Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, София, 4 декември 2014 г.
Уважаеми дами и господа,
Радвам се, че отново сме заедно на професионалния ни празник - на тържеството по случай Деня на банкера, Никулден. Спазвайки традицията, и тази година с членовете на Управителния съвет на БНБ отбелязваме този ден заедно с Вас, представителите на ръководствата на банките в България. Моля да приемете присъствието ни като израз на признание за труда Ви и за проявения професионализъм при управлението на поверените Ви институции. Освен това днес бихме искали да подчертаем и нашата съпричастност към усилията и приноса на голяма част от тук присъстващите за съхранението на финансовата стабилност в нашата страна.
Банките заслужават поздравления за положителните резултати, които секторът постигна на фона на една твърде неблагоприятна пазарна, медийна и политическа среда през 2014 г. Едновременно с това нека използваме равносметката за отиващата си година като отправна точка за размисъл за предизвикателствата, които може би ни предстоят.
Отминаващата година се оказа една от най-трудните за банковата система на България от времето на голямата криза през 1996-1997 г. досега. Причините за това бяха няколко, като условно бих ги разделил на две групи.
В първата група попадат всички онези предизвикателства през 2014 г., които съвсем не бяха неочаквани. Тях сме коментирали и в предишни години.
Например оправдаха се прогнозите, че и тази година няма да има ускорение на икономическия растеж в страната. Това възпрепятстваше едно по-осезаемо подобрение в качеството на банковите активи. Съответно търсенето на кредити от предприятия и домакинства остана слабо. Така за поредна година рентабилността на банките бе потисната, а възможностите им за доход от кредитиране, т.е. от основната им дейност, останаха ограничени.
Очаквани бяха и задачите, свързани с въвеждането в българското законодателство на Директивата за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания, приети през 2013 г. от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Миналата година по това време в моето изявление пред Вас определих това като своеобразна „надзорна революция“ и най-голямата еднократна промяна в нашата надзорна рамка през последните повече от 15 години. В началото на годината бяха приети изменения в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база, включително като отпаднаха няколко ключови наредби на БНБ, сред които и Наредба № 9, която уреждаше специфичните провизии за кредитен риск. На мястото на заделените преди това специфични провизии банките извършиха допълнителни счетоводни провизии по Международните стандарти за финансова отчетност, които намалиха балансовата стойност на кредитите с просрочие над 90 дни.
Във втората група предизвикателства, с които несъмнено ще бъде запомнена 2014 г., са онези събития, които подложиха на изпитания самата устойчивост на банковата система. Стигна се и дотам, че в публичното пространство бяха повдигнати въпроси за ефективността на БНБ и в частност на упражнявания досега банков надзор.
Въпросните събития започнаха с острата ликвидна атака срещу няколко банки в средата на годината. 2014 г. ще остане в историята и с разкритите през втората половина на годината огромни злоупотреби със средства на вложителите, порочни практики в управлението и нарушения на регулациите в четвъртата по големина банка в страната - „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ).
Казусът КТБ в крайна сметка приключи с ефективното прилагане на установената със закон гаранция върху депозитите. По едно съвпадение точно днес, на 4 декември 2014 г., започна дългоочакваното изплащане на гарантираните депозити в КТБ. Вложителите в тази банка нямаха достъп до своите средства прекалено дълго време. Централната банка имаше огромно желание в максимално кратък срок да бъдат решени проблемите с КТБ. Уви, както е добре известно, липсата на голяма част от документацията, както и на законови възможности за бързо преструктуриране на КТБ, доведоха до необходимост да бъдат извършени гигантски по обем действия за възстановяване на кредитните досиета в КТБ. Събирането на тази информация беше необходимо условие, за да може да бъде извършен пълен анализ и оценка на активите на КТБ от независимите одитори. Без такъв анализ и оценка нямаше как да бъде установена актуалната капиталова позиция на КТБ и, съответно, Управителният съвет на БНБ да има законовите основания да приеме необходимите решения.
На 12 декември също така ще отвори врати и ТБ „Виктория“ и нейните вложители ще имат достъп до всички свои депозити там.
