Изказване на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, пред Шестата годишна конференция „Банките и бизнесът“, София, 20 ноември 2018 г.
Уважаеми дами и господа,
Благодаря за поканата да открия днешната конференция.
В програмата на конференцията са обявени различни и много широки теми, които трудно биха били обхванати в едно изказване достатъчно професионално и в необходимата аналитична дълбочина. Ето защо ще се фокусирам върху основните въпроси и рисковете, които според мен стоят пред банките и които ще определят отношенията им с бизнеса през следващите години.
За целта ще се спра на макроикономическата среда (външна и вътрешна) и специфичните ефекти за банките у нас. Доколкото една от обявените теми на конференцията днес пряко засяга мандата на БНБ, също ще споделя мисли за текущото развитие на процеса, произтичащ от обявеното намерение за присъединяване на българския лев към валутния механизъм ERM II.
По отношение на макроикономическата среда ще започна с констатацията, че след 2014 г. е налице икономическо възстановяване в почти всички страни от еврозоната с изключение на онези от тях, които по дълбоки структурни причини имат темпове на растеж, близки до нула.
Растежът в страните от еврозоната беше движен от безпрецедентна по мащаб и продължителност на провеждане стимулираща парична политика на ЕЦБ, включваща поддържане на много ниски, дори отрицателни, лихви и покупки на активи. Политиката на ЕЦБ благоприятстваше повишение на цените на финансовите активи, поддържане на ниска цена на заемните средства на банките, по-евтино обслужване на вече отпуснатите кредити на домакинства и фирми и по-силно търсене на нови кредити. Това бе благоприятно за банките.
Големият въпрос е каква част от растежа е движена от структурни подобрения в икономиката, а не е цикличен, дължащ се на стимулиращата парична политика.
Има аргументи, че растежът е предимно с цикличен характер. Например през последните години растеж се наблюдаваше и в страни от еврозоната с дълбоки и нерешени структурни проблеми. Дори една Италия растеше, макар и с темпове по-ниски от средните в еврозоната, което затвърди дивергенцията на италианската икономика, характерна за нея от самото начало на членството ѝ в еврозоната.
Друг важен аспект на наблюдаваното възстановяване в страните от еврозоната е, че то не само не доведе до понижаване на задлъжнялостта, а напротив – продължи да нараства както частният, така и суверенният дълг (с малки изключения в някои страни).
От началото на 2018 г. икономическият растеж в страните от еврозоната се забавя. Германската икономика, най-голямата в еврозоната, се сви през третото тримесечие. Забавянето на растежа още веднъж поставя въпроса дали растежът не се е дължал предимно на паричната политика на ЕЦБ, съответно дали започналият спад е следствие и на намалените покупки на активи и очакванията за преустановяване на стимулиращата политика на ЕЦБ.
Тук трябва да се добави също ефектът от търговските спорове между САЩ и Китай и косвеното им влияние върху международната търговия, както и политическата нестабилност в някои страни от еврозоната и несигурността, свързана с Брекзит.
Какво означава за банките растеж на икономиката, който е предимно цикличен и нестабилен? Означава, че съществуващият кредитен риск в техните баланси не намалява, а вероятността от неговото реализиране расте. В допълнение, исторически ниските лихви, поддържани дълго време, предполагат предстоящо по-значително повишение на лихвения риск. Този лихвен риск впоследствие би могъл да се трансформира в кредитен риск, предвид относително високата задлъжнялост на фирми и домакинства.
Текущо в страните от еврозоната наблюдаваме забавяне на растежа на БВП, съчетано с растящи цени и все още ниски лихвени равнища. Съществува определен неблагоприятен сценарий за продължаване на текущите тенденции в растежа, цените и лихвите, при които да се премине през период на „стагфлация“ – явление, познато от други исторически епизоди и други икономики. Ето защо започването на „нормализиране“ на лихвите в еврозоната може да бъде вероятен сценарий дори при слабия ѝ икономически растеж. Това ще бъде голямо предизвикателство за банките.
