Интервю с г-н Димитър Радев, управител на БНБ, на с. 7 във вестник "БАНКЕРЪ", 22 декември 2017 г.
Г-н Радев, в края на годината и представители на Еврокомисията, и хора от българското правителство отново започнаха да излъчват оптимистични сигнали, че няма основания България да не бъде приета в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото (ERM II). Какви, според вас, са реалните възможности това да стане в близко бъдеще – да кажем, в рамките на една година? Или отново ще се окаже, че тези декларации не са нищо друго освен поредно политическо говорене?
Политиката на БНБ по този въпрос е ясна и последователна. Ние работим много сериозно с цел всички условия, които са поставени в рамките на нашия мандат, да бъдат изпълнени. Провеждаме и интензивни технически консултации. В момента, в който политическото говорене се превърне в политически решения, ще бъдем готови да действаме.
Да обобщим отново – ако България влезе във въпросния механизъм за приемане на еврото, какви конкретни ползи ще донесе това за икономиката и финансите на България? И има ли рискове – от каквото и да е естество, от влизането на страната в ЕRM II, за които трябва да се подготвим?
Един от непосредствените резултати ще бъде повишаването на кредитния рейтинг на страната, с всички произтичащи от това положителни ефекти за икономиката. Това беше ясно подчертано само преди дни от водещите кредитни агенции. Участието на лева в ЕRM II не е свързано с рискове, тъй като то не изисква промяна в нашия паричен режим. Нещо повече, ние ясно сме заявили, че няма да се възползваме от възможността за плаване на лева в определени граници, което ЕRM II позволява, а ще запазим фиксирания курс на лева към еврото до присъединяването ни към еврозоната.
Влизането в този механизъм гарантира ли ни влизане и в еврозоната след две, три или пет години, или можем да заседнем в него за едно десетилетие, че и за повече?
Както ние, така и нашите партньори не разглеждаме сериозно вариант с такъв сценарий. Досега има само един такъв случай – Дания, и не очаквам да има и друго изключение. Оптималният срок за приемането на еврото след присъединяването на лева към ЕRM II е от две до три години.
В Европейския съюз и в европейските регулаторни органи много се говори за необходимостта от намаляване на проблемните кредити. Европейският банков орган дори разработи специален документ, който дава насоки в тази сфера. А България я сочат като държавата с едно от най-високите нива на проблемни кредити – нищо че за три години техният дял намаля чувствително. Какви допълнителни надзорни регулации и препоръки да очакват банките през следващите една-две години и как те, според Вас, ще повлияят на пазара ни?
Тази дискусия трябва да се води в подходящия за България контекст. Той включва основно три неща: актуални тенденции по отношение на равнището на необслужваните кредити; покритие с обезценки (бел.ред. – това е финансовият термин за заделяните по кредитите провизии) и капиталов излишък и подходяща среда за намаляване на необслужваните кредити.
От 2015 г. у нас се наблюдава ясна тенденция на намаляване на необслужваните кредити. В края на 2014 г. тяхното равнище беше около 17%, в края на 2017 г. то вече е около 11 процента. Това означава, че мерките, които банките са предприели досега, дават резултат.
Друг важен фактор, който обикновено не е обект на публична дискусия, е равнището на покритие на необслужваните кредити у нас с провизии. То възлиза на 52% и е с около 7 процентни пункта по-високо от средното за ЕС. Остатъчният размер на кредитен риск е покрит с акумулирания капиталов излишък, който включва предпазния капиталов буфер и буфера за системен риск, както и излишъка над регулаторното изискване за 8% обща капиталова адекватност.
Третият важен елемент е: какво правим оттук нататък, за да консолидираме тенденцията към намаление на необслужваните кредити към средните им равнища в ЕС. Фокусът е върху създаването на подходяща среда за банките да продължат да намаляват тези кредити. За тази цел скоро ще издадем пруденциално ръководство за необслужваните кредити, чийто проект изпратихме до банките и до техните одитори, за да чуем техния коментар. То е насочено основно към провизирането, счетоводните отписвания и оценката на обезпеченията.