Самият мащаб и силата на проявление на проблемите през 2014 г. бяха безпрецедентни и непредвидими. Банковият сектор в България обаче имаше голямото предимство да посрещне кризисните моменти подготвен и в отлична кондиция - точно така, както успя да посрещне и глобалната криза преди няколко години. Банките ни бяха успели да натрупат високи ликвидни и капиталови буфери, благодарение на доброто си управление и целенасочената консервативна политика на БНБ през годините. Наличните буфери плюс предприетите от юни досега допълнителни мерки както от БНБ и правителството, така и от банките, спомогнаха да бъде съхранена банковата и общата финансова стабилност в страната. Така кризата в КТБ остана изолиран случай и не засегна функционирането на останалата част от банковия сектор.
Доказателство за това е поведението на вложителите, които продължиха да поверяват своите спестявания на банките - въпреки на моменти безотговорното публично говорене спрямо банковия сектор и неспиращите публични атаки срещу БНБ. Само депозитите на домакинствата нарастнаха с 2.8 млрд. лева (7.8%) на годишна база до октомври, като тези депозити вече надхвърлят размера от май (последния месец преди поставянето под специален надзор на КТБ и ТБ „Виктория“). Това ясно говори за възстановеното доверие в системата.
Освен това банковата система е на път да приключи годината с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност. Казвам банкова система, имайки предвид всички банки, без КТБ и ТБ „Виктория“. Към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на 22.16%, а само съотношението на капитала от първи ред е 19.91% (припомням, че въведените на ниво ЕС разпоредби на новото Базелско споразумение за капитала, известно като „Базел ІІІ”, изискват съответно обща капиталова адекватност от 8% и коефициент на капитала от първи ред от 6%). Съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите в банковата система достига 29.75% към октомври.
През 2014 г. продължи стабилизирането на дела на необслужваните експозиции с просрочие над 90 дни. В края на октомври т.г. на ниво система тяхната балансова стойност е 10.62% от балансовата стойност на кредитния портфейл на системата (т.е. практически колкото към края на 2013 г., когато техният дял беше 10.28%). Балансовият дял на необслужваните експозиции отразява вече провизирания риск, чрез вече извършените обезценки. Самото равнище на провизираност е високо, като до октомври банковият сектор е заделил общо 5.6 млрд. лв. провизии под формата на обезценки съгласно Международните стандарти за финансова отчетност.
Банковата система продължава да генерира печалба, която е източник за допълнителна капитализация и по този начин представлява резерв за поддържане на стабилността. Очакваме секторът да приключи 2014 г. с положителен финансов резултат в размер около 700 млн. лв. (т.е. над миналогодишния). Този резултат се отнася за цялата система без банката с отнет лиценз и още намиращата се под специален надзор ТБ „Виктория“.
Всички тези показатели и резултати са особено удовлетворяващи, защото са постигнати през една толкова трудна година!
В същото време обаче никой не си прави илюзиите, че трудностите и изпитанията пред банките у нас са приключили. Защото най-вероятно и през 2015 г. банковата общност ще работи в нелека бизнес среда, в която не изключвам да има нови опити за удари върху сектора, мотивирани от преплитащи се икономически, политически и медийни интереси, каквито действия срещу българската банкова система видяхме непосредствено след поставянето на КТБ и ТБ „Виктория“ под специален надзор.
Отминаващата 2014 г. ни показа колко опасни за обществото, и същевременно безполезни за авторите им, са подобни атаки. Спомнете си как тук пред Вас точно преди година обърнах внимание, че можем да очакваме рязко повишаване на политическия градус и превръщане на банковата тема в предмет на предизборната кампания и партийното противопоставяне. За съжаление тази неприятна прогноза се сбъдна. През цялата изтекла година не липсваха изказвания на партийни представители, които раздаваха негативни публични оценки и изговаряха най-мрачни прогнози за банките у нас. Атмосферата на политическа несигурност благоприятстваше всевъзможни прояви на популизъм, включително и неразумни законодателни предложения по отношение както на банките, така и на БНБ.
