Българска народна банка

Политик по неволя, който се връща към банкерството. Нали това казахте, когато написахте писмото за оставката си, г-н Искров? Банкерите ни независими ли са от политиците?

Визирах това, че се включих в политиката, защото бях поканен от един изключителен човек, на когото много държа и до днес – Симеон Втори. И че не възнамерявам сега да се връщам в политиката, защото съм банкер. А не, че още утре ще отида в някоя банка. Като управител винаги съм отстоявал независимостта на БНБ и съм се стремял независимо от трудността на решенията ни да се ръководим единствено от върховенството на закона и интересите на страната. Управителят на БНБ по длъжностна характеристика трябва да работи с политиците, но винаги да е на поне една ръка разстояние от тях.

Обяснете ми това тотално разминаване – ЕЦБ ви смята за успял млад гуверньор, а у нас – за най-виновния от всички виновни?

Е, и вие, медиите, доста допринесохте за това няколко човека със съмнителна репутация да раздават ежедневно „присъди” кой е и кой не е виновен! За мен важни са професионалните оценки на колегите от банковата сфера, от другите централни банки, от ЕЦБ. Вълнуват ме и негласните оценки на милионите вложители, чиито спестявания в банките растяха през годините, растат и днес – това е техният вот на доверие към свършеното от БНБ за банковата стабилност. Бих призовал да не се правят заключения за моята работа и за институцията БНБ за тези близо 12 години единствено на твърдения от хора с гузна съвест или откровено платени критикари, които са част от атаката срещу централната банка и лично срещу мен. Свидетели бяхме на координиран и безпрецедентен по сила и продължителност политически, обществен и медиен натиск, при това видимо подплатен и с щедро финансиране.

Много хора и организации бяха употребени за очернянето на БНБ, за да се отклони вниманието от онези, които придобиваха активи с парите на вложителите, и от техните съратници и вляво, и вдясно в политиката.

ЕЦБ не ви защити...

Официалната позиция на ЕЦБ е въздържане от публични коментари за атаките и натиска срещу БНБ. Те внимателно следят ситуацията в България. Ще ви споделя, че в неформални разговори поведението ни през последните 12 месеца се оценява много високо. В някои дирекции на Еврокомисията е различно. Там, за жалост, проби едно местно лоби, чиито лица са известни и за което банките с български капитал са трън в очите.

Чух много ласкави думи от колегите си. За тях БНБ е пример за отстояване на независимостта на една централна банка. Те разбират, че от юни 2014 г. ние издържахме реален и много тежък стрес тест за независимост. Те знаят, че БНБ е институцията в България, която поддържа финансовата стабилност и следва дългосрочния обществен интерес без да се поддава на натиск и конюнктурни интереси. Може би тези оценки се дължат и на това, че външните ни колеги гледат по-трезво и преценяват, без да са обвързани с българските политически или корпоративни зависимости – за разлика от мнозина тукашни „независими” коментатори. В същото време в Европа са изумени от липсата на институционален респект и от агресивността при атаките – нещо крайно нетипично в европейските обществени отношения. За съжаление, обществото ни дълго време ще плаща висока цена за дискредитирането на институциите. Институционалният авторитет се гради с години и постигнатото трябва да се цени и пази. И от второстепенно значение е кои личности управляват БНБ в даден период с всичките им плюсове и минуси. Личностите, дори на най-високи нива, никога не са по-важни от институциите. Вероятно организаторите на мащабното манипулиране вярват в максимата, че ако повториш една лъжа 100 пъти, тя се превръща в истина. Аз обаче вярвам в обратното – че една лъжа, повтаряна дори 1000 пъти, не може да промени истината и фактите.

Факт е и че КТБ измести вниманието от свършеното от БНБ за 12 г. Не мислите ли?

За жалост, сте права. През моите два мандата като управител имаме толкова много постижения и положителни резултати, че разказването им би отнело няколко броя на „24 часа”. Пък и не е проява на добър вкус аз да съм този, който ще го изтъква. Бих маркирал някои факти, най-вече за да изкажа голяма благодарност към колегите и екипа от изключителни професионалисти, с които имах честта да работя. Например – подготовката за членството на БНБ в Европейската система на централните банки – гигантска по обем работа. Претърпяхме сериозна трансформация при вътрешната организация при това, без да се увеличава числеността на персонала, а напротив – той намаля.

