Българска народна банка

На заседание на УС на БНБ на 26 април 2004 г. бе обсъден и одобрен Годишният отчет на БНБ за 2003 г. Съгласно чл. 50 и чл. 51 от Закона за Българската народна банка Годишният отчет за 2003 г., който ще се представи на Народното събрание до 30 април 2004 г., прави преглед и оценка на дейността на централната банка за 2003 г. в съответствие с предоставените й от закона функции и дейности.

Основна задача на Българската народна банка е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика, предвидени в Закона за БНБ. Провежданата от банката политика, подкрепена от политиката на ниски бюджетни дефицити и структурни реформи, осигурява макроикономическата стабилност и създава условия за поддържане на относително високи темпове на икономически растеж. През 2003 г. икономическият растеж е 4.3%, средногодишната инфлация съответно 2.3%. Нивото на регистрираната безработица спадна до 13.5%. Финансовото посредничество продължи да се задълбочава, като процентът на монетизация достигна в края на годината 48.9% (М3 в процент към БВП), средногодишната лихва по кредитите спадна на 10.3%. Кредитите за неправителствения сектор нараснаха с 48.8% в номинално изражение в края на годината. През 2003г. международните валутни резерви на Българската народна банка нараснаха със 744 млн. евро (с 18%) и осигуриха номинално увеличение на паричното предлагане с 20.4%.

В Годишния отчет на БНБ за 2003г. са представени анализ и оценка на дейностите на банката по отношение на: управлението на международните валутни резерви, развитието на националната платежна система, въздействието върху ликвидността и функционирането на финансовите пазари, паричната емисия, банковия надзор и стабилността на банковата система, изпълнението на функцията на фискален агент и официален депозитар, международната дейност и подготовката за участие в Европейската система на централни банки, статистическата дейност, научно-изследователската дейност, развитието на информационните системи на банката. Годишният отчет включва още отчет за изпълнението на бюджета на БНБ за 2003 г., консолидиран финансов отчет, заверен от международен одитор, и доклад на международния одитор. В приложение са представени подробни статистически данни за развитието на икономиката и банковия сектор на България, както и решенията на УС на БНБ, приети през годината.

УС на БНБ обсъди проекти за изменение и допълнение на Наредба № 7 на БНБ за големите експозиции на банките и Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките. Направените промени са в съответствие с изискванията на европейското законодателство и по-конкретно Директива 2000/12 на ЕС за дейността на кредитните институции и отразяват развитието на практиката по прилагането на тези регулатори през последните години.

По Наредба № 7 на БНБ за големите експозиции на банките промените включват:

• Разширен е обхватът на разпоредбата за прилагане на ограниченията по чл. 29, ал. 5 и 6 от Закона за банките. След измененията в наредбата тези регламенти вече ще се прилагат и по отношение на експозиция към отделни клиенти, които са “финансово (делово) обвързани по такъв начин, че при възникване на финансови проблеми в единия има вероятност другият или всички останали да изпитат затруднения при погасяване на задълженията” (чл. 6, ал. 2 от наредбата).

• Облекчен е режимът за признаване на частично гарантирани от банки експозиции при прилагане на ограниченията. Това означава, че когато гарант е банка, “експозицията може да се третира като открита към нея до размера на гарантираната част” (чл. 9, ал. 3).

• Въведен е режим за отчитането на междубанковите експозиции с нулеви стойности, когато те са в рамките на една банкова група, която е обект на консолидиран надзор. Когато са налице експозиции на банки към дъщерни дружества или към банките-майки, тези експозиции не участват при определяне на съотношенията по чл. 29, ал. 5 и 6 от Закона за банките, при условие че експозициите не са част от собствения капитал на съответните дружества или банката-майка (чл. 12 и 13).

• Изискванията към гаранциите са дефинирани по-ясно.

По Наредба № 8 за капиталова адекватност на банките УС на БНБ прие предложените промени, които включват:

• По-голямо съответствие с изискванията за структурата и елементите на собствения капитал на банките, като в отделни разпоредби са уредени условията за признаване на текущата печалба в първичния капитал, както и произтичащите от тази промяна задължения за докладване и отчитане. В първичния капитал вече ще се включва и неразпределената печалба от минали години, намалена с очаквани плащания по дивиденти и други отчисления (чл. 9, ал. 1, нови т. 4 и 5). Въведени са и “условия за включването в първичния капитал на неразпределените печалби от минали години и печалба от текущата година” (нов чл. 9а). А според изменения чл. 28 “банките не могат да разпределят под формата на дивиденти или под друга форма печалбите от минали години или от текущата дейност, които по реда на тази наредба са били включени като елемент на собствения им капитал (капиталова база), както и когато са в нарушение на изискванията, установени в тази наредба”.

• Облекчено е признаването на частично гарантирани от местни и чуждестранни банки експозиции с цел по-прецизното отчитане на кредитния риск. Според чл. 22, ал. 2 “за обезпечената част на такива експозиции се прилагат съответните по-ниски рискови тегла”. В чл. 12, ал.1 и чл. 13, ал. 1 (за активи с 20 на сто рисково тегло) са въведени допълнителни изисквания за гаранциите, поети от различни институции и банки, като е дефинирано подробно понятието “пряко и безусловно гарантирано вземане”, каквото липсваше досега.

В процеса на изготвяне на проектите са взети под внимание становищата на Асоциацията на търговските банки и на одиторските компании, както и на дирекции от управление “Банков надзор”.

УС на БНБ обсъди и прие Наредба за допълнение на Наредба № 2 на БНБ за лицензиите и разрешенията, издавани от Българската народна банка. С допълнението на чл.3, ал.4 от Наредбата се разширява обхватът на сделките, които банките могат да извършват по силата на притежаваните от тях лицензии за банкова дейност, като към тези сделки се добавят и такива като осигурителен посредник по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Целта на допълнението е да се разширят възможностите на банките да действат като универсални финансови посредници, предлагащи по-широка гама от финансови продукти.

Промените в наредби № 2, № 7 и № 8 на БНБ бяха съгласувани с АТБ и Комисията за финансов надзор, която изрази положителното си становище.