Дали обаче през 2015 г. ще бъдем свидетели на коренна промяна в мисленето и действията на политическите представители и медийни кръгове в посока на повече благоразумие и осъзнаване на ключовата роля на банковия сектор за финансовата стабилност, икономическия растеж и материалното благосъстояние на обществото? Не зная. Но силно се надявам това да е така.
Уважаеми колеги,
Извън проблематиката, свързана със националните специфики на средата, в която работят банките, ще използвам случая да отбележа и някои предстоящи изменения в регулаторната рамка през 2015 г., свързани с въвеждането на нови единни европейски норми и практики. Те пряко ще засегнат работата на кредитните институции в България.
През 2015 г. влиза в сила Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки в ЕС, целяща въвеждането на унифицирани правила и инструменти в държавите членки за справяне с проблемни банки и предприемането на навременни и адекватни мерки за спасяването на жизнеспособни институции. Тази директива предстои да бъде въведена в българското законодателство чрез нови законодателни текстове и изменения на вече съществуващата законодателна рамка (например Закона за кредитните институции, Закона за банковата несъстоятелност и Закона за БНБ). Предстои да бъдат взети стратегически решения относно установяването на съответни органи за преструктуриране на банките и инвестиционните посредници, създаването на фондове за преструктуриране, както и изготвянето от поднадзорните лица на адекватни планове за възстановяване или контролирано възвръщане към жизнеспособност посредством преструктуриране.
Във връзка с новата капиталова рамка CRD4 в Европейския съюз през 2014 г. БНБ стартира и въвеждането на новата отчетна рамка за надзорни цели (т.нар. FINREP и COREP), състояща се от над 100 отделни отчетни форми. Допълнителната надзорна отчетност ще кореспондира с натрупаните информационни нужди в управление „Банков надзор“ и ще засяга най-чувствителните източници на рискове в портфейлите на банките.
През 2015 г. се очаква все по-голямо навлизане в банковата практика и на единните европейски правила за осъществяване на банков надзор. Предстои да бъдат въведени многобройни технически стандарти на Европейската комисия, разработени от Европейския банков орган (ЕБО). В процеса на надзор върху дъщерните поделения на банки от еврозоната БНБ активно ще си сътрудничи със стартиралия през ноември 2014 г. Единен надзорен механизъм (ЕНМ).
Не на последно място по значение бих искал да съобщя и за намерението на БНБ да инициира преглед на качеството на активите в цялата банкова система, който ще покрие всички банки, опериращи в България. Това би било и ключово изискване, ако правителството на даден етап инициира разговор с ЕЦБ за присъединяване към ЕНМ. Методологията на този преглед ще стъпи върху най-високите стандарти, вече изработени и приложени от ЕЦБ в приключилия неотдавна преглед на качеството на активите на най-големите банки в еврозоната във връзка с преминаването им към ЕНМ. Този преглед ще бъде извършен с помощта на независим външен консултант. Той би следвало да може да стартира не по-късно от края на следващата година, в зависимост от напредъка с въвеждането на новата Директива за възстановяване и преструктуриране на банки, в т.ч. създаването на съответния фонд за преструктуриране. Уверявам Ви, че БНБ на достатъчно ранен етап ще запознае търговските банки с основните елементи на методологията на предстоящия преглед на качеството на активите, за да може всяка една банка да бюджетира съответните разходи (по аналогия с еврозоната, където банките поеха разходите във връзка с прегледа на качеството на техните активи).
Скъпи приятели,
Отминалата 2014 г. за съжаление ще бъде запомнена и с яростния публичен натиск срещу БНБ. Централната банка беше подложена на систематични и дирижирани атаки, зад които прозираха тесни корпоративни интереси и партийни зависимости. Такива фокусирани, мощни и продължителни атаки срещу централната банка са без аналог в съвременните развити общества и със сигурност са далече от европейските норми. Вече започват да стават публично известни подробности за това, кой е плащал за тези атаки и чии пари са похарчени за това. Не е изключено тепърва да излязат още и по-интересни подробности. Тогава, надявам се, вече и за най-широката публика ще стане ясно кой всъщност е защитавал обществения интерес и кой е работил срещу него.