Успешно се противопоставихме на всевъзможни провокации срещу валутния борд.

Той продължи да функционира гладко както по време на възходящия бизнес цикъл, така и в периода най-дълбоката криза, засегнала и България. Устойчивостта на борда опроверга множество негативни прогнози, в т.ч. от авторитетни международни организации и очакванията на спекуланти. Следвахме стриктни и последователни политики за поддържане стабилността на банковата система. Преди кризата в годините на подем настоятелно изисквахме от банките да трупат капиталови и ликвидни буфери. Предприехме мерки за ограничаване на прекомерния растеж на кредитирането и поемането на рискове. Така натрупаните резерви позволиха на банките да посрещнат и в продължение на години да устоят на кризата. Всичко това направи възможно нещо, което не бе постигнато в други държави – нито една банка в България не фалира като пряк резултат от кризата. Случаят с КТБ остана изолиран. Той бе „изключението, доказало правилото” за финансовата стабилност на системата. Няма как да не съм горд с тези постижения. Авторитетни световни издания като „Ню Йорк таймс” писаха, че това е била най-кратката банкова криза в историята, „изпарила” се за дни също тъй внезапно, както се била появила”.

А какъв е вашият „прочит” на казуса КТБ?

През лятото на 2014 г. бяха предприети мерки за справяне с яростните криминални атаки и ликвидния натиск върху банковата система. Вследствие от тях банковият сектор запази много висока ликвидност. Случаят с КТБ остана изолиран и не засегна нито динамиката на икономическия растеж, нито останалата част от сектора. Затова е некоректно да се твърди, че през 2014 г. сме имали банкова криза.

Напротив, точно тя беше успешно избегната. Вложителите запазиха доверие и депозитите им продължиха да нарастват. Също почти 100% от изплатените гарантирани депозити в КТБ останаха в българските банки. По отношение на групата КТБ – въпреки огромния натиск, систематичното рушене на авторитета и саботирането на действията ни, успяхме да изпълним задачите си и да вземем решения, основани на наличната и безспорна информация към всеки момент, при стриктно спазване на съществуващото законодателство и независимо от разнопосочните интереси на разни корпоративни и други лобита.

За жалост, не бяхме разбрани от политиците и КТБ не можа да бъде преструктурирана и отворена на 21 юли м.г. Трябва да ви дам сигурно 10 интервюта, за да изброя свършеното. Ами това например, че практически нямаме кредити в швейцарски франкове? Само 1461 такива кредита от общо 2.7 милиона броя кредити? Така избегнахме социалните напрежения и политическата криза, която същият проблем предизвика в Централна и Източна Европа. Ще спомена и за привличането на един от най-големите световни производители на банкноти в България. България произвежда банкноти на десетки държави, а много скоро може би и евробанкноти. Освен това българските банкноти ни струват с 40% по-евтино. И вместо да ни благодарят за това, някои лобита публично плюха по БНБ.

Оспорете ги с факти, какво още направи БНБ по време на вашите два мандата?

Ще ви кажа показателни данни, представям ги за първи път. 2005 – 2015 г. БНБ преведе на държавния бюджет вноски за над 2 млрд. лв. от годишното превишение на приходите над разходите за всяка предходна година. 2004 – 2014 г. успяхме да заделим допълнителни капиталови резерви за 1.2 млрд. лв. Балансът на управление „Емисионно”, където фактически е т.нар. валутен борд, нарасна от 10.4 млрд. лв. на 24 октомври 2003 г. до 37.6 млрд. лв. на 30 юни т.г. – с 3.6 пъти.

Два мандата на върха на БНБ. И двата завършват с оставки. Първата – за да ви преизберат, а втората – след притискане от всички посоки. Накъде след 10 юли?

Може да се каже и по-точно – че два различни парламента два пъти са ме избирали за втори мандат. А при оставката ми пред сегашното Народно събрание не съм се ръководел от тънки сметки, а единствено от запазване на интересите на БНБ и страната. Мотивите ми са публични и честни – бързо избиране на новия управител и окомплектоване на УС с оглед на тежките предстоящи задачи.

Отивате ли в ЕЦБ?

Не, не отивам на работа в ЕЦБ. Разбира се, не мога да не съм доволен, че вече имам няколко предложения както за чужбина, така и за тук.

