Резюме от изказване на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, пред Първата годишна Fintech среща, София, 30 май 2018 г.
Днес е модерно да се говори за т.нар. fintech, въпреки отсъствието на общоприета дефиниция и единно разбиране какво стои зад това понятие. Интересът към темата специално от финансистите вероятно произтича от следното. От една страна, информационните технологии са навлезли отдавна и широко в други бизнес сфери и индустрии, но тяхното приложение е относително по-изостанало във финансите. От друга страна, финансовите операции и институции функционират на основата на информационни потоци и информационни масиви, което прави задължителна пресечната точка между финанси, информация и технологии. Ето защо очакването е, че информационните технологии и новите решения, базирани на тях, имат голям и още нереализиран потенциал в областта на финансите и съответно биха донесли добавена стойност и печалба.
Новите технологии няма да изменят природата и същината на финансите. Например банките ще продължат да изпълняват функцията на финансово посредничество между спестявания и инвестиции. Те събират публично депозити и трансформират съответния ресурс в инвестиции и кредити за получатели, които сами не разполагат със съответните средства. По време на този процес банките поемат определени рискове.
Навлизането на новите технологии е свързано с ефекти върху някои от тези рискове, които са основа на финансовото (банковото) посредничество. Ще се спра на две области, където е възможно fintech да има връзка с нарастване на рискове вместо (само) с оптимизиране или по-добро управление на рискове.
Първо, предоставянето на платежни услуги е типична и традиционно печеливша банкова дейност. Своеобразният монопол на банките, свързан с обстоятелството, че платежните услуги се базират на сметки при банките, предизвиква интерес от други институции за достъп до банковите сметки. Новата Директива за платежните услуги (PSD2) вече регламентира такъв достъп на „небанки“ до информация за сметките и до платежната инфраструктура на банките. Освен темата за конкурентния натиск, банките трябва да фокусират вниманието си върху новите рискове, свързани с описания процес, например сигурността и защитата на личните данни. Също, ако външният достъп до сметките се стандартизира и автоматизира, е възможно да се стига до ситуации, при които на клиентите ще се предлага лесно депозитен (лихвен) арбитраж. От гледна точка на банките това ще предполага повече волатилност и несигурност в пасивната страна на техните баланси.
Второ, налице са големи очаквания по отношение на оценяването на кредитния риск с помощта на новите технологии и особено с приложения, базирани на изкуствен интелект. По дефиниция изкуственият интелект работи с минали наблюдения и вече реализиран опит. Това означава, че независимо от процеса на „учене“ от собствения опит, няма как да бъдат предвидени бъдещи ситуации на реализиран кредитен риск, породен от обстоятелства, които не са се случвали в миналото. С други думи кредитните оценки, базирани на изкуствен интелект, ще бъдат проциклични – когато досегашната среда е благоприятна, оценките ще бъдат благоприятни, и обратното. Това ще подценява кредитния риск и ще води до негативни последици в случай на структурни промени или обръщане на цикъла.
Горните примери не трябва да служат като аргумент срещу новите технологии във финансите. Съществуват области, където fintech е възможно да повиши ефективността на финансовите институции. Например днес банките са принудени да поемат нарастваща регулаторна тежест, част от която е свързана с повишени изисквания за отчетност и предоставяне на данни. В тази област новите технологии могат да донесат оптимизации. Технологиите могат да дадат положителен принос и в променящата се среда на предлагане и разпространение на продукти и услуги. Например онлайн банкирането ще отнеме по-голям дял от физическото присъствие на банките и техните клонове, когато се доразвият и разпространят формите на електронна идентификация и, оттам, каналите за дистанционен достъп до крайните клиенти, включително за директното предоставяне на кредити.
И накрая няколко думи за т.нар. криптовалути, които някои интуитивно свързват с темата за fintech.
Преди всичко „криптовалути“ не съществуват. Онова, което е обект на внимание, следва да се определи по-скоро като „криптоактиви“.
Има три общоприети характеристики на парите, на които трябва да отговаря всяка една валута. Криптоактивите не покриват нито едно от съответните определения:
• Парите служат като средство за размяна - но криптоактивите се приемат като средство за размяна от много ограничен кръг ползватели.
• Парите служат за запазване на стойност - но силната волатилност в цената на криптоактивите ги прави крайно непривлекателни като начин за съхранение на стойност.
• Парите служат за отчетност - но кой бизнес би водил счетоводството си в криптоактиви, които не са приети за универсално платежно средство и тяхната цена е силно променлива?
За разлика от други активи криптоактивите освен това нямат вътрешноприсъща стойност. Те не са покрити с очакване за генериране на бъдещ доход на основата на бизнес или бизнес модел, който може да генерира постоянен паричен поток. Ето защо криптоактивите са привлекателни предимно за две групи потребители – спекулантите, които купуват този актив единствено с очакването за покачване на неговата цена, и онези, които разчитат с тяхна помощ да запазват анонимност при осъществяване на определени трансакции, което им позволява да заобикалят законови ограничения.