В многомесечната кампания срещу централната банка (която впрочем продължава и досега) беше ангажиран впечатляващо мощен финансов, медиен и партиен ресурс. Всички добре проследихте и тенденциозния опит на национално представени организации да изопачат действията на БНБ и, уж случайно, да отклонят вниманието на българската общественост от онези, които злоупотребиха с доверието и депозитите на хората. Но през цялото време на решаването на казуса около КТБ и ТБ „Виктория“ БНБ не се подведе и не се отклони от духа и буквата на закона. Ако някой е разчитал, че чрез методите на Джими Хофа1 ще принуди една силна институция като БНБ, с извоювана репутация у нас и в чужбина, да заобиколи закона или да се подчини на лични или групови интереси, очевидно е сгрешил.
В този ред на мисли позволете ми да споделя и едни по-общи наблюдения, свързани с темата за измамите в КТБ, отговорността на банковия надзор и ролята на централната банка.
Случаят с КТБ може да се сравни с примери от други страни. Само през последните години в ЕС и САЩ имаше десетки случаи на фалирали банки и такива, при които бяха открити измами, нанесли щети за милиарди евро.
За отбелязване е обаче, че в нито един от тези случаи централната банка не е била подлагана на натиск да поеме цялата вина и да бъде изкупителната жертва, за разлика от непрестанните публични атаки тук срещу БНБ. В други страни по света разбирането на отговорните институции и политици винаги е било, че за спокойствието на вложителите и за стабилността на банковата система като цяло авторитетът на централната банка е от първостепенно значение. Навсякъде този авторитет, както и независимостта на централната банка, представляват дългосрочен актив за държавата. Ето защо действията на централните банки не бяха компрометирани под натиска на конюнктурни икономически или политически страсти.
Казаното дотук съвсем не означава, че БНБ няма намерения да извлича изводи за подобряване на ефективността на банковия надзор. Напротив - БНБ вече е предприела сериозни действия в тази посока.
Още през лятото публично обявихме мерки и действия във връзка с извършването на преглед на надзорната рамка и практики. Нека припомня, че още през юли изпратихме официално писмо до ЕБО с покана да извърши независим преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ. През август изпратихме писмо и до Международния валутен фонд (МВФ) с искане за организиране на мисия на МВФ и Световната банка в България по Програмата за оценка на финансовата система (т.нар. FSAP). По препоръка на МВФ, Световната банка и ЕБО в управление „Банков надзор“ вече е в ход работата по оценка на съответствието на надзорните практики в България с „основните базелски принципи“2 за ефективен банков надзор като първи етап от провеждането на FSAP.
В допълнение към това БНБ вече разработи и предложи на народните представители проект за промени в Закона за БНБ и в Закона за кредитните институции, които да отстранят съществуващи слабости в нормативната уредба, като позволят на Управителния съвет на БНБ да упражнява по-голям контрол върху функциите, свързани с банковия надзор.
Защото всички вие тук добре познавате фактите, но те умело се пропускаха и пренебрегваха от онези, които атакуваха БНБ. От юни 1997 г. по закон Управителният съвет на БНБ е органът, приемащ всички банкови регулации (т.е. наредбите, които определят нормативите и изискванията за дейността на банките). Надзорът обаче е предоставен изключително в правомощията на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ (независимо как се казва той или тя), който действа самостоятелно и независимо. Кризата с КТБ, пък и не само тя, ясно ни показа, че такова съсредоточаване на огромни права и отговорности в едно длъжностно лице е грешка на законодателството. И ние искаме неговата промяна. Защото не е възможно да носиш отговорност, без да имаш съответните права.
Независимо от предстоящия развой на събитията случилото се през 2014 г. няма да пренапише историята на доказано успешната дейност на БНБ през последните години. Факт е, че благодарение на последователната ефективна работа на централната банка, в т.ч. на банковия надзор, по време на глобалната криза в България не фалира нито една банка. В други страни, включително в ЕС, проблеми с банките предизвикаха разходи на публични средства в размер на стотици милиарди евро. Това бе спестено на българските граждани и данъкоплатци. Дългогодишните постижения на БНБ и в частност на банковия надзор в БНБ не бива да бъдат забравяни или зачерквани с лека ръка - дори и да се окаже, че има пропуски по отношение на КТБ.
