Изказване на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, пред конференцията „Банките и бизнесът“, София, 2 декември 2021 г.
ИКОНОМИКАТА И БАНКИТЕ
Уважаеми дами и господа,
Благодаря на организаторите за възможността отново да представя вижданията на Българската народна банка относно развитието на икономиката и ролята на банковия сектор през настоящата и следващата година.
Ще започна с припомняне на изходните условия през 2019 г. преди откриването на новия коронавирус и неговото разпространение. В глобален мащаб те бяха следните.
Растежът на световната икономика и специално на икономиката на еврозоната се забавяше. Това се случваше на фона на търговските спорове между САЩ и Китай и Брекзит, но големият фактор за икономическото забавяне беше практическото изчерпване на ефектите от силно стимулиращата парична политика в еврозоната, заедно с липсата на възможност правителствата чрез фискална политика да оказват допълнителен икономически стимул.
Това беше съчетано и с насложените структурни проблеми в страните от еврозоната – свръхзадлъжнялостта на много правителства там, растящата задлъжнялост на корпоративния сектор, спадащата производителност в практически всички страни и застаряващото население като допълнителен фактор, ограничаващ потенциалния растеж.
Икономиката на България беше в добро циклично състояние от гледна точка на това, че имахме относително висок растеж и заетост. Свиващата се работна сила, растящата икономика и силното търсене на пазара на труда от своя страна генерираха растеж на заплатите и на потреблението. Това беше добра среда за банковия сектор и търсенето на кредит беше високо от страна и на фирмите, и на домакинствата, при по-бърз растеж в сегмента на домакинствата.
В началото на 2020 г. пандемията предизвика непознат тип икономическа криза. Високата несигурност по отношение на природата и характеристиките на този вирус предизвика реакция на пълно и синхронизирано затваряне на икономиките и ограничаване на икономическата активност в почти всички страни по света. Властите решиха да ограничат икономическата активност, за да предотвратят разпространението на пандемията с идеята да сложат под контрол заболеваемостта сред населението. Така забавянето на икономическия растеж се оказа инициирано от политиката на правителствата, което е много необичайно в исторически план.
Когато правителството налага ограничения върху икономическата активност на отделни частни агенти, домакинства или фирми, последните естествено развиват очакване, че пак правителството чрез друг тип политика трябва да предложи мерки за компенсация.
Случи се точно така – реакцията на икономическата политика (фискална, парична и надзорна) прие формата на различни компенсационни механизми.
Фискални стимули предприеха много страни, включително такива без фискално пространство. Тези стимули намериха израз основно в субсидиране на работодателите с цел запазване на заетостта. В САЩ вместо политика на субсидиране предоставяха директни помощи на населението. Фискалните стимули по света също включваха временно намаляване на косвени данъци, държавни гаранции и разсрочване на задължения към държавата.
Паричната политика, предвид отрицателните лихвени проценти в еврозоната, използва като основен инструмент баланса на централните банки. Те директно изкупуваха правителствен дълг, с което финансираха фискалните стимули. Това ставаше в страните със свръхвисоко ниво на суверенен дълг. Стимулиращата парична политика също включваше предоставянето на неограничена ликвидност на търговските банки, при субсидирана цена и значително понижение на качеството на обезщетенията.
Надзорната и регулаторната политика в банковия сектор включваше временно намаление на рисковите тегла на определени експозиции с цел спестяване на капитал, при очаквано натрупване на нов кредитен риск и влошаване на качеството на кредитните портфейли. В ЕС бе създадена единна рамка за временни мораториуми (частни или публични) върху плащанията по банкови кредити.
Стимулите на фискалната и паричната политика традиционно се правят във фази на икономическия цикъл, когато имаме спад на търсенето в икономиката. В случая обаче вследствие на принудителното затваряне на икономиката имаше едновременен спад на търсенето и предлагането, като същевременно поради физическите ограничения стимулиращата политика не можеше да повлияе на търсенето. Това доведе до отлагане на потребление и инвестиции, както и натрупване на спестяване в икономиките (спестяване, което по-късно бе в основата на бързото възстановяване на потреблението). Целта на стимулите бе не да се получи мигновен ефект върху търсенето, а да се поддържа доверието в икономиката и финансовите пазари и да се осигури достъп на правителствата до финансиране.
