Българска народна банка

На 21 октомври 2020 г. Американската търговска камара в България (AmCham) проведе уебинар на своите членове с управителя на Българската народна банка г-н Димитър Радев. Темата на уебинара бе присъединяването към валутния механизъм ERM II и ефектите за България. В събитието, водено от Божидар Нейчев, член на Съвета на AmCham България и ръководител „Сделки Югоизточна Европа“ в PwC, участваха повече от 70 членове на камарата.

Във встъпителното си изказване г-н Димитър Радев заяви, че участието на българския лев в ERM II е изключително важен етап по пътя на присъединяване на България към еврозоната. Участието в ERM II е сред критериите за приемане в еврозоната и то има две основни цели. Първо, да гарантира, че колебанията на валутните курсове на еврото спрямо националните валути не нарушават икономическата стабилност в единния пазар. Второ, да помогне на съответната държава – членка извън еврозоната, да се подготви за участие в еврозоната.

По своя замисъл ERM II не представлява сложен механизъм. Той се основава на споразумение между министрите на финансите на държавите – членки от еврозоната, ЕЦБ, и министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите – членки извън еврозоната. Първо, те договарят централен валутен курс между еврото и съответната национална валута. След това на националната валута се позволяват колебания до 15% над или под този централен валутен курс. Валутата се подпомага, ако е необходимо, чрез интервенции, координирани от ЕЦБ и националната централна банка, с цел колебанията да останат в този диапазон. Въпреки това всяка държава може да приеме по-тесен диапазон на колебание, включително нулев диапазон. Например Дания (чиято датска крона е част от ERM II от 1999 г., но Дания не е член на еврозоната) поддържа диапазон на колебание от +/- 2.25%.

Г-н Димитър Радев също обясни, че ERM II се наблюдава и ръководи от Генералния съвет на ЕЦБ, чийто членове са управителите на централните банки на държавите – членки на ЕС, включително управителят на Българската народна банка.

На 10 юли страните по споразумението за ERM се договориха да запазят сегашния валутен курс евро-лев, т.е. 1.95583, като централен курс на еврото спрямо българския лев. Освен това, въз основа на едностранен ангажимент на българските власти, страните в ERM се договориха България да запази своя режим на валутен борд, включващ нулев диапазон на колебание, през периода на участие в ERM II. Това сложи край на спекулациите, че валутният курс в условията на ERM ще е различен от фиксирания валутен курс, който е в сила в България повече от 23 години. Следователно, участието на българския лев в ERM II не изисква промени в режима на фиксирания курс на валутния борд. Затова нямаме никакви притеснения за стабилността на валутния ни курс нито сега, нито за периода на участие в ERM II, обобщи управителят на БНБ.

Г-н Димитър Радев даде за пример и т.нар. „коефициент на покритие“ на валутния борд. Той показва колко от нашите висококачествени валутни резерви стоят зад паричните задължения на БНБ. Коефициентът на покритие се изчислява, като общите активи на управление „Емисионно“ в БНБ се разделят на сумата от банкнотите и монетите в обращение, задълженията към банките, към правителството и бюджетни организации. Балансът от миналата седмица показва, че коефициентът на покритие е 160%, каза г-н Радев.

Положителните последиците от ERM II за цялата икономика могат да бъдат илюстрирани с три примера. Първо, установяването на суап линия между ЕЦБ и Българската народна банка. Както може да се види на интернет страницата на ЕЦБ, суап линии с такива благоприятни условия се отпускат само на трите държави в ERM II – България, Хърватия и Дания. Това представлява много силен сигнал към пазарите. Второ, страната ни емитира дълг от 5 милиарда лева на международния капиталов пазар. Интересът на инвеститорите бе безпрецедентен не само за България, но и за сегашните пазарни условия. Участието ни в ERM II изигра важна роля за този резултат. Трето, неотдавна Moody’s повиши кредитния рейтинг на страната ни в период, когато по-често се случва обратното – например преди дни Moody’s понижи кредитния рейтинг на Великобритания.

Изводът е, че участието в ERM II доведе до по-добри условия на финансиране на нашата страна, нещо много важно в настоящите трудни времена.

