Българска народна банка

BAЛYТНИЯТ БOPД E ГAPAНЦИЯТA ЗA
ПOДДЪPЖAНE НA ФИКCИPAНИЯ КYPC НA ЛEВA

Каква е общото Ви виждане за макроикономическата ситуация в еврозоната до края на тази и през следващите 2-3 години?

В еврозоната растежът започна да се забавя още преди пандемията с COVID-19. Икономическото възстановяване там, което виждахме през последните години, беше движено основно от свръх стимулиращата парична политика на ЕЦБ. Тази политика е изразена чрез отрицателните лихви и масираните покупки на държавни ценни книжа в еврозоната. Подобна парична политика може да влияе на икономическия растеж единствено краткосрочно, след което ефектите утихват. Нарастващите проблеми в световната търговия, основно свързани с търговските спорове между САЩ и Китай, допълнително понижиха ефектите от действията на ЕЦБ. Спомнете си, че на последното заседание на Управителния съвет на ЕЦБ под ръководството на Марио Драги бяха приети решения за намаляване на лихвеното равнище по депозитното улеснение и рестартиране на програмата за покупка на активи от страна на ЕЦБ. И всичко това беше преди шока от COVID-19.

Пандемията и наложените ограничителни мерки завариха вече затруднена икономическа динамика в еврозоната. Много икономики там, включително такива с много висок публичен дълг, не бяха разрешили дълбоките си структурни проблеми. С изчерпана в голяма степен парична политика и силно ограничени възможности за фискално маневриране, еврозоната като цяло посрещна COVID-19 в по-лошо състояние, отколкото беше в началото на глобалната финансова криза преди десет години.

Естествената реакция на ЕЦБ беше да осигури повече ликвидност на кредитните институции и да започне още по-големи покупки на активи. Ефектите (или може би негласните цели) на тази политика са най-общо казано две – осигуряване за свръхзадлъжнелите правителства на достъп до финансиране на максимално ниска цена и поддържане на цените на финансовите активи в еврозоната с цел подпомагане на банковите системи там.

Предвид голямата несигурност на този етап е рисковано да се прави прогноза за икономическото развитие през следващите няколко години. Най-вероятно няма да видим V-образно възстановяване. Редица фактори остават неопределени, в т.ч. развитието на вирусната пандемия, разработването и достъпността на ефикасна ваксина и лечение, новите ограничителни мерки, които властите биха наложили при ускорено развитие на пандемията евентуално, имайки предвид високата икономическа и социална цена на подобни мерки, съответното поведение на различните сектори в икономиката, сред които особено на по-чувствителните към настоящия шок (например транспорт, туризъм и търговия на дребно). Ситуацията около COVID-19 допълнително затруднява световната търговия и възпрепятства разрешаването на структурните икономически проблеми. Това означава както краткосрочни, така и дългосрочни негативни ефекти.

Какви ще са макроикономическите и финансовите последици (в т.ч. за България) от допълнително разширяване на баланса на ЕЦБ с поемането на нови обеми от облигации, които търговските банки залагат срещу рефинансиране по различните програми на ЕЦБ?

Макроикономическата и финансовата картина в България следва симетрично еврозоната. Ограничителните мерки, произтичащи от COVID-19, бяха наложени у нас почти по същото време както в други европейски страни. Изходната финансова позиция на България беше добра, най-вече от гледна точка на състоянието на публичните финанси и банковата система. През първото тримесечиe на тази година българската икономика все още реализира положителен растеж, докато повечето страни в еврозоната имаха отрицателен растеж. От второто тримесечие обаче вече в пълна степен сме изложени на шоковете, свързани с пандемията, и това проличава особено по линия на външната търговия и сферите на транспорта, туризма, търговията на дребно – важни за България сектори. През 2020 г. спрямо 2019 г. дълбочината на спада на икономиката вероятно ще надхвърли спада през 2009 г. спрямо 2008 г. През 2009 г. БВП на България се сви с 3.4%, след като през 2008 г. беше нараснал с 6.1%.