Затварянето на икономиките беше замислено като еднократна и временна мярка, докато се получи по-добра информация и разбиране за природата на вируса и докато се създаде ваксина, предпазваща от заразяване. Виждаме обаче динамиката в развитието на представите за ролята на ваксините. Разбирането за ефикасността на ваксината еволюира в посока не да предпазва от заразяване, а да осигурява по-леки последствия от заразяването и намаляване на натиска върху здравната система и смъртността. Заедно с тази еволюция в разбирането за целта на ваксината, комбинирано с достъпността на ваксините в глобален мащаб, както и склонността на населението да се ваксинира, се стигна до една цикличност и сезонност в разпространението на вируса, съответно на правителствените мерки за ограничаване на неговото разпространение. За разлика от началото сега вече се избягват пълните затваряния на икономиката поради техния значителен негативен икономически ефект.
В България БНБ и правителството също предприеха конкретни мерки в отговор на ситуацията, породена от новия коронавирус.
Мерките на БНБ включваха следното:
• Забрана за разпределение на неразпределени печалби от предходни години с цел укрепване на капиталовата база;
• Ограничения по отношение на нивото на концентрация и качеството на активите, в които банките могат да инвестират ликвидните си активи;
• Отмяна на предвидените увеличения в антицикличния капиталов буфер;
• Утвърден от УС на БНБ частен мораториум, предложен от Асоциацията на банките в България, върху плащанията по банкови кредити.
По отношение на банковата система значителна част от кредитните експозиции на банките бяха поставени под мораториум. Съотношението на одобрените обеми спрямо общата кредитна експозиция възлиза на 6.6% при домакинствата и 16.7% при предприятията. Това спомогна нивото на необслужваните кредити да остане непроменено. Същевременно търговските банки увеличиха нивото на обезценки, което, съчетано с намаленото търсене на кредит, доведе до намаление с 52 процента на нивото на печалба на банковата система през 2020 г.
Фискални мерки на българското правителство включваха следното:
• Субсидиране на заетост (например по така наречената Програма 60/40);
• Плащания към пенсионери (отначало обявени като еднократни, впоследствие превръщащи се в постоянни);
• Разходи за здравеопазване, в това число за медицински персонал „на първа линия“;
• Гарантиране на кредити от страна на Българската банка за развитие;
• Данъчни облекчения (намаление на ставката на ДДС за определени стоки и услуги, удължаване на сроковете за плащане на корпоративен данък и увеличаване на размера на данъчните облекчения за лица).
Какъв вид икономическо възстановяване наблюдавахме в тази среда?
Икономическото възстановяване, което започна да се реализира след второто тримесечие на 2020 г., нямаше профила, който повечето правителства и централни банки очакваха. Налице бе бързо възстановяване на търсенето (основно потребителското търсене и световната търговия) и почти никакво възстановяване на частните инвестиции.
От друга страна, предлагането не се възстанови толкова бързо, което доведе до приспособяване на икономиката чрез увеличение на цените. Съществуват множество обяснения за бавното възстановяване на предлагането:
• Превърналото се в клише разрушаване на веригите на доставки и предлагане доведе до по-бавна, по-скъпа доставка на междинни продукти и крайни потребителски стоки;
• Търговските спорове между Китай и Америка не само че не се облекчиха, но пандемията ги изостри. Европейският съюз също обсъжда по-изолационистична политика, завоалирана под концепцията за „стратегически суверенитет“;
• Свиването на работната сила, което още преди пандемията беше дългосрочна тенденция в развитите икономики, Китай и България, бе усилено от пандемията с намаляването на участието на работната сила на пазара на труда. Това води до натиск за повишение на цената на труда;
• Пречка пред възстановяването е също увеличението на цените на енергоносителите, което се реализира поради редица фактори, включително стъпките към така наречената „зелена сделка“.
