Интервю на управителя на БНБ г-н Димитър Радев, публикувано във в. „24 часа“, стр. 14 - 15, 6 декември 2019 г.
НЯМА ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ОЧАКВА ГЛОБАЛНА
КРИЗА С МАЩАБИТЕ НА ОНАЗИ ОТПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ
Акценти: Подходът на БНБ към банките е консервативен, за да поддържат по-висок капитал.
Киберсигурността е основен приоритет както за БНБ, така и за търговските банки.
След приемането ни в Банковия съюз ЕЦБ пряко ще надзирава най-големите банки в България.
Банковият сектор сега е в състояние да устои и на най-негативния сценарий.
Очаквам всички условия за пълноценното ни участие в ЕРМ - 2 и Банковия съюз да бъдат изпълнени през 2020 г.
Въвеждането на еврото ще стимулира институциите за политики и мерки с голям икономически потенциал.
Предстоят банкови консолидации, има интерес и това е добър знак.
„Несигурността се увеличава и много текущи данни дават индикации за продължаващо забавяне в икономиката на еврозоната“, казвате в едно интервю наскоро, г-н Радев. Какво предстои да се случи с икономиките на еврозоната, а и с нашата, г-н Радев? Питам ви, защото мненията на анализаторите са разделени, а БНБ има важна роля, ако лошите очаквания се сбъднат.
Проблемите в световната търговия и свързаното с тях забавяне на икономическия растеж са повод за загриженост, но на този етап няма основание да се очаква глобална криза с мащабите на онази от преди десетина години. Икономическите субекти у нас, включително банките, се справят като цяло добре на фона на неблагоприятната външна среда. Нашата задача като централна банка е банковият ни сектор да се намира в състояние, което би му позволило да устои на възможно най-негативен икономически сценарий, ако такъв се реализира. За целта например периодично провеждаме стрестестове на банките. Освен системата като цяло всяка отделна кредитна институция трябва да управлява и покрива различните рискове, свързани с типичните банкови операции, например кредитния риск.
Правилна, единствено възможната или обратното – дълбоко погрешна е политиката на ЕЦБ в ситуация на очакване за промяна на лихвите, която обещава да продължи поне до средата на 2020 г. и дали световната икономика ще изпадне в рецесия? Тя има много критици, има и поддръжници.
Стимулиращата парична политиката на ЕЦБ е логичен отговор на глобалните и регионалните икономически процеси. Това, което днес се дискутира, са конкретните инструменти и параметрите на тази политика. За да бъде тази дискусия конструктивна, тя трябва да бъде поставена в контекста на два взаимосвързани процеса. Първо, провеждането на стратегически преглед на целите на монетарната политика. За последен път подобен преглед е проведен през 2003 г. И второ, ясно дефиниране и изпълнение на необходимите поддържащи стъпки в сферата на фискалната и структурната политики. Първото е задача на ЕЦБ, а второто следва да ангажира както общоевропейски инструменти, така и националните правителства.
Вие вече елегантно предупредихте за опасностите от ниските лихви. Засега отрицателна доходност у нас не се очаква, но докога? Какви други рискове – за икономиката и за банките, и за всички ни, носи този тип монетарна политика? И възможно ли е да бъде друга?
Политиката на ниски лихви има както предимства, така и недостатъци. Конкретно за нашата страна тя е важен фактор за увеличената кредитна активност в подкрепа на икономическия растеж. Но засиленото кредитиране също създава среда за проявление на циклични рискове – нещо, за което БНБ е изразявала позиция многократно. Успоредно с това, ниските лихви и топящите се лихвени маржове оказват силен натиск върху рентабилността на банките. Колкото по-продължителен остане периодът на много ниски и отрицателни лихви, толкова по-силен ще бъде потенциалът за реализиране на различни рискове – както в икономиката, така и при банките. Това изисква превантивни мерки.
„В хубави времена се трупат лоши заеми“, казахте още в началото на м.г. И се оказахте прав. Ниските лихви и ръстът на доходите разпалват апетитите за заеми и се „трупа системен риск“. Активирахте антицикличния буфер, това ще се окаже ли достатъчно като мярка, или ще се наложат и други?