Но преди всичко искам бърз избор на наследник и бързото му въвеждане в делата на БНБ. И добре да си почина след това. Пък после ще видим.

Преди да си отспите, да ви върна към безсънните нощи от 2008 – 2009 г. По-дълги ли бяха те от тези заради КТБ?

Няма леки мандати за управителя на централната банка. Безспорно най-тежко беше след фалита на „Лемън Брадърс” през септември 2008 г. Само в рамките на дни, междубанковите лихви у нас изгърмяха до 6.4%. Имаше тегления от най-големите банки. Търговските банки спряха да кредитират и започнаха да вдигат лихвите, за да задържат вложителите. Всевъзможни „експерти”, в т.ч. представители на инвестиционни банки и хеджфондове, не спираха да говорят и плашат хората как банковата ни система щяла да колабира, как бордът нямало да издържи на кризата и т.н. Големи финансови играчи се опитаха да разклатят борда чрез масирани къси продажби на български глобални облигации. Не ме питайте колко безсънни нощи имахме тогава с министъра на финансите.

Направихте го дискретно, защото банковата система е чувствителна...

Ситуацията тогава беше по-тежка от 2014 г. Но с една голяма разлика – тогава имах отговорна и предвидима политическа класа зад гърба на БНБ и Министерството на финансите. Докато 2014 г. видяхме точно обратното – неработещ парламент и разпад на управлението, отдръпване на основните политически играчи от всякаква отговорност и опит за прехвърляне на всички вини към БНБ. Някои политически лидери бяха готови да пропилеят, за своите лични и партийни интереси, трудно постигнатата финансова стабилност в последните 20 години.

През средните векове в някои градове по време на чумата властимащите, неспособни да се справят и страхувайки се от недоволството на хората, са нарочвали за виновни вещиците и евреите. Така и наши политици тогава, за да не поемат своята част от отговорността, подхвърлиха на общественото мнение един-единствен виновник – БНБ. В същото време самите те, много от политическите сили, имат какво да обясняват – за разрастването на тази банка през годините на техните управления, за свързването ѝ с цели сектори на икономиката, както и за финансовите им отношения с въпросната банка и нейния мажоритарен собственик. БНБ ли насочваше парите на държавните предприятия в КТБ? Няма да влизам в подробности. Казвам това без никакви лични, още по-малко политически пристрастия. И през 2008 г., и през 2014 г., и днес БНБ работи професионално, без шум за финансовата стабилност в България.

Казват, че ако стенограмите от сбирките при президента бъдат отворени, ще се видят интересни неща. Какви – имена, рязко сменени позиции, или...

Категорично не желая да коментирам имена и политически субекти. Поне не към днешна дата.

Първоначалните идеи и плановете, свързани с КТБ, след поставянето ѝ под специален надзор на 20 юни 2014 г., са публично известни. Така че едва ли ще кажа нещо непознато. Но бих припомнил, че БНБ предложи план, съгласуван с правителството и ЕК и първоначално подкрепен от парламентарните партии. Според този план следваше да бъдат отделени с една „добра” банка активите, за които може да се даде оценка, че са в добро състояние и могат да генерират доход на банката, както и пасивите на КТБ, с изключение на свързаните с основния акционер, които да се преместят в баланса на търговска банка „Виктория”. Той щеше да позволи на вложителите да получат достъп до сметките си в КТБ още на 21 юли, както бе обещано. Да подчертая и друго – имаше възможност своите средства да получат и вложителите със суми над законово гарантираните 196 хил. лв. За съжаление, политическите интриги тогава осуетиха този план.

Категорично се наложи впечатлението, а и съм убеден, че и мажоритарният акционер сериозно употреби своите политически приятелства срещу БНБ. Въпросният план следваше моделите, които вече бяха приложени успешно в други страни. Важно е и още нещо. Основните му параметри бяха консултирани неформално с представители на ЕК. Нещо повече, имахме и предварителен инвестиционен интерес към него от ЕВБР. Те изразиха готовност за участие, при условие, че обособената „добра” банка е в добро състояние и основните политически фактори, заедно с БНБ, имат съгласие по стратегията за решаване на казуса. Планът обаче задължително изискваше парламентът да приеме ново законодателство, с инструменти за преструктуриране на банки, каквито тогава нямаше. Едва преди дни такъв закон бе приет.

Прие се и друг. Да падне банковата тайна за политици при фалит на банки. Одобрявате ли го?

