Изказване на управителя на БНБ г-н Димитър Радев пред конференцията „Кредитирането като двигател за ръст на икономиката”, организирана от в. „Банкеръ”, София, 26 април 2016 г.
Уважаеми дами и господа,
Ще се спра на четири измерения на темата за банковото кредитиране и икономическия растеж, които са взаимно свързани. Те засягат макроикономическия аспект, паричната политика, кредитния риск и факторите за икономически растеж.
Първо ще обърна внимание на макроикономическото измерение и връзката между банковото кредитиране и икономическия растеж. Тя нито е еднозначна, нито е еднопосочна. Банковият кредит не е единственият фактор за икономически растеж. През миналата година растежът на БВП бе двойно по-голям от този през 2014 г. при отрицателен растеж на кредитирането. Динамиката на кредитирането в конкретните условия зависи не толкова от предлагането, колкото от търсенето. В крайна сметка реалният сектор е този, който предлага и изпълнява проектите, за които търси банкови заеми. Трябва да се има предвид също така, че достъпът на реалния сектор до финансиране не се изчерпва само с банковия кредит. Брутният опериращ излишък продължава да бъде основният източник за финансиране на фирмите в България. Освен това много български фирми са поделения на чуждестранни компании и ползват кредитни линии от майките си. По последни данни около 50% от заемите, ползвани от фирмите в България, са свързани с чуждестранни инвестиции и външен дълг под формата на вътрешнофирмени заеми, докато кредитите от банки формират около 37% от заемния ресурс на фирмите у нас. Следователно, връзката между банковото кредитиране и растеж на икономиката е комплексна. Основните фактори за икономическия растеж, каквито са инвестициите и потреблението, могат да бъдат финансирани не само с банков кредит, но и от други източници.
Второто важно измерение е връзката между парична политика и банково кредитиране. В условията на валутен борд ние нямаме възможност да провеждаме дискреционна парична политика. Дори централните банки, провеждащи такава политика, трудно постигат бързо и трайно увеличение на банковия кредит. Например, въпреки провежданата от ЕЦБ политика на масирани количествени улеснения, част от които насочени към увеличаване на банковото кредитиране, кредитът в еврозоната едва възвръща слаб положителен растеж.
Ако се върнем на ситуацията в България, въвеждането на отрицателни лихви по свръхрезервите на банките в БНБ от началото на тази година пренася паричните условия и политика на ЕЦБ в страната ни. Това решение не е проява на дискреционна политика, с която БНБ иска да накара банките да кредитират, но може да увеличи ценовия стимул при предлагането на банков кредит, което от своя страна би увеличило търсенето му. Ясно е, че централните банки, в това число и БНБ, разполагат с ограничени възможности за стимулиране на кредитирането. Поради това е много важно да се разбере, че растежът на икономиката се нуждае от подкрепата на много други фактори освен на паричната политика. Например, структурните реформи и балансираната фискална политика са едни от най-важните фактори за увеличаване на потенциала на икономиката, на нейната конкурентоспособност и за постигането на устойчив икономически растеж.
Третото измерение е свързано с управлението на риска в банките. Банките трябва да оценяват кредитния риск в съответствие с етапа на икономическия цикъл и да изискват от кредитополучателите адекватна цена за неговото поемане. Когато такава цена не може да бъде получена, по-добре е кредитът да не бъде отпускан. В този смисъл постигането на кредитен растеж не трябва да бъде самоцелно за сметка на недобро управление на кредитния риск. Мисля, че нашият и чуждестранният опит категорично подчертават извода, че растеж на икономиката, който се движи предимно от кредити, е нездравословен. Този растеж обикновено е свързан с акумулиране на непокрит кредитен риск, който е предпоставка за дебалансирано нарастване на цената на определени активи, например недвижимите имоти. Това може да заплаши финансовата стабилност и оттам да затрудни самия икономически растеж.