При тези условия правителствата и централните банки продължиха стимулиращите си фискални и парични политики от 2020 г. и през 2021 г. Оправдание за това бяха повтарящите се пандемични вълни, крехкото възстановяване и очакването за временен характер на затрудненията в предлагането (и оттам на инфлацията).
Българската икономика има подобна динамика на възстановяване, което се характеризира със следните елементи:
• Основен принос на частното потребление;
• Възстановяване на износа на стоки, не на услуги;
• Отрицателен принос на инвестициите, в това число на правителствените инвестиции, вследствие на политическия цикъл;
• Растеж на заплатите (по-бързо в публичния сектор предвид политическия цикъл);
• По-бавно възстановяване на заетостта и участието на пазара на труда;
• Запазване на фискалните стимули и в бюджета за 2021 г. За отбелязване е това, че в относително изражение размерът на българския фискален стимул в отговор на ситуацията с коронавируса е по-нисък от другите страни. По оценки на БНБ този стимул в България възлиза на 3.2% от БВП през 2020 г. и 4.3% от БВП през 2021 г. Важна черта на фискалния стимул у нас е, че той не е финансиран с директен кредит от централната банка, а на пазарен принцип.
В тази среда важните събития и факти по отношение на банковата система бяха следните:
• В края на 2020 г. мораториумът беше удължен, но ефектът от това се оказа пренебрежимо малък;
• Високото ниво на спестяване доведе до допълнително намаление на лихвените проценти по привлечените средства в банковата система, като банките с голям пазарен дял въведоха отрицателни лихви по депозити над определен праг. Този праг вече започна да намалява. Съчетано с нарастващата инфлация, това води до силно отрицателни нива на реалния лихвен процент по депозитите;
• Високата ликвидност доведе до разхлабване на кредитните стандарти в сегмента на потребителските и жилищните кредити, обезпечени с ипотека, и увеличаване на предлагането. На практика всички кредитни институции се конкурират в този сегмент;
• Нарастването на доходите, както и отрицателните реални лихвени проценти, бяха допълнителен фактор за повишено търсене на жилища;
• Корпоративният кредит се възстановяваше много слабо вследствие на ниските фирмени инвестиции, обусловени от текущата несигурност;
• Резултатите на банките се определяха от намаляване на нивото на обезценки и възстановяване на печалбата в банковата система вследствие на по-ниските разходи за обезценки и вноски във Фонда за преструктуриране на банки и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Продължава спадът на нетния лихвен марж и увеличението на дела на приходите от такси и комисиони;
• Политиката на БНБ включваше запазване на мерките по отношение на разпределението на печалбите и управлението на ликвидността. Ускоряването на кредита при исторически ниските нива на лихвените проценти по кредитите, увеличаваща се инфлация, водеща до силно отрицателни реални лихвени проценти по кредитите, и ускоряването на темповете на нарастване на цените на жилищата доведоха до промяна на оценката на цикличния риск и увеличение от страна на БНБ на актицикличния капиталов буфер с 0.5 процентни пункта от октомври 2022 г.
Какво да очакваме през 2022 година?
При настоящите условия трудността да се дефинира прогноза за 2022 г. е разбираема. Ключов въпрос е какъв би бил профилът на възстановяване на глобалната и българската икономика. Наблюдава се забавяне на темповете на растеж и възстановяването както в глобален мащаб, така и на българската икономика. Същевременно това забавяне е съчетано със значително ускоряване на темповете на инфлация.
Първоначално централните банки разглеждаха тази инфлация като временна. Последните развития все по-ясно разкриват много структурни фактори, които ще водят до инфлационен натиск. Следователно паричната политика на централните банки не може да остане в настоящата си силно стимулираща позиция (ниски лихвени проценти и значителни покупки на активи). Всички водещи централни банки се насочват в посока на преустановяване на покупките на ценни книжа и започване на цикъл на повишение на лихвените проценти. Единствено изключение е ЕЦБ, която продължава да поддържа тезата за временен характер на инфлацията. Въпреки наличието и на определени временни ефекти за ускоряването на инфлацията в еврозоната (например увеличението на ДДС в Германия), повечето фактори са дългосрочни. Ако тези фактори не бъдат поставени под контрол, те вероятно ще доведат до инфлационна спирала.
