Българска народна банка

„Тази сутрин” продължава от кабинета на управителя на Българската народна банка, един човек, който много рядко дава интервюта, и то телевизионни, но който има тежката отговорност да пази трезора на България. Димитър Радев. Добро утро! Как сте?

Благодаря добре.

Малко повече от една година в креслото на управител на БНБ. Удобно ли е креслото?

Ако търсех удобство, нямаше да избера това кресло.

И все пак след една година сигурно се чувствате малко по-добре от онзи момент, когато трябваше да вадите горещите картофи като наследство от управлението на Иван Искров.

Последната година действително беше напрегната – много задачи, къси срокове. Знаете, че аз представих при моя избор 18-месечна програма за реформи. Имаме конкретни резултати от изпълнението на тази програма.

Банковият надзор е в много по-добра кондиция – и като модел на управление, и като организация. Имаме изградена институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор, нещо, което липсваше преди една година. Само преди по-малко от 40 дни приключихме прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките.

Бихте ли дали това определение, което дадох и аз – ваденето на горещите картофи от предишното управление на предишния управител на БНБ?

Наследството беше такова, каквото го заварихме на 15 юли (2015 г. – бел. ред.). Имаше сфери, в които имаше добри резултати – управлението на резервите, платежните системи. Имаше проблеми в банковия надзор, затова през последната година се концентрирахме върху решаването на тези проблеми.

Имаше обаче и много недоверие в БНБ като институция след това, което се случи около казуса с КТБ.

Напълно естествено след сътресението през 2014 г. имаше проблем с доверието в БНБ и цялата ни банкова система. Всички индикатори и в Централната банка, и в цялата банкова система и анализаторите показват, че сме на път да възстановим това доверие.

Смятате ли, че всичко около случая с КТБ се замѐте или поне ще бъде забравено?

Има процес, който е установен в закона, има компетентни институции. Аз съм убеден, че те ще свършат своята работа така, както се изисква от закона. По отношение на Централната банка ние направихме много сериозни изводи. Много от нещата, които включихме в този 18-месечен план за реформи произтичаше именно от кризата през 2014 г. и определихме точно сферите, в които Централната банка трябва да действа – това бяха три основни сфери и изпълняваме конкретни мерки.

Възможно ли е точно в момента, в който говорим, да текат нови, други процеси, които да са подобни на тези в КТБ?

Това, което направихме с прегледа на качеството на активите, имаше за цел да даде една цялостна всеобхватна и независима оценка на нашия банков сектор.

Всъщност основният акцент беше върху това, което казваме преглед на качеството на активите. Стрес тестът е една рутинна мярка, която използва резултатите от прегледа качеството на активите, за да оцени доколко нашите банки ще бъдат устойчиви при определени макроикономически развития, включително неблагоприятни макроикономически развития.

Използвам стрес тестовете като нещо, чрез което хората разпознават това, какво се случи в банковия сектор, за това, че банките бяха поставени в много драстични условия, за това, дали ще се справят действително с безработицата, с невръщане на кредити, наистина много тежки икономически условия. Като че ли резултатът беше – положението е розово. Така ли е?

Ние не оцветяваме резултатите. Резултатите бяха установени и обобщени от независими външни одитори. Те показаха, че нашата система е стабилна. За това има един важен индикатор – съотношението между базовия собствен капитал и рисково претеглените активи на банките. Прегледът показа, че при нас този показател възлиза на 18.9% при международно признат регулаторен минимум 4.5%. Тези резултати бяха признати и оценени, както от пазарите и кредитните агенции, така и от инвеститорите. Знаете, че професионалните коментатори бяха еднозначно положителни по отношение на резултатите, както и международните организации. Международният валутен фонд също излезе с прессъобщение по тази тема и оценката там също беше положителна.

Ние обаче журналистите, понякога сме по-склонни да оцветяваме резултатите или пък да ги оценяваме. Говорим за това, дали те са оцветени в розово или не, но се появиха две банки, които не показаха добри резултати, едната от тях доста по-голяма.

Всички банки са над този минимален регулаторен праг, който се изисква, за да не се предприемат по-драстични мерки. Така че няма банка, която да е под регулаторния минимум. Разбира се, резултатите над този регулаторен минимум варират между различните банки и това определи мерките, които Централната банка предписа за всяка банка. За по-голямата част от банките тези мерки включват запазване на сегашното равнище на капиталова адекватност. За някои банки има изисквания да увеличат техните капиталови буфери и всъщност става въпрос за три банки, не за две, едната вече е изпълнила предписанията в рамките на самия преглед, а другите две трябва да го направят до средата на следващата година.

Имат поставени условия от БНБ. Възможно ли е обаче те така да са представили своите резултати, че наистина всичко да изглежда в рамките на нормалното или да се запълва съвсем малък буфер, който е необходим. Имам предвид може ли нещо да бъде укрито и от Вас, и от тези, които са правили оценката, чисто административно?