Управителят на БНБ се спря и на темата за времевата рамка на участието в ERM II. Тя е различна за отделните държави. Дания е в ERM II повече от 20 години, но е единствената държава в ЕС, след излизането на Великобритания, която няма задължението да въвежда еврото. Сред останалите държави литовският литас остана най-дълго в ERM II – повече от 10 години. Целта на България е да остане в този механизъм възможно най-кратко. Реалистично това означава, че през 2024 г. бихме могли да бъдем в еврозоната.

Най-важният въпрос, сподели г-н Радев, е какво трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II. Ние трябва напълно да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. „критерии от Маастрихт“). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти. Това означава, че трябва да поддържаме инфлация от не повече от 1.5 процентни пункта над средната стойност от трите държави членки с най-ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3% и брутен държавен дълг под 60% от БВП, стабилен валутен курс в условията на ERM II, както и номинални дългосрочни лихвени проценти до 2 процентни пункта над тези в трите държави членки с най-ниска инфлация. Г-н Димитър Радев заяви, че към днешна дата България най-общо покрива критериите за конвергенция и имаме добри шансове да продължим да ги покриваме, ако продължаваме да провеждаме стабилна фискална и парична политика въпреки кризата.

Освен критериите от Маастрихт цялостният процес включва изпълнение на ангажименти както преди присъединяването към ERM II, така и след това до приемането на еврото. Преди ERM II България пое ангажименти в шест области. Две от тях попадаха в рамките на мандата на БНБ – става дума за банковия съюз и макропруденциалния надзор. Четири области бяха от сферата на компетенциите на правителството – надзора върху небанковите институции, рамката за несъстоятелността, рамката срещу изпирането на пари и държавните предприятия. Ангажиментите след влизане в ERM II включват по-нататъшни мерки в същите четири области от мандата на правителството. Вече има приет план за действие във връзка с прилагането на тези мерки, допълни управителят на БНБ.

Обстоятелството, че повече нямаме ангажименти за изпълнение на мерки по отношение на банковия сектор, е още едно признание за значителния напредък в тази област, подчерта г-н Димитър Радев.

След встъпителното изказване на управителя на БНБ последва сесия с въпроси и отговори.

Божидар Нейчев откри тази част на уебинара на AmCham с въпрос дали периодът на участие в ERM II ще бъде до 2024 г. Управителят отговори, че това би било реалистично, ако поддържаме стабилната си фискална и парична позиция. В същото време е и донякъде амбициозно, имайки предвид необходимостта от покриване на маастрихтските критери, от изпълнение на ангажиментите след присъединяването към ERM II, както и от разрешаване на сложни логистични и административни въпроси.

Станислава Танева, първи заместник-председател на Американската търговска камара в България и председател на Ситибанк в страната, зададе няколко въпроса за платежната инфраструктура до влизането ни в еврозоната.

Г-н Димитър Радев разказа как системите RINGS и BISERA ще спрат да функционират, когато се присъединим към еврото. Плащанията по RINGS ще мигрират към платформата TARGET за плащания в евро. Плащанията на клиентите на банките през BISERA ще мигрират към Единната зона за плащания в евро SEPA. Националният трафик на плащанията ще бъде трансформиран изцяло. В момента заедно с BORICA изпълняваме проект за незабавни плащания в левове на стойност до 100 000 лева. Тези плащания ще са в съответствие с паневропейската рамка за кредитни преводи на Единната зона за плащания в евро SEPA. От ноември 2022 г. ще има нова консолидирана платформа TARGET, обединяваща TARGET2, TARGET2-ценни книжа и TIPS. Съответно БНБ, 18 търговски банки, BORICA и централните депозитари се подготвят за тази нова консолидирана платформа.

Друг въпрос на Станислава Танева беше свързан с пандемията COVID-19 и ответните мерки. Тя помоли за подробности най-вече във връзка с повишената ликвидност на местния пазар, както и относно евентуални очаквани нови мерки.