Активирането и повишаването на нивото на антицикличния капиталов буфер е пример за превантивна мярка. Но това е част от по-широк системен подход на БНБ, който се изразява в провеждането на политика, която е прието да се нарича макропруденциална. Нейни основни инструменти, прилагани традиционно от БНБ, са капиталовите буфери на банките. В това отношение подходът на БНБ е консервативен. Освен това БНБ има практика да прилага към банките и допълнителни индивидуални капиталови изисквания. Не на последно място имаме нови законови възможности да изискваме от банките ограничения, свързани с кредитополучателите.
Новите правила за кредитиране на ЕЦБ, одобрени и от БНБ, ще променят ли механизма за отпускане на заеми? Как?
Има две групи правила, свързани с кредитирането, които през последните години станаха част от нашата правна рамка. Първо, това са насоките на Европейския банков орган, които са валидни за всички страни в ЕС и които БНБ е приела да прилага в България. Второ, засилени бяха макропруденциалните правомощия на БНБ, включително чрез възможност за налагане на лимити при съотношението между кредит и обезпечение или между кредит и доход на кредитополучателя. Целта на тези мерки, които допълват съществуващите капиталови изисквания към банките, е още по-добра защита и на кредитополучатели, и на банки.
Сега ли беше времето да поискаме членство в ЕРМ-2. Ситуацията е трудна и сложна, пълна с неизвестни. Ние повече май мислим за това какво ще се случи, ако ни отрежат, но има ли рискове, ако кажат „Да“. Какви ще са най-големите изпитания, след като дочакаме заветното решение. И под контрол ли ще бъдат тези рискове, или …
Участието на лева в ЕРМ-2 не е свързано с рискове. Целта на този механизъм е да се стабилизира курсът на дадена национална валута спрямо еврото преди приемането на съответната страна в еврозоната. Очевидно това не може да създаде рискове в нашия случай, нито ще представлява предизвикателство за България, тъй като левът повече от 20 години вече е фиксиран към еврото.
Какви ще са предимствата, ползите от членството на България в ЕРМ-2?
Преките ефекти от тази първа стъпка към еврозоната ще бъдат продължаващото увеличаване на кредитния рейтинг на страната и подобряването на външното възприятие за инвестиционната среда у нас. Заедно с това целият процес по въвеждане на еврото в България стимулира българските институции да се ангажират с провеждане на различни политики и прилагане на мерки, които имат дългосрочен и всеобхватен позитивен ефект за икономиката на страната.
Резултатите от оценката на ЕЦБ и на БНБ за банковата ни система почти съвпадат. Как ще продължи партньорството ни, когато влезем в банковия съюз?
Партньорството ни с ЕЦБ е много активно още сега на този етап, но то допълнително ще се задълбочи след приемането ни в Банковия съюз. Това ще става основно в две области: осъществяването на банковия надзор и дейностите, свързани с преструктуриране на банките. В областта на надзора, според правилата на т.нар. Единен надзорен механизъм, ЕЦБ пряко ще надзирава най-големите банки в България, а експерти на БНБ ще участват в работата на съвместните надзорни екипи – както за целите на текущо наблюдение и оценка на риска по линия на дистанционния надзор, така и при проверки на банки, които оперират у нас. БНБ ще запази прекия надзор над останалите банки, но за тях непрекъснато ще обменяме надзорна информация с ЕЦБ.
Банковият съюз още е като незавършена къща и без всички правила. Кои плюсове от влизането ни надделяха над отрицателните ефекти, че дори обвързахме приемането ни в „чакалнята“ пред еврото с него? Какво ще ни донесе?
Банковият съюз ще донесе допълнителни гаранции за стабилността на нашия банков сектор. Ще подобри също така условията за финансиране и кредитиране. Факт е, че това все още е незавършен проект, основно в частта за гарантиране на депозитите. По-добрият вариант за страната е да бъдем активен участник в процеса на доизграждане на Банковия съюз, отколкото страничен наблюдател.
В предишния ни разговор, на въпроса ми какво ни очаква след влизането ни – рай, пълен с евтин ресурс, или ад с висока инфлация, вие казахте „очакват ни нови и по-сложни отговорности, които надхвърлят мандата на БНБ и изискват общонационално усилие“. Година по-късно да ви попитам налице ли е това общонационално усилие? Има ли критични зони, напр. отложени реформи, които изостават?