Централната банка трябваше да ръководи и координира дейността на над 900 експерти, включително представители на най-престижните международни одитни компании. Всъщност оценката и резултатите са констатирани от тези експерти и са обобщени от независима международна компания. Отговорихме освен това на всички конкретни въпроси, при това писмено, включително за това, доколко тези данни са точни или не са точки. Така че процесът беше максимално открит и прозрачен. Смисълът на този преглед беше да се възстанови това доверие – и в банките, и в банковата система като цяло, и в Централната банка. Освен това той беше важен индикатор за потенциалните инвеститори. Беше важен индикатор, както казах, за пазарите, за кредитните агенции.

И въпреки всичко за една от банките, за които говорих, по-малката, няма да споменавам имена, беше установено, че тя трудно би издържала дори на темповете, които вие прогнозирате, при които нормално биха се развивали обстоятелствата в България – затова, че тя ще изпита трудности през следващите години.

Пак става въпрос за две различни неща. Едното е прегледът на активите, който трябваше да покаже дали имаме банки, които попадат под регулаторния минимум. Всички банки са над този регулаторен минимум. Втората част от упражнението беше да поставим банките в хипотетична ситуация на много сериозна банкова и не само банкова, но и икономическа криза, която е малко вероятна, но ние искаме да сме напълно подготвени за всякакви предизвикателства. В зависимост от резултатите от стрес теста очевидно има банки, които трябва да предприемат стъпки, за да бъдат готови да посрещнат тези предизвикателства.

В сферата на хипотезите, разбира се, се появиха и информации, че в предишни години, не по времето на вашия мандат сега, са укривани доклади на БНБ, които са свързани със стабилността на определени банки.

Вероятно става въпрос за публикации, свързани с предишни доклади на банковия надзор. Тези доклади по принцип не са публични документи по закон, но мисля, че това са доклади от преди 4-5 и повече години. Тези доклади по никакъв начин не могат да обяснят актуалното състояние в системата през 2016 г. Актуалното състояние е това, което независимите одитори констатираха и обявиха.

Въпросът е дали тогава, дори и в миналото, са се вземали необходимите, адекватните мерки за действия, за да не се стига до конкретни сривове.

Конкретно по тези доклади ние дадохме отговор. Както казах – по закон те не са публични документи. Второ – ние дадохме информация, правили сме, разбира се, пълен анализ. За един конкретен доклад, за който получихме запитване, казахме, че мерките, които са били записани там, са били частично изпълнени, но след това има последващи мерки. Дадохме също информация за това, което сме правили от 2015 г. насам. Така че мисля, че тук няма някаква драма или конспирация.

Стрес тестовете отминаха, банките са проверени. Предстои обаче нещо, което наричаме предстоящ преглед на финансовата стабилност. Какво представлява това?

Това е един стандартен инструмент за диагностика на финансовата система като цяло и за това как регулаторите изпълняват своите функции. Този преглед ще започне следващата седмица и ще продължи до края на януари. Основният ангажимент тук е на регулаторите – на БНБ и КФН, тъй като се проверяват не само банките, а и небанковите финансови институции. Той ще даде много ясен отговор – обективен, критичен, на който аз разчитам, за това, дали Централната банка изпълнява своите функции, дали това, което направихме в сферата на надзора, е достатъчно, или трябва да се прави повече. Ще се оценят законодателната рамка, регулациите и ще се даде отговор на въпроса, какъв е приносът на финансовия сектор към икономическото развитие.

Това означава, че вие сега ще сте под лупа, БНБ, дали се справяте със задълженията си, но и дали други държавни институции, от които зависи стабилността. Така ли?

Разбира се. Министерството на финансите също така е водеща институция при този преглед. Централната банка ще бъде във фокуса на вниманието, когато става въпрос за банковия сектор. Комисията за финансов надзор, когато става въпрос за небанковите институции.

Това ще ни струва ли пари?

Не.

Когато мине проверката, когато приключи, за България това какво ще означава? Ако резолюцията отдолу е стабилна?

Това ще означава много. Ще означава фактически оценка на това, което, специално ако говорим за Централната банка, сме направили в рамките на този 18-месечен план. Както казах, един от акцентите на този преглед ще бъде нашият банков надзор, как се справя системата като цяло. Дали тази система крие рискове за страната в регионален аспект. Също така ще оцени и какво предстои да се прави оттук нататък. Така че като цяло това е изключително важно упражнение и аз разчитам, отново казвам, на неговата критична и обективна оценка.

Споменахте, че и финансовият министър, че и той ще бъде проверяван именно по тази линия. Как се справя той?