С оглед на ниския публичен дълг на България и съответно липсата на необходимост от подкрепа на цените на българските държавни ценни книжа, активизирането на паричната политика в еврозоната няма голям директен ефект за нас. Интересно беше също, че анонсирането на суап линията на ЕЦБ с БНБ първоначално доведе до разширяване на спредовете на българския дълг на международните пазари, т.е. инвеститорите разтълкуваха тази информация като сигнал за повишен потенциален риск, свързан с България. Това беше естествено, тъй като суап линиите между централните банки са антикризисен инструмент. Впоследствие тази реакция беше напълно коригирана, след като стана ясно, че въпросната суап линия има изцяло предпазен характер и няма нужда да бъде активирана.

Предоставянето на ликвидност от ЕЦБ на банките в еврозоната също няма да доведе до видими ефекти у нас. Българската банкова система беше свръхликвидна още преди COVID-19. След това ликвидността бе допълнително увеличена в резултат от мерките, наложени от БНБ през март 2020 г. Ликвидността на банките у нас се очаква още да расте в условията на кризата поради нарастване на спестяванията с предпазна цел вследствие на несигурността и отлагането на потребление и инвестиции.

Какво означават тези общи развития за икономическата активност в еврозоната и България?

Последната прогноза на ЕЦБ е от месец юни 2020 г., в която те драматично ревизираха в негативна посока очакванията за икономическия растеж в еврозоната. С цел отразяване на високата несигурност в настоящата среда, ЕЦБ публикува прогноза с основен, оптимистичен и негативен сценарий за растежа и инфлацията. Основният сценарий предвижда за 2020 г. икономически растеж от -8.7 процента (при прогноза от 0.8 процента през март тази година) за еврозоната и инфлация от 0.3 процента (при прогноза от 1.1 процента през март). Негативният сценарий предвижда спад на икономиката на еврозоната с 12.6 процента и инфлация от 0.2 %, а оптимистичният – спад от 5.9 % и инфлация от 0.4 процента.

Текущата прогноза на БНБ също е от месец юни 2020 г. и е основана на данни и информация до 17 юни, като данни и развития след тази дата не са отразени в прогнозата (в това число текущата политическа волатилност). Тази прогноза е напълно консистентна с основния сценарий на ЕЦБ, като по отношение на очакванията за развитието на външната среда тя е изцяло основана на този сценарий. Прогнозираме реалният БВП за българската икономика да се понижи с 8.5% през 2020 г., като несигурността пред прогнозата е необичайно висока вследствие както на безпрецедентния характер на икономическия шок, породен от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, така и поради неяснотата относно бъдещото развитие на епидемиологичната обстановка. Спадът на реалния БВП ще се определя главно от спад на частното потребление (принос от -3.4 пр.п.) и инвестиции в основен капитал (принос от -3.2 пр.п.) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (принос от -2.6 пр.п.). Прогнозираме инфлацията на годишна база да се забави до 0.8% в края на 2020 г., което ще отразява същественото поевтиняване на енергийните продукти в съответствие със спада на цената на петрола на годишна база.

За разлика от ЕЦБ от години нашият подход за илюстрация на несигурността на прогнозата е графичен с помощта на ветрилообразна графика (подобен подход има и Bank of England). Поради безпрецедентния характер на икономическия шок, породен от мерките срещу COVID-19, и неяснотата относно бъдещото развитие на епидемиологичната обстановка, интервалът на несигурност при текущата прогноза е необикновено широк, дори и в краткосрочен хоризонт. В резултат, според конструираното вероятностно разпределение около централната прогноза за изменението на БВП през 2020 г., съществува 60% вероятност спадът на реалния БВП през текущата година да е в интервала от -4.1% до -13.1% Детайли по прогнозата са представени във втория брой на Икономическия преглед на БНБ, който по правилата на банката се публикува през месец август.

Какви са перспективите за повишаване на лихвените равнища на ЕЦБ?

Според мен в краткосрочен и средносрочен хоризонт такава перспектива клони към нула. Има дълбоки структурни причини за ниските лихвени равнища на централната банка, свързани с дългосрочни тенденции на спад на производителността и неблагоприятна демография – феномен, който икономическата наука нарича „secular stagnation“. От тази гледна точка може да разглеждаме шока с COVID-19 просто като допълнителен фактор за стагнация и оттам за ниски лихвени равнища в еврозоната.