Стимулиращата политика на ЕЦБ предостави на икономиките в еврозоната период на възможност за провеждане на необходимите структурни политики, който изглежда не беше използван от правителствата. Поради това устойчивостта на отделни икономики и на еврозоната като цяло остава открито предизвикателство.
България винаги е пряко засягана от икономическия цикъл в еврозоната. Освен това паричната политика на ЕЦБ се пренася у нас бързо чрез механизмите на валутния борд, интеграцията на банковия сектор и високата търговска обвързаност.
Външните ефекти влияят и върху поведението на банките в България. Например динамиката на лихвените проценти в България следва тази в еврозоната. Съответно, пред последните няколко години цената на обслужване на кредитите у нас постоянно спадаше. Това обаче доведе и до по-високи равнища на задлъжнялост.
В резултат на това днес в банките в България цената както на отпуснатия кредит, така и на привлечените средства, е много по-ниска, отколкото през 2008 г., когато настъпи обръщане на икономическия цикъл. Данните от лихвената статистика на БНБ показват, че през декември 2008 г. годишният претеглен лихвен процент по салдата на кредитите за домакинства е бил 10%, докато през септември 2018 г. е 6.1%. За същия период годишният претеглен лихвен процент по салдата на кредитите за нефинансови предприятия спада от 9% на 3.8%. Аналогична е динамиката при цената на новоотпуснатите кредити – годишният претеглен лихвен процент по кредитите за домакинства спада от 9.8% на 6%, а по кредитите за нефинансови предприятия спада от 8.9% на 3.6%. От друга страна, лихвите по нови депозити на домакинствата спадат от 5% на 0.2%, а лихвите по нови депозити на нефинансовите предприятия спадат от 4.9% до 0.3% от декември 2008 г. до септември 2018 г.
Същевременно за същия период значително расте обемът на кредитите и депозитите. Кредитите за домакинства нарастват от 18091 млн. лв. на 21417 млн. лв., а кредитите за нефинансовите предприятия нарастват от 30242 млн. лв. на 36666 млн. лв.1. Депозитите на домакинствата нарастват от 21956 млн. лв. на 49817 млн. лв., а депозитите на нефинансовите предприятия нарастват от 13420 млн. лв. на 23853 млн. лв.
Тези данни подчертават три тенденции – значително увеличение на спестяванията при масирано намаление на лихвените проценти по депозитите; увеличение на кредита и задлъжнялостта; и значително намаление на лихвените проценти по кредитите.
Така логично стигаме до два големи въпроса. Първо, каква ще бъде скоростта и степента на „нормализация“ на лихвените равнища? Второ, доколко банките ще могат да прехвърлят върху кредитополучателите бъдещото нарастване на цената на привлечения ресурс?
Параметрите на „нормализация“ на лихвените равнища трудно може да се прогнозират. Те вероятно са функция от изходните равнища на лихвите на централната банка и продължителността на тяхното поддържане. Като отправна точка може да вземем опита на САЩ. Там лихвата по федералните фондове се задържа на ниво 0-0.25% седем години – от декември 2008 г. до декември 2015 г., след което през всяка от последните две години тя нараства с по около 100 базисни точки.
Ако в еврозоната има подобна траектория на „нормализация“, за България тези изменения ще бъдат минималните. Цената на кредита у нас може да включи също допълнителна и специфична за страната премия.
Що се отнася до въпроса за прехвърляне на повишените лихви към кредитополучателите, най-общо може да се очаква, че такова прехвърляне (особено към домакинствата) ще бъде частично ограничено – както от чувствителността на реагиране, така и от икономическия капацитет на кредитополучателите, а също и от фактори от политико-икономическо естество.
