Приветствие на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, при откриване на конференцията „The Next Big Thing“, организирана от Bloomberg TV Bulgaria, София, 17 октомври 2019 г.
В приветствие при откриване на четвъртото издание на конференцията „The Next Big Thing“, организирана от Bloomberg TV Bulgaria, подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“ г-н Калин Христов говори за глобалните икономически тенденции, институционалните и структурните предизвикателства пред еврозоната, отрицателните лихвени проценти и отражението на описаните процеси върху България.
Глобалната икономическа конструкция, каквато я познаваме днес, „е функция от две големи събития в последните петдесет години“, заяви г-н Калин Христов. На първо място либерализацията и търговската интеграция на Китай в глобалната икономика. Освен това силно влияние върху глобалните процеси оказа динамиката на политическата и икономическата интеграция в Европа особено след промените в Централна и Източна Европа в края на 80-те години на миналия век.
Китай демонстрира, че е необходимо израстване по цялата технологична верига и не могат да бъдат прескачани етапи в това израстване. Започвайки от по-ниски технологични нива, „с постепенното акумулиране на знания и надграждане на образователната система се постига капацитет за производство с върхови технологии“, според подуправителя на БНБ.
По думите на г-н Калин Христов „икономическата свобода на Централна и Източна Европа и интеграцията ѝ в общия пазар на ЕС освен положителните икономически ефекти има и негативна страна поради реализирането на значителен отлив на квалифицирана работна ръка от нашия регион. Това намалява работната сила и потиска потенциала ни за растеж“. Що се отнася до интеграционния процес в Западна Европа, г-н Калин Христов отбеляза, че неговото ускоряване през последното десетилетие на 20-и век настъпи тогава, когато германските политици се съгласиха да се откажат от националната си валута и да приемат създаване на еврото като гаранция за необратимост на обединението на самата Германия. „Създаването на еврото е по-скоро политически проект, отколкото пример за добре конструирана обща валута“, допълни г-н Христов, подчертавайки отсъствието на ключовите икономически фундаменти, нужни на един успешен паричен съюз – фискален капацитет за преки трансфери между отделните държави членки и единен финансов пазар, който да е добре развит и регулиран.
Глобалната финансова криза показа дефицитите в досегашната конструкция на еврозоната. „За да може еврото да бъде запазено в средносрочен и дългосрочен период, се появи натиск за допълнителна интеграция“, припомни г-н Калин Христов, като в същото време подчерта, че така и не наблюдаваме воля за осъществяване на радикални институционални промени и структурни политики в еврозоната. На този фон Европейската централна банка бе принудена да води така наречената стимулираща парична политика по два канала – чрез лихвената политика, която достигна екстремална форма с отрицателните лихвени проценти, и чрез политиката на количествени облекчения, която на практика води до директно финансиране на правителствата в еврозоната чрез купуване на техен дълг. „Сигурни ли сме, че знаем кой проблем решава подобна политика и дали всъщност днес не залагаме допълнителни проблеми за бъдещето?“, попита г-н Калин Христов.
Подуправителят на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“, разгледа подробно и темата за отрицателните лихвени проценти и потенциалните ефекти от тях върху икономиката. „Положителният лихвен процент представлява възнаграждение за това, че се отказваш да консумираш нещо днес, тоест представлява възнаграждение за отложено потребление“. По този начин положителният реален лихвен процент създава предпоставки за акумулиране на средства за инвестиции. За разлика от това отрицателният лихвен процент променя икономическата култура особено на младите поколения, като ги лишава от стимула да спестяват, а ги насърчава да поемат дълг.
Г-н Калин Христов се спря на значението на демографската структура на населението. Отрицателните лихвени проценти водят до различни стимули и предопределят различно поведение в зависимост от това, на кой етап от жизнения цикъл се намира дадена група. Застаряващите домакинства възприемат отрицателните лихвени проценти като заплаха за възможността след пенсиониране да запазят днешното ниво на потребление. Следователно отрицателните лихвени проценти принуждават тези домакинства да натрупват повече спестявания, които може да носят много ниска и дори отрицателна доходност, само за да разполагат след време със средства за поддържане на някакво ниво на потребление. Всичко това се вижда в данните. На пръв поглед изглежда нелогично защо при така ниските лихвени проценти спестяванията растат, но този феномен идва най-вече от хората в активна възраст, които преобладават поради застаряването на населението, а не се обяснява с поведението при по-младите.
Бизнесът също реагира на отрицателните лихвени проценти. Когато лихвените проценти намаляват, се очаква фирмите да вземат повече заеми и да инвестират повече. Когато тези проценти станат отрицателни обаче, бизнесът започва да ги третира като сигнал за бъдеща несигурност. Освен това, ако бизнесът преценява рационално, той взема под внимание и застаряването на населението и разбира, че то в бъдеще няма да може да поддържа днешното потребление. Това понижава потенциала за възвращаемост от инвестициите. „Силно отрицателните лихвени проценти имат въздържащ ефект върху инвестициите и това се вижда в данните“, отбеляза г-н Калин Христов.
Анализирайки последствията за банките, друг негативен ефект от много ниските лихвени проценти е това, че рискът в цената на кредитите практически престава да се диференцира. „Днес сякаш всеки може да получи кредит, а когато лихвеният процент е близо до нула, всеки инвестиционен проект изглежда добър. Това е потенциал за бъдещи проблеми в обслужването на кредитите“, каза г-н Калин Христов и допълни, че по-високите лихвени проценти елиминират неефективните начинания, докато средата на много ниски лихвени проценти позволява да се поддържа съществуването на високо задлъжнели и нископроизводителни компании – така наречените зомби компании.
В България лихвените проценти вече също са много ниски. По думите на г-н Калин Христов „всеки предприемач може да си зададе следния въпрос - заслужавам ли толкова ниски лихвени проценти и цената на кредита ми достатъчно ли оценява риска в моя бизнес модел?“
В по-общ план – от гледна точка на политическата икономия – важно измерение на отрицателните лихвени проценти е свързано с тяхната характеристика на данък върху спестяванията. Този данък обаче е наложен от институцията на централните банки, които не са избирани пряко от хората. Г-н Калин Христов заяви, че „така се нарушава един основен принцип в демокрацията – не трябва да има данъчно облагане без съответното политическо представителство“.
Поради фиксирането на българския лев към германската марка, а след това към еврото, днес България бързо пренася ефектите от паричната политика на еврозоната. Това се вижда в много ниските лихвени проценти по депозитите и кредитите. „Механизмът на нашия валутен борд ни дава голямо предимство, че не можем да купуваме правителствен дълг, което е един от основните фактори правителствата да са фискално дисциплинирани“, в заключение подчерта г-н Калин Христов.
