Превод на интервю на управителя на БНБ г-н Димитър Радев, проведено на 21 септември 2020 г., за списание Global Finance, публикувано в изданието за октомври 2020 г.
Още в началото на пандемията Българската народна банка предприе значителен пакет от мерки, за да отпускат банките кредити и да се повиши ликвидността на финансовата система. Колко успешни са тези мерки като стимул за банките да отпускат кредити на бизнеса, особено на микропредприятията и малките предприятия, и за свеждане до минимум на икономическия ефект от пандемията?
За нас беше ясно, че трябва да действаме бързо и решително от самото начало на пандемията за допълнително укрепване на капиталовата позиция и ликвидността на банковата система. За тази цел предприехме пакет от мерки в размер над 8% от БВП, включително капитализиране на печалбата за 2019 г.; повишаване на ликвидността чрез намаляване на по-рисковите чуждестранни експозиции на търговските банки и отпадане на планираното за 2020 г. и 2021 г. увеличение на антицикличния капиталов буфер. Този пакет, заедно с фискалните мерки, помогна за смекчаване на шоковия ефект от пандемията и облекчаване на финансовите условия за фирмите и домакинствата. Един от главните ни инструменти е мораториумът върху плащанията по кредитите, в действие до 31 март 2021 г. Данните, които получаваме, потвърждават, че банковата ни система продължава да изпълнява безпроблемно своите функции на посредник в подкрепа на икономиката. През второто тримесечие, което понесе най-силния шок на последствията от пандемията, влоговете на фирмите и домакинствата нараснаха с 1.6%, а банковите кредити за домакинствата и за малките и средни предприятия нараснаха съответно с 0.8% и 2.2%. Ние обаче напълно осъзнаваме, че ефектите от пандемията далеч не са изчерпани и имаме готовност да приложим допълнителни мерки в зависимост от нуждите.
За какъв срок ще останат в действие въведените от БНБ мерки за справяне с пандемията?
Най-краткият отговор е – толкова дълго, колкото е необходимо. Разбира се, ние следим внимателно икономическата ситуация и тенденциите в банковата система и във всички области, свързани с нашите задачи и отговорности като централна банка. Добрата новина е, че днес знаем много повече, отколкото само преди месеци, за икономическата и финансовата цена на пандемията. Въпреки това несигурността остава изключително висока. Докато не се очертаят по-стабилни прогнози за развитието на пандемията, ще трябва да останем бдителни и готови за действие.
Колко очаквате да се свие българската икономика през 2020 г. в резултат от пандемията и какви са прогнозите ви за икономически растеж през следващата година?
За едно нещо мога да бъда достатъчно сигурен – спадът на българския БВП тази година няма да бъде толкова сериозен, колкото бяха първоначалните очаквания. Разумно е да се предположи, че траекторията на икономиката ни ще следва плътно, но ще бъде относително по-добра от профила на еврозоната. Сега приключваме работата си по актуализираните макроикономически прогнози и ще ги публикуваме през октомври. Въпреки че прогнозите ни обикновено са доста консервативни, няма да бъда изненадан, ако през 2020 г. България се окаже сред най-устойчивите в икономическо отношение държави в ЕС.
Въпреки, че по „експресна оценка” БВП се е свил с повече от 9% през второто тримесечие на годината, според ING Bank този спад не е толкова голям, колкото някои очакваха, а ING предвиждат, че страната вероятно ще е сред тези с най-слаб спад на БВП в ЕС. До каква степен това се дължи на мерките, предприети от централната банка?
Наистина е странно спад на икономиката с такъв мащаб да се разглежда в някакъв положителен контекст. Но да, както казах, споделям прогнозата, че спадът на БВП в България ще остане под средните нива в ЕС. Този резултат е отражение на наличието и прилагането на различни мерки от страна на правителството и централната банка, целящи да смекчат негативния ефект от пандемията. Без тези мерки картината би била различна. Все пак прецизният анализ на приноса на отделните мерки за динамиката на БВП на страната ще изисква по-дълги и по-подробни серии от данни. Ние все още сме в началото на процеса, но ще има множество такива изследвания, които ще бъдат публикувани своевременно.
Сигурен ли бяхте с развитието на пандемията, че банковият сектор в България е силен и добре капитализиран?
Банките в България навлязоха в новия период с коронавируса много добре подготвени и устойчиви според всички общоприети показатели. В края на 2019 г. банковата система имаше над 19% базов собствен капитал от първи ред (CET1) и 270% коефициент на ликвидно покритие. Обичайно поддържаните високи нива на капиталова адекватност и ликвидност в сектора бяха повишени още повече през последните години в резултат на прегледите на качеството на активите и стрес тестовете, проведени от БНБ и ЕЦБ. Споменатите вече мерки на БНБ имаха за цел да осигурят още по-голяма защита, поради безпрецедентния характер на рисковете, пораждани от пандемията.
Какво влияние оказа пандемията на усилията на БНБ и на търговските банки да се интегрират или да се приближат все повече към финансовата инфраструктура на ЕС като част от пътя ви към приемане на еврото в началото на 2023 г.?
Противно на някои притеснения, изразени по-рано през годината, пандемията не възпрепятства напредъка ни в задълбочаването на европейската интеграция. Наистина е забележително постижение, че през този период, въпреки огромните икономически, финансови и дори политически усложнения след разпространението на пандемията, ние успяхме да завършим успешно най-важните проекти за влизането ни в Механизма на обменните курсове II (ERM II) и Банковия съюз. Така продължаваме пътя към следващия етап – приемане на еврото. Разбирането ни е, че оптималната стратегия за страната е да се стремим да останем в ERM II за възможно най-кратък период. От днешна гледна точка това предполага, че 2024 година ще е годината за присъединяване на България към еврозоната. Разбираемо е обаче, че всеки такъв времеви хоризонт е свързан с комплексни фактори и несигурност предвид развитията в икономиката, финансите и политическия ландшафт – както в еврозоната, така и в страната. Затова като централна банка се фокусираме върху качеството на процеса, т.е. върху нещата, които е необходимо да бъдат направени, а не толкова върху конкретен краен срок.
Връзка към публикуваното интервю: https://www.gfmag.com/magazine/october-2020/dimitar-radev-bulgaria-central-bank