Данните показват, че фискалната консолидация протича с по-бързи темпове, отколкото се очакваше. Мисля, че наистина ще бъде много сериозно постижение, ако бюджетът за тази година е широко балансиран и това има отношение по цялата тази проблематика за финансовата стабилност и как страната изглежда навън.

Как работите с кабинета Борисов 2?

Много добре. Фактически нашият основен контрагент е Министерството на финансите. Координацията на този етап е отлична и както казах, ние приветстваме: колкото по-добре се управлява бюджетът, това е нещо, което Централната банка поддържа.

Има ли съвети, които например, ви искат? Именно от финансовото министерство, Владислав Горанов?

Ние разговаряме много често по широк кръг от въпроси, тъй като има много допирни точки. Както знаете, Централната банка е фискален агент на държавата по договор с правителството. Така че има много теми, по които разговаряме и тези дискусии са полезни и за едната, и за другата страна.

Един от гарантите за сигурността, за стабилността на лева. Стабилна ли е българската валута сега?

Стабилността на лева е функция от стабилността на валутния борд. Към днешна дата резервите са 45.3 млрд., това означава 180% покритие на лева, което от своя страна означава, че и валутният борд, и левът са стабилни.

Говорим ли вече по-активно за влизане в еврозоната? Или това си остава още някъде там, в другия край на масата?

По тази тема се работи много на техническо равнище. Мисля, че е още рано публично да обявяваме дати или мерки, но на техническо равнище се водят много активни консултации. Централната банка е много активен участник в Координационния съвет по присъединяване на страната в еврозоната. Така че това е тема, която стои на дневен ред, особено сега след прегледа на активите, след като имаме и оценката за финансовата стабилност.

Защото има разлика между рано е да се говори и стои на дневен ред. Когато стои на дневен ред може би сме по-близо?

Знаете, че по тази тема публичното говорене обикновено не е много продуктивно и имаме такъв, включително наш собствен опит. Добре е първо да имаме тези технически консултации и в крайна сметка ще се вземе политическо решение. Това, което искам да кажа, е, че е рано да се обявява, каквото и да било политическо решение, тъй като то зависи и от двете страни, а мисля, че нито нашата страна, нито нашите партньори са готови за такова публично говорене.

Защото основните притеснения на хората са относно това, дали ще обеднеят допълнително, ако бъде въведено еврото в България. Ще се случи ли нещо подобно?

Не. Не трябва да имат никакви притеснения по тази тема. Стана въпрос за валутния борд – следващата година ще станат 20 г. от въвеждането му. За тези 20 г. винаги сме имали стабилност и тя няма да се промени, ако въведем еврото.

Ако сме извън валутния борд, достатъчно сигурни и стабилни ли сме, за да поддържаме ниво, за да поддържаме нашата финансова стабилност?

Ние не планираме да излизаме от валутния борд, единственият изход е приемането на еврото.

И по-бедни ли ще станем тогава?

Не. Категорично.

Сега според вас беден ли е българинът или богат?

Ако използваме класификацията на Световната банка, България е страна с доходи над средните. Но разбира се, нашият критерий е Европейският съюз, и всички знаем, че трябва да направим много повече, както по отношение на производителността, така и по отношение на доходите.

Brexit повлия ли по някакъв начин на нашата икономика и на финансовата ни система?

Всъщност Brexit още не се е случил.

Но пазарите реагираха веднага…

Пазарите реагираха след референдума – имаше сътресения, имаше волатилност, но тя беше краткотрайна. Пазарите сега се успокоиха. Много е важно как ще протече процесът оттук нататък. Конкретно за България има три канала за въздействие – външната търговия, пазарът на труда чрез работещите българи в Англия и, разбира се, финансовата сфера. И по трите линии ефектите от Brexit върху България са минимални. Разбира се, в дългосрочен план ще има ефекти, но ще следим как ще се развие процесът.

Ефектите, като слушам интонацията Ви, са по-скоро със знак минус отпред. Биха повлияли негативно?

По принцип такива са очакванията. Всеки път, когато има несигурност, ефектите са отрицателни, но най-мрачните очаквания за краткосрочните ефекти след референдума бяха опровергани. Повтарям – имаше несигурност, имаше волатилност на пазарите, но тя беше преодоляна сравнително за кратък период от време.

Имаше ли реакция на пазарите и усеща ли се все още такава след събитията, които се разиграха в Турция това лято?

Разбира се. Специално за нас това е един потенциален риск. Ние не разглеждаме въпроса от политическа гледна точка, а от гледна точка на влиянието върху нашата икономика. Следим внимателно всички рискове. Очевидно, когато има проблеми при съседите, има рискове за страната. Ние се опитваме да оценяваме тези рискове и тази оценка се съдържа в нашите макроикономически прогнози.

И те са? Че това може да повлияе негативно?

Може. Разбира се.

Какво предстои в следващата една година за Димитър Радев?