Невъзможността на банките да прехвърлят нарастването на лихвите по пасивите към активите в балансите би намалила допълнително и без това свития вече нетен лихвен марж. Досега банките успяваха частично да компенсират това чрез по-висок дял на приходите от такси и комисиони. Тази възможност обаче вече се изчерпва, а освен това на европейско ниво се налагат и регулаторни тавани за размера на банковите такси и комисиони. Друг ограничителен фактор за увеличаване на приходите на банките от такси и комисиони е повишената конкуренция в сферата на платежните услуги вследствие въвеждането на новата европейска директива за платежните услуги (така наречената PSD2).
С други думи, новият лихвен цикъл ще носи трансформация на лихвен риск в кредитен, влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и оттам - по-ниска норма на печалба на банките.
Поради потенциалните рискове, описани най-общо дотук, в БНБ взехме решение за активиране на антицикличния капиталов буфер от 1 октомври 2019 г. Както съобщихме публично с прессъобщението от 26 септември 2018 г.2, БНБ може да вземе решение и за по-голямо увеличение на буфера.
Решението за активиране на този буфер взехме на база вътрешен анализ, отчитайки динамиката на група от индикатори. Този анализ надхвърля препоръчваното от европейските регулации използване на показателя кредит/БВП, и по-точно на неговото отклонение от дългосрочния тренд, изчислен с прилагане на филтъра на Hodrick-Prescott.
Ако следвахме буквално препоръките на Европейския съвет за системен риск, имаше опасност да се забавим с идентифицирането на натрупване на цикличен системен риск в период на прекомерен кредитен растеж. Съответно банковата система можеше да пропусне да укрепи капиталовата си позиция.
Дами и господа,
Ще се спра специално и на темата за стъпките и действията, свързани с обявеното намерение за присъединяване на националната ни валута към ERM II.
Както е добре известно, участието на националната валута в ERM II е един от петте Маастрихтски критерия, по които се оценява готовността на една страна за присъединяване към еврозоната. България в момента не изпълнява този Маастрихтски критерий.
Отсъствието на формални изисквания за присъединяване към ERM II прави процеса субективен и политически. Съответно изпълнението на този критерий за членство в еврозоната не е напълно под контрол на кандидатстващата страна.
Единственият документ, свързан с принципите за ERM II, е решение от две страници на Европейския съвет, взето през 1997 г. в Амстердам3. В този документ обаче конкретни критерии за присъединяване към ERM II няма.
Самият процес на кандидатстване и вземане на решение е добре дефиниран. Съответната процедура е много ясна. Съществено в тази процедура е това, че искането се изпраща от финансовия министър и управителя на централната банка от съответната държава в петък, след затваряне на финансовите пазари, а решението се взема в събота и се обявява в неделя преди пазарите да отворят.
Тази тридневна процедура досега формално не е стартирана и завършена от българската страна. Това, което беше направено, бе едностранното ни поемане на определени ангажименти, които да бъдат изпълнени предварително – с цел да получим потенциално положителна оценка, с която се очаква да имаме основа за искане за присъединяване на лева към ERM II.
Тук ще бъде полезно да направя следните уточнения.
Липсата на формални критерии за присъединяване към ERM II, както и историческата практика от всички предишни присъединявания на национални валути към ERM II, не изключват правото на страните членки да добавят нови условия или да създават нови критерии. Такива нови условия или критерии могат например да отчитат еволюцията на институциите в еврозоната.
Същевременно обаче, за да бъдат тези нови условия и критерии задължителни за новите кандидати, е необходима промяна на европейското законодателство. Такава промяна няма, въпреки че в еврозоната бяха създадени Единният надзорен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в сила същите писани правила, съществуващи от повече от 20 години.
Ето защо комбинацията между нови изисквания и непроменени правила означава следното. Единственият начин за прилагане на нови правила е, ако самата страна кандидат ги поиска едностранно под формата на условия, които сами си поставя. Точно такъв беше случаят с България.
