеризира с висока степен на несигурност и ниска инвестиционна активност. Това ще ограничава кредитоспособното търсене на заемни средства и съответно възможностите за диверсификация на риска.

2. Повишаването на лихвите на международните пазари е неизбежно и най-вероятно ще започне да се случва още през следващата година. Това ще увеличи цената на привлечените средства със съответните ефекти и върху банките и върху кредитополучателите.

3. Регулаторната среда ще остане рестриктивна, т.е. ще се изискват по-високи нива на капиталово покритие на поеманите рискове. Следващият месец ще бъдат оповестени изискванията за допълнителни капиталови буфери за националните системно значими банки, които са десетте най-големи. Предстои през следващата година да се определят минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения.

4. От началото на 2018 г. ще започне постепенно повишаване на рисковите тегла на български ДЦК, емитирани в евро, за банките, ползващи стандартизиран подход за кредитен риск, а за банките, ползващи стандартизиран подход за пазарен риск – постепенно увеличаване на капиталовите изисквания за откритите позиции в евро срещу левове.

5. През следващата година банките трябва да се подготвят за въвеждането на новия МСС 9 за оценка на финансови активи, който е по-консервативен от сегашния МСС 39. Оценките ще трябва да се основават не на реализираните загуби, а на очакваните загуби през жизнения цикъл на финансовия актив.

Всички тези очаквани тенденции и изисквания ще ангажират значителна част от собствения капитал, който в момента може да изглежда относително свободен за ангажиране в по-рискови начинания.

В обобщение на изброеното дотук бих казал, че като съберем резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста с фактите за текущите тенденции и добавим регулаторните изисквания, можем да направим извода, че банковото посредничество ще продължи да бъде труден бизнес. Разбира се, банките ще продължат да бъдат динамични и иновативни. Със сигурност ще разработват и предлагат нови продукти и услуги, следвайки и задавайки динамиката на пазара, а и с цел подпомагане на бизнеса, включително на неговото преструктуриране и динамизиране.

Ще се спра накратко и върху процеса на реформиране и развитие банковия надзор.

На 4 ноември бе оповестен отчет за изпълнението на задачите, поставени в Плана за реформиране и развитие на банковия надзор. Независимо че провеждането на прегледа на качеството на активите и стрес теста ангажираха основната част от времето и усилията, голяма част от набелязаните мерки са реализирани или в напреднал етап на изпълнение. Мерките за укрепване на управленския модел и на вътрешната организация на банковия надзор са факт. Регламентирана е промяната в координацията и съгласуването на процесите с Управителния съвет на БНБ. Извършени са предвидените структурни промени, най-важната от които е разделянето на дистанционния надзор и инспекциите.

Извършеният преглед на нормативната рамка дава основата за последващите действия в процеса на развитие. Определянето на приоритетите ще бъде подпомогнато и от протичащата оценка на финансовата система от страна на Международния валутен фонд и Световната банка. На основата на утвърдила се и общоприета методология тази оценка ще надгради и конкретизира оценките и препоръките, съдържащи се в изготвения от тези институции през миналата година доклад за съответствие на надзорната дейност с т.нар. Базелски принципи за ефективен банков надзор. На тази основа ще се цели развитието на надзорния процес да инкорпорира в максимална степен утвърдилите се добри практики.

Едновременно с това ще участваме и в процесите на развитие на практиките на банков надзор в Европейския съюз и по-точно в еврозоната. Факт е, че голямата част от българските банки са в групи, чийто консолидиран надзор се осъществява от ЕЦБ, и българският банков надзор е част от този процес. Едновременно с това целта ни е да осигуряваме еднакво качество и ниво на надзорна дейност и спрямо останалата част от банковата система. Процесът на развитие на надзорната дейност може да се проследи и в разрастващия се раздел на страницата на БНБ, където се оповестяват относимите към надзорния процес регламенти и делегирани актове на Европейската комисия и насоките, издавани от Европейския банков орган.

В контекста на отношенията между банките и бизнеса трябва да подчертая, че на ниво отделна банка надзорната дейност ще се придържа към изпълнение на основната си задача, а именно: установяване спазването на пруденциалните изискванията, зададени в регулаторната рамка, с цел осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал. Важно допълнение е, че си поставяме целта това да става по един и същ начин и взискателност спрямо всички банки.

В заключение ще си позволя още веднъж да спомена, че банковият бизнес не е само посредничество между спестяванията и инвестициите. За да могат да кредитират, банките трябва да осигуряват най-малко още две неща, а именно: сигурност за спестяванията и възможност за надеждни и ефективни разплащания. Регулациите и надзора, включително и стрес тестовете и прегледите на качеството на активите, не заменят пазара, а целят в последна сметка да осигурят съобразяването на текущата динамика и иновативност на бизнеса с тези основни условия, за да бъде банковото посредничество стабилно и успешно.

Пожелавам Ви ползотворни дискусии и благодаря за вниманието.


Изтегли DOC (51 KB)