Факт е и това, че от юни досега БНБ, правителството и търговските банки (но при силното лидерство на БНБ) успяхме да ограничим негативните ефекти върху останалата част от банковия сектор след поставянето на КТБ и ТБ „Виктория“ под специален надзор. Дотук с огромни усилия продължаваме да опазваме финансовата стабилност в България. Поставена в изключително неблагоприятните условия на безпрецедентен публичен натиск, агресивни критики и директни атаки по адрес на централната банка, БНБ отново и за пореден път се справя.
Добрата новина тук е, че тази година БНБ на практика издържа един реален и много тежък стрес тест. Преминахме изключително сериозен стрес тест за своята независимост. Доказахме как страната, бизнесът и обществото ни разполагат с една силна институция, на която могат да разчитат като опора на стабилността и за опазване на дългосрочния обществен интерес и която не се поддава на натиск и конюнктурни интереси.
В ден като днешния, когато обичайно се правят равносметки, мислите могат да отидат и по-назад във времето, далече преди тревогите от отминаващата година. Някои събития често пъти могат да получат по-трезва преценка, ако бъдат разгледани през призмата на една по-дълга историческа перспектива. Ако по този начин погледнем назад в 135-годишната история на БНБ ще видим много примери, които са доказали силата на нашата централна банка и нейната неподвластност на котерийните интриги и повърхностните разнотемия (които единствено отнемат енергия от обществения съзидателен ресурс, преди след това да потънат във времето).
Но историята ни познава и мракобесни епизоди, когато БНБ е била подчинявана с принуда на партийни или други временни интереси. Последствията от такива вмешателства винаги са били трагични за страната. Ето един малък пример. На небезизвестната дата 9 септември 1944 г. Управителният съвет на БНБ определя курс „купува“ за съветските рубли (по 15 лева за 1 рубла) след нареждане по телефона от тогавашния министър на финансите. Два дни по-късно, на 11 септември 1944 г., правителството нарежда на БНБ да отмени изкупуването на рублите, като вместо това БНБ поема задължение да изплаща на преминаващите през страната ни съветски военни части „нужните им суми по тяхно искане“ и тези суми да се отчитат като държавно задължение.3
Надяваме се никога вече в България да не се връщат такива времена. Болшевишкият ентусиазъм и решенията под площаден натиск са най-опасният подход, когато става дума за публични политики в областта на паричния режим, банковия надзор или финансовата стабилност.
Днес ние отново сме призвани да отстояваме професионализма и независимостта на централната банка - с отговорност и конкретни действия.
Публичният интерес изисква да бъде уважавана репутацията на централната банка и да бъде пазена институционалната независимост и приемствеността в нейната работа. Силата на институциите в една държава е необходимо условие, за да има стабилност и икономически подем, докато слабостта на институциите е първи знак за предстоящ икономически или финансов провал на една държава. Не е случайно това, че в страните, които обикновено ни служат като еталон за демокрация и просперитет, силните публични институции по правило надживяват отделните личности, а като правило и отделните партии.
Уважаеми колеги,
Позволете ми накрая от името на Управителния съвет на БНБ и лично от мое име да отправя пожелания за успешна работа на управляваните от Вас банки и професионални и лични успехи на всички Вас през настъпващата 2015 г. Честит празник, колеги!
Благодаря за вниманието!
____________
1 Джеймс Ридл („Джими“) Хофа (1913 г. - 1975 г.), известен синдикален лидер в САЩ, който през 60-те години на миналия век е обвинен и после осъден за връзки с организираната престъпност, корупция и финансови злоупотреби.
2 Basel Core Principles for Effective Banking Supervision of 14 September 2012.
3 Вж. „Архивите говорят“. Българска народна банка. Сборник документи. Том ІV. 1930-1947 г., стр. 1018-1019. (Тези архиви са публично достъпни на интернет страницата на БНБ.)