Очакванията за догодина са свързани с все по-голямо разтегляне на хоризонта на възстановяване в бъдеще време. Част от причините за това са дългосрочните затруднения в международните вериги на доставки. На глобално ниво също и политическото противопоставяне с Китай не позволява възстановяване на условията на търговия.
Свиването на работната сила е друга дългосрочна тенденция, проявяваща се в намаление на участието на пазара на труда вследствие на пандемията. Това ще дава по-голяма сила на работниците да искат автоматична индексация на заплатите с темповете на инфлация, което само по себе си се превръща във фактор за инфлационна спирала.
Цената на енергията ще продължи да нараства, доколкото преходът към енергия, генерирана от възобновяеми източници, по дизайн е проинфлационен. Това означава, че зад наблюдаваното увеличение на цените на енергоносителите стоят повече постоянни, отколкото временни фактори.
Не на последно по значение място създаването на ликвидност в дългосрочен период винаги води до приспособяване на цените. Тези ефекти ще наблюдаваме по отношение на цените на финансови активи, физически активи и потребителски стоки.
Това означава, че в следващите години може да очакваме промяна в цикъла на парична политика. Фискалната политика ще остане силно стимулираща и през 2022 г., но цената на финансиране на правителствата ще нараства, което ще изисква фискална консолидация в хоризонта след 2022 г.
В България инфлацията също се ускорява с основен принос на цените на енергията (вследствие се очакват промени в регулираните цени на електроенергията) и храните. Това, което се наблюдава от средата на годината, е, че все по-голям дял от групите стоки и услуги в индекса на цените имат положителни темпове на растеж (измерено чрез така наречения индекс на дифузия, който достига близо 70 процента през октомври 2021 г.). Това не е изненадващо развитие предвид много бързото нарастване на цените на енергоносителите и силния растеж на разходите за труд. Тези основни производствени фактори се пренасят в цените на потребителските стоки. Поради свиването на работната сила и спада на участието на пазара на труда тези темпове на инфлация, подсилени чрез индексацията на работните заплати, ще водят до още нарастване на потребителските цени.
Правителството чрез фискалната политика ще продължи да стимулира и поддържа относително висок размер на бюджетен дефицит. Това ще изисква продължаващо финансиране чрез пазара и съответно ще води до нарастване на доходността по българския суверенен дълг.
Основният риск, свързан с външната среда, който може да засегне и нашата икономика, би бил рязка промяна в паричната политика на ЕЦБ и съответно реакция на финансовите пазари, в резултат от което да има по-рязко увеличение на лихвените проценти.
Може да наблюдаваме настъпване на разрив между фискалната и паричната политика. Докато фискалната политика остава стимулираща, централните банки започват да оттеглят своите стимули, включително чрез намаляване на покупките на държавни ценни книжа. Това ще повиши цената на финансиране на правителствата и на лихвените разходи по вече емитиран държавен дълг, особено при по-задлъжнелите правителства. По-високите лихвени проценти по правителствените дългове впоследствие могат да се пренесат в нарастване на цента на финансиране на домакинствата и фирмите.
По отношение на политиката на Българската народна банка анализът ни показва, че мерките от март 2020 г. бяха много навременни и доведоха до запазване на висока капитализация и ликвидност в банковата система. Предвид продължаващата несигурност и неяснота пред икономиката, със съответните рискове за банките, нашите мерки ще останат в сила и през следващата година.
През 2022 г. ще направим преглед на мярката за неразпределение на печалбите. Възможна макронадзорна мярка е допълнително увеличение на антицикличния капиталов буфер.
В сила от 1 януари 2022 г. влиза междинното ниво за минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения. Очакваме всички банки да са достигнали това ниво към момента на първия отчет в края на март 2022 г. Симулациите ни показват, че всички банки ще изпълнят междинното изискване.
Благодаря за вниманието!
