Участие на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, в предаването „Годината” на Дарик радио, 19 декември 2020 г.
„Безпрецедентна” е думата на 2020 г., заяви управителя на БНБ г-н Димитър Радев в интервю за предаването „Годината” на Дарик радио. Двете основни предизвикателства пред централната банка и банковия сектор през годината бяха COVID-19 и присъединяването към валутния механизъм ERM II и Банковия съюз. Кризата с коронавируса беше изненада и изискваше бързи и решителни действия, докато за ERM II и Банковия съюз бяхме подготвени добре. Справянето с кризата през изминалата година доказа настоящите възможности на финансовия сектор на България, а ERM II и Банковият съюз очертават една по-дългосрочна перспектива пред него.
Коментирайки последствията от кризата с COVID-19, г-н Радев припомни мерките на БНБ, въведени през месец март, целящи създаването на допълнителен капацитет в банковата система и облекчаване на условията за клиентите на банките. Утвърденият от БНБ мораториум върху плащанията по банкови кредити може да се разглежда като продължение на мерките на централната банка. Към днешна дата целите, които си поставихме с тези мерки, изглеждат постигнати, заяви управителят.
Основните показатели на банковата система днес не са по-лоши в сравнение с периода преди началото на кризата с коронавируса. Банковият сектор остана устойчив и ще продължи да бъде такъв и през 2021 г., каза г-н Радев.
Управителят на БНБ коментира и какви действия могат да предприемат правителствата и централните банки за следкризисното възстановяване на икономиката. Мораториумът върху плащанията не е инструмент, който да се използва дългосрочно, но БНБ ще остане фокусирана върху инструментите от макропруденциалния си мандат, които ще бъдат прилагани толкова дълго, колкото е необходимо.
Г-н Радев разказа подробности за хронологията и събитията, довели до присъединяването към валутния механизъм и Банковия съюз. Запитан какви ще бъдат последствията от участието в ERM II и Банковия съюз, управителят се спря на очакваното ускорение на реалната конвергенция и доближаване на структурата на нашата икономика до еврозоната. Това предполага също приближаване на доходите в България до средноевропейските. За реализирането на тези положителни процеси е необходимо да бъдат изпълнени две условия – запазване на дълго поддържаната финансовата стабилност и постигане на растеж на икономиката над средноевропейския. Такъв растеж трябва да бъде минимум сходен на регистрирания в периода преди пандемията, а в добрия случай – значително по-висок.
Управителят на БНБ беше категоричен, че референдум за приемане на еврото не би бил работещ вариант, защото ще означава отказване от договора за присъединяване на България към ЕС. Цялата политическа класа стои зад целта за присъединяване на страната ни към еврозоната и такава тема не се дискутира сред сериозните политически фактори.
България ще приеме единната валута тогава, когато е готова и изпълнила всички условия, подчерта г-н Димитър Радев и допълни, че принципно избягва да посочва дати за въвеждането на еврото. Нормалният процес за подготовка на една страна за еврото, след като нейната валута е част от валутния механизъм, отнема две години, но има редица технически, организационни и административни процеси, през които да се премине. От днешна позиция е напълно възможно да разглеждаме 1 януари 2024 г. като добра индикативна дата за приемане на еврото в България, посочи г-н Радев.
Управителят очерта и важните задачи, свързани с присъединяването към еврозоната през следващите три години. На първо място страната трябва да изпълнява Маастрихстките критерии. В момента България като цяло покрива тези изисквания. По отношение на публичните финанси, независимо от по-високите държавни разходи, свързани с пандемията, ние изпълняваме маастрихтските лимити за държавния бюджет и дълга. Чрез участието в ERM II вече изпълняваме и критерия за валутна стабилност. Изпълняваме критерия за дългосрочните лихвени проценти. Има дискусия за инфлацията, но и по този критерий сме в много добра изходна позиция, стига да запазим добрите политики, заяви г-н Радев.
В коментар за лихвените равнища в периода на ERM II и след присъединяването към еврозоната, управителят определи политиката на Европейската централна банка като основният фактор, влияещ на всички икономики в Европейския съюз, независимо дали са в еврозоната или не. В близък хоризонт с голяма степен на сигурност може да се прогнозира, че лихвите, съответно цената на кредитите, ще останат на настоящите равнища, заяви г-н Радев.
Управителят на БНБ завърши интервюто с очакване за оптимизъм за 2021 г. Думата, с която ще бъде свързана тази година, е „обещаваща“, сподели г-н Димитър Радев.
Цялото интервю може да чуете ТУК.