Вече е приет, т.е. това не е тема, която БНБ е редно да коментира на този етап. Но бих си позволил лично мнение – че разкриването на информацията ще потвърди установената от БНБ и квесторите порочна схема за ограбването на вложителите в КТБ от мажоритарния акционер. Припомням, че тя бе разкрита не от друг, а именно от нас през миналата есен. Зная, че в медийното пространство циркулира теза, че нередностите в КТБ били публично известни отдавна. Конкретните факти обаче бяха безспорно установени и доказани едва по време на специалния надзор. Отпадането на банковата тайна в случая на КТБ в крайна сметка ще разкрие онова, което всички непредубедени наблюдатели разбират – КТБ престана да съществува в резултат от действията на мажоритарния си акционер и ръководството на тази банка, а не заради БНБ. Ако не бяха порочните практики в нея, ощетили нейните вложители, ако с техните пари не бяха купувани активи, които после се оказа, че били прехвърляни извън баланса на КТБ, нямаше да се стигне до капиталов недостиг, при установяването на който по закон бяхме длъжни да отнемем лиценза.

Предстоят стрес тестове за банките ни и оценка на активите им. Мненията са полярни, разделени. От – това ще върне доверието в банковата система, до – каквито и да са резултатите, хората винаги ще кажат, хайде стига ни заблуждавахте. Вие какво мислите, че ще се случи?

БНБ още миналата година обяви, че възнамерява да инициира преглед на качеството на активите на всички банки в България, включително стрес тестове. Впоследствие предложихме много подробен план-график, със съответните процедури и етапи, който залегна в наскоро приетата от правителството Националната програма за реформи. Тази Програма вече е представена и на ЕК.

Методологията за стрес тестовете ще се основава на най-добрите стандарти на ЕЦБ, приложени спрямо големите банки в еврозоната през 2014 г. Ще бъде избран и консултант на БНБ, който ще отговаря на най-високите световни стандарти и ще притежава съответния опит.

Някои твърдят, че стрес тестовете са нужни за „възстановяване“ на доверието в банковата ни система. Това не отговаря на истината по простата причина, че доверието в банките в България си е налице. През 2014 г. в България нямаше банкова криза, а депозитите на гражданите продължиха да растат. Погледнете на юг от нас, за да видите какво значи нарушено доверие на гражданите в банките.

Прегледът на качеството на активите и стрес тестовете обаче са нужни, защото те биха били ключово изискване, ако правителството на даден етап започне разговор с ЕЦБ за присъединяване на България към т.нар. Единен надзорен механизъм на еврозоната.

БНБ май имаше отрицателно становище за бързо присъединяване към единния европейски надзор? Или бъркам?

Не, не бъркате! Единният надзор е един от елементите на Банковия съюз. БНБ и МФ участваха в дискусиите, довели до създаването му. Силно подкрепяхме задълбочаването на интеграцията в еврозоната, вкл. чрез създаването на Банков съюз там. Но, едновременно с това ние и други страни, настоявахме за равно третиране на държавите от и извън еврозоната. За съжаление, в крайна сметка единният надзор бе създаден така, че да „пасва” на нуждите на еврозоната и нейните структури. На страните извън еврозоната бе оставена опция за сътрудничество, при очевидно несиметрични условия. Затова тогава БНБ възприе позицията, че следва да се присъединим към единния надзор, като станем членове на еврозоната, но не преди това. Ако сме в Единния надзорен механизъм, но извън еврозоната, банките в страната ни, за разлика от тези в еврозоната, пак няма да имат достъп нито до ликвидна подкрепа от ЕЦБ, нито до капиталова подкрепа от Европейския стабилизационен механизъм, в случай на нужда. Държавите извън еврозоната не могат да участват във вземането на окончателните решения при упражняването на надзора, защото тези решения се вземат в УС на ЕЦБ, където няма представители на страни извън еврозоната.

Ако бяхме в него, случващото се в Гърция щеше ли да е различно?