В по-дългосрочен период вероятно ще доминират други фактори. Намаляването на работната сила в Европа и стремежът за пренасяне на производства от Азия обратно към Европа ще води до нарастване на инфлацията и лихвените проценти.

Възможно ли е пазарните лихви на европейските финансови пазари да се повишат дори без (или преди) ЕЦБ да повиши определяните от нея лихвени равнища?

Теоретично да, ако се повишават рисковите премии за финансовите активи. При какви обстоятелства обаче може да се случи това? Лихвените равнища по държавните ценни книжа в еврозоната могат да се повишат, ако покупките от ЕЦБ достигнат някакъв лимит и останалите инвеститори започнат да изискват доходност, съответстваща на възприятията им за риск от инвестиции в такива книжа. Други дългови инструменти, пазарните лихви по които могат да нараснат, са корпоративните дългови книжа. Там това може да се получи например вследствие на икономически загуби, даже фалити, на емитенти. При трайно влошаваща се стопанска конюнктура последното би било логичен сценарий. От друга страна, не можем да очакваме ЕЦБ безкрайно да изкупува финансови активи или да ги приема за обезпечения, тъй като мандатът на ЕЦБ все пак изключва цел за връщане към плановата икономика, в която практически всички финансови активи са в баланса на централната банка.

След присъединяването на българския лев към валутния механизъм ERM II в българското общество има опасения за възможни промени във фиксирания курс на лева към еврото в границите от +/-15 процента, оповестени от ЕЦБ. При какви условия може да се случи това?

Централният курс на българския лев към еврото остава равен на съществуващия, т.е. 1.95583 лева за 1 евро. Режимът на валутен борд се запазва непроменен. Българската народна банка пое едностранен ангажимент за нулево отклонение от фиксирания курс, както това беше досега за целия период от въвеждането на валутния борд. Въпросните граници от +/-15 процента, оповестени от ЕЦБ, са разписани в правилата на валутния механизъм ERM II, но благодарение на валутния борд в България те никога няма да бъдат използвани.

Сключен ли е вече договорът за валутен суап между БНБ и ЕЦБ? Ако да, какви са ангажиментите на двете страни по договора? Как БНБ може да използва парите от този валутен суап в условията на валутен борд?

Да, това предпазно споразумение е вече подписано. То обаче има само сигнален характер, подчертавайки доверието на ЕЦБ към валутния борд в България, и Българската народна банка няма намерение да го активира.

Това се обяснява с факта, че механизмът на валутния борд изключва необходимост от допълнителни инструменти в подкрепа на неговото функциониране. Валутният борд има вградено по дефиниция адекватно ниво на покритие чрез международните валутни резерви. Нещо повече, понастоящем БНБ разполага с исторически един от най-високия за България размер на международните валутни резерви.

До какви защитни механизми или фондове на ЕС ще получим достъп след присъединяването към ERM II и на Банковия съюз?

Относно присъединяването към ERM II отговорността за поддържане на фиксирания курс с нулево отклонение остава в Българската народна банка. Валутният борд функционира без необходимост от външни защитни механизми.

Присъединяването към Банковия съюз сега също не води до достъп до нови подкрепящи механизми. Участвайки в Единния надзорен механизъм, банките в България не получават достъп до ликвидност от ЕЦБ. От участието ни в Единния механизъм по преструктуриране произтича изискване България да извърши първоначална вноска в европейския Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) в размер на 81 млн. евро, както и допълнителна гаранция от българското правителство в размер на 32.5 млн. евро. Средствата в съществуващия български Фонд за преструктуриране на банки, където досега имаме натрупани вноски от банките в размер на 701 млн. лева, ще бъдат използвани като източник за изплащане на първоначалната вноска и на бъдещи вноски в ЕФП.

Присъединяването към ERM II и Банковия съюз не носи нови, недостъпни за България досега, европейски защитни механизми или фондове.

След присъединяването ни към ERM II и Банковия съюз с какви нови разходи се ангажира България и банковата ни система?