В следващата една година предстои да продължи това, което бяхме започнали през миналата година. Нашите основни приоритети са три. Първият важен приоритет е интегриране в европейската финансова инфраструктура, което има отношение към въпроса, който зададохте за еврозоната. Вторият основен приоритет е консолидация в банковия сектор. Ще бъдем свидетели на новини в тази сфера и те ще бъдат резултат от това, което направихме при прегледа на качеството на активите и стрес теста.

Консолидация това означава сливане на банки, повече, по-малко играчи, промяна в системата?

Да, означава всяко едно от тези неща. Означава по-голям интерес от стратегически инвеститори отвън. Този интерес беше някъде около нулата преди една година, сега имаме такъв интерес.

Какво означава това, че чужди инвеститори ще купуват банки, които са в момента на територията на България?

Нищо конкретно, разбира се, не можем да говорим. Но аз очаквам да има новини в близките месеци по тази тема.

Сливането на банки какво би означавало по Вашата прогноза?

Банковата консолидация е тема не само за България, а и за Европа. Стопяващите се лихвени маржове упражняват много силен натиск върху доходността на банките, принуждават ги да съкращават разходи и да оптимизират дейността. Това е процес, който наблюдаваме навсякъде в Европа. Нашите банки не са изолирани. В резултат на този натиск един от отговорите е консолидация.

Когато говорим за рискове, за лихви включително, какво се случва с лихвите в България? Ще стигнем ли до момента, в който, ако имаме депозит в банка, ще трябва да плащаме за това, че стои там?

Знаете, че има страни, които разглеждат тази възможност, има страни, които въведоха отрицателни лихви. При нас това не стои на дневен ред, но на тази територия с ниските лихвени равнища ще стоим поне в краткосрочен план.

Все още?

Все още. Както по кредитите, така и по депозитите. Както казах, това упражнява силен натиск върху банките, но от друга страна дава по-добри възможности за кредитиране и домакинствата.

Какво се случва с българския дълг?

България стои много добре като равнище на дълга спрямо БВП. България има третия най-нисък размер на дълга спрямо БВП (в ЕС) след Естония и Люксембург. Дългът всъщност е функция на фискалната политика. Ако фискалната политика е здрава, а тя в момента е такава, тази тенденция ще се запази, дори ще се подобри.

Ще се налага ли другата година да теглим още кредити? За да покриваме нечия и друга грешка, например?

Това е въпрос към министъра на финансите. Но той направи много ясно заявление, че на този етап такива планове не съществуват. И това има много пряко отношение към прегледа на качеството на активите. Вие вероятно знаете, че Министерството на финансите планираше, това беше заложено в бюджета, около 2 млрд. лева разходи във връзка с решаване на проблеми в банковия сектор. Прегледът показа, че не е необходимо такъв ресурс да бъде използван. Така че тези 2 млрд. лева сега може да се използват за други приоритети, които правителството има.

Казвам грешка неслучайно, защото много хора определят така, и политици включително, АЕЦ Белене, проектът, който не е ясно още дали ще се състои или не, а там ще дадем много пари.

Това е сага, която продължава. Правителството има ясен план как да излезе от тази ситуация.

Но само на 20-30 м от БНБ се намира Дондуков 2. Следите ли сагата с президентските избори и предстоящата кампания?

Разбира се, като избирател ги следя.

Ще гласувате ли?

Разбира се.

Как ви се струва до този момент? Битка има ли и ще има ли в следващия един месец?

Нормално е да очакваме битка. Виждаме какво става в САЩ. Мисля, че ще има достатъчно емоции и покрай нашите президентски избори.

Пестелив сте. Трябва ли управителят на БНБ да не се бърка в политиката?

Абсолютно.

Но ако Ви питам за Америка, сигурно ще кажете как ще се отрази на България, ако е Тръмп, и как ще се отрази, ако е Хилъри Клинтън?

Засега съм само наблюдател. Когато нещата се случат, тогава ще правим оценка.

И все пак рисковете от единия и от другия преценили ли сте ги?

Този тип рискове са далече от нас. Ще има, разбира се, за глобалното развитие и икономика, но това са неща, които ще преценяваме, когато се случат.

Колко часа прекарвате в този кабинет. По колко време сте тук?

Различно. Не водя точна статистика – по 10-12 часа.

Преди една година се срещнахме отново тук, около празника на банкера. Тогава ми казахте, че не сте донесли нещо тук от себе си. Сега имате ли?

В общи линии не. Имам допълнително книги, които ми носят познати, книги, които те издават. Отново професионална проблематика. Дори сега гледам нещо, което един колега ми донесе преди време – отново проблематиката е пари, банки, кредит.

Благодаря Ви за това интервю.

Благодаря.

Цялото интервю може да бъде гледано тук.

Изтегли (78 KB)