Българска народна банка

Г-н управител, какви са икономическите перспективи пред България на фона на всички заобикалящи я кризи? Украинският конфликт, руските санкции, сирийската война, безпрецедентният приток на мигранти към Европа, нестабилността в съседна Гърция – как се отразява всичко това на българската икономика и нейните перспективи?

За съжаление, глобалните и регионални рискове за икономиката се покачиха, а трагичните събития в Париж от миналата седмица придадоха нови измерения на тези рискове. Следим ситуацията отблизо и опитваме да действаме адекватно на събитията. Например, превантивните мерки на Централната банка в координация с правителството смекчиха съществено рисковете за банковата ни система от икономическата криза в Гърция. Макроикономическото отражение на другите рискове, за които говорите, също е ограничено на този етап. Същевременно, поради тази неблагоприятна среда очакваме икономическият растеж да остане под своя потенциал, поне в краткосрочен план.

Колко реалистична ви се струва прогнозата на правителството за растеж от 2.1 % за следващата година?

Централната банка няма съществени различия с правителството в прогнозата си за макроикономическото развитие. Ние очакваме растеж от около 2% тази година, подкрепен от силно представяне на износа и по-добро усвояване на европейските фондове, главно чрез програмата на публичните инвестиции. Що се отнася до 2016 г., очакваме по-силно вътрешно търсене благодарение на частния сектор, което ще подпомага икономическият растеж да се движи близо до нивото от тази година, а защо не и леко да се ускори.

Нека поясним – очаквате 2% растеж за тази или за следващата година?

Очакваме 2% за тази година и леко повишение през следващата до 2.1% и дори малко по-висок растеж.

Колко постижим е планът на правителството да намали бюджетния дефицит през идната година, след очакван такъв от 3.3% за тази година?

Важно е да кажем, че анонсираният 3.3% дефицит е вътрешният измерител на касова основа за фискалния баланс. По ESA (сравнителният показател според дефиницията в ЕС съгласно Европейската система от национални сметки 2010 – б.пр.) ще бъде под 3%. Като цяло фискалното представяне през тази година е силно в резултат на по-добрите от очакваното приходи, което отваря пространство за различни решения за политика, за допълнителни спестявания, които са за предпочитане от гледната точка на Централната банка, или да се правят допълнителни разходи главно за покриване на спешни еднократни нужди. Разбира се, решението е изцяло в компетенциите на правителството. Важно е, че бюджетният дефицит се очаква да остане под 3%^-ната граница, което е добра отправна точка за засилване на усилията за консолидация и свиване на дефицита до 2% догодина.

Какво прави страната за привличане на повече чуждестранни инвестиции? В последните години те са много ниски.

Това не е явление, което е типично само за България, и е свързано с инвестиционния климат след световната икономическа криза. Има обаче ясни знаци тази година, че тенденцията се променя и, ако анализирате регионалните данни, ще установите, че всъщност преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП са повече от тези на новите членки на ЕС както като приток, така и като размер. И като казвам това, знаем, че има още много какво да се направи от наша страна. Добрата новина е, че се създава широка политическа подкрепа за реформи, включително в съдебната система, но заедно с това и в сектори като енергетика и транспорт, които са натрупали задължения в миналото.

Кога България планира да приеме еврото?

Мисля, че отговорът на този въпрос е в нашия Договор за присъединяване към ЕС – когато всички необходими условия са изпълнени. Случаят още не е такъв. И докато покриването на официалните критерии е много близо, повече работа остава в сферата на структурните реформи – например разрешаване на останалите въпроси в сектора на държавните предприятия и подсигуряване на фискалната устойчивост на здравния и пенсионния сектор.

Финансовият министър Владислав Горанов спомена 2018 година за присъединяване към валутния механизъм ERM 2. Колко реалистично Ви се струва това и какви конкретни стъпки е предприела България, за да се присъедини към ERM 2?