Управителят на БНБ отбеляза отчитания от всички факт, че БНБ е реагирала бързо и решително на кризата. Централната банка прие мащабен пакет от мерки, възлизащ на над 8% от БВП. Тези мерки, които бяха обявени публично, включваха пълна капитализация на печалбата на търговските банки за 2019 г., увеличение на ликвидността, намаляване на по-рисковите чуждестранни експозиции на банките, както и отмяна на планираните увеличения на антицикличния капиталов буфер за тази и за следващата година.

След това, допълни г-н Радев, БНБ одобри частния мораториум за погасяване на банкови заеми, предложен от банковия сектор. Суап линията с ЕЦБ също може да бъде добавена към този списък. Тази суап линия е още една гаранция за финансовата и парична стабилност. Банките ни бяха в силна позиция и преди кризата, но тези мерки помогнаха допълнително. Всичко това позволи на банките да смекчат ефектите от кризата с COVID-19 за техните клиенти.

Що се отнася до ликвидността преди COVID-19 и след като кризата се разрази, управителят припомни, че като част от подготовката за ERM II бяха приети мерки, които допълнително заздравиха сектора. Кредитирането до момента остава стабилно, но заедно с това то е процес, отразяващ както предлагането, така и търсенето. В период като сегашния банките активно търсят добри „банкируеми“ проекти. Банките обаче трябва да остават внимателни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат, при отпускане на заеми. Независимо от стимулите да увеличават кредитирането банките не трябва да го правят на всяка цена или при всякакви рискове.

Г-н Димитър Радев заяви също, че БНБ не планира удължаване на срока на мораториума за плащанията по банкови кредити. Централната банка остава в готовност да приложи, ако това се налага, допълнителни мерки, повечето от които свързани с капиталовите изисквания, и наблюдава ситуацията внимателно.

Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, зададе въпрос за влизането на страната ни в Банковия съюз и ефектите върху банките, подчертавайки, че България е в Банковия съюз, но още не в еврозоната.

В своя отговор управителят на БНБ разказа за едновременното присъединяване към Банковия съюз, реализирано заедно с приемането на лева в ERM II. За отбелязване е фактът, че БНБ е първата българска институция, която вече членува в институции на еврозоната, каквато е Банковият съюз. Предимствата от участие в Банковия съюз преди членството в еврозоната са няколко. Едно от тях е, че повече не се налага да изпълняваме последващи ангажименти в тази област. Друго предимство е това, че банките ще намалят разходите си след включването ни в двата сегмента на Банковия съюз – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Новите надзорни такси, които ще дължат банките, ще бъдат незначителни. В същото време таксите, които банките ще дължат за покриване на разходите, свързани с дейностите по преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, ще бъдат нулеви през следващите няколко години. Последното се дължи на високото ниво на средствата, вече натрупани в националния Фонд за преструктуриране на банките, поясни г-н Димитър Радев. Не се очакват драматични промени за банките по отношение на начина на провеждане на надзорния процес, но БНБ придобива повече капацитет, експертен опит и достъп до информация, допълни още управителят.

Мартин Питлик, изпълнителен директор на Райфайзенбанк България, попита за сътрудничеството между ЕЦБ и БНБ при директния надзор върху пет български банки и дали може да се очаква надзорните решения за тези банки да бъдат автоматично възприемани и спрямо банките, които не са под прекия надзор на ЕЦБ.

Г-н Димитър Радев заяви, че сътрудничеството между Българската народна банка и ЕЦБ беше и остава отлично. За надзора ще се прилага интегриран модел, а не два отделни модела. Обобщено казано, крайните санкции ще се определят във Франкфурт, но София ще участва активно в процеса на вземане на решенията. Освен това по време на периода на участието в ERM II административните актове по отношение на банките в България ще се издават от БНБ. Доколкото банковият сектор е много добре регулиран, строгото прилагане на регулациите не може да се очаква да доведе до различни решения, независимо от конкретните процеси. Участието в Банковия съюз отбелязва качествено нов етап в европейската интеграция. Следователно, при равни други условия, можем да очакваме засилване на конкуренцията, натиск за ефективност, а може би и консолидация, каза още г-н Радев.

