Интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев на с. 19 и 26 във в. „24 часа“, 17 май 2017 г.
ДИМИТЪР РАДЕВ: БАНКОВАТА СИСТЕМА ВЕЧЕ
НЕ Е ПРЕЧКА, А ДВИГАТЕЛ ЗА ВЛИЗАНЕТО НИ В ЕВРОЗОНАТА
Откакто аз съм управител на БНБ, не е имало опити за
политическа намеса, казва управителят на централната банка
Още акценти:
Ще печатаме евро – това е престиж и икономически изгоди за нас
Вече имаме пълен набор от инструменти за оздравяване на банки
Перспективата е за увеличаване на лихвените нива, това ще се усети и на българския пазар
Участието на стратегически инвеститори в банковата консолидация е важно. Сделката на КВС за ОББ е позитивен факт
Ще печатаме евро, г-н Радев. Знак за какво е това?
Преди всичко е признание за усилията ни със съвместното дружество с френската компания. А в по-широк план става въпрос за престиж и икономически изгоди за страната. Дружеството вече работи в 24-часов режим, броят на произведените банкноти от 60 млн. стигна 1 милиард. Всичко това означава нови работни места и повече данъци за бюджета.
2017 г. започна с политически вълнения, а икономиките, не само нашата, не са във върхова кондиция. Как се „чувства” в тази ситуация финансовата система?
Политическите неизвестни в страната, а и в Европа, постепенно намаляват след последните избори. Това, наред с мерките, които предприехме, се отразява положително върху банковата ни система. Кредитирането у нас вече се възстановява, финансовите резултати на банковия сектор са добри и равнището на лошите кредити намалява.
Има, разбира се, и предизвикателства. От една страна, това са свитите лихвени маржове, които ограничават доходите на банките. От друга страна, е перспективата, вече в обозримо бъдеще, за увеличение на лихвените равнища, което изисква добро управление на кредитната експанзия и кредитния риск. Банковият ни сектор се подготвя да посрещне адекватно тези предизвикателства.
Казвал сте, че неразумна фискална политика може да пробие борда. Имате ли опасения сега?
Обявената тези дни от министерство на финансите тригодишна бюджетна програма показва ясен ангажимент към продължаване на фискалната консолидация. Така че нямам опасения в тази посока.
Поддържането на стабилността на валутния борд е в основата на нашия мандат като централна банка. Ние осигуряваме адекватно покритие на борда с валутни резерви и ще продължаваме да го правим в бъдеще.
Доскоро имаше шумно политическо говорене за еврозоната. И мълчание от страна на БНБ. Гузно ли е това мълчание, има ли причини в банковата ни система, които да пречат?
Многократно съм посочвал, че продължаващото интегриране в европейската финансова инфраструктура е основен приоритет за БНБ. Тази стратегическа цел бе ясно дефинирана и от новото правителство. Ние обаче не сме политическа институция и от нас не трябва да се очаква да сме активен участник в политическото говорене по темата. Нашата задача е да подпомагаме експертно този процес, което правим пълноценно и за което информираме по подходящ начин основните политически фактори. В началото на тази година например представихме в рамките на изградения на правителствено равнище координационен съвет подробен анализ относно ползите и цената на нашето присъединяване към еврозоната
В този смисъл банковата ни система не е пречка, а по-скоро двигател на интеграционния процес.
Кажете тогава какво направи БНБ, за да станем част от европейската финансова инфраструктура? И какво не е?
Преди всичко друго БНБ поддържа стабилността на лева и на нашия паричен режим, без която останалите действия по присъединяването биха били безпредметни. На следващо място, изграждаме и поддържаме нашата финансова инфраструктура в съответствие с изискванията на еврозоната. Нашите платежни системи например отговарят напълно на тези изисквания, а по отношение на статистиката за целите на финансовата стабилност сме по-напред от редица страни членки.
В други сфери независимо от постигнатия напредък предстои да направим повече, например по отношение на надзора и рамката за възстановяване и преструктуриране на банки.
Независима ли е БНБ? Доскоро ЕЦБ на няколко пъти изразяваше загриженост от недопустима политическа намеса. Има ли я и сега?
Независимостта на БНБ е гарантирана със закон и договора за функциониране на ЕС. Поне откакто аз съм управител, не е имало опити за политическа намеса.