На фона на кризата в Гърция, може да си представите какво щеше да стане, ако хипотетично участвахме в надзора днес, ако ЕЦБ, респективно гръцкият управител, а не БНБ, имаше последната тежка дума. Ако БНБ нямаше пълен контрол да взема и налага решения за банките с гръцка собственост у нас, можехме ли да разчитаме, че те нямаше да са закупили държавни ценни книжа, издадени от гръцката държава? Можехме ли да сме спокойни, че тези банки нямаше да имат експозиции към Гърция, от които сега да търпят загуби? Щяха ли тези банки в България да поддържат висока капиталова адекватност и ликвидност, както сега, или щяха да държат капитал и ликвидни активи при своите „майки” в Атина? Едва ли! И затова днес нито лев на българските вложители в банките с гръцки собственици не е блокиран в Гърция и тези банки у нас си работят по същия начин, както и преди да се появи „торнадото” Ципрас. Казвайки това, държа да направя уточнение. Процедурата за присъединяване е ясно разписана в документите на ЕЦБ и според нея искането за членство се отправя от правителството, а не от централната банка. БНБ не може и няма право да подава такова искане.

Банките ни са пълни с пари. Освен доверие към тях, това не означава ли липса на алтернативи?

И двете твърдения са верни! Важно е, че банковата ни система се ползва с доверието на вложителите. Това е най-високата оценка за екипа на БНБ и на колегите от сектора. Но все пак банковата система е част от инфраструктурата, така да се каже, релсите на пазарната икономика. Не очаквайте от тях да са нейните локомотиви!

От кого и какво сте най-много огорчен?

Вижте, аз не съм наивен човек, за да се чувствам много защитен или много предаден от някого или много огорчен. Това, което мога да ви кажа, спокойно гледайки ви в очите и спокойно седейки пред вас е, че не се притеснявам за нищо, свършено от мен и БНБ през тези близо 12 години. Горд съм, че БНБ и нейният управител са основна част от финансовия успех на България. Щастлив съм, че работих в най-подредената институция и с изключителни колеги! Работих с 5 парламента, 2-ма президенти и 7 премиери, ако броим г-н Борисов два пъти.

Те формираха различни състави на УС – все хора с ярки биографии и характер. Успях така да ръководя, че всички хиляди решения на стотици заседания за почти 12 г. са вземани с консенсус. И тези по казуса КТБ. Благодаря на колегите си. А недобронамерените коментатори – те просто никога не са ме интересували!

Какво ви казаха приятелите за клипа с „Моме Калино”? Загатвате, че това е било предупреждение към други хора, не към вас. Може ли някакви списъци, клипове и пр. да разместят не само политическите кръгове, но и тези около тях?

Вече казах публично, че това е частно събитие, на което и аз съм приел поканата да присъствам, но то няма нищо общо с моята работа. И се е случило, преди да започне кризата с КТБ. По тази тема бих се присъединил и аз към призива на някои политици към г-н Цветан Василев да съдейства на българската правораздавателна система, а не да плаши със западни нотариуси и велики тайни за шантаж. Някой може да има гузна съвест и да се притеснява, ако има такива документи. Тяхното разкриване обаче много би подпомогнало и работата на Фонда за гарантиране на влоговете по събирането на вземанията на КТБ, както и работата на фирмите за проследяване на операциите на КТБ, че и на правораздаването. Отново заявявам, че аз лично нямам притеснения от никакви документи или факти, свързани с КТБ.

Сигурен сте, че вашето име няма да е в списъка на хората с преференциални влогове, или някой да покаже банкови сметки в чужбина, за които да твърди, че са ваши?

Току-що ви отговорих. Многократно съм заявявал, че моите сметки са в левове в български банки, че в самолети на г-н Василев не съм се возил, че никога не съм имал преки или косвени финансови взаимоотношения с КТБ или свързани с нея лица. Също така държа да подчертая, че нямам нищо лично против г-н Василев – напротив, желая му дълъг живот и здраве. Но БНБ трябваше да си свърши работата така, както повелява законът. И това направихме – аз и моите колеги.

Какво ще пожелаете на бъдещия управител на БНБ? Какво да промени и какво да съхрани?

Винаги съм считал, че е важно да има приемственост и предвидимост в действията на централната банка. Но най-важно е да се запази финансовата стабилност в страната, защото това е определящо за икономическото развитие и европейското бъдеще на България. Да работи добре с българското правителство, парламент и парламентарни партии. Но дотам. Ако иска да бъде уважаван и да изкара пълен мандат, а защо не и повече, решенията на централната банка следва да се вземат единствено в БНБ! И в ЕЦБ, когато е необходимо.

Изтегли (73 KB)