В края на ноември 2017-а Народното събрание прие промени в Закона за кредитните институции, които прехвърлят голяма част от правомощията за вземане на решения по даване на одобрения и лицензи от подуправителя, отговарящ за управление "Банков надзор", към колективния орган – Управителния съвет на БНБ. Това ще доведе ли до промяна в процедурите и в сроковете за даване на одобрения, разрешения и лицензи?
Промените в закона засягат не само банковия надзор, но и платежния надзор. По този начин се консолидира цялостният управленски модел на Централната банка. Вероятно знаете, че този модел вече се прилага по отношение на функцията ни за възстановяване и преструктуриране на банки. Практиката, при която органите за вземане на решения действат колективно по отношение на въпроси, свързани с надзора, е широко разпространена в ЕС. Поради тази причина промените получиха подкрепа и от ЕЦБ. Те определено се отразяват на вътрешните процедури, но организираме работата така, че да не променяме установените вече срокове.
Този акт на Народното събрание не намалява ли персоналната отговорност на подуправителя, като я превръща в колективна, прехвърляйки я на Управителния съвет?
Този акт продължава възприетата от нас още през 2015 г. линия на по-пълно ангажиране на отговорността на Управителния съвет в процеса на вземане на решения, без да намалява персоналната отговорност на отделните подуправители за подготовката на тези решения.
А депутатите отхвърлиха част от исканията за промени в закона, които имаха за цел да позволят на Банковия надзор да извършва по-всеобхватен и по-строг контрол над вътрешните кредити и над кредитите за свързани лица. Доколко това решение ограничава възможностите на надзора за ефективно въздействие в тази проблемна област? Какви стъпки могат да се предприемат за засилване на надзора в тази посока след това решение на законодателния орган?
Наистина предложената дефиниция бе ограничена в частта за икономическата свързаност. Целта на предложението беше да се избегнат казуси, каквито имахме след прегледа на качеството на активите миналата година. Тогава независимите одитори констатираха, че няма нарушение на законовите дефиниции за свързани лица, въпреки че на всички беше ясно, че имаше открити въпроси в тази сфера. Последните законови промени обаче не намаляват обхвата и строгостта на мерките, които вече сме инкорпорирали в нашата надзорна практика.
Наскоро УС на БНБ взе решение за увеличаване на капиталовите буфери за системен риск на определените от него като системно значими български банки. Как трябва да тълкуваме тази мярка?
Ние въведохме капиталовите буфери в контекста на глобалната регулаторна рамка Базел III. БНБ трябваше да определи капиталовия буфер за други системно значими институции, като първата стъпка бе да дефинираме кои от банките са системно значими за България, а после – да определим конкретните нива на буфера.
С последното си решение посочихме 11 банки у нас като системно значими. Съответните нива на буфера отразяват не риска, а приноса на отделните банки за поддържането на стабилността на банковата система – което от своя страна предполага капиталови ангажименти.
С цел постепенно да се разпределя тежестта във времето БНБ определи поетапно достигане на максималното ниво на буфера през 2020 г., стартирайки от нулев размер през 2017 година. Този подход е в съответствие с практиката в ЕС и отразява принципа на предвидимост в надзорната политика на БНБ.
Може ли да очакваме през следващата година да бъде задействан и антицикличният буфер и при какви равнища на кредитния ръст той ще излезе от сегашното си нулево ниво?
Този буфер вече е въведен за банките в България – от началото на 2016 година. БНБ тримесечно определя равнището му, като текущо то е равно на нула. Целта на антицикличния буфер е да се реагира адекватно при натрупване на системен риск. Нивото му се определя на базата на модел за това как съотношението на банковия кредит към БВП се отклонява от дългосрочната историческа стойност. Ако в бъдеще посоченото съотношение надвиши дългосрочната стойност в нашия модел, това ще ни даде основание да определим ниво, различно от нула.