В отговор на допълнителен въпрос от Теодора Петкова от УниКредит Булбанк за евентуални неблагоприятни сценарии в краткосрочен хоризонт, управителят отбеляза, че БНБ традиционно е по-консервативна в прогнозите си за макроикономическото развитие на страната и последиците за банките. Стрес тестовете на централната банка през последните няколко години бяха основани на силно отрицателни сценарии. Сега обаче отрицателните сценарии се реализират, а банковият сектор е подготвен. Текущата макроикономическа прогноза на БНБ остава малко по-консервативна от тази на някои други институции, но и несигурността нараства и става все по-трудно да се оценят параметрите на възможните сценарии. Въпреки всичко очаквам банковият сектор да остане устойчив спрямо всякакви отрицателни промени в средата, обясни г-н Димитър Радев.

Божидар Нейчев помоли за сравнение между банковия сектор в България и други държави от ЕС. Според управителя на БНБ фактът на приемането ни в Банковия съюз през 2020 г. доказва стабилността на българския банков сектор. Нашите показатели, включително капиталовата адекватност, съотношението на ликвидност и рентабилността, са по-добри от средните за ЕС. Единственото изключение е равнището на необслужваните кредити – след трайно понижение през последните години, то достигна до около 6%, при средно 3% за ЕС.

Валентин Гълъбов, председател на Изпълнителния Съвет на TBI Bank, попита кои са областите, в които се прилагат тестови среди (т.нар. sandboxes), където да експериментират банките с по-голям интерес към финансовите технологии. Г-н Димитър Радев обясни, че тестовите среди представляват сигурна регулаторна среда, където компаниите да тестват своите продукти под наблюдението на регулаторните органи. Самата тази концепция цели да даде възможност на банките да експериментират в областта на финансовите технологии. Управителят на БНБ припомни, че по-рано през годината министърът на финансите обяви намерение да се насърчава създаването на регулаторна тестова среда в България. Българската народна банка участваше в тези разговори, макар че нещата са в много ранна фаза, допълни г-н Радев.

Георги Дренски, старши юрист в адвокатско дружество „Боянов и Ко“, попита дали наблюдаваната през последните години консолидация в банковия сектор ще продължи. Г-н Радев отговори, че краткият отговор е „да“. Първо, поради натиска за рентабилност в банките и второ, поради нашето участие в Банковия съюз, което създава подходящата среда за такова развитие.

Джок Нюнан, партньор в PwC, попита дали според БНБ има сценарий за България, при който валутният курс няма да бъде фиксиран. Управителят на БНБ отрече да е възможен такъв сценарий, припомняйки например, че коефициентът на покритие на паричния съвет продължава да се намира доста над минималното равнище за гладкото функциониране на валутния ни режим. Също няма натиск от страна на фискалната политика, въпреки сега наблюдаваните фискални стимули. Историята също доказва устойчивостта на режима на фиксирания ни курс – той е проверен както в добри, така и в лоши за икономиката времена, например по време на глобалната финансова криза от 2008-2009 г. Паричният режим на България е непоклатим и ще остане такъв и по време на ERM II, каза в заключение управителят на БНБ.

Мария Янева, главен изпълнителен директор на АГРИ България, помоли за коментар върху политическата ситуация в България и доколко тя може да окаже неблагоприятно въздействие в дългосрочен план. Г-н Радев каза, че политическото напрежение обикновено не благоприятства икономиката, но заедно с това не е задължително политическите цикли непременно да преминават и в икономически. По тази причина не се очаква банковата стабилност да бъде повлияна от политическата среда, продължи управителят на БНБ. Политическата класа следва да концентрира внимание върху управлението на дълбоките процеси на преход – от етапа на защитата срещу пандемията, през икономическо възстановяване, до последващата фаза на трансформации в икономиката.

Боян Петков, началник отдел „Капиталови пазари“ в Райфайзенбанк България, попита дали БНБ планира образователна или комуникационна кампания за преминаването към еврото. Според г-н Димитър Радев една такава кампания трябва да се води от политиците, а ролята на професионалните институции, включително Българската народна банка, е да участват активно. За тази цел в рамките на нашия мандат помагаме с достатъчно ресурси и капацитет. Почти всеки ден например в медиите има публикации, базирани на информация и данни, предоставени от Българската народна банка, каза в заключение управителят.

Изтегли (84 KB)