Един от основните изводи от глобалната финансова криза, а също и от нашия собствен опит, е, че бързото и рязко нарастване на кредитирането, особено при несигурна макроикономическа среда, обикновено е лош знак за управлението на рисковете. Ако оставим външните примери, е достатъчно да посочим онова, което имахме като опит през 2014 г. със силния кредитен растеж на КТБ преди нейното затваряне. Следователно, за да обобщя, ще подчертая отново, че постигането на кредитен растеж не трябва да е самоцелно и за сметка на недобро управление на кредитния риск в отделните банки. Световният опит от годините на бума преди глобалната финансова криза показва, че за икономиката не е здравословно растежът да се движи предимно от кредитна експанзия.
Четвъртото измерение е свързано с това да разграничаваме краткосрочния и дългосрочния поглед към тези процеси. Банковият кредит може да се влияе от конюнктурни фактори, някои от които с цикличен характер, свързан със състоянието на икономическата среда. Но има фактори и събития, които могат да влияят върху кредитирането в дългосрочен хоризонт.
Фактор от текущата конюнктура, който влияе върху кредита, е несигурната икономическа среда. Тя води до въздържане от поемане на нови задължения и дори желание за намаляване на вече поети задължения от страна на фирмите и на домакинствата. Друг такъв фактор са предприетите от банките действия по оптимизиране на балансите им чрез отписването и продажбата на кредити.
В същото време примери за фактори с дългосрочен ефект върху растежа на кредита са продължителното понижение на лихвените проценти по депозити и кредити, високата ликвидност в банковата система, както и силната конкуренция между банките в България.
Не мога да не отбележа в този контекст и прегледа на качеството на активите. Преобладава становището, че прегледът на активите и стрес тестът ще забавят кредитирането. Анализът на ефекта от прегледа на качеството на активите обаче не бива да се опростява. В краткосрочен план за прегледа банките са ангажирали значителен експертен и организационен ресурс, който иначе би подкрепил кредитната дейност. Друг краткосрочен ефект е, че прегледът на активите стимулира банките допълнително да се фокусират върху адекватна оценка и покритие на кредитния риск.
Процесите в икономиката обаче и влиянието на кредита не трябва да се оценяват в изолирани периоди от три или шест месеца, а винаги в стратегически контекст. От тази позиция прегледът на активите има за задача да постигне независима и консервативна оценка, която е необходима за пълното отразяване на кредитния риск в баланса на банковата система. След като преминат през целия процес, банките трябва да разполагат с капитал за адекватно покритие на рисковите им експозиции. Наличието на такова капиталово покритие, заедно със съществуващата висока ликвидност в банковата система, ще помогнат на банките да поемат нов риск. Ето защо в средносрочен и дългосрочен хоризонт очакваме положителен ефект от провеждането на прегледа на качеството на активите и на стрес теста. В този смисъл е неправилно да се твърди, че прегледът на активите ще забави растежа на кредита и на икономиката.
В обобщение на всичко казано дотук ще подчертая, че банковото кредитиране е важен, но не единствен, фактор за икономическия растеж. Освен това съществуват и алтернативни, освен от банките, източници на заемни средства за финансиране на инвестициите и потреблението. От тази гледна точка дискусията за икономическия растеж и връзката му с кредитирането трябва да отчита кохерентността на всички фактори. Второ, паричната политика на една централна банка не е достатъчна за създаването на всички необходими предпоставки за растеж на банковия кредит и на икономиката като цяло, особено при липсата на възможности за дискреционна парична политика. Трето, доброто управление на кредитния риск е по-важно от самоцелното отчитане на положителна статистика за растежа на банковото кредитиране. И не на последно място, когато говорим за икономически растеж, стратегическият контекст е по-важен от еднократните или кратковременните фактори. В този смисъл, гледайки стратегически и с дългосрочния поглед, какъвто трябва да има една централна банка, очакваме провеждането на прегледа на качеството на активите и на стрес теста да имат положителен ефект върху кредитирането, а по този начин и върху икономическия растеж.