Какво ще се промени, ако влезем в „чакалнята” пред еврозоната? Банките ще са по-сигурни, по-контролирани...
Участието на лева във валутния механизъм ERM-II е едно от задължителните условия за присъединяването ни към еврозоната. Това участие, когато се случи, няма да има пряк номинален ефект за паричния ни режим и банковия ни сектор, но ще даде ясна перспектива за членството ни в еврозоната. Обикновено участието във валутния механизъм отнема минимум около 2 – 2.5 години преди присъединяване към еврозоната и въвеждане на еврото.
Споделихте наскоро загриженост, че в глобален мащаб спестените пари растат, но няма качествени проекти, които да правят от парите още пари. Решението?
Имах предвид преди всичко ножицата между спестяванията и инвестициите в рамките на ЕС. Решаването на този проблем преминава през мерки на наднационално и национално равнище. За целта е необходимо да се ускори банковата и финансовата интеграция, както и процесът на реална конвергенция в ЕС, и да се подобри качеството на инвестиционните проекти. На национално равнище продължаващи усилия са необходими по отношение на банковия сектор, фискалната консолидация и структурните реформи. България е добър пример за това, което може да се направи в банковата и фискалната сфера.
Започнахте мащабни промени в банковия надзор. Как ще ги продължите?
Действително, след направените промени банковият надзор е в значително по-добра кондиция. Много още обаче предстои да бъде направено. Извършваме пълна ревизия на вътрешните надзорни регулации с цел привеждането им в съответствие с международните стандарти. Първият пакет от нови регулации бе вече приет от УС. Предстои да завършим процеса преди края на тази година. Стартираме и проект за изграждането на нова информационна система за целите на банковия надзор.
Банковата консолидация върви гладко. Защо тогава все загатвате за промени в инструментариума за преструктуриране на банки?
През последните близо две години успяхме да изградим надеждна институционална рамка за възстановяване и преструктуриране на банки, с каквато не разполагахме по време на сътресенията през 2014. В резултат на това в момента имаме пълен набор от законово установени инструменти за преструктуриране, които могат да се използват при необходимост, вкл. продажба на стопанска дейност, мостова институция, обособяване на активи и споделяне на загуби, както и държавни инструменти за финансова стабилизация, включително държавна капиталова подкрепа и временна държавна собственост. Създадохме и механизъм за финансиране на мерки за преструктуриране чрез Фонда за преструктуриране на банки, в който вече са акумулирани близо 300 млн. лева. Сега усилията ни са насочени към подобряване на капацитета в тази сфера, с оглед на нейното пълноценно функциониране.
Сделката на КВС за ОББ ли ще бъде най-голямата на банковия пазар? Кога ще има решение за ТБ „Виктория”?
За нас е важно участието на стратегически инвеститори в процеса на пазарна консолидация в банковия сектор, не толкова размерът на конкретната трансакция. В този контекст придобиването на ОББ от стратегически инвеститор, какъвто е КВС, е силно позитивен факт. По отношение на ТБ „Виктория” следваме законово установените правила и процедура. На този етап няма новини.
Има ли при вас искания за нови банки или за клонове?
Формално няма такива искания към момента. Заедно с това обаче, над 270 кредитни институции от европейското икономическо пространство са ни уведомили за потенциално намерение да предоставят банкови услуги в България, на принципа на т. нар. единен европейски паспорт. Списъкът е на сайта ни.
Банковият и финансовият сектор усилено се преселват в интернет. Това налага ли промени в контрола, за да се гарантира сигурността?
Определено да. В новата директива на ЕС за платежните услуги са заложени конкретни изисквания към т.нар. доставчици на платежни услуги – това са банките, платежните институции и дружествата за електронни пари.
Държавите членки имат срок до началото на 2018 г. да въведат тези изисквания относно сигурността на плащанията по електронен път и в интернет. В България това ще се осъществи чрез изцяло нов Закон за платежните услуги и платежните системи, чийто начален проект вече е изготвен.
Да завършим с прогноза за лихвите – ще има ли добри новини и за спестителите, а не само за кредитополучателите, както е от доста време?
Последните решения на Федералния резерв, както и дискусиите в рамките на Европейската система на централните банки показват, че увеличението на лихвените проценти е реална глобална перспектива, която ще намери отражение и на българския пазар.
Действията на централните банки са насочени към това този процес да бъде постепенен и добре управляван.