ЕЦБ събира такси за надзорната си дейност. Поради това банките в България ще имат допълнителен разход, свързан с тези такси. Този разход предстои да бъде изчислен.

По отношение на дейностите по преструктуриране банките у нас досега внасяха суми в българския Фонд за преструктуриране на банки. С присъединяването към Банковия съюз вноските на банките във Фонда за преструктуриране ще претърпят известно намаление, което предстои да бъде изчислено, тъй като целевото ниво на българския фонд досега беше по-високо, отколкото нивото на европейския фонд за преструктуриране.

Наред с това, Европейският съвет по преструктуриране събира такси за дейността си. Това ще доведе до нов разход за банките у нас, понеже досега не сме събирали такси в качеството ни на орган за преструктуриране.

Така че нетният финансов ефект на разходите за банковата система и банките в България, произтичащ от присъединяването към Банковия съюз, предстои да бъде изчислен.

По време на участието в ERM II ще може ли БНБ да поддържа режим на минимални задължителни резерви, различен от този на ЕЦБ?

Докато България не е член на еврозоната, минималните задължителни резерви на банките в България ще продължат да се определят от Българската народна банка.

Дава ли членството в Банковия съюз гаранция, че сме защитени от банкови фалити?

Фалитите на предприятия, включително банки, са неизбежна част от капиталистическата икономика. Ролята и целта на банковия надзор не е да елиминира банковите фалити, а да сведе до минимум тяхната вероятност, както и евентуалните рискове за банковата система и икономиката като цяло в случай на неплатежоспособност на отделна банка.

Самата история на Единния надзорен механизъм е показателна. От изграждането му в края на 2014 г. досега в еврозоната има 5 системно значими банки, които бяха под директния надзор на ЕЦБ и за които самата ЕЦБ обяви, че са „проблемни или вероятно да станат проблемни“. От тези 5 банки само една беше преструктурирана, а всички останали – обявени в несъстоятелност.

Съществува хипотеза, че с влизането ни в Банковия съюз банкови групи от страни в ЕС ще трансформират своите банки у нас от дъщерни дружества в клонове. Какви биха били мотивите за подобни действия и колко негативни биха били последствията за България?

По принцип големите трансгранични банки и банкови групи имат стимул да оптимизират капиталовата си структура, надзорните си разходи и разходите, свързани с прилагане на регулации (т.нар. compliance costs). Настоящата ситуация на негативни тенденции в икономиката, т.е. в средата, в която оперират банките, включително в резултат от COVID-19, засилва тези стимули на банките.

Търсене на въпросните оптимизации е основният мотив за трансформиране на дъщерни дружества на банките в клонове. Такава правна възможност съществува и сега, но присъединяването към Единния надзорен механизъм улеснява подобни процеси най-малкото защото работата с един надзорен орган означава по-малко процедури за съответната банка.

Ефектите от трансформации на дъщерни дружества в клонове са свързани с опасността от трансформиране на значителна част от банковата ни система в режим на работа без капитал. Клоновете нямат изискване за поддържане на капитал. На фона на липсата на капитал и капиталови буфери в клоновете, следва да се подчертае, че при всички случаи застраховането на депозитите остава национална отговорност, тъй като третият стълб на Банковия съюз (единна европейска схема за гарантиране на депозитите) не е изграден. Вероятността от изграждане на този трети стълб е много слаба, тъй като той е свързан с фискални трансфери между отделните държави. А колко е трудно ръководителите на европейските държави да постигнат съгласие по тази тема, видяхме неотдавна при споровете около договарянето на т.нар. възстановителен фонд на ЕС.

Какво ще се случи с текущо определените от БНБ регулативни буфери и мерките по отношение на дивидентите и ликвидността?

По отношение на банките, определени като значими, правомощията ще са на ЕЦБ. За тези банки ЕЦБ би могла да изпрати искане до БНБ да издаде акт, с който да промени или отмени забраната за разпределяне на дивиденти и намаляване на чуждестранни експозиции. БНБ няма възможност за прилагане на дискреция по отношение на тези инструкции на ЕЦБ.

Изтегли (57 KB)