Няма съмнение, че за България участието на лева в ERM II няма да представлява никакво усилие, нито да изисква каквато и да е промяна в паричния ни режим. Вече 22-ра година левът де факто участва в ERM II – с нулево и „без напрежения“ отклонение на курса4.
Важно е да бъде подчертана още една особеност в нашия случай. Българските власти имат за цел участието в ERM II да започне едновременно с присъединяването към ЕНМ чрез установяване на т.нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ. С други думи, според така обявената цел – не може да имаме присъединяване към ЕНМ преди присъединяване към ERM II, нито обратното, т.е. двете трябва да се реализират в един и същ момент.
Присъединяването към еврозоната е по-следващ етап. Според обявените през лятото цели трябва да се присъединим към ЕНМ чрез тясно сътрудничество и към ЕМП, преди да се присъединим към еврозоната. Участието в ЕНМ и ЕМП преди членство в еврозоната носи асиметрично третиране с произтичащите от това рискове, които са добре известни.
България вече е приела да носи тези рискове. Тече процесът на установяване на тясното сътрудничество с ЕЦБ на основата на чл. 7 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г.
Този процес обхваща три блока. Първо, става дума за законодателна основа – необходими са промени в българското законодателство, които да прехвърлят надзорни правомощия от БНБ към ЕЦБ и освен това да осигурят правна сигурност на ЕЦБ при прилагане на решенията ѝ в България. Вторият блок е свързан с надзорния процес. Необходимо е синхронизиране на надзорните практики на БНБ с тези на ЕЦБ като част от подготовката за присъединяване към ЕНМ. Тази част от процеса е вътрешноинституционална, протичаща двустранно между БНБ и ЕЦБ. На трето място идва цялостната оценка на някои банки в България – процес, ръководен от ЕЦБ, който обхващаща преглед на качеството на активите и стрес тест на банки.
На 12 ноември 2018 г. ЕЦБ публикува информация относно оценката на банките5. На този етап ЕЦБ избра да извърши цялостна оценка на шест банки в България.
Специално прегледът на качеството на активите се очаква да бъде извършен на основата на данни от банковите баланси към края на 2018 г. и с използването на нова методология на ЕЦБ, публикувана през юни 2018 г.6.
Накрая ще се спра накратко върху очакваните ефекти върху кредитния процес, свързани с цялостната оценка на банките.
Първият очакван ефект е забавянето на кредитирането в периода на прегледа. Такива са историческите данни, наблюдавани в еврозоната през 2014 г. при оценката на банките преди стартирането на ЕНМ, а също и у нас при прегледа на активите през 2016 г. Това забавяне на кредита се дължи на няколко фактора – въздържане от поемането на нов кредитен риск, намален капацитет за администриране на кредитната дейност поради ангажирането на човешки ресурси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите. Всичко това общо намалява обема на съществуващия кредит.
Вторият очакван ефект е свързан с асиметричността на влиянието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 г., когато БНБ подложи всички банки у нас на преглед на активите и стрес тест, сега оценката ще бъде извършена само на няколко банки. При равни други условия, допускайки че това ще засегне кредитния процес в съответните банки, това означава създаване на относителни предимства за банките извън процеса.
Благодаря за вниманието!
____________ |
1 С оценени данни за размера на кредитите от КТБ към септември 2018 г. (4.12 млрд. лв.).
2 http://www.bnb.bg/PressOffice/POPressReleases/POPRDate/PR_20180926_ACCB_BG
3 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:31997Y0802(03)&from=EN
4 Буквално дефиницията за изпълнение на валутния критерий от Маастрихт говори за спазване на „нормалните граници на отклонение“ и без да са били налице значителни напрежения през последните две години (Чл. 3 от Протокол №13 за конвергентните критерии по чл. 140(1) от Договора.
5 https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/pr/date/2018/html/ssm.pr181112.bg.html
6 https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/pr/date/2018/html/ssm.pr180620.en.html