Определено има политическа подкрепа, както и административен и технически капацитет за изпълнение на тази задача. Свидетелство за това са огромният обем актове, приети от парламента, с които законодателната рамка за участието ни в Банковия съюз и ЕРМ-2 вече е напълно изградена. Освен значителната работа в сферата на банковия надзор много бе направено за изпълнението на необходими действия и в други важни сфери като небанковия финансов сектор, мерките срещу прането на пари, несъстоятелността и държавните предприятия. Знаете, че има ясен план за действие с конкретни задачи, изпълнението на който регулярно се отчита от правителството.
Всъщност кога очаквате да дойде поканата за членство?
Многократно съм казвал, че за нас качеството на процеса е много по-важно от конкретната дата. Под качество на процеса аз разбирам изпълнението на всички необходими условия за пълноценно участие на страната в Банковия съюз и на лева – в ЕРМ-2. Очаквам тези условия да бъдат изпълнени в рамките на 2020 година.
Едно от често срещаните недоволства на клиенти към банките са високите такси. Има ли вече БНБ механизъм освен чрез сравняването им да въздейства върху размерите в някаква посока и какви са те?
Таксите, начислявани от банките, се определят преди всичко на пазарен принцип. БНБ не администрира този процес. Това, което правим, са основно две неща. С цел подпомагане спазването на пазарните принципи на ценообразуване предоставяме на нашата интернет страница актуална и пълна информация за таксите, начислявани от отделните банки за оказваните от тях услуги, така че техните клиенти да направят най-добрия за тях избор. За отбелязване например е, че често електронните услуги на банките са по-евтини, отколкото услуги на хартия или на гише. И второ, БНБ контролира изпълнението на законовите изисквания в тази сфера. Например в Закона за платежните услуги и платежните системи са посочени дейности, за които не трябва да се събират такси, включително при прекратяване на договор за платежни услуги с определен срок, при прехвърляне на платежна сметка при друг доставчик на платежни услуги, или при изпълнението на неговите информационни задължения. Законът също изрично забранява на търговците на стоки и услуги да изискват такси за използването на платежни инструменти, свързани с карти при извършване на плащания с тях. От 15 декември тази година се въвежда и изискване за доставчиците на платежни услуги да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност в левове.
Ще има ли регулации по отношение на киберсигурността на банките, за да гарантират опазване на данните на клиентите си, или ще се разчита на това всеки да отделя толкова, колкото може и колкото прецени? Атака, като тази към НАП, към една или група банки, ако успее, би имала доста неприятни, меко казано, последици.
Това е основен приоритет както за БНБ, така и за търговските банки. Неговото изпълнение ангажира все по-голяма част от административния бюджет, а това в определена степен има отношение и към предишния ви въпрос. Едно от последните развития в тази сфера е, че БНБ разработи и изпрати до банките подробна „информационна рамка“ относно реда за уведомяване на инциденти, свързани с мрежова и информационна сигурност. Получената информация ще се ползва по реда на Закона за киберсигурност, а също така и в рамките на надзорния процес при анализа на операционния риск за всяка банка.
Стана ли претоварен банковият сектор с регулации и това не отнема ли част от конкурентните му предимства пред други участници на пазара, напр. финтех компаниите? Не трябва ли законовите ограничения да се отнасят за всички, за да бъдат равнопоставени?
Факт е, че банковият сектор е силно регулиран. С развитието на информационните технологии все повече нови компании навлизат на пазара с продукти и услуги, които доскоро само банките предлагаха. Но колкото повече финтех компаниите еволюират и се превръщат в банки, толкова повече те ще стават обект на регулации. От друга страна, самите банки все повече ще прилагат новите информационни технологии. Тези процеси ще водят до постепенно заличаване на разликата между традиционни и нови банки, съответно на степента на регулативната тежест за едните и другите. Но това ще отнеме време.
Прогнозирате консолидацията в банковия сектор в България да продължи. Има ли вече конкретни заявки в тази посока?
Единственото, което мога да кажа на този етап, е, че има интерес, и това е добър знак.
Разговорът ни стана не толкова празничен, а днес е професионалният празник на банкерите. Вашето пожелание към тях? А към клиентите на банките? Или може би съвет за мъдро и сдържано поведение преди „перфектната буря“.
Надявам се, че няма да сме свидетели на „перфектна буря“ през следващата година. Благоразумното поведение на банките и техните клиенти би била една от гаранциите в това отношение. В резултат на подобно поведение досега, наред с другите фактори, основните показатели в банковия сектор се подобряват за четвърта поредна година. Това ми дава повод да поздравя колегите и да пожелая на тях и на техните клиенти много здраве и нови успехи през 2020 година.