Като централна банка ние се фокусираме главно върху предварителните изисквания и към това отнасям три групи мерки – първо, засилване на банковия надзор, второ, въвеждане на рамката за възстановяване и преструктуриране на банки и да направим така, че тя да работи, и на трето място, провеждането на проверката на качеството на активите и стрес теста на нашите банки. Ние вече приехме, публикувахме и прилагаме тези мерки. Планът ни е да завършим прилагането им до края на 2016 година и тогава, предполагам, ще ни бъде малко по-ясен конкретният график за присъединяване към ERM 2.

Значи, 2018 година в момента реалистична цел ли е или е нещо, което предстои да се обсъжда?

Не мисля, че определянето на конкретен краен срок ще е много продуктивно на този етап, това би било преждевременно. Първо искаме да видим как ще се приложат тези мерки и какъв ще бъде резултатът от тях, особено от проверката на качеството на активите и стрес тестовете на банковата система. И тогава може да коментираме конкретните следващи стъпки и график за изпълнението им.

Има ли дискусии за промяна на курса на лева към еврото?

Не. Позицията ни тук е кристално ясна. Присъединяването към еврозоната е единствената стратегия за излизане от сегашния фиксиран курс на лева към еврото.

Колко стабилна е банковата система на България след фалита на КТБ миналата година и какви са действията, които Централната банка предприе за подобряване на банковия надзор?

Мисля, че банковата ни система е като цяло стабилна, ликвидна и добре капитализирана. Фалитът на КТБ през миналата година разкри някои слаби места в практиките на банковия надзор. Ето защо засилването на надзора заема централно място в нашите реформи. В управление „Банков надзор“ протича сериозна реорганизация. Планираме и последващи стъпки за подобряване на надзорния капацитет и практиките в съответствие с Базелските принципи за ефективен банков надзор.

Какво е нивото на необслужваните кредити в България и как виждате изчистването им?

Нивото на необслужваните кредити се стабилизира през тази година под 11 млрд. лева на брутна база. Има адекватно покритие от гледна точка на провизиите – над 50%. Освен това над провизиите имаме капиталов излишък от около 7.1 млрд. лева към септември. Прилагат се доста мерки, като продажба на групи кредити и отписвания от балансите след реализация на обезпеченията. Очаквам в резултат на бъдещата проверка на качеството на активите и стрес теста да има допълнителен импулс в тази посока.

Какви са очакванията ви за резултата от стрес теста на българската банкова система догодина?

Очаквам, че стрес тестът ще потвърди, че нашата банкова система като цяло е стабилна. Разбира се, работим много, за да сме напълно подготвени за не толкова добри сценарии и тук визирам работата ни в областта на банковия надзор, включително налагането на подход, повече основан на правила, и подобряването на вътрешния контрол в банковия надзор, а също и запълване на оставащите празноти в рамката за преструктуриране на банки. На последно място, но не и по значение, идва осигуряването на подходящи механизми за подкрепа при потенциален капиталов недостиг в отделни банки, когато такъв недостиг не може да бъде покрит на пазарен принцип.

Кой би бил най-малко благоприятният сценарий?

Ако в резултат от стрес теста разберем, че имаме системен проблем в банковия сектор. Не смятам обаче, че това ще се случи. Както споменах, възможни са някои проблеми в отделни банки и ние сме напълно готови да вземем решения по отношение на тези проблеми.

Виждате ли реални планове за евентуални сливания или придобивания в банковия сектор на България в близко бъдеще?

Очаквам, че пазарната консолидация ще бъде една от стратегическите посоки, в които ще се развива нашият банков сектор. Но на този етап е малко рано да се говори с голяма конкретика по този въпрос.

Коя книга четете в свободното си време?

Вероятно видяхте книгата, която ми дадоха и която искам да прочета, и която мисля ще ми помогне в общуването с пресата – „Нулев брой“ на Умберто Еко.

Цялото интервю, проведено на английски език, може да бъде гледано тук.

Изтегли (50 KB)